Анелия Димитрова

Първа инвестиционна банка е броила през юни 2005 година по 207 лв на кв.м. за 168 декара в местността „Паша Дере“, където трябваше да излезе на суша тръбата на спрения проект „Южен Поток“. Банката е кредитирала придобиването на тези земи и тогава „Шангрела“ ЕООД, със собственик ливанския гражданин Газуан Ахмад Шараф, изкупува земеделски земи от частни собственици в района на „Паша Дере“. Земите са ипотекирани в ПИБ срещу заем от 5 110 000 лв.

По това време публична информация конкретно за „Южен Поток“ липсва. Формално първото споразумение, в което се споменава за проекта Южен Поток е между Газпром и италианската ENI от ноември 2006. Следва споразумение със Сърбия от 20 декември 2006 за проучване на газопровод през България до Сърбия.

България и Русия подписват за тръбата на 18 януари 2008 г.

През 2009 г. същите земи, купени с ипотечен кредит от ПИБ вече са поскъпнали повече от двойно. Това личи от нова ипотека на Шангрела към ПИБ за същите терени, след като те са окрупнени.

На 22 май 2009 г. декларираният материален интерес от земите вече e 12 437 866,19 лв.

На 4 ноември 2009 собственик на „Шангрела“ става 

кипърската офшорка „Тейлуинд Трейдинг & Инвестмънт Лимитид“

Газуан Шараф остава управител до 16 декември 2010, когато е сменен от Елена Николова, съдружничка на съпругата му в няколко фирми.

От 15 май 2013 управител е иракчанинът с британски паспорт Антон Джибрил, който има общ бизнес с брата на Газуан Шараф – Рамез. Реалният собственик на офшорката обаче не е публичен според кипърското законодателство.

Първите публични коментари на Орешарски за „Южен поток“ са чак от 16 септември 2013, когато той категорично се обяви за строителството на газопровода без забавяне.

Посветените в плановете на правителството обаче са реагирали няколко месеца преди политическата заявка, става ясно от справките в Имотния регистър.

Още на 14.06.2013 ПИБ купува от Шангрела същите земи, които по-рано фирмата е ипотекирала. но вече за 34 568 598,98 лв. Шангрела си запазва собствеността върху 1/2 от парцел от 1000 кв.м.

Описаните по-горе сделки със земите на „Паша Дере“ изглеждат като добре подготвена схема.

А топ сделката е за продажба на 165 декара гора от Първа инвестиционна банка за 120 млн. евро на дружеството "Южен поток транспорт", на 1 октомври тази година, само два месеца преди да бъде спрян проектът. Това стана ясно от публикация преди седмица в руския вестник „Независимая газена” съвместно с „Бивол”. (Разследването вижте ТУК)

От тази сделка финансовата институция излиза с шесткратна печалба за малко повече от година единствено с цената на няколко съдебни дела.

Девет години по-рано

Предисторията на сегашната сделка започва през 2005 г. Тогава бизнесменът с ливански произход Газуан Шараф започва да изкупува земи край плажа Паша дере южно от Варна.

За по-малко от месец фирмата му "Шангрела" придобива близо 40 поземлени имота - земеделски земи и гори, в землището на квартал Галата. Броени дни след това земите са ипотекирани в Първа инвестиционна банка за 5.1 млн. лв., а малко по-късно същата година са окрупнени в три масива с площ съответно 79.3 дка, 64.4 дка и 21.7 дка.

На пръв поглед целта на сделките е инвестиция в курорт или поне в подготовка на земя за такова строителство. Още повече, че през 2005 г. всички искат да строят хотели и ваканционни имоти по Черноморието и цената на терените расте.

Въпросът е дали още по онова време Газуан Шараф е знаел, че през земите му ще мине тръбата на "Южен поток", но по-важно е как банката се сдобива с имотите и какво следва от това.

