Глава 6

Зад това стои най-голямата конспирация, създадена в новата история. Най-отвратителният заговор, роден от нашето време. Заговор, изтъкан от идеологическа лъжа, културна непочтеност, морална проституция, измама. Конспирация, заговор, замислен от банкерите, които създадоха фарса, наречен Европейски съюз. Създаден от колаборационистите, изменниците, които измислиха лъжата на пацифизма. От лицемерите, които изобретиха заблудата на хуманитаризма. От държавните глави, които дори не знаят какво е държава. От интелектуалците, които дори не знаят какво е интелект. Заговорът е направен от безчестие, а конспирацията е недостойна и е символ на общество, болно от страх. Тук е и църквата, католическата църква, която засега изглежда не може да защити християнството. И преди всичко Европа, която не знае накъде върви. Европа, която загуби същността си и се продаде на султаните, халифите, везирите, наемниците на новата Отоманска империя. С две думи – всичко това, което аз наричам Еврабия.

Не, този ужасяващ термин не е мой. Не аз създадох този страховит неологизъм, произлизащ от съчетанието на думите Европа и Арабия. Еврабия е името на едно малко списание, основано през 1975 г. от официалните заговорници – AssociationFrance-PaysArabesв Париж, Международната групировка за Близкия изток в Лондон, Grouped’EtudessurleMoyenOrientв Женева и Европейският координационен комитет на Асоциациите за приятелство с Арабския свят. Последната организация е една измама, специално конституирана от някогашната Европейска икономическа общност, която сега се нарича Европейски съюз.

Доказателствата, 

които сега ще изброя, не са мои. Почти всички свидетелства са от едно изключително изследване с авторBatYe’or. Тя е известен експерт по исляма и автор на книги като IslamandDhimmitude. Dhimmitudeозначава подчинение, служба на Аллах. BatYe’orозначава „дъщеря на Нил”. Един ден й казах: „Как бих искала да докажа, че днес Троя гори, защото колаборационистите, предателите, наистина отвориха вратите пред врага!” Обясних й, че вече ги наричам „колаборационисти”, „предатели”. Тя отвърна: „Лесно ще докажеш това”. И ми изпрати откъси от изследването си. С нейна помощ вдигнах капака на съд с неизвестно съдържание, но с позната, противна миризма. В изследването наBatYe’orподробно се описват всички безоттоворни безумия, извършени през 70-те от деветте страни на Европейската икономическа общност. От Франция на голиста Помпиду, страна упоена от наполеоновата мечта за господство над Европа. От Германия на социалдемократа Вили Брандт, разделена от Стената, но изправена на крака и отново готова да командва. Зад Франция и Германия, по стъпките им, видях второстепенните играчи, статистите, васалите. Западналата и отслабена Великобритания, неспособна да запази ръководната си роля. Заядливата и псевдосоциалистическа Ирландия, страна без никакво влияние, но с огромни претенции. Левичарската Холандия, обърканата и затворена Дания, презреният и угоднически Люксембург, с култура по-малка дори от територията си. Белгия, която вечно диша прахта на майка Франция. И Италия, отровена от комунистите и социалистите, но поробена и от християндемократите. Кукловод на това ужасно двуглаво създание, което скоро ще чества женитбата, наречена Исторически компромис, е защитникът на арабите, свръхкатоликът Джулио Андреоти. В онези години той все още не е обещал грандиозната джамия на любителите на портокалов сок, но заедно с левичарите, влюбени в Арафат, отпива жадно от сока. Неслучайно именно Андреоти е кръстник на Италианско-либийската банка, наречена UBAE, Арабско-европейска обединена банка. Неслучайно именно Андреоти блудстваше с Кадафи. Сега да видим какво има в изследванията на BatYe’or.

Тя пише, че за да се оплоди яйцето на заговора, е небоходим сперматозоид. (Нарича го спусък, детонатор). 

Спусъкът е дръпнат на 16 и 17 октомври 1973 г.

В онези дни, по време на войната YomKippur (войната Ramadan), се провежда среща в Кувейт с участието на Саудитска Арабия, Кувейт, Иран, Ирак, Катар, Абу Даби, Бахрейн, Алжир, Либия, т.е. на страните от ОПЕК. По време на срещата цената на петрола се увеличава четири пъти. От два долара и 46 цента на барел, на девет долара и 60 цента на барел. Цената на рафинирания петрол скача на десет долара и 46 цента за барел. ОПЕК съобщава, че ще намаляват добива на суров петрол с 5% на месец и ще забранят износа на петрол за САЩ, Дания и Холандия. Представителите на ОПЕК заплашват, че ще наложат ембарго за износ на петрол за всички страни, които не съгласни с политическите им искания. Какви са те? Изтегляне на Израел от окупираните територии, признаване на палестинците, присъствие на ООП на всички мирни преговори, изпълнение на резолюция № 242 на ООН. (Това е резолюцията, основана на еднопосочно миролюбие, която забранява придобиването на територии с военни средства). След 19 дни Европейската икономическа общност организира конференция в Брюксел. Всички страни-членки подписват документ, в който се настоява Израел да се изтегли от окупираните територии, Арафат и ООП да участват в мирните преговори, а резолюция № 242 на ООН е обявена за свещен скрижал. На 26 ноември 1973 г. Помпиду и Брандт се срещат като най-големи приятели. Това е най-интимната среща между Франция и Германия след Виши. Двете страни се сближават дори повече от времето, когато Наполеон се оженил за Мария Луиза. Обзети от панически страх, двамата ръководители решават, че е необходима конференция на високо равнище за полагане на основите на дружба и сътрудничество с Арабския свят. Помпиду и Брандт информират за това останалите европейски лидери, на първо място италианските. И лидерите веднага се съгласяват да участват в тази конференция. Диалогът между Европа и Арабския свят започва на конференцията на високо равнище в Копенхаген. През следващите години конференциите продължават с безсрамна бързина. През юни 1974г., на конференцията в Бон, лидерите приемат програмата за дружба с арабите, през юни същата година на конференцията в Париж те основават Парламентарна асоциация за евро-арабско сътрудничество. През септември на конференцията в Дамаск, през октомври на конференцията в Рабат....

