Федералната служба по хидрометеорология и мониторинг на околната среда най-после публикува информация за изпускането на рутений -106 на Урал. В периода от 26 септември до 1 октомври в районите, прилежащи до предприятието «Маяк» в Челябинска област е регистрирано екстремно високо количество от това вещество. 

Първите данни за замърсяването публикуваха германски изследователи, но руските власти опровергаха изводите им. 
Превозащитничката и екологичен активист Надежда Кутепова е сред първите, които установяват, че изпускането е именно от «Маяк». 

Надежда Кутепова

Ръководеният от Кутепова център помага на пострадалите от радиацията жители на Челябинска област да се борят за правата си, но заради натиск от страна на властите тя е 

принудена да емигрира
 
Надежда Кутепова разказва пред The Insider за секретния закрит град Озерск, защо «Росатом» и «Маяк» крият информацията за авариите и защо, независимо от многобройните смъртни случаи от радиационна болест, комбинатът продължава да изхвърля радиоактивни отпадъци в река Теча.

Какво е Озерск

Град Озерск е създаден през 1945 година, когато Съветският съюз решава да произвежда плутоний за ядрено оръжие в промишлени мащаби. За целта е избрана площадка между градовете Кищим и Касли, където пристигат първите военни и строители – да изсекат гората и да разчистят мястото за строежа.
През 1948 година там пристига и моята баба, тя беше инженер-химик и е била мобилизирана от компартията да работи там. Тя пристига с двете си деца – моята майка и брат и. Баба ми работеше в «Маяк» до 1960 година, а пет години по-късно, през 1965 година тя почина от лимфогранулематоза. Тя фактически е правила първия плутоний със собствените си ръце.

Информацията за най-големите радиоактивни аварий в «Маяк» е секретна чак до 1989 година. 

За първа такава авария се смята изпускането на високорадиоактивни отпадъци в река Теча, което става в продължение на цели три години – от 1949 до 1952 година. По онова време по течението на реката са разположение 39 населени места, жиито жители са ползвали реката за пиене и миене и те де факто са пили тези радиоактивни отпадъци. През 1962 година 34 от тези села са евакуирани и разрушени до основи.
На 29 септември 1957 година се 

взривява подземна цистерна

 с високоактивни радиоактивни отпадъци – същите, които преди това са изхвърляни в река Теча.
Информацията за тези аварии е засекретена, и за тях става известно едва след чернобилската авария, защото една голяма част от специалистите, които са работили в «Маяк» са изпратени в Чернобил. 
Озерск остава секретен град до 1994 година.

Спътникова карта показва секретния град

Аз съм родена в Озерск през 1972 година, израснах там. 
Трябва да се разбира, че хората в Озерск се различават от хората, които живеят извън пределите на града, защото те изначално са били възпитавани за изпалнението на своята свръхважна задача по създаването на ядрен щит и от най-ранно детство нас ни съпровождаше атмосфера на секретност.
В детството ми, когато отивах при другата си баба в Свердловск родителите ми винаги ме предупреждаваха да не казвам на никого от къде съм, защото иначе тях ще ги арестуват. Защо разказвам това? За да подчертая, че жителите на Озерск са способни да пазят тайна десетилетия и дори, когато се случи сериозен инцидент, те ще продължават да мълчат.

Борбата с «Маяк» 

Когато създадох правозащитната организация аз не съм обявявала, че ще се борим с «Маяк».  Години наред работихме за защита на правата на пострадалите от дейността на комбината. Нашата борба с «Маяк» се състоеше в това, че публикувахме това, което заводът криеше, едновременно с това искахме хората от останалите четири села край река Теча да бъдет преместени.
През 2005 година, под натиска на екологичните организации Генералната прокуратура започна наказателно дело срещу директора на «Маяк». Той беше съден през  2006 година, но беше амнистиран заради напредналата си възраст. Дълго време съдебното решение беше засекрпетено и, за да получим достъп до него заведох дело срещу «Росатом» с цел да ги принудим да «закрият» река Теча-искамхе там да бъде посторен «саркофаг», за да няма достъп до замърсените води.

По време на делото, ние най-накрая получихме съдебното решение от съда срещу директора на «Маяк»: оказа се, че комбинатът е изхвърлил в реката 60 хиляди тона радиоактивни отпадъци.

