Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Със Заповед Р-56/21.ІІІ.1991 г. на тогавашния министър-председател Димитър Попов е създадена правителствена комисия начело с вицепремиера Димитър Луджев, която трябва да проведе разследване за създаването, дейността и финансовото състояние на задграничните дружества, създадени по време на тоталитарния режим. Година по-късно, на 23 март 1992 г., Луджев внася готовия доклад до премиера Филип Димитров. Според мен Димитър Луджев е напълно прав, когато директно нееднократно заявява, че Филип Димитров и Иван Костов са направили така, че да бъде покрита истината за задграничните фирми от времето на комунистическия режим. Написаният от него доклад по тази тема дава базисна позиция, от която да се съди за заграбения публичен ресурс през тези дружества. Ще цитирам само един пример от доклада (а такива са стотици): „Балканбанк” е отпуснала на задграничната фирма „Мулти интърнешънъл“ заем от 150 млн. лв., с които естествено не се знае какво е станало. Дружеството „Рьоперверк“ в Германия е регистрирало обща загуба от дейността си 100 млн. германски марки, а дружеството „Хохлойтнер“ във Виена инкасира загуба от 18 млн. долара. Под формата на загуби, неуспешни сделки и „инвестиции“, публичните средства преминават в други ръце и изчезват. Такъв е примерът с Габонския скандал, с фирмата „Просперити холдинг“ от Люксембург регистрирала загуба от 20 млн. германски марки, „Трансджордан“ от Йордания със загуба 10 млн. долара. Тук са също и „Тератон”, „Инко”, „Инсист“ и т.н.

Притежавам целия доклад на Димитър Луджев за задграничните дружества и сега ще имате възможност да прочетете част от него. Убеден съм, че основното Ви усещане, когато свършите с четенето без съмнение ще бъде това, че българският преход и разграждането на комунистическата система можеха да имат и друг резултат. Много по-ефективен от гледна точка на връщането на откраднатите пари и с тежки присъди срещу криминалните престъпници от номенклатурата на БКП и репресивните служби, които са в основата на този чудовищен грабеж на национално богатство. Съсипаха настоящето и бъдещето на няколко поколения – такива грабежи на друго място не биха простили. Тук обаче може – племето го позволява, дори от известно време възторжено се прехласва какъв живот си било живяло преди 10 ноември 1989 г. 

Истински овце в овчи кожи 

(по впечатляващия израз на Уинстън Чърчил, с който описва своя политически противник от Лейбъристката партия Клемент Атли). И така, нека прочетем най-важните части от доклада на Д. Луджев:

ДОКЛАД

от Димитър Луджев – министър на отбраната

Известно е, че със заповед № Р-56 от 21 март 1991 г. на бившия председател на Министерския съвет г-н Димитър Попов беше създадена правителствена комисия под мое ръководство, на която беше възложено да извърши няколко проверки, а именно: На издадени разрешения за износ на месо, живи животни, птиче месо и млечни произведения за периода 22 ноември 1990 г. до 31 март 1991 г., т.е. за времето на наложения мораториум от Великото народно събрание; на извършени задгранични инвестиции и най-вече под формата на задгранични дружества с българско участие;