През 2009 г., когато "Южен поток" вече е обект на междуправителствено споразумение между България и Русия, върху земите на "Шандрела" е наложена нова ипотека от ПИБ за двойно по-голяма сума отпреди - 12.4 млн. лв. Впоследствие собственик на компанията става кипърското "Тейлуинд трейдинг&инвестмънт лимитид", а Газуан Шараф за кратко остава управител.

По-интересният обрат обаче настъпва в средата на 2013 г., когато дружеството продава ипотекираните земи на Първа инвестиционна банка.

Сделката между "Шангрела" и банката е приключена на 14 юни 2013 година, след като трасето на газопровода вече е ясно и община Варна е дала предварително съгласие за преминаването на нейна територия.

Така в средата на юни трите парцела с обща площ от 165.4 дка на "Шангрела" стават притежание на банката срещу 34.57 млн. лв.

Успоредно с това започват преговори за покупка на земите за трасето от страна на "Южен поток транспорт".

Според източник, запознат с преговорите, регистрираното в Холандия дружество с международно участие е предлагало да изкупи терените на ПИБ за 50-60 млн. евро. Банката обаче поискала 160 млн. евро.

В хода на преговорите цената била намалена и така в началото на октомври тази година ПИБ и "Южен поток транспорт" са подписали сделка за 120 млн. евро.

От банката не коментираха на базата на каква оценка е постигната подобна цена за 165 дка горски масиви. От "Южен поток транспорт" посочиха само, че придобиват земята "чрез преговори и по цена, договорена между двете страни", а средната платена сума за трите масива е 606 евро/кв.м. като цена кв. м. жилище в София.

Много показателен е фактът, че тази година дни преди края на мандата си кабинетът "Орешарски" продаде на дружеството "Южен поток България" близо 360 дка горски фонд близо до Варна. Земята е придобита за 13.2 млн. лв., или 37 лв./кв.м. Продавач обаче отново е държавата в лицето на Министерството на земеделието и храните.

Кой е Газуан Шараф?

Според системата "Дакси" към момента той участва в управлението на 13 фирми, а в 5 има собственост. На посочения телефон във фирмата му "Бейт Шама" не отговаря никой.

Освен с имоти Газуан Шараф се занимава с внос на горива и има условна присъда за 2 години лишаване от свобода за това, че в началото на 90-те години е получил по измамен начин близо 34 млн. лв.

В средите, които се занимават с покупко-продажба на имоти Газуан Шараф има славата на човек, който не само, че не купува на сляпо, но е и с добри политически контакти - с БСП, ДПС, но и с хора, близки до Иван Костов.

Името му се появява още в борда на първия купувач на ЦУМ - Regent Pacific Group, от който по-късно Георги Гергов купува имота.

Един от големите му удари е покупката на бивш терен на военните на бул. "Ситняково" в София за 39.6 милиона евро, върху който по-късно бе изграден мол Serdika Center. От тази сделка Шараф излиза с двойна печалба, след като го препродаде за 72 милиона.

Също от военните и то след пряко договаряне, той придобива за само за 10. 5 милиона лева и хотелския комплекс "Смокините" край Созопол, а няколко години по-рано изкупува и имоти в района на Камчийски пясъци.

По същото време „Гондол” друго дружество на Газуан Шараф придобива и терена на бившите царски конюшни на бул. "Васил Левски" в центъра на София. Продавач е областният управител на София Росен Владимиров, впоследствие зам.-председател на ДПС.

Тогава в пълно нарушение на българското законодателство и при липса на каквото и да е правно основание тогавашният областен управител на София Росен Владимиров поема задължение от името на държавата в размер на 1 979 996 лева към строителната фирма „Интерстройпроект 90” ООД. Само няколко дни след това Владимиров започва да „погасява” поетия от него дълг, но не с пари, а чрез прехвърляне на държавен имот на три части.

