Светослав Пинтев

Кой има съмнение, че Делян Пеевски е олигарх? Това попита един дипломат в студиото на Би Ти Ви днес.

 Отличието, което току що ми връчихте, ме вълнува изключително, обърна се към президента Росен Плевнелиев Н.П. Ксавие Лапер дьо Кабан, посланик на Франция, на церемонията в понеделник, на която заедно с посланиците на Япония Такаши Коидзуми, на Белгия Аник ван Калстър, на Унгария Андраш Клейн, беше награден от държавния глава с орден "Стара планина“ I степен.

Вълнението на дипломата, който напуска страната ни заради изтичане на мандата му, съвсем не беше, защото е женен за българката Мария, както прозрачно и мелодраматично намекнаха някои медии.

Причината беше много по сериозна -

грозната обида към родината му, към страната, която има честта да представлява у нас, нанесена от един български кабинет. И фактът, че това отличие донякъде заглади грубата, просташка, направо абсурдна реакция на правителството на Пламен Орешарски заради позицията на Франция в подкрепа на протестиращите срещу безумието на същия този кабинет да назначи Делян Пеевски за шеф на ДАНС, както и срещу опитите на кабинета да се саботира Европейският съюз.

Посланикът каза съвсем ясно и недвусмислено в речта си в президентството за каква голяма обида към Франция става въпрос, макар че се изрази повече от дипломатично. Ето как:

"По времето на вашия мандат Вие ни показахте как български ръководител може да има волята да се противопостави на олигарсите. Само Вие и десетки хиляди българи се противопоставихте на назначаването на олигарх начело на службите за вътрешна сигурност. Моят предшественик понесе удари за подкрепата, която публично ви засвидетелства. Отказан му бе орденът, който ми връчвате днес. Вие направихте това оскърбление към моята страна да бъде поправено. Моето правителство е признателно за това".

Ясно и прямо, без да е грубо, както си заслужава

Да нанесеш такава нечувана обида на Франция, за чиято политика е съвсем естествено, дори генетично заложено, да подкрепя демократичните искания на десетки хиляди европейски граждани, излезли на площадите в една европейска столица, граничи с тежка форма на идиотизъм.

Обидата е наистина страшна за държава с пословична от векове стриктност към строгостта на междудържавния протокол, към най-малките му и незабележими за други детайли. А нашето външното министерство дори не си е дало труда да обясни на представител на френското посолство мотивите си, за да не спази традицията и да не удостои с висше държавно отличие посланик Н.П. Филип Отие, когато той трябваше да си замине. Поне такава е неофициалната информация.

Едва ли тогавашният ни министър на външните работи Кристиян Вигенин, който демонстративно не предложи Н.П. Филип Отие за орден "Стара планина" и така наруши традицията, изобщо може да си представи какво означава да хвърлиш по този начин ръкавица в лицето на една Франция.

Червената върхушка не би могла никога да го осмисли

Най-добре ситуацията може да се опише с израза на знаменития френски външен министър Шарл Морис дьо Талейран, който казва на императора си Наполеон заради разстрела на един херцог от кралския дом: „Това беше повече от престъпление, това бе грешка". В нашия случай е и двете. Негови са и думите:

„Това не е ново начало, това е началото на края”

Някои хора изобщо не се и опитват да разберат какво значи да посегнеш така на честта и достойнството на една велика страна. Особено на тази, в която тези две думи са Светая светих, страната, която утре чества годишнината от превземането на Бастилията....

Виновниците вероятно и сега хихикат ехидно. Нали не тези наши бивши чиновници ще носят последствията, а България, която е имала нещастието да ги постави на този пост. А и на тях не им пукаше, за която и да е европейска страна.

Н.П. Ксавие Лапер дьо Кабан не случайно подчерта в речта си, че реформата в съдебната система е истинска кауза на президента Плевнелиев. У нас дипломатът се бори като лъв тя да се случи. Нали самият той чудесно знае колко трудно е да защитаваш тук подобна кауза, която някои биха нарекли кауза пердута.

Не някой български политик, магистрат или общественик хвърли камък в блатото. Стори го именно посланик дьо Кабан, тръгвайки от конкретен случай, защитавайки инвеститорите от страната си, както е редно. Всичко започна от производството по несъстоятелност, образувано срещу дъщерните фирми на френската компания "Белведере" в Софийски градски съд.

Той публично обърна внимание, че базата на молба от страница и половина, без доказателства, на фирмите е назначен скандален синдик, а управителните органи са лишени от право да се разпореждат с фирмите.

"Никога не съм чувал за подобен случай във Франция.

В съдебната система има "гнили ябълки"

Това коментира тогава посланик Ксавие Лапер дьо Кабан. Той обясни очевидното, за което всички мълчаха-при положение, че задълженията на френската фирма са 114 хил. лв.,е абсурдно да има охранителна фирма, назначена от синдика, която взима 30 000 евро на месец". Посочи и интересни подробности за „случайното” разпределение на делото.

Нямам съмнения, че съдията Румяна Ченалова, която работи по казуса, има връзки със синдика, беше категоричен той.

Не спести и фактите за потъването на българските медии, което е немаловажна част от общата картина.

Концентрацията на вестници в ръцете на една медийна група е огромен проблем за България, каза дипломатът в интервю за списание „Икономист“.

„Пресата има ролята да бъде критична към всяка власт, независимо дали е политическа или икономическа. За нещастие тази преса е зависима от икономическата мощ на един човек, който не само е много богат бизнесмен, но също така депутат в парламента“, заяви преди време посланикът, без да назовава поименно народния представител, когото имаше предвид, но Кой не го познава?

Посланикът не случайно удряше с такава ефективност

Той е отлично запознат с българските нрави, защото е бил свидетел на ключовите години от прехода ни. Идва у нас като втори секретар във френското посолство в София и аташе по печата през 1991 г., само на 27 г. "Прекарах в България 4 г., които бяха ключови за прехода, но и доста болезнени", спомня си той пред „24 часа“.

В първите месеци след пристигането си е впечатлен от възхода на частната инициатива и развитието на малките предприятия. "Волята на българите да действат и да променят живота си след рухването на тоталитарната държава беше забележителна. Всичко изглеждаше възможно“, спомня си посланикът. Но добре знае и как този естествен подем е пречупен от наемниците на червения капитал, под чийто похлупак преходът е изкуствено поставен.

„Когато си тръгвах, СИК беше станала просперираща компания, "Мултигруп" съществуваше, вече имаше убийства по улиците - малко, но започваха. Предприемаческият дух бе разяден от престъпността и корупцията, която бе започнала да става забележима", казва той.

Дьо Кабан е и български зет, което му позволява през следващите години непрекъснато да е в течение на случващото се тук.

При президента цитира българската поговорка: "От където е жената, от там е родата". Историята е, че една от преводачките в посолството напуска и там правят конкурс, за да назначат нова. Избраната е, както се изразява той с елегантния си френски хумор " толкова съвършена, че я помолих да се омъжи за мен".

„Моят мандат приключва, но България остава в мен. Може би един ден тя ще ми окаже честта да ме направи свой гражданин“, каза французинът.

Дай, Боже, защото му дължим много повече. Ако всеки от нас беше направил малка част от направеното от него за България, щяхме да сме съвсем друга страна.