Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Разкриването на т.н. Панамски досиета е полезен повод да си спомним, че офшорните саги не са от днес. Както може да се досетите, има ли някъде по света мащабно злодеяние, с голяма степен на вероятност може да се предположи, че в него са замесени комуняги. Да, да, не преувеличавам. Едни от първите квазиофшорни компании се случват като резултат от перверзната фантазия на болшевишкият бос, сифилистика Владимир Ленин и дяволската изобретателност на Леонид Красин. Тайни сделки с оръжие и кражбата на национално богатство от висшата комунистическа номенклатура в България по време на болшевишкото робство преди 10 ноември нерядко също ползваха квазиофшорни компании. Казвам квази, защото макар и в определена степен различни от днешните офшорки, тези структури прилагаха методи и способи, които постигаха онова, което осигуряват офшорките– анонимност и скритост. Един пример - значителна част от дейността на ДТП „Тексим“ е свързана с първата му задгранична фирма „Имекстраком“. „Имекстраком“ е регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн на 5 декември 1961 г. на името на подставеното лице, западногерманският гражданин Алфред Шилде. Една от дейностите с участието на представители на някогашните комунистически репресивни служби, които тази фирма прикрива, е осъществяването на тайни оръжейните доставки за Алжир.

След 10 ноември 1989 г., особено след 1997 г. в разгърналата се приватизация нерядко участваха същински офшорни компании или пък 

анонимни компании,

регистрирани в зони, подобни на офшорните. Примерите са много, но аз ще се спра на някои от най-знаковите, предвид на приватизационните сделки и предприятията, с които те са свързани. С Решение № 901/1.10.1997 г. на Министерския съвет е стартирана процедурата за приватизация на „Асарел Медет“ АД, а през ноември 1997 г., консорциумът воден от „Raiffeisen Investment AG“ и „WS Atkins“ е упълномощен за съветник по приватизацията и посредник при продажбата на „Асарел Медет“ АД. Посредникът определя начина на продажбата да се осъществи чрез преговори с един или повече купувачи, подбрани в хода на приватизационната процедура. Според конфиденциалния информационен меморандум, изготвен от посредника, в „Асарел“ се произвежда 45 % от медния концентрат в България. Предприятието извлича медна руда и добива меден концентрат със съдържание на мед 20 % в размер на 200 000 т годишно (Архив на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, Документи по сделката за продажбата на 75 % от капитала на„Асарел Медет“ ЕАД, конфиденциален Информационен меморандум, изготвен от Raiffeisen Investment AG и WS Atkins, октомври 1998 г., л. 10). Приходите на дружеството през 1997 г. са около 34 000 000 щ.долара, от които 29 000 000 са от меден концентрат, а над 2 млн. щ. долара са от добито злато (двойно повече, отколкото през 1995 г.). Според данни на фирмата, извършила приватизационната оценка:

„При флотацията рудата се превръща в концентрат до 86,4 на сто. Концентрата съдържа 20 % мед, 25 гр/тон сребро и 1,11 гр./тон злато.“ Приватизационната оценка на „Асарел-Медет“ ЕАД е направена от „Брайт консулт“ ООД и екип на Raiffeisen Investment AG. В доклада на оценителя присъства следният фрагмент, който настоява, че сред слабите страни на дружеството е това, че:

„Експертната оценка показва, че залежите са почти изчерпани и находището ще може да се експлоатира до 2012 г.“!! Днес сме 2016 г. и според умниците от „Брайт консулт“ днешните собственици на „Асарел“ би трябвало да са отдавна приключили с бизнеса. Сами проверете дали това е така – информация за това в открити източници има в изобилие. Аз ще дам само един факт, при това от официалния годишник на Минно-геоложката камара, чийто председател е изпълнителният директор на „Асарел“ Лъчезар Цоцорков. Апропо, само да отбележа, че Лъчезар Цоцорков не е случаен човек. Както сам признава в спомените си, той е бил 3 години първи секретар на Градския комитет на ДКМС в Панагюрище, а след това партиен секретар на заводския комитет на БКП в МОК „Медет“ (Цоцорков, Л., 60 мига от моя живот, изд. Български писател, С., 2009, стр. 124-125). Това само за протокола, както се казва. В такива случаи се сещам за празноглавците, на които като им кажеш и докажеш, че 80-90 процента от едрия бизнес в България се държи от бившата БКП и ДКМС номенклатура, както и от щатни и нещатни сътрудници на тайните комунистически служби, започват да се репчат: „Това са конспиративни теории“. Няма конспиративни теории, другарки и другари! 

