Коста Попов

Социологическият експеримент в МВР вече клати правителството. Вместо очакваната истинска битка с мафията и организираната престъпност, министърът се забърка в няколко неадекватни ситуации: Ходи като квартален инспектор да умиротворява скандали между журналисти и синдици. Вместо аплодисменти, в Гърмен освиркаха Бъчварова. В Иганово гърмят взривове, докато пред портала МВР „пази“ от лошите, а министърът обикаля за овации Лувъра. В Орландовци реакцията на униформените се оказа като след дъжд качулка. МВР предупреждава, че организирани групи може да щурмуват ромските квартали в София, вместо да ги парира и неутрализира. И за капак - полицаи шестват из центъра на София, с искания за нови привилегии, ранно пенсиониране, по-високи заплати и т.н.. Недоволните обявиха протест до дупка, разпънаха шатри пред парламента и поискаха оставката на министъра. В същото време гражданите все по-твърдо налагат обществена позиция, че не искат от данъците им повече да лапат хрантутници, които вместо да ловят престъпниците и да налагат ред и закон, са се превърнали в каста на недосегаемите, която не дава нищо полезно на обществото.

Само за три месеца Бъчварова натрупа толкова негативи, че и помен не остана от хвалебствията на социолози, анализатори и политици за успешния избор на премиера Борисов, след оставката на Веселин Вучков. В общественото говорене се прокрадват усещания, че всички трусове в държавата не са случайни, че пълзи подмолен преврат, а вътрешният министър е атакуван от задкулисни сили и играчи. Напълно вероятно да е така и едва ли трябва да се чудим, че групата на Йовчев, Писанчев, Лазаров и покровителите им от Сараите няма да търсят удобен и лесен реванш. 

Но щеше ли да имат шанс с тези сценарии, ако ведомството на 6-ти септември се командваше от човек с опит, респект и ясна визия за реформи в системата? Само добри намерения там не са достатъчни. Експериментът на премиера за дистанционно и ръчно управление на МВР явно трудно сработва, независимо, че Бъчварова говори бавно, многообразно и сугестивно, като се опитва да казва уж важни неща, зад които реално няма нищо. Първата дама вътрешен министър може да е добър социолог, но е на път да се окаже по-лош министър и от осмивания избор на Иван Костов – Емануил Йорданов.

На фона на тази трудна ситуация в МВР някак между информационните капки мина последното решение на ВКС за делото „Килърите“ – един от най-шумните и значими процеси в страната през последните години. В понеделник Касационният съд обяви, че е съгласен с изводите на долните инстанции, че подсъдимите от бандата на Петър Стоянов - Сумиста са участвали в престъпна група за убийства, палежи, взривове, побои. Групата се е занимавала и с лихварство. Макар че присъдите на членовете на бандата бяха намалени, решението на ВКС се оказа знаково, защото е поредното потвърждение за ефективна битка с мафията, която започна първото правителство на Борисов. От публикуваното на сайта на ВКС решение става ясно още, че съдът връща делото на Варненския апелативен съд за ново разглеждане от друг съдебен състав и отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения, но само в частта за двете убийства, като потвърждава присъдата в останалата й част и това не води до отмяна на осъждането за организирана престъпна група. 

Мегаделото „Килърите" започна на 27 юни 2011 година. Обвиняеми по него бяха Петър Стоянов - Сумиста, Васил Костов - Кеца, Георги Вълев и Райчо Стойнов. Подсъдимите са подведени под отговорност за поръчковите убийства на Борислав Георгиев, Петър Лупов и Румен Рачев, за причиняване на телесни повреди, за палежи и взривове, рекет и лихварство.

Издържалите и на последна инстанция присъди са потвърждение за ефективност и реално свършена работа от МВР и прокуратурата преди четири години, въпреки критиките и безбройните атаки. Но тогава ситуацията във вътрешното министерство бе коренно различна, а под краката на мафията наистина пареше, защото се чувстваше силната ръка на държавата.

Първият сериозен удар беше нанесен срещу Наглите – шайката за отвличания, която бе хвърлила в паника и стрес цялото общество. Ефективните им присъди са вече необратими, такава се оказа съдбата и на Килърите. За първи път белезници щракнаха и на ръцете на висш офицер от ДАНС – баретата Алексей Петров. Обвинението срещу него за съпричастност към българския "Октопод" все още стои с пълна сила, въпреки че делото продължава да се точи и дори се наложи да стартира отново, след отстраняването на съдия Румяна Ченалов. МВР показа, че няма недосегаеми – арестуван бе дори и кокаиновият крал Евелин Банев - Брендо, който по времето на Румен Петков все се измъкваше. Българските власти го предадоха на италианското правосъдие, което само за няколко месеца му наложи 20 години лишаване от свобода. МВР разби няколко дедесарски банди, точили държавния бюджет, печатници за фалшиви пари, блокирани бяха каналите на контрабандата.

Силата на държавата тогава реално присъстваше и днес, колкото и да не им е приятно на някои политици и кръгове, зад тази категорична и успешна политика стоеше Цветан Цветанов и екипът му. Това показваха и политическите рейтинги преди четири години – Цветанов се сочеше като един от най-успешните и одобрявани министри. И ако Борисов имаше основание да се хвали с магистралите си, то Цветанов успя определено да нанесе удар на организираната престъпност. Фактите няма как да бъдат прикрити, потвърждават ги и чуждите партньорски служби. Но именно тези успехи спечелиха на Цветанов много врагове, превърнаха го в обект на активни разработки, някои от които влезнаха в съда. След две годишни прения по две от тях бившият вътрешен министър получи оправдателни присъди, но по най-измисленото дело – отказано СРС за катерушки във Великотърновско село, все още се чака решение на ВКС. Така просто генераторът на борбата с мафията бе неслучайно поставен на трупчета и в изолация. От МВР Цветлин Йовчев успя за една година да издуха заради лични амбиции доказани професионалисти. Тръгна си от системата и един от най-близките сътрудници на Цветанов – Веселин Вучков. Бившият главен секретар Калин Георгиев показва, че на този етап в това министерство за него няма път назад. Дори и заместник-вътрешният министър Красимир Ципов, който е в час с проблемите в сектора, не е от любимците, в които се вслушва новият министър Бъчварова.

Така днес битката с мафията се оказа напълно забравена. Вълшебните акценти са битовата престъпност и реформите в МВР. Но и двете няма как да се случат, след като министърът още на старта си е поставен в ситуация да мисли за собственото си оцеляване. Социологическата грешка в МВР вече е видна и независимо от добрите намерения на Румяна Бъчварова единствената показна акция, която може да се очаква, е „Оцеляване“.