На дейността на някои външнотърговски и стопански фирми; в процеса на работа обхватът на проверките логично се разшири, поради постоянно получаваните при нас сигнали за груби финансови и други нарушения от български фирми и банки. В състава на комисията бяха включени отговорни служители от Министерствата на финансите, индустрията и търговията, на вътрешните работи, на бившето Министерство на външно-икономическите връзки и на Главно управление „Митници“ (…)По последни данни различни български фирми и стопански организации са регистрирали зад граница общо 384 задгранични дружества. В тази цифра не са включени едноличните фирми на български физически лица, за чийто брой и собственици притежаваме твърде оскъдна информация. Освен това нямаме никаква сигурност, че това е общият и окончателен брой на всички задгранични дружества с държавно участие, особено след премахването на разрешителния режим. (…) Тук е мястото отново дебело да се отбележи необяснимото и във вреда на националните икономически интереси решение за премахване на разрешителния режим по отношение на задграничното инвестиране, което бе извършено с приемането на Указ №56 на Държавния съвет. Въведеният с Постановление №15 на МС от 18 февруари 1991 г. частичен разрешителен режим, който изисква при превод на капитали от БНБ предварително съгласуване на целесъобразността му с Министерството на финансите и закритото вече Министерство на външно-икономическите връзки, едва ли ще има някакъв траен ефект. (…) Докато с Указ №56 от 1989 г. се ликвидира напълно и превантивният контрол, който беше сигурна бариера срещу опити за неефективно задгранично инвестиране, то с извършените в края на 1990 г. промени в него бе премахнат и регистрационният режим. Това обстоятелство отвори и допълнителен вакум в нормативното законодателство. Ако сега направим равносметка на периода от 1 януари 1989 г. до сега, се налага категоричният извод, че съзнателно или не, в продължение на повече от две години практически не съществува контрол и няма абсолютно никакви ограничения от страна на държавата при инвестиране на средства в чужбина. Създадени бяха не от друг, а от самата държава условия за безконтролно и ненаблюдавано от българските фискални органи изтичане на валутни средства, а оттук – на национален доход зад граница. (…) Независимо от действието на постановление №15 на Министерския съвет от 8 февруари 1991 г. и влизането на търговския закон, съществува отново реална опасност правителството да загуби напълно контрола върху средствата и имуществото но българските задгранични дружества, (…) от 1989 г. отпадна и задължението на директорите на дружествата да изпращат копие от ежегодните баланси и отчетните си доклади на бившето Министерство на външно-икономическите връзки и Министерството на финансите. Преустановена бе и практиката на т.нар. балансови комисии, провеждани ежегодно, да бъдат канени и представители на посочените по-горе министерства и на Българската външнотърговска банка. А на тях се разглеждаше цялостната стопанска и финансова дейност на задграничните дружества за предходната стопанска отчетна година, анализираха се допуснатите слабости и се набелязваха мерки за тяхното преодоляване. Освен ликвидирането на посочените организационни форми на превантивен държавен контрол при създаването (задължително изискване за представяне на технико-икономическа аргументация за доказване целесъобразността и икономическата изгода от създаване на задгранично дружество и спазване на други необходими условия за даване на разрешения за регистрацията му в чужбина) и на текущия контрол (задължение за представяне на ежегодните отчети и баланси и балансовите комисии), в своята дейност директорите на фирмите майки у нас получиха и пълна икономическа свобода по силата на следните обстоятелства: Съгласно постановките на Указ № 56 държавните и частни фирми в страната са поставени при еднакви условия и режим. В този смисъл държавните фирми, независимо че оперират с държавни средства, при тяхното разходване се съобразяват единствено с решенията на стопанските или управителните си съвети. Или още по-точно – в много случаи генералните директори 

използват и се разпореждат с повереното им имущество

и валутни средства по свое лично усмотрение и интерес. Оттук не са изключени действия за безпроблемно прехвърляне на валутни средства в задгранични дружества и за откриване на нови такива в трети страни, без тези суми да бъдат отразявани като задгранични инвестиции в баланса на съответната държавна фирма. (…) От структурите на някои настоящи външнотърговски организации се създават паралелни частни фирми, към които освен дейността се прехвърлят и най-добрите професионалисти на организацията, заедно с деловите връзки, пазари, клиенти и т.н., както и се възлагат за изпълнение изгодни валутни сделки на самата държавна фирма. Освен това, чести са и случаите, когато държавната фирма кредитира или гарантира дейността на частните фирми. Част от държавните фирми участват и в създаването на дъщерни фирми със смесено участие (с частни капитали от страната или чужбина). При това положение, ако не се вземат спешни мерки, след време държавното имущество може да бъде неправомерно присвоено от тези смесени фирми и няма да останат никакви следи каква част от капиталите им са били държавна собственост. В момента голяма част от средната стопанска номенклатура провежда съзнателно линия за обезкървяване на държавните фирми чрез прехвърлянето на печеливши дейности и специалисти в частния бизнес, като му се осигуряват за сметка на ръководените от тях държавни фирми условия за бързо развитие и просперитет. По този начин, освен че си осигуряват сигурно и печелившо работно място при тяхното евентуално бъдещо отстраняване от ръководство, настоящите ръководители ще оставят след себе си почти фалирали и изпразнени от дейност държавни фирми, които няма да бъдат в състояние и да конкурират създадените от самите тях частни или смесени дружества. Типичен пример в това отношение са действията на генералния директор на ВТО „Изотимпекс“, свързани с постепенното изпразване от съдържание на една външнотърговска организация с дългогодишни традиции, име и авторитетни солидни връзки с деловите среди, чрез прехвърляне на печелившите досега дейности и най-добрите специалисти на предприятието в чисто частни дружества или такива със смесени капитали, в които „Изотимпекс“ притежава символично участие. Нещо повече, използвайки името, авторитета, а в някои случаи и държавни парични и валутни средства, той гарантира бизнеса на въпросните частни и смесени дружества, осигуряващи им нормална и печеливша стопанска дейност. Подобна е ситуацията и в дружество „Инсист“, от което са „нароени“ вече 9 дружества. Имаме непотвърдена информация, че подобна линия на поведение спрямо създадените от тях външнотърговски и стопански дружества провеждат и генералните директори на „Булгаргеомин“, „Техноимпортекспорт“, „Геоком“, „Агрокомерс“, „Инко“, „Пимекс“, „Булгарлизинг“, „Тератон“ и др. (…) По неокончателни данни под различна форма в задграничните дружества досега български държавни фирми са инвестирали средства в конвертируема валута в размер приблизително на 350 млн. щатски долара. (…) Заслужава да се посочат фалитите на дружество „Хохлойтнер“ – Виена, с консумирана загуба за страната от около 18 млн. щ. долара. (…) Основна вина за покупката на намиращото се в предпазен конкордат дружество при изключително неблагоприятни за страната условия и последващия му фалит носи основно бившият министър на химическата промишленост Георги Панков и екипа негови специалисти. (…) В началото на 1991 г. бе обявена несъстоятелността и на дружество „Рьоперверк“ – Германия, което до 1990 г. включително е реализирало загуби с натрупване за над 82 млн. ДМ, от които българските собственици досега са понесли и платили ефективно 69 млн. ДМ, т.е. това е засега чистата загуба за страната. (…) Има реална опасност общата загуба от дейността на това дружество да надхвърли 100 млн. ДМ. (…) Актът за покупка на дружество „Рьоперверк“ се базира на Решение №1 от 6 януари 1982 г. на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП, парафирана от всички нейни членове и на първо място от Андрей Луканов, който е бил секретар, след което следват парафите на Гриша Филипов, Огнян Дойнов и други. Решението е одобрено от тогавашния председател на комисията Тодор Живков, с положения от него подпис на първа страница на решението. Решението на бившата Валутна комисия на Политбюро на ЦК на БКП е абсолютно незаконно, тъй като тя си е присвоила пълномощия да решава въпроси, които са били от компетенцията на Министерския съвет. (…) В близко време можем

