Производството на електронно-изчислителни машини - тотална щета и плачевни резултати за държавата

Живков предупреждава немците: „Сакън, да не ви дойде в главата идеята да правите социализъм – ще развалите хубавата страна“

Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Икономическият крах на комунистическия блок беше най-дълбоко скриваната тайна на болшевишкия режим, окупирал отечеството ни. Въпреки терора и пропагандата обаче, последиците от този крах се усещаха от всеки, който имаше поне за пет пари акъл в главата си. Ама какво говоря, самият неграмотен правешки диктатор Тодор Живков в мигове на откровение си признаваше този унизителен факт – резултат от 45-годишно бандитско управление на небългарските комунисти. Бившият съветник на Тодор Живков, Костадин Чакъров, днес много обича да пръска мъгла от неистини за онова време. Но веднага след 10 ноември той беше доста по-честен и обективен в свидетелствата си, когато описваше следното:
„Беше ли Тодор Живков убеден в комунистическите идеи? Такъв въпрос може да се стори странен, но аз смятам, че той никога не е бил убеден комунист. По-скоро той използуваше създадената партийна машина и комунистическата идеология като средства за съхраняване на властта. Тодор Живков виждаше неефективността на обществената собственост и често питаше: „Е, какво направихме, като премахнахме частната собственост? С какво я заменихме? Не можем да намерим заместител на частната собственост!“(К. Чакъров, „Вторият етаж”, Библиотека „Пламък”, 1990, стр. 63). Подобни са свидетелствата и на бившия директор на БТА, Боян Трайков:

„Няма да забравя една случка от посещението на Живков във ФРГ, която през 1987 година наричахме Западна Германия. Беше в провинция Долна Саксония. След разглеждане на предприятия, институти и исторически забележителности министър-председателят на провинцията Ханс Албрехт даде обяд в чест на госта. В тоста Живков изрази възхищение от видяното и изненадващо за всички добави: „Сакън, да не ви дойде в главата идеята да правите социализъм – ще развалите хубавата страна.“ (Б. Трайков, „10 ноември. Превратът 1989“, ИК „Труд“, София, 1999, стр. 106). Подобни са свидетелствата и на Григорий Шахназаров, съветник на генералния секретар на КПСС Михаил Горбачов, който веднъж в негово присъствие казва следното:

„Разориха страната, народа докараха до глад, селското стопанство доведоха до задънена улица...Какъв е този социализъм тогава, по дяволите!“ (Г.Х. Шахназаров, „С вождями и без них“, М., Изд. Вагриус, 2001,стр 304-305). Костадин Чакъров през 1990 г. свидетелства потресаващи неща:
„С помощта на специалисти обработихме на електронноизчислителна машина данните за стоте най-големи завода у нас, които дават около 75-80 на сто от промишлената продукция на страната. Цифрите сочеха, че грамадната част от тях са нерентабилни, т.е. за акционерство не можеше и да става дума...Електрониката, машиностроенето,

„престижните” отрасли поглъщаха „каймака” на националните ресурси

Засилваше се неефективното ни участие в международното разделение на труда. Цялото ни технологическо развитие се основаваше върху внос от западните страни. Електрониката поглъщаше за една петилетка около 800 милиона долара, а „връщаше” около 15 милиона. Разликата се „изпомпваше” от традиционните отрасли – селско стопанство, леката промишленост и хранително-вкусовата промишленост. Но и те спряха да се развиват, защото им се отнемаха средствата дори за просто възпроизводство...изградихме отрасли, които искаха ежегодно „порция” внос от около 4 милиарда долара, а получавахме износ само около 2 милиарда. Така от 1985 г. насам България хлътваше ежегодно с около 1,5-2 милиарда долара. Изобщо три четвърти от този внос бе неефективен, защото поддържаше отрасли, които работеха сами за себе си и нямаха никакво пазарно признание. Така към края на 1988 г. вече се натрупа над 8 милиарда долара дълг“ (К. Чакъров, „Вторият етаж”, Библиотека „Пламък”, 1990, стр. 84-86). Виждате, че ситуацията в България по това време е лоша, много лоша. Катастрофална! Оставете глупостите, които днес произнасят различни неинформирани бърборковци и комунистически носталгици. Сред тях има и откровени ловци на души. Или казано иначе – ловци на балами. Лошата новина е, че тези балами стават все повече. Добрата новина е, че тези, които имаме информирана експертиза, сочеща обратното – също. Няма да им се дадем. В предишните две публикации във Faktor.bg (виж ТУК, б.р.) доказах, че социалистическото машиностроене е било тотална щета.

