Шпионската афера с участието на Ахмед Доган преди 24 години е свързана с бившия зам. министър на външните работи Живко Попов* и кръг от бивши служители от Шесто управление на ДС, гравитиращи около последния му шеф Димитър Иванов. Това сочи анализът от секретния доклад на Националната служба за сигурност (виж в прикрепения файл стенограмата от доклада, б.р.), имащ за цел да установи как от Външно министерство е изтекъл списък с имената на 79 кадрови разузнавачи, законспирирани в дипломатическите ни мисии по света, кой го е съставил и по чия поръчка е проведена шпионската операция.

В две поредни части ( виж тук Първа и Втора част, б.р.) Faktor.bg публикува разсекретени наскор тайни стенограми от Консултативния съвет по национална сигурност при президента Желев. От тях недвусмислено става ясно, че лидерът на ДПС Ахмед Доган е предал на 4 февруари 1992 година в посолството на Република Турция у нас секретния списък на разузнавачите.

На 13 февруари 1992 г. по нареждане на президента Желев, шефът на Парламента Стефан Савов и премиера Филип Димитров, началникът на Националната служба за сигурност (по-късно трансформирана в ДАНС, б.р.) Чавдар Петков запознава участниците в консултативния съвет с анализа и проведеното разследване от контраразузнаването по аферата „Оня списък“.

Основният извод е, че въпросният списък съществува реално, а всички имена в него, предадени на турското посолство, са автентични и са на служители в българските дипломатически и консулски представителства. Оценката на достоверността на списъка сочи, че в него са попаднали имената на 37 оперативни работници на НРС. Самоличността им е потвърдена от шефа на службата ген. Бриго Аспарухов. Освен това осветени са имена на работещи за „Разузнаване и сигурност“ към МО и към службата за защита на свързочните връзки, потвърждават ген. Червенков и полковник Ангел Стойчев. 

Имената им съставляват държавна тайна, 

противно на медийни внушения и оправдания, че става дума за агенти, които не са перспективни и актуални.

Според анализа на НСС съставянето на „Оня списък“ е направено от човек, който има достъп до информация на отдел „Кадри“ на Външно и до секретното деловодство. С компютъра на „Личен състав“ е работила Красимира Андреева, тя е правила последните разпечатки на задграничния щат на министерството, като е предоставила справката на загадъчната и фатална Анджелика Ангелова от същата служба. Трима независими източници от министерството свидетелстват пред НСС, че Анджелика Ангеллова е къртицата, свършила мръсната поръчка. Всеки ден тя оставала с часове сама в хранилището на „Личен състав“, за което имала ключ, правила записки от кадрови дела в свой бележник. До информацията на задграничните кадри са имали достъп и Николай Станев, Дочо Шишков и Ванюш Крачунов.

НСС прави няколко извода: списъкът е правен през декември 1991 г., а това е видно от определени изрази и факти, посочени в изнесения документ. Локализират се даже конкретни дати - 5-7 декември. Изготвен е на пишеща машина - марка „Олимпия“. Двама от експертите са сигурни, че констатираните съвпадения на почерка в материала е свързан с лицето Живко Попов* и има сходство с неговия стил. Но други трима експерти са напълно категорични, че текстовете са писани от самия Попов. Установено е, че той е бил запознат с извършващите се във Външно кадрови промени и редовно е получавал информация в тази посока. НСС установява още, че около Живко Попов, който е кадрови служител на ДС и много близък до Людмила Живкова до смъртта й, се е сформирала групичка, която редовно обменя информация за кадрови промени в министерството, а в нея са включени: Велислав Добрев, Николай Вапцаров (племенник на поета Вапцаров, б.р.), Димитър Пеев, (жена му е сестра на фармацефтичен бос, б.р.), Ваня Черноколева и Емил Александров. Александров е първият началник на 14 отдел на ДС, занимаващ се с културно-историческото наследство, а освен това е и съкилийник на Живко Попов по аферата с културни ценности. Той е и бивш зам.-председател в Комитета за култура по времето на Людмила Живкова. Установено е, че Живко Попов подържа тесни връзки и с Величка Романова, съпруга на Димитър Романов, бивш служител на Министерство на външните работи. Романова често извършвала машинописни услуги за Попов. Предполага се се, че тя е притежавала същата пишеща машина, на която е написан списъкът със секретните разузнавачи. НСС подчертава, че Живко Попов е бил в близки отношения с Димитър Иванов, последният началник на Шести отдел на Шесто управление на ДС. В този кръг попада и Таньо Танев, бивш шеф в МВР в Шесто, а последно кариерата му завършва във Военния отдел на ЦК на БКП. Контраразузнаването сочи, че хората от тази група са

приютени във фирмите на Димитър Иванов

Те са съпричастни и към подготвянето на активни мероприятия и публикуване на около 10 статии и съобщения, в основата на които са оперативни данни и източници от МВР, насочени срещу демократичното управление на страната.