да очакваме фалит и на други български дружества,

като „Сомиф“ – българо-тунизийско с участие на „Булгаргеомин“, от което ще се загубят безвъзвратно досега вложените 621 хил. долара. Въпреки нашето писмо и многобройни разговори с ръководството на тази организация, и досега не са ни представили исканите от нас данни за задграничните си дружества. А тук са габонските истории, свързани с дейността на „Просперити холдинг“ – Люксембург, и очертаващите се загуби в размер на над 20 млн. ДМ, свързани с имената на Пламен Кавраков и Иван Илиев; реализираната загуба от над 10 млн. щ. долара от ликвидацията на дружество „Трансджордан“ – Йордания. (…) Тревожно е състоянието и на дружество „Технимар Минералимпекс“ – Гърция, създадено с редица груби нормативни и финансови нарушения. (…) Пред дружеството има две алтернативи – обявяване на неговата несъстоятелност или приемане на направена оферта от Германия за покупка изцяло на акциите на гръцките и българските акционери в „Технимар Минералимпекс“. Във втория случай българската страна ще се оттегли със сравнително малка загуба и в основни линии ще възстанови размера на направените досега инвестиции, докато в първия ще се загубят напълно вложените досега над 7000 хил. щ. долара. (…) От друга страна, притежаваме безспорна информация, че „германският“ купувач е самият Пламен Кавраков, който присвои в съдружие с германския си партньор от „Просперити холдинг“ от операции на „Булгаргеомин“ с Габон над 20 млн. ДМ, които сега иска да използва чрез подставени лица за закупуване на „Технимар Минералимпекс“ – Атина. (…) С нарушения бе закупено и дружество „Ортман и Хербст“ – Германия, за производство на бутилираща техника с участието на „специалисти“ от бившата БИСА, „Биоинвестинженеринг“ и други, под ръководството на г-н Петко Данчев. (…) Министерският съвет е бил грубо и съзнателно подведен за „изгодата“ от покупката на дяловото участие. В доклада е било посочено, че фирмата „Ортман и Хербст“ е печеливша, обстоятелство, с което вносителите се аргументирали пред правителството за намерението си да закупят дружествените дялове на 2,5 по-висока цена от тяхната номинална стойност. В момента на покупката фирмата не само е имала балансова загуба от над 4 млн. ДМ, но и сериозни организационни и финансови проблеми, които българската страна не можа да реши (дори още повече ги усложни!). (...) С малки изключения, в тежко финансово състояние са почти всички дружества на „Балканкар“, а получихме и все още непотвърдена информация, че наскоро са фалирали неговите дружества „Рекорд“ – Англия, и „Нордкар Трък“ – Дания. Основна причина за горното е незадоволителното качество на българските кари и непригодността им за западните пазари без предпродажбената им подготовка в материално-техническите бази на задграничните дружества на организацията. За жалост т.нар. предпродажбен сервиз е твърде далеч от същността на това понятие. На практика това представлява скъпо струващо продължаване на производствения процес на място, в който освен значителен брой работни часове, се влагат местни възли, части и детайли. В много случаи машините се демонтират изцяло и след това отново се монтират и боядисват. Това, освен че значително оскъпява нашите кари, ги прави и неконкурентноспособни. Към тези проблеми трябва да се прибави все още ниското качество на сервизното обслужване, неритмичното снабдяване с резервни части и срещу тях се противопоставят перфектните в качествено отношение продукти и сервизно обслужване на конкурентните фирми, ясно проличава мрачната перспектива на нашето карно производство на западните пазари (…)Безспорно е нарушението с направения „подарък“ през 1989 г. от 212 хил. щ. долара на ЦК на БКП, които не само са преведени без основание, но не е направен опит поне да бъде възстановена левовата им равностойност. (…) От 1987 г. от валутния план на страната е започнал процес на превеждане на суми от Българска външнотърговска банка в чуждестранни банки под формата на депозити. В един момент под тази форма се е била набрала сума в размер на над 1 млрд. щ. долара. Тази сума започва бързо да се „топи“ през периода 1988–1989 г. и на 31 декември 1989 г. е имало само 115 млн. щатски долара, които напълно изчезват към 31 март 1990 г.“

