Проваленото правителство на Пламен Орешарски си тръгва от управлението, забърквайки държавата в пореден срамен скандал, но този път шпионски. Той може да предизвика истинска буря, а на България се налага гузно да се оправдава пред партньори, които са със сериозни позиции в ЕС.

Според източници на Faktor.bg от контраразузнаването в края на месец май, малко след евроизборите в сградата на посолство на страна членка на ЕС, номираща се в центъра на София, от специална техническа служба са открити 10 подслушвателни устройства – микрофони. ( Faktor.bg със сигурност знае името на засегнатата държава, но от дипломатически съображения не назовава името й.) Две от тях са били монтирани шокиращо в самия кабинет на европейския посланик, а другите - разхвърлени в стратегически помещения и офиси в чуждата легация. За намерените микрофони е съставен протокол и незабавно е уведомено МВнР на европейската държава. Българската посланичка в тази страна е била незабавно извикана и в прав текст й е заявено, че се заражда 

опасен дипломатически скандал

Партньорите са поискали в най-кратки срокове България да даде адекватен отговор за създалата се конфликтна ситуация.

Нашият първи дипломат там веднага е уведомил външния министър Кристиян Вигенин, който е сигнализирал МВР и ДАНС за скандала и направените разкрития. Проведени са няколко работни срещи и условна проверка, след което родните служби за сигурност излизат с позиция, че подслушвателните устройства са поставени преди 1989 г. и са просто неприятен спомен от времето на Студената война.

Само няколко дни по-късно от Външно министерство на засегната държава от ЕС уточняват с нарочна нота, че 

няма как микрофоните да са от времето на Тодор Живков,

защото са съвременен тип и са произведени в Хонг Конг през последните години. Скандализираните партньори настояват България да подходи сериозно и обективно да изясни конфликтната ситуация.

Според експерти неофициалните поръчители на закичените микрофони са или родните специални служби, или разузнавателно звено на икономическа групировка, занимаваща се с корпоративен шпионаж. И при двата варианта обаче топката на отговорността остава за правителството - първо, ако е допуснало чрез службите си да се шпионира извън договорките партньорска държава, и второ - защото явно не може да се противопостави и неутрализира незаконните действия на частни структури.

Има и няколко оперативни версии за целите на придобиване на информация, но три от тях са вероятно най-близо до истината и самостоятелно, но и като съвкупен интерес.

Мишена на българския шпионаж е бил президентът Росен Плевнелиев. Наскоро името му бе забъркано в скандал с бизнес кръгове от държавата, чиито дипломати са подслушвани.

Не е изключено интересът да е бил насочен и към придобиване на информации за банкера Цветан Василев и финансовите му интереси в чужбина, които също гравитират в определен географски район на Стария континент.

Получаване на информация за позициите на партньорската държава за „Южен поток” е също друга основателна причина за шпионажа.

В България

скандалът за сега е потулен

и за него не се чу нищо заради политическата криза и затварянето на КТБ. Той обаче е поредно доказателство, подхранващо съмненията на обществото, че българските специални служби не се използват за националната сигурност, а за вършене на услуги на финансово-политически кръгове. Обществото остана с подобно горчиво усещане и след драмата КТБ, когато съвсем очевидно стана ясно, че държавните институции заемат страна и целенасочено играят за интересите на определена групировка.