Той де факто подарява златен терен от близо 8250 квадратни метра в идеалния център на столицата. Част от карето, описано по-горе, се дава на „Интерстройпроект 90” ООД. Около 3110 квадратни метра са получени от фирмата и е погасена само част от дълга. Остава да бъде погасена сумата от 1 441 697 лева.

През следващата 2004 г. „Интерстройпроект 90” ООД прехвърля вземането си на фирма „Гондол” ЕООД, която е собственост на ливанския гражданин Газуан Шараф. На практика той получава като подарък останалата част от терена в размер на 5090 квадратни метра, както и още един застроен имот на бул. „Цар Борис III” с площ 780 квадратни метра.

През 2006 г. името на Газуан Шараф нашумя и с конфликтна сделка в село Искрец, при която кметът на Своге Емил Иванов (впоследствие депутат от ДПС) продава няколко хиляди декара непотърсени земеделски земи.

Междувременно един от имотите, върху които Шараф строи къща, се оказва старо гробище. При строителните работи то е разкопано, а костите най-безцеремонно изхвърлени в реката. Местното население излезе на протести, а случаят нашумя поради грозното поругаване с паметта на погребаните.

Когато се заговорва за продажбата на т.н. военно НДК, първоначалната оценка на което е 100 млн., един от кандидатите отново е той.

Връзките на Шараф - СДС, БСП, ДПС

Фирмата "Хрисома", в която съсобственик е Мина Костова притежава и половината от компанията "Витоша 13", тя от своя страна в съдружие с МОЗ-77, чиито собственици са Тико Так, Газуан Шараф и Жени Радкова Шараф. Тико Так е управляващ на фирмата за недвижими имоти "Роял Пропъртис".

Георги Христов Кирчев, един от близките на Иван Костов бизнесмени, е сред собствениците на 20 фирми и участва в управлението на 15. В много от тях съдружниците са същите като в "Хрисома".

През декември 2008 г. от доклад от инспектората на правителството става ясно, че Газуан Шараф е спонсорирал с 50 хил. щатски долара фондацията на Елена Костова “Бъдеще за България”.

Тогава инспекторатът започва да проверява и случая с имота на бул. “Дондуков” и бул. “Васил Левски”, известен като бившата царска конюшня, в който фирмата на същият Шараф “Гондола” има основна роля.

По времето на управлението на Тройната коалиция, тогавашният областен управител (на София-град) Тодор Модев, близък на Румен Овчаров, отказва да предостави документи за сделките на предшественика си, за което дори е глобен от съда.

Връзката е Емил Иванов, който по това време е областен на София област - същият, който „обгрижва” Шараф като кмет на Своге.

Не е случайно и това, че по-късно министърът на Регионалното развитие и Благоустройството Асен Гагаузов (също от БСП) не обръща никакво внимание на достигналите до него сигнали за злоупотребата с „Царските конюшни”, включително от една от фирмите по веригата, „Дивисима” ООД.

Когато приключва проверката Инспекторатът на МС се ограничава с изготвянето на един обобщен доклад, от който са видни многобройните нарушения на закона, извършени от Росен Владимиров и, от който става ясно, че близо 9 декара в центъра на София, практически са подарени на Шараф.

Вместо да реагира, тогавашният премиер Сергей Станишев отлага подписването на доклада на Инспектората. Едва след като се сформира кабинетът „Борисов”, в последния ден от мандата си Станишев резолира пращането на този доклад към ДАНС.

Междувременно Sofia Land става домакин на уникалната сватба на д-р Шараф и неговата съпруга Жени Коева, на която ВИП гостите получават подаръци с камъни Swarovski.

Жени Коева-Шараф пък е свързана със скандалната фирма „Софийски имоти, по времето, когато там бяха разкрити множество напълно незаконни сделки с имоти на Столична община и именно тя е съдружник с фамилията Кричеви, но с моминското си име.

Твърди се, че през последните години Шараф е заминал в чужбина и дори спрял строителствата на някои от новите си обекти, като например наскоро даденото му апетитно петно в центъра на София на ул. Бачо Киро 15.