От НСС са категорични, че не е установена съпричастност на министър Стоян Ганев към съставянето и изготвянето на списъка, въпреки контролирано изпуснатата информация срещу него в медии и опита да се представи като свързан с Доган в аферата.

Любопитен факт е, че всички изброени имена в доклада на НСС са свързани с Държавна сигурност - като кадрови нейни служители или агенти, които са съпричастни към предизвикване на държавна криза и дискредитиране на първото демократично избрано правителство на СДС.

Неслучайно като водеща фигура в тази афера се появява името на последния временен шеф на Шести отдел на Шесто управление на ДС, известно като политическата полиция на Живков – Димитър Иванов. По това време той е един от босовете на Мултигруп. Съмненията за ролята на професора са косвени, но все пак името му е посочено лично и неслучайно от контраразузнаването. Публична тайна е, че Доган е тясно свързан с групировката на Илия Павлов, която след свалянето на Филип Димитров идва на власт с мандат на ДПС и кабинета „Беров“.

Днес Димитър Иванов е уважаван професор, президент на УС на Библиотекарския университет, колекционер, анализатор, канен по всички медии, но въпреки изминалите десетилетия и новия си обществен статус, 

тъмните спомен за Шесто и Мултигруп

витаят край него. Дори свързания с Доган и Желев Димитър Луджев, признава пред Консултативния съвет по национална сигурност, че хора от комунистическите служби, приютени в Мултиинтернешънъл, се занимават с конспирации, секретни списъци, досиета и активни мероприятия.

Съвсем неслучайно, само преди няколко седмици, след скандала между Доган и Местан Димитър Иванов, Бриго Аспарухов и други стари кадри на ДС се оказаха в първите редици на пропагандаторите и защитниците на почетния председател на ДПС, обявявайки го за патриот и защитник на България, а Местан – нарекоха предател и турски шпионин, само заради факта, че е бил в турското посолство за два часа, докато си подсигури надеждна охрана за собствения си живот и семейството. Държавната измяна на Доган от 4 февруари 1992 г. е забравена и покрита с давност.

24 години по-късно, обаче, пак група около Димитър Иванов, сочена от политици като Библиотекарско-сарайска групировка, е в центъра на обществени скандали с контролиране на службите за сигурност, събиране на нерегламентирана информация, фабрикуване на компромати и контролиране на цели сектори в държавата. Проф. Иванов категорично отрича в медийни изяви за подобна връзка и определя твърденията като злонамерени. Шефът на вътрешната комисия в парламента ген. Атанас Атанасов, който хвърли оставка от поста, обяви вчера, 14 януари, в парламента, че групи от ДАНС, МВР, ДАТО и други специални служби, вместо за държавата работят за Сараите.

Секретният доклад на НСС по случая „Оня списък“ е неопровержимо доказателство, че подривната и провокативна роля на бивши служители от секретните комунистически служби през последните 26 години не са мит, нито параноя, а организиран съботаж срещу младата демокрация в България и нейните граждани.

*Живко Попов е изключително скандална личност, забъркван в редица афери, но ползващ се с покровителството на БКП и Людмила Живкова. Роден е роден през 1930 г. в Бургас. Завършил е икономика. През 1968 г. е назначен за секретар в българското посолство в Лондон. През 1974 г. става началник на отдел "Кадри" в Министерството на външните работи. Две години по-късно заема поста зам.-министър на външните работи /до 1980 г./. Бил е кандидат-член на ЦК на БКП. Ползвал се е с безрезервното доверие на Людмила Живкова.

На 3 октомври 1981 г. е арестуван като посланик в Прага и принудително доведен в България. Осъден е на 20 години затвор по обвинение във финансови злоупотреби с културно-исторически ценности. През 1990 г. е освободен по здравословни причини. Малко по-късно отново е арестуван и пратен зад решетките за доизлежаване на присъдата. Накрая го хваща амнистия. След обжалване присъдата му е обявена за незаконосъобразна.

Живко Попов категорично отрича да има нещо общо с “оня списък”, но свидетели и документи сочат участието му в аферата.

В галерия: Живко Попов

Очаквайте в понеделник Четвърта част.