Аферата с откраднатите „случайно” тефтерчета на Филип Златанов от колата на агента на ДС и съдебен „експерт” Стефан Бенчев смърди отвсякъде на инсценировка и преднамереност, целяща единствено да се укрият от обществото и правосъдието важни факти от задкулисния живот на управляващите. Главният прокурор Цацаров, обаче, май единствен не съзира никаква конспирация, а само обикновено криминално престъпление. Притеснителното в случая е, че подобни уж невинни инциденти съвсем не са прецеденти в историята на криминалния преход и властта.

Могат да бъдат дадени десетки подобни случаи на организирано унищожаване на веществени доказателства и важни документи.

През 2000 г., когато 

аферата „Бръмбаргейт”, 

с микрофоните в дома на главния прокурор Никола Филчев беше в апогея си, военният обвинител ген. Чирипов обяви пред медиите, че има важни доказателства по случая, които пази в касата си. И още на другия ден се оказа, че служебната му каса е разбита, а важните сведения изчезнали.

Още по-фрапиращ е инцидентът с унищожаването на документацията със сметките на външно-търговските дружества на комунистическия режим. Няколко месеца преди приватизацията на най-мощната държавна банка - Българска външнотърговска банка (БТБ), през 2000 г. лумва пожар в помещенията й, който изпепелява изключително ценни финансови документи.

Лъч светлина към аферата хвърля финансистът Кольо Парамов. Пред Faktor.bg той разказва, че през 1997 г. , като главен ревизор на БНБ прави опит да запечата Валутно управление на БНБ.

"От там исках да стигна до архива на Българска външнотърговска банка, но най-вече ме интересуваше досието на банка "Литекс" в Бейрут. Реално не бяха минали 10 г. от началото на прехода, тоест всички преводи направени през тази държавна банка можеха да излязат на светло. Имаше интересни плащания с "Минерал банк". Но най-важното – ставаше дума за 388 външно- търговски дружества, които имаха остатъци около 1,530 млрд. долара, тоест налични пари по сметките. Тогава под натиск на премиера Костов бях отстранен от БНБ. Проверката бе прекратена и така се предотврати разкриването на парите на държавните дружества зад граница. Но освен това стана възможно тези суми да бъдат реално откраднати и да потънат в частни джобове. През 2000 г. пак случайно изгаря архивът на БВБ, където са съхранявани тези финансови операции. Тогава изтичаше и задължителният 10-годишен срок за съхраняване на подобни документи. В същото хранилище е 

изпепелено и миналото на мистичната банка "Литекс",

но се изпарява и генезисът на днешната КТБ, която по това време е комбинация на руската и българската държава", посочва Парамов.

Аналогична е историята и на архива на РУМНО – военното разузнаване. Днес се говори масово за архивите на ДС, но за тайните операции и агенти на РУМНО никъде няма и дума. Оказва се, че още в първите години на прехода архивът на военното разузнаване е унищожен след случайно наводнение в помещенията, където се съхраняват. Така небрежно е погребана огромна и важна информация за обществото и историята. Завинаги обвити в митологеми ще останат атентатът срещу лидера на италианската комунистическа партия Берлингуер в центъра на София, българската съпричастност към убийството на Алдо Моро, атентатът срещу папата и много други.

Класически пример на инсценировка

и умишлено унищожаване на важни документи е и подпалването на Партийния дом в столицата през лятото на 1990 г. Съзнателно, с помощта на службите са унищожени важни документи за БКП, които биха послужили за закриване на партията и наследницата й, и активиране на десетки съдебни процеси срещу висши функционери от режима на Живков.

Впечатляващото е, че при всички уж случайни инциденти с унищожаване на важни материали и документи, разследването винаги стига до задънена улица, няма нито един ефективно осъден, понесъл отговорността на закона.

Така, че в случая с изчезналите тефтери на Филип Златанов, които от няколко дни подпалиха държавата, едва ли става дума за случайно криминално деяние. Филмът вече сме го гледали, а зад завесите му отново надничат скелетите на комунистическите тайни служби и техните метастази, развили се в групировки, партии и държавни структури.