Майя Любомирска, специално за Faktor.bg

Конституционният съд отмени текста от Наказателния кодекс, който гласеше, че всички тежки престъпления, извършени от членове на ръководни органи на БКП в периода на тоталитарния режим, могат да се разследват без давност. Това е поредното тържество на посткомунизма, който удари шумна плесница в лицето на стотиците хиляди жертви на червения терор и техните семейства. За пореден път и тази най-висша държавна институция доказа, че съзнателно нереформирата съдебна система не само спъва демократичното обществено развитие, но и може да върне в миналия век българина.

Новина от КС не беше неочаквана. Още на 17 февруари тази година Faktor.bg прогнозира какво решение може да се очаква от този състав на Конституционния съд. Особено като се знае, че се оглавява от бившия главен прокурор Борис Велчев - внук на „другаря" Борис Велчев, вторият човек след Живков, член на Политбюро на ЦК на БКП. Баща му пък Владимир Велчев е бил посланик в Лондон, Отава и Москва в годините на комунизма, тоест лице тясно свързано с червения режим. Но както се казва, само той да беше, с мед да го помажеш. „Трябва ли обществото да знае колко са бившите партийни функционери на БКП, който сега вземат тези решения", пота депутатът Методи Андреев, един от вносителите на промените в Наказателния кодекс за отпадане на давността.

Сега стана кристално ясно кой кой е в Конституционния съд. Защото решението за връщането на давността за комунистическите престъпления беше взето по искане на главния прокурор Сотир Цацаров от декември 2015 г., а КС приема мотивите на Цацаров с

мнозинство от 11 гласа "за" и един "против"

„Против“ е гласувал единствено конституционният съдия Филип Димитров. Той излезе с особено мнение още при обсъждането на допустимостта на питането на Сотир Цацаров. Докладчик по делото в КС беше Мариана Карагьозова-Финкова, която е от квотата на президента Росен Плевнелиев.

Ето с какви мотиви Филип Димитров единствен гласува против вчерашното решение на КС. „Смятам, че от строго юридическа гледна точка атакуваните разпоредби не създават нова норма, но това не ги прави противоконституционни. Законодателят може да има основателни причини да провъзгласи отново съществуващи вече правила, особено ако по тях се води някакъв вид дебат или има неприлагане на нормата. Това е именно автентичното тълкуване на законите, което доктрината приема, че трябва да бъде извършено единствено със закон", посочва съдията Филип Димитров.

Истина е, че преди няколко месеца все още имаше надежда, че е възможно някои конституционни съдии да поискат да се оттеглят при разглеждането на това дело, точно заради тежък конфликт на интереси. Но това не се случи. По-малко от месец преди изборите за президент и гласуване на референдум КС реши да потвърди тезата за

посткомунистическото ни съществуване и измамния преход

Обявените за противоконституционни поправки в Наказателния кодекс целяха да се потърси историческа отговорност пред нашите страдалци, които са понасяли ада на комунистическия режим и да се потърси отговорност на тези извършители на престъпления срещу човечеството. Жалко е да си го признаем, че ние не сме извършили декомунизация. В България не се извърши нито лустрация, нито декомунизация, останаха по населените места изключително много символи, наименования, паметници на имена на комунистически диктатори и функционери. И пред тези паметници днешни политици и шефове на уж преименувани партии ходят да се кланят и да търсят подклаждане на носталгията към комунизма. Тези паметници са също пропагандни инструменти на престъпния комунистически режим, донесъл толкова много страдания на нашия народ.

Промените в НК бяха внесени от депутати от ГЕРБ и Реформаторския блок, чиято цел беше да се отвори възможност за съдебно преследване на виновниците за убийствата на политически затворници в трудовите лагери и за насилието по време на Възродителния процес. Ето текста на отменените от КС чл. 79,ал.2,т.2: "Не се изключват по давност наказателното преследване и изпълнението на наказанието по отношение на тежки престъпления по глава втора, раздел І, раздел ІІ, раздел ІV и раздел V; глава трета, раздел І, раздел ІІ и раздел ІІІ; глава единадесета, раздел ІІІ от особената част на Наказателния кодекс, извършени в периода от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. от членове на ръководни органи на Българската комунистическа партия, както и от трети лица, на които са възложени ръководни длъжностни или партийни функции" Главният прокурор обяви, че подобен текст противоречи на конституционния принцип на равенство на гражданите пред закона и забраната за дискриминация. И това беше потвърдено от КС. Текстът от НК обаче позволяваше да се потърсят и каналите на източения и потънал в неизвестни джобове повече от 1 милиард долара държавен ресурс в началото на промените. И може би тук е заровено кучето на тази съпротива срещу отпадането на давността. Както се казва,

можеше да лъсне истината за червените куфарчета,

ако КС не беше взел това решение.

Добрата новина е, че Методи Андреев ще внесе отново текст за промени в НК за отмяна на давността, като се съобрази с мотивите на конституционните съдии, които кой знае защо отложеха публикуването им с повече от 24 часа. Обяснението, че са твърде дълги и това изисква време, изглеждат несъстоятелни поне за обществото.

От друга страна, едва ли можем да имаме съмнение, че мотивите на КС ще са юридически издържани. Тук не става въпрос за буквата на закона, а за духа на закона каза за Faktor.bg евродепутатът Андрей Ковачев. „Решението на Конституционния съд със сигурност е по буквата на закона, но не и по духа на закона. Още не знаем какви са мотивите на КС, но аз се запознах с възражението на главния прокурор за това, че щяло да има различно третиране на гражданите. Но дали, и тези, които са служили в лагерите в Бухенвалд и които ги съдят на по 90-годишна възраст, дали и техните права не са потъпкани по този начин.

Преди години КС трябваше да се произнесе по конституционалността на приетия законодателен акт за лустрация. Тогава Йордан Соколов, който вече е покойник за съжаление, е искал първо съдиите от КС да бъдат проверени дали са съпричастни към Държавна сигурност, защото това е конфликт на интереси. Сега всеки може сам да си направи извода от биографиите на хората.

От формална гледна точка, аз съм сигурен, че конституционните съдии са си изпипали работата и винаги могат да дадат обяснение. Но от гледна точка на духа и на Конституцията и на законите, които трябва да гарантират справедливост и то справедливост към жертвите, а не само към извършителите, нещата не стоят така. Постоянно се говори за правата на извършителите и как те трябва максимално да бъдат гарантирани и запазени и абсолютно неглижираме справедливостта и правата на самите жертви.

Този закон е жест на закъсняло уважение към жертвите, които са десетки хиляди плюс техните семейства и е жалко, че в България не можахме това да направим. За разлика от Германия, от Полша, от Чехия, където тази работа хората я свършиха още през 90-те години.

А в Румъния преди няколко месеца започна процес срещу един началник на един от комунистическите затвори на Чаушеску, който е над 90-годишен. Този процес може да е символичен, защото едва ли можем да очакваме на тези години да му наложи кой знае какво наказание. Но е символичен като жест на справедливост спрямо хората, които са минали през този затвор. Ние не можахме да направим това. И е жалко и тревожно", допълва Ковачев.

И наистина е жалко и тревожно. А отговорът на въпроса защо 27 години тъпчем на едно място се оглежда в подобни решения.