Според този доклад на комисията, оглавявана от Димитър Луджев, броят на дружествата, за които той и неговият екип имат сигурни данни, е 345 (от споменатите в доклада 384, регистрирани зад граница), а публичните средства, източени чрез тях – около 2 млрд. щ. долара. Правителството на Димитър Попов нямаше нито цел, нито подкрепа, нито желание, нито потенциал да извърши каквото и да било разследване на откраднатите от другарите стотици милиони и милиарди. Правителството на Филип Димитров, както се вижда от свидетелствата на пряк и много информиран участник в него като Д. Луджев и от документите, направо слага кръст на идеите за подобно ефективно разследване. Няма никакво значение какви намерения са имали, дали и кой им е „попречил“ и т.н. Както се казва – не ти се плаща за намерения, а за резултати. Резултатите на правителството на СДС начело с Филип Димитров в тази сфера са нулеви. За последен път по темата беше направено последно усилие с решение на Министерски съвет № 848 от 26 октомври 2004 г. Тогава беше създадена Междуведомствена комисия за проучване на състоянието на задграничните дружества с българско участие, както и инвестираните държавни средства в чужбина в периода до 1990 г. и тяхната съдба след това, а също така и действията на държавните органи по управлението на държавната собственост във външнотърговските дружества след 1990 г. Тази комисия се състоеше от 15 членове. Неин председател беше Радослав Бозаджиев, тогава заместник-министър на икономиката. Описът на задграничните дружества през 2004 г. е по регистъра, създаден съгласно ПМС №295/1994 г. Той включва цялата информация, съдържаща се в регистъра, и е подписан от вицепремиера и министър на икономиката Лидия Шулева. Погледнете внимателно описа на валутните кредити, разрешени от фонд „Финансиране на задграничните дружества с българско участие“ за периода от 31 декември 1985 г. до 30 юни 1992 г. Най-важният извод от този опис може да видите сами във факсимилетата в прикачения файл – почти няма задгранично дружество, което да е върнало главницата и да е платило лихвите по валутните кредити, които е получило. Както ще разберете от втората част на този анализ, една голяма част от тези 311 задгранични дружества, описани в регистъра, са в недобро, лошо или направо критично финансово състояние. Но това не означава, че състоянието им винаги е било такова. Когато са създавани, те са „табула раза“, чиста дъска, а пълната им стопанска и финансова несъстоятелност, която може повсеместно да се види в края на 80-те год. на миналия век, е резултат от 