*******

Изписвам тези дати и не мога да повярвам в това, което пиша. Защото тук не става дума за тъмен заговор на затворници, известен само на полицията. Това са събития, случили се на светло, през деня, пред телевизионните камери. Договори, сключени от прочути политици и известни държавни ръководители. Хора, за които избирателите са гласували, на които са се доверили. Т.е., това е конспирация, която е можело да бъде предотвратена, осветена, неутрализирана. Факт е, че тези негодници действаха, възползвайки се именно от светлината на деня. От камерите, прожекторите, от истинския си или измислен престиж. Те действаха с такава наглост, такова безсрамие, че никой не осъзна какво всъщност правеха. Никой не заподозря, че те извършват 

предателство срещу собствените си държави

Срещу собствената си цивилизация. И ние, техните жертви, се държахме като глупци, както префекта на Париж в разказа на Едгар По.

Чели ли сте този разказ, „Откраднатото писмо”? Ето съдържанието накратко. Един гениален човек, известният министър Д., необременен от морални принципи, чудовище, способно на всякаква низост, открадва от кралския будоар писмо с огромно значение. Писмото, което е истинско съкровище, за него е неизмеримо изгодно, но на света ще донесе безброй беди. Префектът на Париж трябва да го открие и тъй като не може да обвини влиятелна фигура като Д., решава да извърши фалшив грабеж. Влиза в къщата на министъра, или по-скоро в замъка му, и претърсва всяка стая, всеки коридор, всеки гардероб, всеки ъгъл. Но без никакъв успех. Защото чудовищният гений, вместо да скрие писмото, го е оставил на място, където всеки може да го види. Сложил го е в плик за картички, завързан със синя копринена панделка, висящ над камината в кабинета. В кабинета, където приема всички посетители, над камината, към която всеки посетител отправя поглед, когато отваря вратата. А писмото се подава от плика на 2 см – вижда се печата. Печататът на важната личност, познат дори на слепците. Въпреки това префектът не може да открие писмото. Нещо повече – вижда го, но не може да си представи, че писмото изобщо не е скрито.

Точно по този начин и ние ги гледахме на тези срещи, конференции, асамблеи. Гледахме държавните глави, министрите, посланиците, пиещи портокалов сок с шейховете, емирите, полковниците, султаните. Виждахме ги по телевизионните новини, във вестниците, като писмо в плик, завързан със синя копринена панделка. Но не разбрахме, че откраднатото писмо е в чашите им с портокалов сок, защото бяхме слепи. На конференцията в Дамаск европейските правителства бяха представени с всички политически партии – леви и десни. Изумително, нали? На конференцията в Рабат европейските правителства потвърдиха сделката за Израел, предложена от Арабската лига. На срещата в Страсбург Парламентарната асоциация за евро-арабско сътрудничество създаде постоянен комитет от 360 члена със седалище в Рим. (Това беше потвърдено от конференциите в Кайро и Рим). Точно тогава се появи малкото списание с ужасяващото име „Еврабия”. Точно тогава Европа се продаде окончателно на исляма. Този факт беше толкова явен, толкова тревожен, че за да го потвърдя, заминах за Париж да открия минали броеве на „Еврабия”. (Публикувано в Париж, на френски език. Редактор Люсиен Битерлин. Формат 21 х 28. Цена 5 франка). С надеждата, че BatYe’or е пропуснала нещо, проверих броевете. Уви, тя нищо не беше пропуснала. В първия брой единствената странност беше изключителното внимание, с което в статиите се избягваха думите ислям, ислямски, мюсюлмански, Коран, Мохамед, Аллах. Вместо тях се използваха думите Арабия и араби. Всичко друго в списанието потвърждава зловещия заговор, упоменат от г-н Битерлин – прякото свързване на бъдещето на Европа с бъдещето на Близкия изток. Заговор, в който се казва, че всеки икономически договор зависи изцяло от политическите споразумения, за да има „пълно съгласие между Европа и Арабския свят”. Във втория брой редакторът е дори още по-краен. В заядлива уводна статия той настоява Европейската икономическа общност да отмени всички споразумения с Израел и да признае „хилядолетния принос на арабите към световната цивилизация”. После изброява принципите на Страсбургската резолюция. Знаете ли за какво е тази резолюция? За бъдещи имигранти. По-точно бъдещи имигранти, които Арабския свят ще изпрати в Европа в комплект с петрола.

Издател: Калин Манолов

Издателска къща МаК ООД

п.к.15, София 1619

www.mak-bg.eu

www.mak-books.eu

Faktor.bg препечатва откъса с любезното съдействие на издателя.