Има конспиративни практики, 

на които живковата номенклатура стана пророк. Но нека се върна към данните на годишника на Минно-геоложката камара от 2011 г.:

„По предварителни данни за 2010 г. продуктите на минерално-суровинната индустрия заедно с основните метали формират малко над 5 млрд. лв., което представлява най-висок принос към общия износ на страната в сравнение с другите индустрии. Увеличението във вноса се регистрира при металните руди и отпадъци - с 81 млн. кг...нараснал е износът на метални руди - с около 289 млн. кг.“ (Юбилеен годишен информационен бюлетин на минно-геоложкия бранш в България, 2010 г., стр. 17). На 15 юни 1999 г. в Агенцията за приватизация е подписан договорът за продажба на 3 016 528 бр. Акции, представляващи 75 % от капитала на „Асарел-Медет“ ЕАД, гр. Панагюрище. Договорът е подписан между АП, представлявана от Захари Желязков и „Асарел-инвест“ АД, представлявано от споменатия Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на РМД-то. „Асарел-Инвест“ АД е работническо-мениджърско дружество, създадено с цел участие в приватизацията. Основен акционер в него е „VA Cooper Invest Ltd“, регистрирана на Каймановите острови. В прикачените файлове може да видите и документалното доказателство за това.

Приватизацията и консолидацията на акционерния капитал на „Лукойл Нефтохим“ е другият случай, в който има участие на офшорни компании. Началото на приватизацията на „Нефтохим“ ЕАД е заложено в Решение на Министерския съвет № 405/16.04.1997 г. (служебен министър-председател тогава е Стефан Софиянски), когато комбинатът е включен в списъка на държавните предприятия по чл. 2, ал. 10 от Закона за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия (ЗППДОП), при приватизацията на които не се допуска плащане с непарични платежни средства. След одобрение от Министерски съвет, съгласно чл. 3, т. 3 от ЗППДОП с Решение № 508/22.04.1997 г. на Агенцията за приватизация е открита процедура за приватизация на до 75 % от капитала на „Нефтохим“ АД. След подробно запознаване с подадените подобрени оферти и специален доклад на посредника „Артур Андерсен“, с Решение № 1211-П/06.08.1999 г. на АП за ексклузивен купувач в преговорите с потенциални купувачи за продажба на 58 % от капитала на „Нефтохим“ ЕАД е определен „Лукойл Петрол“ АД, като е определен период на ексклузивитет до 30 септември 1999 г. Част от останалите 42 % (малка част) са притежание на дребни акционери по линия на масовата приватизация. Останалите проценти започват едно бясно, сложно и многократно прехвърляне през множество офшорки. Съдете сами - през 2001 г. офшорната компания, регистрирана на Бахамските острови Fortes Corporation придобива 12.7 % от капитала на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД 2001 г. През 2002 г. в Централния дипозитар е отбелязано прехвърлянето на тези проценти от „Fortes Corporation“ на друга, този път кипърска офшорка – „Clasman Enterprises“. Тази офшорка през 1998 г. участва в приватизацията на хотел Лонгоза, Несебър за 1 496 200 долара. Всеки може да си направи изводите – не са трудни. Не бих възразил, ако някои заключи, че чрез тези офшорки вероятно са препират комисионите, които най-високопоставени публични фигури в държавата са получили, докато са участвали в улесняването на сделката. През февруари 2002 г. „Clasman Enterprises“ продава същият процент акции на „Dingelon Ltd.“. Само три месеца по-късно „Dingelon Ltd.“ продава същия пакет акции на нова офшорка – „Power Trade Ltd.“, регистрирана на най-големия остров от групата на британските Виржински острови - Тортола. Междувременно кипърската офшорка „Rienco Investments Ltd.“ придобива през 2002 г. 10 % от капитала на „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД. Скоро тези проценти достигат 14,42 %, а по-късно вече притежава 21.81% от капитала на нефтената рафинерия. С акробатично прехвърляне на различни капиталови дялове през напълно непрозрачни офшорни компании, най-накрая акционерният капитал беше концентриран в ръцете на компанията-майка, достигайки от 58 % до над 93 %.