съзнателно източване, лоши или направо глупави мениджърски решения, 

както и от изключително лошо качество на продукцията, която е трябвало да пласират. През 80-те г. на миналия век сумата на валутните кредити, които са отпуснати и потънали в тях, е огромна и точно тези невърнати кредити, за които вече може да кажем, че в голямата си част са просто откраднати, стоят в основата на онези 2 млрд. щ. долара, за които говорят и Димитър Луджев, и други висши администратори, занимавали се с разследването на генезиса на т.нар. червени капитали. Много лош атестат за нас, българите, е развихрилата се през последните години носталгия по времето на комунистическата диктатура, при това катализирана от откровени и много нагли лъжи. Особено преуспява в това бившият комунистически зам.-министър на машиностроенето Иван Пехливанов, който е един от основните генератори на лъжлива и съзнателно манипулирана информация, включително „статистически“ данни, както и на напълно необективен анализ дори на неговите собствени данни. Един пример – за фирмата „Рьоперверк“ и други задгранични дружества, загробили стотици милиони долари държавни пари, той пише: „Прилагахме нестандартни за източноевропейските страни индустриални форми. През 1982–1987 г. купихме действащи предприятия в западни страни. Искахме наши специалисти на място да усвояват нови технологии и пазарен опит. Такива са: завод „Рьоперверк“ в гр. Фирзен, Германия, за производство на машини за металообработване и за леярски сърца, завод „Нойкирхнер Шраубенверк“, Австрия, за крепежни елементи, завод „Хохлойтнер“, Виена, за пластмасова дограма и за съвременно кухненско обзавеждане, завод „Ортман и Хербст“, Германия, за бутилиращи линии…“ (Пехливанов, инж. Ив. Икономическите достижения на социалната държава през периода 1944–1989, в. Нова зора, бр. 37, 19 октомври 2010 г.). Без дума да напише за неефективността на тези сделки и производства. Същите опашати лъжи разказва и Алекси Алексиев, който от февруари 1982 г. е първият директор на „Рьоперверк“. Подобни лъжи и измислици за финансовите и пазарни резултати могат да се намерят и в спомените на Огнян Дойнов (Дойнов, О., Димитрова, З. Спомени, изд. Труд, С., 2002, с. 274–279). Нека дезавуираме безсрамните фантасмагории на комунистическите номенклатурчици за чуждестранното дружество с българско участие „Рьоперверк“ с истината, скрита в автентичните документи, който съществуват в поверителните деловодство на Министерски съвет и Министерството на финансите. Сред тези документи има доклади до най-високите нива на комунистическата държава от 1987 г. на същия този Алекси Алексиев, в който е писал съвсем различни неща от измислиците, разпространявани от него двадесет години по-късно. Ето, убедете се сами:

„До

Заместник-председателя на

Министерски съвет и

Председател на Стопанския

съвет

Др. Огнян Дойнов

ТУК

ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

от инж. Алекси Сергеев Алексиев –

директор на дружество „Рьоперверк“ – ФРГ

Относно: Доставка на автоматична линия за механична обработка за дизелов двигател „Перкинс“ за СО „Двигателостроене“ – Варна

Др. Дойнов, по силата на договор №2756201 на дружество „Рьоперверк“ бе възложена доставката на автоматична линия за механична обработка на цилиндров блок за дизелов двигател „Перкинс“ на обща стойност 27 919 550 ДМ. (…) Към днешна дата е извършено единствено частично плащане на аванса в размер на 14,64% от общата стойност на договора, равняващи се на 4 088 785 ДМ, вместо 13 959 775 ДМ. В същото време в „Рьоперверк“ сме извършили разходи за реализирането на тази доставка, както следва (…) общо 6 159 081 ДМ. (…) За да обезпечи доставките в договорените срокове, до момента дружеството „Рьоперверк“ е финансирало със заеми за оборотни средства в повече от получената предплата 2 070 296 ДМ. (…) Неизпълнението на договорните условия изправя дружество „Рьоперверк“ пред пълна неплатежоспособност и се създават условия за обявяване на служебен фалит. До края на годината предстоят плащания за експедиции, както следва (…) общо 12 082 343,15 ДМ, за които също не са осигурени необходимите средства…“ (Архив на Министерски съвет на НРБ, ЦДА, ф. 136, оп. 80, а.е. 289, л. 5–7). През същата 1987 г. Бюрото на Министерския съвет взема решение капиталът на Дружеството да се увеличи от 11 100 000 германски марки на 20 000 000 германски марки. А ето какво е становището на БНБ за планираното увеличение на капитала:

БЕЛЕЖКИ

към проекта за решение за увеличаване

на основния капитал на дружество „Рьоперверк“ – ФРГ

(…) От материалите се вижда, че финансовото състояние на дружеството е нестабилно. Допуснато е забавяне на обращаемостта на оборотните средства, увеличено е незавършеното производство, реализирани са загуби…“ В протоколния запис от обсъждането на предложението за увеличаване на капитала на Дружеството от постоянната междуведомствена работна група по заповед №Р-2 на МС от 5 януари 1987 г. изрично е записано, че се „обръща внимание на председателя на СО „Металхим“ др. Илия Гунчев, на председателя на СО „КАТП“ др. Ненко Горанов и на директора на дружеството „Рьоперверк“ др. Алекси Алексиев за ежегодната загуба в работата на дружеството и им възлага да предприемат срочни мерки за преодоляване на това състояние и за недопускане на отрицателни резултати в дейността на дружеството“ (Архив на Министерски съвет на НРБ, ЦДА, ф. 136, оп. 80, а.е. 289, л. 19). Продължаваме с разобличителните документи за истинското състояние на чуждестранното дружество с българско участие „Рьоперверк“, което загробва 100 млн. щ. долара държавни пари. Вижте какво пише в докладна записка на Илия Гунчев, председател на СО „Металхим“, Ненко Горанов, председател на ССО „КАТП”, Ганчо Начев, председател на НПО „Технология на металите“, Румен Георгиев, председател на БСИ „Минералбанк“ и Нено Митев, генерален директор на ТД „Машиноекспорт“, които са съдружници на дружество „Рьоперверк“ – ФРГ:

„…През целия период [1981–1987 г.] финансовото състояние на дружество „Рьоперверк” е нестабилно. Недостигът на собствени средства създаваше непрекъснат платежен дефицит.“ А сега черешката на тортата – същият инж. Алекси Алексиев, който е зам.-генерален директор на ТД „Машиноекспорт“ и директор на „Рьоперверк“ – ФРГ и който в наши дни изопачава истината за всичко, свързано с това дружество, през 1987 г. пише доклад до генералния директор на ТД „Машиноекспорт“ и координатор на сдружение „Рьоперверк“ Нено Митев. Вижте какви са собствените му констатации в този доклад:

„Икономически резултати

(…) Загубите на 100 ДМ продажби от 12,6 през 1984 г. намаляха на 11,3 през 1985 г. Независимо от това абсолютният размер на недостига се увеличи от 4,944 х. ДМ на 5,498 х. ДМ. (…) Негативният резултат през 1985 г. се дължи на няколко основни фактора:

- започване производство и въвеждане на пазара на стругове ЦПУ ВТ 311/ВТ 400. За да наложим този нов продукт на пазара и изместим частично конкуренцията, бяхме принудени, независимо от високите показатели и качества на машината, да предлагаме същата на по-ниски цени. В годината бяха произведени и продадени общо 82 струга. Средната им продажна цена беше приблизително равна на цеховата себестойност. Поради това 

от всяка една машина сме губили средно около 30 х. ДМ

Общата стойност на загубата от този продукт е 2,460 х. ДМ. (…)

- през годината започна да функционира и дъщерната ни фирма в САЩ – „Рьоперверк Инк”. За създаването й, развитието на мрежа за продажби и издръжката й бяха изразходвани средства. Само заемите, които ние предоставихме, възлизат на 200 980 щ. долара. (…)

- фонд „Работна заплата” само за конструктивните отдели е 3 944 767 ДМ (…) реализираният оборот е недостатъчен, за да покрие изцяло разходите за развойна дейност.“

Това е истината за прехваленото чуждестранно дружество „Рьоперверк“, което комунистическите номенклатурчици се надпреварват да ни дават за пример. Не знам дали забелязвате най-важната информация в горния документ – че всеки продаден струг или друга металообработваща машина носи само загуба на фирмата. Оттук се получава феномен, който съществува и в много други социалистически предприятия и външнотърговски дружества – колкото повече произвеждаш, толкова по-зле, защото генерираш по-големи загуби, които някой трябва да покрива. И тези загуби обикновено се покриват със заеми – от един период нататък основно от частни западни банки. Ето още един доклад на инж. Алекси Алексиев, директор на „Рьоперверк“, до Огнян Дойнов:

„До

Заместник-председателя

на Министерския съвет и

Председател на Стопанския

съвет

Другаря Огнян Дойнов

ДОКЛАД

от Алекси Алексиев – директор на дружество „Рьоперверк“ – ФРГ

Другарю Дойнов, във връзка с изпълнението на т.2.2 от протокол №7 от 3.ІІ.1987 г. на Оперативното заседание на ръководството на Стопанския съвет за придобиване собствеността на фирмата „Гюскен“ – ФРГ от български съдружници, моля да се имат предвид следните съображения:

От направените проучвания в първата половина на 1986 г. се установи, че поради нестабилното състояние на фирмата силната част от конструкторите напуснали предприятието. В резултат на това научно-техническият и развоен потенциал в настоящия момент е силно ограничен…“ През следващата, 1988 г. резултатите на задграничното дружество „Рьоперверк“ са толкова лоши, че се налага да бъде командирован финансов ревизор от Министерството на икономиката и планирането. Резултатът от проверката е „Докладна записка от Дочо Георгиев, гл. инспектор при Комитета за държавен и народен контрол, Ради Радев, финансов ревизор от ДФК, Веселин Бижев, гл. специалист от МВИМ, и Петър Дандалов, сътрудник от ММВИВ“. Целта – проверка по дейността на задграничните дружества с българско участие на ТД „Машиноекспорт“. Заключенията са смразяващи. Ето част от тях:

„Задграничните дружества, чийто координатор е ТД „Машиноекспорт“, са изградени в продължение на 20-годишен период (от 1966 г. до 1986 г.). При създаването на дружествата е осигуряван минимално изискуемият основен капитал за тяхната регистрация, като не са предвиждани средства за създаване на материална база, развойна дейност и други. (…) В повечето от случаите не са прогнозирани продажбите по група стоки или по стоки. (…) Реализацията на направените прогнози и разчети за увеличаване продажбите на машиностроителна продукция чрез дружествата е 40–60 на сто от предвидените такива с изключение на „Булмак“, ФРГ, където разчетите са надхвърлени. Така например, при разчет за износ чрез „Булмак – Норге” на машиностроителна продукция за 1–1,5 млн. вал. лв. годишно, извършената реализация по години е: за 1984 г. – 294 хил. вал. лв., 1985 г. – 310 хил. вал. лв., 1986 г. – 478 хил. вал. лв. и 1987 г. – 655 хил. вал. лв. За „Булмак – Свериге”, Швеция, при разчетен износ на машини за 1982 г. 350 хил. вал. лв. са реализирани продажби за 285 хил. вал. лв., а за 1983 г. при разчет 450 хил. вал. лв. реализацията е 202 хил. вал. лв. Подобно е положението и достигнатите резултати по отношение реализацията на дружеството „Мевет“, Гърция, и „Корметал“, Мексико. Горните данни показват, че състоянието на прогнозната дейност, както и нейната ефективност са незадоволителни. (…) За да се регистрират задграничните дружества в съответната страна, са били необходими съответни валутни минимални средства под формата на основен капитал. За осигуряването на този основен капитал от страна на съдружниците от България са ползувани кредити в съответната валута. (…) За периода на ползуването на получените кредити е допускано да не се правят винаги и навреме съответните погашения, поради неосигурени средства за това, като към 31.ХІІ.1987 г. са останали непогасени кредити, както следва: дружество „Рьоперверк“, ФРГ, в размер на 8 674 769,93 ДМ, дружество „Софбим“, Франция – 1 371 544, 74 фр. франка, дружество „Булмак“, ФРГ – 139 070,72 щ. долара. (…) Продължава практиката от страна на производителите да се изпращат на задграничните дружества стоки, които не отговарят на изискванията по отношение на качеството. Изпращани са металорежещи машини с лош външен вид, нетрайна боя, лошо лаково покритие, неспазване на цветовия еталон – всеки завод има свой цвят, а в някои случаи дори и всяка машина, лошо обезмасляване, лошо балансиране и шум в скоростите, много течове и др. Незадоволително е качеството и на изпращаните металорежещи машини с цифрово-програмно управление (ЦПУ). В склада на фирмата „Булмак – Свериге”, Швеция, се намират два броя стругове СП 586. Единият е произведен от ЗММ – Сливен, а другият от Института по металорежещи машини – София. Разликата е била толкова голяма, че не може да се разбере, че това е една и съща машина. (…) Производителите на машините и ТД „Машиноекспорт“ не са изпълнявали качествено и срочно договорните си задължения към задграничните дружества. (…) Неизпълнението в срок на договорните задължения от страна на българските доставчици на машини поставя дружествата пред редица финансови затруднения и води до плащане на неустойки на клиентите в чужбина, продажби на по-ниски цени и подбиване авторитета на дружеството. (…) Фирмата „Мевет“, Гърция, е платила глоба, поради това че на спечелен търг 7 струга вместо да се доставят през октомври 1986 г., са доставени през м. май 1987 г. Налице е трайна и тревожна тенденция плановите задания за износ чрез дружествата да не се изпълняват. За последните 4 години средното им изпълнение възлиза на 77 на сто, а за 1987 г. е 71 на сто. Основните причини за неизпълнението на плановите задания на дружествата, които се явяват и като основен проблем в тяхната работа:

- ограничена гама на изнасяните за задграничните дружества изделия – металорежещи машини, лагери, свързочни елементи, инструменти, което все още е резултат от неспособността на ССО производители да адаптират дейността си към изискванията на отделните пазари и изменящите се пазарни условия;