А през 2007 година се срлучи нова авария. Събитията се развиваха така: обади ми се анонимен източник, който ми съобщи че в «Маяк» се е скъсал пулпопровод. Радиоактивната пулпа (пулпа — течност, която съдържа радиоактивни вещества), се изляла навън, като облъчила с много високи дози радиация и персонала. 

Опитах се да проверя информацията, но след като не получих официално потвърждение, на свой риск направих съобщението за аварията. Госатомнадзор започна административно дело и глоби «Маяк». «Росатом» уволни директора заради укриване на информацията.
«Маяк» е огромен комбинат с няколко завода с мащабно производство. Там се приема за съхранение и преработка ядрено гориво. До миналата година приемаха само ВВЕР-440 — бивши съветски реактори. След това започнаха да приемат и ВВЕР-1000 (ново производство), а мечтата им е да приемат всички типове отпадъци от целия свят.

До 2007 година техническото състояние на оборудването беше в изключително лошо състояние, през цялото време говорехме за това, че всичко е много старо и скоро ще рухне. Но директорът на «Маяк. Обръща повече внимание на комерческата страна на процеса и не много голямо – на ядрената радиационна компонента, а корупционните скандали следват един след друг.

Аварията от октомври 2017 година

За случилото се научих най-напред от съобщения в германските медии. Отначало не обърнах сериозно внимание, но след като видях, че «Росатом» отговори: не, при нас всичко е спокойно, и «Маяк» заяви: нищо не е станало, всичко е наред, веднага се напрегнах и започнах да следя ситуацията. Проверих какво се случва в Озерск, на «Маяк» — в медиите цареше гробно мълчание. 

Но аварията се е случила на 24-ти или 25-ти септември, по това време «Маяк» провежда изпитания на ново оборудване. Аварията е в същия радиохимически завод 235, където става и аварията от преди десет години. Това е много голямо производство, в него има няколко цеха, фактически това е завод вътре в завода и най-вероятно аварията се е случила по време на изпитанията на новото оборудване. По същото време в «Маяк» тестват нови платформи, контейнери за за съхранение и преработка нов тип ядрено гориво. 

На 17 октомври беше публикувано мое интервю в «Комерсант», но то остана като глас в пустина, а върху мен се стовари лавина от обвинения. 
На 19 октомври директорът на «Маяк» заяви, че замърсяването е в нормата, включително и по отношение на рутения. 
На следващия ден вице-губернаторът призна, че на 25 септември все пак е измало изпускане на рутений, но количеството било «малко, не сме го измерили точно, защото нямаме бета-броячи».

Периодът на полуразпад на рутений -106 е 373,59 денонощия. В чист вид рутений-106 се използва за лечението на онкологични заболявания на очите и в радиоизотопните термо-електрически генератори. Този елемент може да се вдиша с въздуха и да попадне в организма заедно със замърсена храна или вода. Рутений се отлага в черния дроб, бъбреците, далака. 

Ефектът от облъчване с рутений, независимо от получената чрез дишането доза е един – човекът подложен на допълнително облъчване се разборява. Това може да бъде онкологично заболяване, разстройство на имунната система и други.

Обърнах се към консултанти-физици в различни страни с молбата да отговорят при какъв тип производство може да се получи изпускане на рутений. За да бъде разбрано това са необходими огромни знания и опит във физиката и химията на този процес. 

В един от сайтовете на Озерск се появяват анонимни коментари за аварията в завод 235. Анализът води до извода, че аварията се е случила по време на технологичния процес по «остъкляване» на високоактивни радиоактивни отпадъци  в пещта на завод №235 (това е процес, при който под влиянието на високата температура те преминават в кристална форма, стават „стъкловидни”). 

В момента, в който подготвяхме изявление, дойдоха и данните публикувани на официалния сайт на Руския хидро-метеорологически център, които потвърдиха нашата версия.

Колкото и «Маяк» да твърди, че използва най-съвременни методи, комбинатът продължава да изхвърля радиоактивни отпадъци в река Теча. 5 000 души в четирите села разположени на брега на реката продължават да боледуват и страдат, но официално «в Русия никой не се е разболял от радиация».

Прувад: Faktor.bg