Днес ще видим какво свидетелстват документите за социалистическата електроника. Четем строго поверителен анализ на предпоставките и възможностите на НРБ за износ на електронноизчислителна техника в СССР през периода 1986-1990 година. Открих този прелюбопитен документ в поверителния архив на някогашното министерство на външната търговия. Фактите и изводите в него са съсипващи и не са оставяли никакви илюзии за немногото висши номенклатурчици, за които е бил предназначен. Илюзиите са за племето – и тогава, и сега. В този анализ няма дори намек за днешните глупости (че сме били в тройката производители на електроника в света, че качеството й е била на световно равнище и т.н.), с които празноглавите комунистически носталгици днес мътят и без друго размътените глави на значителна част от сънародниците ни. Основното заключение е, че „в сравнение с водещите страни нашите изделия отстъпват по технически параметри, тъй като общото техническо ниво на ЕИМ, произвеждани в периода 1981-985 г. е на нивото на изделия на западни фирми, производство 4-5 години по-рано. ..“, (виж документите в прикрепените файлове). Следващият извод за резултатите от измерването на дистанцията в техническо отношение между НРБ и капиталистическите страни е още по-обезкуражаващ – тази дистанция е 6 до 8 години! Авторите на анализа заключават, че за да се съкрати тя, ще бъдат необходими инвестиции в огромни размери, с които комунистическа България не разполага и няма откъде да набави. Рязко са се увеличили материалните разходи на 100 лв. стокова продукция. И това при положение, че през 1982, 1983 и следващата година по-голямата част от продукцията на електронна и организационна техника са все нови изделия. Крайно незадоволително е състоянието на рентабилността, което говори за мащабно износване на голяма част от производствените фондове. Вижте за какъв упадък става дума:
„Основните заводи на ДСО „ИЗОТ“ са построени през 1970-73 г. През 1982 г. степента на изхабяване на основните им производствени фондове е 45 %. При действащите амортизационни норми те ще бъдат напълно амортизирани до края на 1988 година.“ (Анализ-предложение от Министерството на външната търговия за предпоставките и възможностите на НРБ за износ на електронноизчислителна техника в СССР за 1986-1990 г., ЦДА, ф.259, оп. 23, а.е.356, л.29). Процентът на обновление на продукцията на прехвалената днес електронна промишленост на комунистическа България през периода 1970-1982 г. е едва 20 %!?! Логичен е въпросът защо това е така? Документите от поверителния архив на МВТ дават отговор – защото „съществуващият научно-производствен потенциал е крайно недостатъчен, той е значително по-малък от броя на същия персонал в другите социалистически страни – над три пъти по-малък спрямо ГДР и над 4 пъти – спрямо само един институт в СССР-НИЦЗВТ. Фондовъоръжеността на труда на един работник в развойната дейност у нас е 

7 пъти по-малка от тази в САЩ и 2,5 до 3 пъти по-малка от тази в СССР и ГДР

Средствата за внедрителска дейност в НРБ /ДСО „ИЗОТ“/ са два по четири пъти по-малко на база реализирана продукция в сравнение със западните фирми“. Съветският пазар, на който се изнася над 80 % от произведеното от тази, нека направо да си го кажем, допотопна електронна промишленост, съвсем не е бил толкова всеяден, колкото днес се опитват да ни го представят . Типичен пример в това отношение са проблемите около износа на български процесори за СССР. Въпреки че се произвеждат по съветска документация, по тяхна заявка и съгласно специализацията на НРБ в СИВ, то за периода 1981-83 г. Съветите отказват контрактуването на цялостното количество процесори, договорени по дългосрочна спогодба между двете страни. А за 1984 г. московците отказват да изкупят цялото количество процесори предназначени за тях. 

