Деница Бояджиева

Новоизбраният президент Румен Радев следпразнично атакува обществената поръчка за въвеждане на тол система, обявена от Агенция "Пътна инфраструктура", без да е "консултирана" с него и екипа му. Реакцията му бе трудно разбираема, особено на фона на цялостната му индиферентност към незначителни за страната ни подробности, като съставянето на служебен кабинет.

Радев замери кабинета в оставка с поредната "фалшива новина", точно както преди няма и месец другарката му Корнелия Нинова и вицето му Илияна Йотова обикаляха студията, за да тръбят за някакви "изгубили се" по пътя от Брюксел до София 65 млн. лв. за бежанците. Които впоследствие се оказаха кьорфишек.

Впрочем, с всеки следващ ход на невстъпилия в длъжност президент почеркът на БСП става все по-прозрачен, но и този път елементарната манипулация не сработи - цялата държавна машина се впрегна да обясни на генерала, че нещо пак е

подведен от сценаристите си на "Позитано"

От подробните разяснения на Пътната агенция стана ясно, че:

А)Тази поръчка не е нова, обявена е преди 9 месеца, оттогава е спирана неколкократно заради обжалвания от фирмите-кандидати (нещо изключително често срещано в тази сфера) и на 29 декември най-сетне е имало зелена светлина да бъде възобновена. Така че няма институционално "неподчинение" към Бойко Борисов, каквото се опита да внуши генералът чрез фейсбук-посланията си.

Б) Изпълнителната власт като цяло и АПИ в частност нямат практиката и задължението да консултират, кооординират или съгласуват с президентската институция обществените поръчки, които обявяват.

Но водевилът не спря дотук - премиерът Борисов тутакси нареди на регионалния министър Лиляна Павлова лично да информира генерала за какво иде реч, за да разсее съмненията му. Тя стриктно спази инструкциите, обади му се по телефона и после докладва, че му е разяснила фините механизми на тези процедури. Какво точно са си казали няма как да знаем, но е факт, че след като 3 дни занимава общественото пространство и въвлече в обяснителен режим поне три държавни институции,

Радев потъна в оглушително мълчание

Междувременно, на 3 януари, се разбра, че процедурата отново е спряна, тъй като ден преди Нова година един от кандидатите - чешката компания с офшорна следа „ТоллНет”, е подала поредната жалба в ВАС срещу изграждането на системата. Явно понякога - само понякога - администрацията не почива.

И понеже твърде много се занимахме с политизирането на една от най-големите и важни обществени поръчки в областта на пътната инфраструктура у нас, нека отделим и малко внимание на това какво по същество представлява т.нар. тол система и има ли почва у нас.

Става въпрос за електронна система, която ще позволи въвеждането на такси на база изминато разстояние, засега само за тежкотоварни камиони над 3,5 тона, както и на т. нар. електронна винетка, която ще даде гъвкавост при таксуването на леките автомобили чрез плащане за най-различни периоди.

В момента у нас действат разноцветните лепенки или винетната система - и леките, и тежките автомобили плащат предварително фиксирана сума за определен период - тоест таксува се за някакво време (ден, седмица, месец или година), било то използвано от шофьора или не.

Средно приходите от стикерите на АПИ възлизат на около 230 млн. лв. годишно, които следва да отиват изцяло за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа. Внедряването на електронната система безспорно е скъпо начинание - 200 млн. евро без ДДС и то само на първоначалния етап, но според повечето експерти, а и според международния опит, с тол таксите събираемостта може да се увеличи два, дори до три пъти.

Да видим конкретен пример:

Винетката за тировете, които пресичат територията на България на път за Европа, струва 11 евро на ден (в Румъния еоще по-малко - 7 евро).

В Унгария обаче, която също е транзитна страна, действа значително по-справедлива система. Там се таксуват реално изминатите километри. Именно това е формулата на тол системата - най-много плаща онзи, който пътува най-много и в най-голяма степен руши пътищата. Това, както се досещате, е тежкият трафик.

В момента, в който камионите прекосят границата ни със Сърбия при Калотина, евтиното за тях свършва. До граничния пункт с Унгария те трябва да платят около 65 евро, а след това започват да се таксуват за всеки километър. Цената варира спрямо категорията и вредните емисии, но средно е 35 евроцента/км. Пътят до Австрия е около 340 км, което означава, че за да влязат в Западна Европа, тировете трябва да платят 120 евро само на територията на Унгария. Тоест, в нашата хазна постъпват 11 евро на ТИР, в унгарската - 10 пъти повече.

Средният брой на влизания и излизания на камиони през граничните ни пунктове е около 2,2 милиона годишно. Простата сметка показва, че ако възприемем унгарската система и всеки от тях изминава по около 350 км на наша територия, АПИ ще съберенад 260 млн. евро (броя на транзитите, умножени по такса от 35 евроцента/км). И това ще са постъпленията само от тежкотоварния трафик, другите милиони - от винетките - си остават.