- доставка на изделия с ниски качествени показатели, което принуждава дружествата да поемат и извършват на място значителни по обем несвойствени разходи във валута за предпродажбена подготовка на изделията (предпродажбен сервиз);

- неизпълнение на договорите между дружествата и ССО, като не се изпълняват поръчките по асортимент, видове и структура на продукцията. Това принуждава дружествата да държат голяма складова наличност от машини с цел да се посрещнат нуждите на клиентите, но от друга страна води до утежняване на финансовото им състояние…;

- остър недостиг и липса на необходимия оборотен капитал за нормалната дейност на дружествата. (…) За анализирания период (1983–1988) от страна на ТД „Машиноекспорт“ и заводите производители системно не са изпълнявани задълженията по доставките на специфицираните металорежещи машини. За 1983 г. договорените количества машини са изпълнени едва 36 на сто, 1984 г. – 17 на сто, 1985 г. – 7 на сто, 1986 г. – 34 на сто. (…) Поради горните причини „Рьоперверк“ рядко е експедирала машините на клиентите си в потвърдените срокове. (…) Не са редки случаите фирмата да удължава по 3–4 пъти сроковете на доставките и да понася загуби годишно на поръчки за 35–40 машини на стойност 1,6 млн. ДМ вследствие именно на голямата неритмичност в доставката на универсални стругове от българските производители. (…) Получаваните машини във фирмата „Рьоперверк“ от заводите на СО „КАТП“ в повечето случаи не отговарят на договорните условия по отношение на качеството. Изпращат се машини с големи отклонения, дори от изискванията на БДС – недобре почистени скоростни кутии вътре от леярска пръст, вследствие на което боята се лющи и пада, недобра балансировка на вретената, зъбните колела и дистанционните пръстени имат отклонение по отношение успоредността на челата, недобра пасовка на моста към тялото и на шейна долна към супортната дъска, луфт между винта и гайката на преводите, някои от задните седла не покриват плоската направляваща на тялото, шум в скоростната кутия над допустимите норми и много други. Тези производствени пропуски водят до извършването във фирмата на непредвидени допълнителни доработки за повече от 150 часа (над договорените 126 часа за нормално изпълнение и 156 часа за специалното изпълнение) и до завишаване разходите за труд средно около 5000 ДМ за машина…“ (Архив на Министерството на финансите, Ревизионни актове и актове за начети на български задгранични дружества: Рьоперверк, Фирзен, ФРГ, ЦДА, ф. 163, оп. 99, а.е. 45, л. 1–23).Това е истината за задграничните дружества и милиардите, изчезнали яко дим покрай тях. Трябва да признаем, че не всичко е плод на зла воля. Способността на комунистическите стопански номенклатурчици да трошат публични пари наистина няма аналог. Затова и днес се убеждаваме в това, когато тези хора или техни протежета и роднини правят същото, пак с държавни пари, но този път като „строители на капитализма“.

Нима трябва да се учудваме на идентичността на крайния резултат – какъвто им беше социализЪмът, такъв е и капитализЪмът им, построен от Тодор-Живковите, Андрей-Лукановите и Огнян-Дойновите наследници и производни. Министър-председателят Филип Димитров демонстрира през пролетта на 1992 г. силно резервирано отношение към доклада на Димитър Луджев за задграничните дружества с българско участие и изобщо към идеята да се разследва темата. При обсъжданията в МС финансовият министър Иван Костов не дава дума да се каже, че има данни за съучастие на служители на МФ, които прилагат следната схема: отиват да правят ревизия в някое от дружествата, връщат се и след няколко месеца напускат министерството, като акостират в частни фирми, свързани с хора, замесени в източването на задграничните дружества. При това след напускането им се установява, че липсват документи и резултати от ревизиите. Филип Димитров и Иван Костов настояват докладът 

да бъде засекретен и възпрепятстват довършването му 

във вид, който да бъде предаден на прокуратурата. Спрени са и допълнителните проверки на тези дружества, събирането на нови данни, както и контролът върху тях. В крайна сметка нито прокуратурата получава събраната информация (за всяко задгранично дружество е имало отделна папка, с цялата информация, събрана до момента), нито Иван Костов дава зелена светлина за продължаване на проучванията. Докладът е покрит в поверителното деловодство на МС, а визираните в него фирми и ръководителите им, които са в основата на престъпните схеми и кражбата на огромни суми пари, са оставени на мира, за да продължават пъкленото си дело. По този въпрос две мнения няма –визираните в този доклад действащи фирми в десетки държави и схеми за източването им са предизвикали гнева на силовите икономически лобита, които стояха в основата на създаването с подобни пари на нововъзникващите големи частни компании и конгломерати.