Светослав Светославов

„В съветско време и православието, и ислямът (и всички останали религии) служеха като жалки декорации в спектакъла, наречен „В СССР има свобода на вероизповеденията“, в който главните действащи лица се назначаваха от КГБ“, каза в свое интервю за „Первий канал“ прочутият руски режисьор Никита Михалков миналата година. Едно страховито откровение, направено пред журналиста Владимир Познер, което за мнозина от неговите сънародници беше повече от потресаващо. Пак там Михалков каза сурови думи за страната си: „Тази смрад, която изпускаме, поражда около Русия презрение към нас, недоверие, нелюбов. Нито военната ни мощ, нито космическите иновации ще оцелеят без това. Те, извинете, ще затънат в лайна.“ Русофоб ли ще наречете Никита Михалков, другари?

Този човек добре знае какво говори, не се съмнявайте. Той е един от духовните водачи на президента Владимир Путин, негов гуру по въпроса за месианската идея, че Русия е пряк и единствено легитимен приемник на божествената централна роля в света на Източната римска империя, по-известна днес като Византия. Или поне до скоро беше такъв, дори показваше филмите си първо на Путин, на дружески семейни вечери. Отношенията им се изостриха през пролетта, като е възможно режисьорът на "Сибирският бръснар" да емигрира в друга държава, както съобщи тогава политологът Иля Гращенков . Нищо чудно, след като си позволява подобни думи.

Не по-малко известният му брат, също прочут по света режисьор, Андрей Кончаловски пък съвсем наскоро каза пред Катерина Гордеева от руския сайт „Медуза“: „Струва ми се, че огромната част от нашата страна живее в архаична ценностна система. У нас езичеството е преплетено с комунизма, а комунизмът – с православието.“

Бихме допълнили -с един

нов вид пролетарско-православно-езичество,

т.е. чиста проба фалшификация на православието, използвано близо век за идеологическа експанзия.

Тези терзания на руските творци, които винаги са имали философски търсения по оста Бог-Дявол, не са от вчера, но в епохата на постомунизма, особено при управлението на Путин стават все по-отчетливи. С пропагандата от съветски тип се завръщат най-зловещите техники, използвани от „вожда на всички страни и народи Йосиф Сталин, една нова езическа религия, въведена от него, за да владее съзнанието на масите.

Страстта да се живее на ръба на пропастта, да се търсят крайностите, вплетена умело вътре, е характерна за руската душа, но днес тя добива апокалиптични измерения.

Руският писател Владимир Фьодоровски вижда днешната руска действителност като проекция на заложените в съветската държавност още от Сталин сатанински ритуали и хипнотични практики, станали част от тъканта на пропагандата на тази своеобразна съветска религия. Плодовете и берем дори в социалните мрежи, за които Сталин не е можел и да мечтае..

Фьодоровски доказва с документи, че „вождът“ съвсем съзнателно се е преобразил в

идол на мрака и злото

Писателят цитира в книгата си „Отделът на дявола“ думи на самия Сталин от 20 февруари 1941 г., отправени към началника на военното разузнаване генерал Говоров, които са записани не къде да е, а в „дневника на българския болшевик Георги Димитров“ :

“Един истински вожд трябва да бъде дявол и да не вярва на никого, дори на себе си“, казва Йосиф Весарионович на военачалника си в присъствието на Димитров. Залагането на новата езическа религия започва още… от погребението на Ленин, което е замислено като апотеоз, т.е. обожествяване на Владимир Илич, с чисто практическа цел. Неговият приемник да се превърне в жив анти-бог, който тълкува и превръща в религиозни догми думите, за да ги запечати с огнено клеймо в главите на милиони.

Сталин възлага на интелектуалните стълбове на болшевишката партия Красин и Бонч-Бруевич да издигнат олтарите на тази нова анти-религия, с която той се кани да завладее света. Мавзолеят и балсамирането на тялото на Ленин са първите й символи, основите на новата „вяра“. Започват да се използват и техники , които са заети от православието. Фьодоровски отбелязва, че на 26 януари 1924 г. от трибуната на Втория конгрес на Съветите прозвучава речта на Сталин, която налага за дълги години този стил.

„С безизразен глас Сталин прочита като молитва един текст, странно близък до литаниите и заклинанията, използвайки думи и ритъм, характерни за православната религия: „Напускайки ни, другарят Ленин ни завеща да държим високо и да пазим чисто името член на партията, ние ти се заклеваме, другарю Ленин, да пазим този твой завет….“

Звучи ви до болка познато, нали, особено на по-възрастните? Авторът припомня, че Сталин споделя с жена си: „Народът има нужда от идол, народът има нужда от фетиш, народът има нужда от цар“ /Дневникът на Екатерина Сванидзе/

Не прилича ли това и на днешния ден?

По-късно вождът разбира, че православието може чудесно да му послужи за неговите цели, въпреки че е рушил църкви, убивал свещеници….Поставя задача Руската православна църква, чийто клир е подменен с верни болшеники, да стане „нов Ватикан“. От тогава датира и идеята православните църкви в Източна Европа да се съюзят с Москва. Сталин изпраща емисари в Константинопол, Ерусалим, Александрия.

„Безценни подаръци били раздавани за осъществяването на тези операции-през 1945 г., както свидетелстват държавните архиви, 42 икони от съветските музеи и 28 предмета за свещенослужение, взети от Свято Троицко-Сергиевата лавра, са дарени на чужди църкви. Съветското влияние си струва тази цена“, пише Фьодоровски.

Той свързва това „православие“ със сатанизма, дори твърди, че в днешното ФСБ /приемника на КГБ/ е много възможно да има служба, наследила създадения от Сталин отдел наричан във ведомството „Отдел на дявола“. Дали пък той не действа и у нас?

Литературните историци смятат, че писателят Михаил Булгаков успява да прозре демоничната същност на Сталин и на неговата идеология, а диктаторът става прототип на Сатаната- професор Воланд в романа му „Майстора и Маргарита“. Споделял го е Валентин Катаев, негов близък приятел в ония години, както и редица изследователи на творчеството на Булгаков. Едно от работните имена на книгата е „Князът на мрака“.

А в България все още има хора, които се разхождат на митингите на БСП с плакати на Сталин и твърдят, че са православни. Нещо повече-сталинизмът се завръща в партията, в църквата, в обществото. Назначените от КГБ ни учат на морал, на вяра, на демокрация.