Стикерите - с техния времеви характер - са преходен инструмент. Погледнато отвсякъде,

бъдещето принадлежи на тол системата

Всяка страна е възприела различен подход, който е рентабилен- кои пътища и превозни средства да са в обхвата на таксите.

Във Великобритания, Гърция, Италия, Норвегия,Турция и др. всички превозни средства плащат при преминаването по определени магистрали, тунели и мостове. В Германия леките автомобили пътуват безплатно, но камионите над 12 тона си плащат.

Във Франция се заплаща съгласно изминатото разстояние и таксите са относително високи, основните аутобани в Хърватска също са платени. В Словения тази система действа за тежкотоварните автомобили от 2010 г. за определини участъци от магистралите и някои пътища. Пътните такси са предвидени за км изминато разстояние и зависят от категорията, броя на осите, емисиите клас на превозното средство и пр. Подробна информация за пътните такси и винетки в цяла Европа може да видите ТУК - http://www.vinetki.eu/index.html.

Пионер в електронното събиране на пътни такси, при което няма бариери и спиране на трафика, е Австрия. На ден се правят над 1,8 млн. трансакции от такси, а в пиковите дни достигат 2,5 млн. В крайна сметка се събрат около 1,7 млрд. евро от тол такси, а разходите за текуща поддръжка на системата са по-малко от 10% от генерираните приходи.

Така на практика пътищата се самофинансират

Дори сегашните тарифи на винетките да се пренесат при тол системата, приходите ще се увеличат, което значително ще подобри развитието на окаяната ни пътната инфраструктура. Обвързаните с времето стикери у нас едва осигуряват пари за текущи ремонти и позакърпване на дупките.

Има и различни варианти за таксуването - може да е през електронна система, при която трафикът не се прекъсва, а може и през определени пунктове, на които има бариери и се плаща на място (в Македония например има магистрални будки, на които се плаща т.нар "патина"). В първия случай може да се използват две технологии - микровълнова или сателитна.

При електронното събиране на такси не е необходимо превозното средство да спира, да намалява или да се мести в определена лента, докато се извършва таксуването. Затова се нарича „система за многолентов свободен поток на трафика“.

Процесът се състои от два компонента - тол платформи на пътя и бордово устройство в колата. То се слага на предното стъкло на автомобила и съдържа всички регистрационни данни заедно с ключова информация за превозното средство. Устройството отчита всяко движение, извършено в участъците, подлежащи на таксуване.

Всяка тол станция осъществява връзка с бордовите устройства, които издават звук, за да известят шофьора, че таксуването е извършено успешно. Процесът е изцяло автоматичен.

Микровълнова или сателитна технология

Трябва да се избере тази, която най-добре отговаря на специфичните изисквания на дадена страна. Зависи от дължината и вида на пътната мрежа, както и от вида, и броя на потребителите, които ще бъдат таксувани. Основната цел на системата е да се гарантира максимален доход за държавата, обяснява Михаел Вебер, изпълнителен директор на „Капш Телематик Технолоджис“,която е специализирана в изграждане и експлоатиране на електронни системи за събиране на пътни такси.

Рентабилните решения за пътно таксуване, разработени на базата на микровълновата технология, включително ниските цени на бордовите устройства, са подходящи при пътна мрежа с голям трафик, каквито са например транзитните маршрути. Сателитните тол системи са приложими за по-късите пътни участъци, отбелязва Вебер.

Два начина за плащане

Има два начина за плащане - предварително или отложено. В първия случай собственикът на автомобила може да внесе определена сума авансово, която се съхранява в устройството. Тя може да бъде платена в брой, чрез използване на „бърза“ електронна платежна система, с дебитни или кредитни карти, пластики за гориво... Когато сумата намалее до определени стойности, устройството издава звук за необходимост от добавяне на още пари. При отложеното плащане дължимата сума се изчислява автоматично и в края на отчетния период се фактурира от съответния оператор. Получавате редовна справка за изминатите километри, което дава ясна представа за разходите при пътуването.

Бордовото устройство е собственост на тол оператора и се отдава за ползване срещу еднократна такса. В Австрия тя е 5 евро, в други държави може да стигне и 12 евро.

Тол системата ограничава измамите и освен това е по-справедлива. Тези, които карат най-много, рушат пътищата и замърсяват околната среда, плащат повече - това е. Системата разграничава различните категории превозни средства и действа на принципа плащане срещу използване. Освен това електронното събиране на пътни такси разрешава предизвикателствата, свързани с класическия начин на управление на трафика - осигурява постоянен поток и води до по-малко задръствания.

Системата е европейска, обществената поръчка - българска...