Офшорна одисея 

представлява също приватизацията и следприватизационното развитие на химическия комбинат край Враца. Договорът за продажбата на „Химко“ е подписан на 23 юли 1999 г. между Агенцията за приватизация и „IBE Trans of NY, Ink.“, с представител Юрий Литвиненко, притежаващ пътнически паспорт на САЩ с регистрационен номер № 001017484. Покупната цена на 57 % от акциите е в размер на 1 000 001 лева. през ноември 1999 г.акциите на „Химко” са заложени в полза на „IBE Trans of NY, Ink.“ срещу кредит в размер на 4 500 000 долара от кипърската офшорка „A.V.S.T. Trading Ltd.“ Кредитът не е върнат и през 2000 г. кипърският гражданин Андреас Телофилу от „A.V.S.T. Trading Ltd.“ завежда иск срещу „IBE Trans of NY, Ink.“ пред Врачанския районен съд. През август същата година делото приключва в полза на кипърската страна и в началото на септември започва изпълнителна процедура, в която съдия-изпълнител джиросва акциите на “Химко” на името на „A.V.S.T. Trading Ltd.“. Въпреки тези откровено съмнителни действия, в средата на 2000 г. „IBE Trans of NY, Ink.“ придобива и остатъчен пакет от 14% от акциите на „Химко“ срещу 249 000 лв. Година по-късно всички акции на „IBE Trans of NY, Ink.“ вече са прехвърлени на „A.V.S.T. Trading Ltd.“ и на още една, пак кипърска офшорка – „Jagoil Ltd.“ През февруари 2005 г. „Jagoil Ltd. продава на „Интер Рао България“ АД 33,4% от „Химко“ АД. Формално акционери в „Интер Рао България“ АД са „Консорциум Ново Поколение“ АД с 40%, „Юнитрейд Сървисиз“-Великобритания с 26% и „Рао Нордик Ой“-Финландия с 34%. Според прессъобщение от 21 февруари 2005 г. обаче, изпратено от посредника по сделката „Капитъл Маркетс“ АД, „Интер Рао България“ АД е дъщерно дружество на „РАО-ЕЕС“-Русия. Ну, вот!

Следващата сделка, в която забелязваме офшорно участие е тази за „Рила Бороспорт“. През 1999 г. чрез допълнително споразумение към договора за приватизационна продажба на 51 % от акциите на „Рила-Боровец“ ЕАД, „Balkantourist Ltd.“, регистрирана във Вадуц, Лихтенщайн поема всички права и замества във всички задължения „Климати-М“ АД, произтичащи от приватизационния договор за продажба на 51 % от акциите на „Рила-Боровец“ ЕАД, сключен на 5 септември 1996 г. От справка за вътрешна информация разбираме, че „Balkantourist Ltd.“, Вадуц има следния състав на Надзорния съвет :

„Балкантурист лимидтид” /Balkantourist Limited/, със седалище гр.Вадуц, Лихтенщайн, рег.№1000/36 с Упълномощен представител Бояна Георгиева Попова, ЕГН 601017....

„Пи Еоф Ейц Си Естаблишмънт“, със седалище в гр.Вадуц, Лихтенщайн, с Упълномощен представител Дарина Калчева Георгиева-Павлова, ЕГН 630530….

Стефка Христова Келчева, ЕГН 480324….“. Някой да не е разбрал кой е приватизирал тези активи? И това се случва в годините, когато другаря Иван Йорданович уж твърдеше, че 

яростно се бори с „Мултигруп“

Апропо, през 1997 г. партийният официоз в. „Демокрация“ продължаваше да публикува реклами на същата тази „Мултигруп“, по договора сключен през предишната, 1996 г.

Приватизацията на „Оргахим“-Русе също е извършена през офшорка – малтийската „Whitebeam Holdings Ltd.“ А какво да кажем за един от най-големите удари на другаря Иван Йорданович Костов? На 13 юни 2001 г., няколко дни преди парламентарните избори, след които той трябваше да напусне поста на министър-председател, Костов присъства на подписването на договорите за дългосрочно изкупуване на електроенергия от двете американски „Марици“. После се оказа, че 12 % в консорциума за „Марица изток-1“ се притежават от офшорката „Consolidated Continental Commerce“ („3С“). Любопитна подробност по тази сделка е, че „Consolidated Continental Commerce“ беше доведена от Константин Димитров, шеф на фирма „Омнитех“, който не крие, че от години го е свързвало много близко приятелство с Иван Костов. Това вероятно е истина, защото през 1998 г. същият Константин Димитров доведе и банката „Креди Суиз фърст Бостън“, която беше избрана за консултант по продажбата на 22 ВЕЦ-а. След година консултантът си тръгна с парите от сделката, без да е свършил нищо, а Агенцията за приватизация трябваше да обяви нова процедура за избор на посредник. Бас държа, че когато един ден със сигурност се разбере кой е важният човек, скрит зад тази офшорка, мнозина ще останат със зинала уста. Но съм също толкова сигурен, че реакцията в това „блато от алигатори“, каквото България представлява (по ненадминатия в своята точност израз на Брус Джаксън), едва ли ще е по-различно от тази, която се случи, след като стана стопроцентово ясна информацията, че фирма от кръга на Цветан Василев е плащала петцифрена сума всеки месец на фирма, свързана с малката дъщеря на Костича. Всяко чудо за три дни – това е българската омерта, в която дейно и безпаметно участват и част от българчетата, които иначе са с много големи претенции.