Вижте какъв унищожителен извод правят анализаторите от министерството на външната търговия:
„Причината е ясна и лесно обяснима – голямата разлика в цените на внасяния /от НРБ, бел. моя/ процесор и този произвеждан в СССР. Докато нашата цена за ЕС 2635 надхвърля 600 хил. рубли, то цената на същия процесор, съветско производство е под 400 хил. рубли, т.е. за да произведе завода система с наш процесор, държавата трябва да го дотира, т.е. да дотира нашия износ с около 200 хил. рубли за брой“! Според възпалените мозъци на комунистическите лъжльовци, руснаците безпрекословно са приемали и са ни плащали едни хубави парички, ей така, за Бог да прости! Следващият извод е, че „относно техническото ниво на изделията, по отношение на аналогични такива на водещи фирми, определено и еднозначно трябва да се подчертае, че изоставаме по основните показатели – технически параметри, надеждност, тегло и външен вид....Особено тревожно и остро стоят въпросите около разработката на програмно-математическо осигуряване на нашата електроника. Това важи за системите от всички класове.“ Четем втори документ – „Мнение относно разработения анализ за възможностите и условията за износ на ЕИТ в СССР за периода 1986-1990 г.“, който е изготвен от Генералната дирекция за икономическо сътрудничество със СССР. Още в началото авторите му поставят ключовия въпрос за свръхвисоките цени, по които НРБ се опитва да продава в СССР оргтехника:
„Относно прогнозата за износ на печатащи устройства за ЕИМ правилно се поставя въпроса за високите експортни цени, по които ги предлагаме. По тази причина съветските партньори се въздържат да купуват от нас. Решаването на проблема за цените е належащ още през тази година, за да не загубим съветския пазар.“ Добре де, това се случва още в средата на 80-те години. Няма нито СДС, няма го Филип Димитров, няма го Иван Костов, а комунистическите тъпаци вече са пред загубване на съветския пазар /който губят действително след 1-2 години поради по-качествената и евтина продукция на ГДР, Полша и Унгария/. За рухването на комунистическата електроника и производство на оргтехника голяма вина имат и тогавашните номенклатурни директори на съответните заводи и стопански обединения. Те са са били сред най-корумпираните и крадливи, които може да си представите. При ревизията на стопански комбинат „Организационна техника“ в края на 80-те години, проверяващите засичат огромни разхищения и злоупотреби, извършвани от тогавашният директор Бисер Димитров. Стопанският комбинат „Организационна техника“ е създаден през 1986 г. за „организиране на научно-приложна, проекто-конструкторска, производствена, търговска и инжинерингова дейност в страната и чужбина в областта на организационната техника.“ Това, което следва по-долу е добре да се прочете от днешните носталгици, които не спират да се вайкат за унищожената промишленост на комунистическа България. Добре е да Ви обърна специално внимание на това, че засеченият преди 10 ноември 1989 г. в гигантски злоупотреби и нанасяне на огромни щети на бюджета Бисер Димитров, след тази дата успя да извърши още по-големи золуми. Ако някой беше прочел документите, които сега ще прочетете, мисля че доста от тези негови злодейства в демократични време щяха да бъдат спестени.

Според идеята при създаването на комунистическия комбинат-мастодонт „Организационна техника“, продукцията от неговата дейност е трябвало да се реализира чрез износ по второ направление. За тази цел е финансирано изграждането му с приоритетни заеми, които след 10 ноември са консолидирани в общия държавен дълг и всеки от нас изплащаше доскоро. Още през 1987 г. е забелязано, че при разчетени 18,5 млн. валутни лева, които е трябвало да дойдат по второ направление (от продажби в западни държави на продукцията на комбината), реалните средства, които постъпват са малко под. 5 млн. валутни лева. На комбината са отпуснати валутни кредити в размер на 17 504 хил. валутни лева и 24 553 хиляди лева за ново строителство. С тези пари са доставени машини, оборудване, инструменти, окомплектовка, техническа документация и материали на стойност 19 218 хиляди щатски долара. Доставени са основно от САЩ, където са 

купени предимно стари образци, от фалирали фирми

Вижте какво става по-нататък. Купените стари машини и съоръжения не само, че не стават за нищо, но дори не се й използват поради непригодност, брак, липса на окомплектовка, нестандартни параметри на електрозахранването (в електроразпределителната мрежа в САЩ честотата на променливия ток е 60 херца при напрежение 110 V). От над 19 млн. дадени за подобни машини и оборудване, над 13,5 млн. се оказва, че са категорично погребани и хвърлени на вятъра. Това обаче не е всичко. Тези кредити са валутни и според клаузите на договора за получаването им е предвидено да се издължат чрез износ на продукция по второ направление. От очакваната сума 17 млн. и 504 хил. валутни лева са погасени по тази схема едва 1 млн. и 485 хил. валутни лева. Бисер Димитров си е живеел живота – и тогава, и днес. Само за посрещане на гости, чужденци, за пътни, дневни и квартирни пари на командировани лица и чужди лица през 1986 и 87 г. са изразходвани 630 748 лева. Заключението на проверяващите по този факт е, че тези пари са изхарчени „без да е пренесен чужд опит или да е получен достъп до авангардни западни технологии“. Ползвани са безлимитно и неправомерно 5 леки западни автомобила с чужда регистрация, за които само за гориво са изплатени от фонд „РТУ“ 31 813 лева. Само за хранителни продукти в резиденция „Марково“, за обеди и вечери с чужденци са изразходени 83 296 лева, от които 11 712 за спиртни напитки. Освен тези битови подробности проверяващите откриват, че Бисер Димитров е нанесъл огромни дори и по днешните мерки загуби на публичните финанси. Ето го генезисът на по-следващото ограбване на страната. Всичко е там, в комунистическото робство – там са селектирани хора, притежаващи подобни криминални наклонности, тогава са обучавани на шашкънии. Те пък доразвиват „успеха“ в кражбите и като резултат след 10 ноември 1989 г. милиарди публични средства са потрошени от хитрите схеми на тези, както се вижда от документите, „квалифицирани“ още по време на комунистическия режим професионални измамници.