Необясними двойни стандарти демонстрира държавното обвинение в София. Само за осем месеца таксиметровият шофьор убил двама на автобусна спирка на Цариградско шосе през юли миналата година бе осъден ефективно и вече излежава присъдата си от 9 г. в затвора. В същото време за аналогично пътно престъпление трета година делата се размотават из България, провалят се, а виновникът Бисер Андреев е на свобода. Разликата между двата случая е, че единият виновник е обикновен шофьор, а другият - син на софийски прокурор. Както казваше бившият посланик на САЩ у нас Джеймс Уорлик – докато имаш в България пари и власт, си недосегаем от закона. Това условие се е превърнало в неписан закон, който обслужва едва 5% от гражданите, а пред останалите остава зловещата реалност – да бъдат жертви на отказ от правосъдие. 

Такава е съдбата и на 70-годишният Банко Друмев, чиято дъщеря Паола и приятелят й Николай са пометени на 5 август 2011 г. в 1 ч през нощта от БМВ-то на прокурорския син.

Трагичният инцидент се разиграва на столичния бул. "България" в посока кв. "Бояна". Малко след бензиностанция "Шел", до спирка „Ручей” се движат две мощни немски машини. Съмнението е, че са правили гонка. Пътят обаче е мокър, а скоростта несъобразена. БМВ-то тръгва да изпреварва движещото се пред него Аудии, но се удря в предната му лява врата. Колите се завъртат, БМВ-то изхвърчава от платното и помита движещите се на тротоара Паола и Николай. Минути по-късно те издъхват.

„Всичко по този случай е ясно и просто, но от самото начало делото тръгна в посока на блокиране, размотаване и размиване на вината. Все повече се 

съмнявам, че ще има реално осъдени 

за убийството на двама невинни. Много необясними пропуски са допуснати от разследването, а това вече сериозно ме навежда на съмнението, че всичко е правено тенденциозно и умишлено, а не с цел да се изясни фактологичната страна”, разказва пред Faktor.bg Банко Друмев.

И двамата виновници за пътния инцидент не са задържани вечерта. Колата – убиец на Бисер Андреев не е прибрана, а два дни е паркирана в двора на негов приятел и едва след това е иззета за експертизи и следствени експерименти. Не е изяснено категорично и с каква скорост са карали двамата „състезатели”. Непосредствено след трагедията те дават показания, че колите им са се движели със скорост 100 – 120 км. в часа, но после показанията се променят – БМВ-то е летяло с 94 км.,  а Аудито със 77 км. Става ясно още, че двамата джигити не са употребили алкохол, но никъде не се споменава и дума за несъобразена скорост и хлъзгавия от дъжда път. Посочва се, че ограничението на скоростта по бул. „България” е 70 км./ч, но сякаш неволно се подминава фактът, че инцидентът става в района на пресечка на булеварда и спирка на обществения транспорт, където максималната скорост е 50 км., коментират запознати. В смъртният акт на Николай и Паола няма посочен час на смъртта, а те издъхват на път за болницата. До последния момент следствието не е допускало близките на жертвите и защитата им да се запознаят със събраните материали, разказва почерненият баща.

Не по-малко подозрително обаче е и поведението на държавното обвинение. 

20 прокурори от София си правят отвод

по делото, излагайки мотиви, че ще бъдат в конфликт на интереси с бащата на единия обвиняем – градския прокурор Венцислав Андреев. С разпореждане на бившия главен прокурор Борис Велчев делото е прехвърлено във Варна и там близките на жертвите имат надежда за справедливост, но много скоро отново е върнато в София по искане на адвокатите на обвиняемите.

„След като никой обвинител не е искал да се забърква с този случай, изведнъж се намери, или намериха подходящ прокурор – Калина Ненкова. Чрез нашия адвокат поискахме отвода й и връщане на предишния прокурор от Варна. Решението обаче бе случаят да се поема от Ани Захариева, прокурор от Перник”, обяснява бащата.

До сега са проведени три фиктивни заседания по делото и всичко се върти около искането на защитата на обвиняемите за трасологичната и комплексната автотехническа и съдебномедицинската експертиза. Оказва се обаче, че едната няма кой да я направи, или поне не с тези резултати, които биха обслужили интересите на пътните убийци, съмняват се близките на жертвите.

„Смятаме, че умишлено процесът се протака и вероятно се опитват да изкарат по-виновно момчето, което е карало Аудито, сякаш то е изблъскало БМВ-то към тротоара и преминаващите пешеходци. Ако делото беше останало във Варна, имахме някаква надежда за справедливост, но в София се съмняваме много, че ще има ефективни присъди, а не обичайните условни. Ако аз бях извършил всичко това, вече щях да гния в затвора. Същата е историята и с таксиджията от „Цариградско” – няма гръб и го пратиха само за осем месеца в затвора”, излага съмненията си бащата на убитата Паола.

Около този пътен инцидент има и още няколко 

интересни обстоятелства

– БМВ-то, което уби двама, е имало стикер на предното стъкло „Съдебна полиция”. Оказва се, че прокурорският син работи в съдебната охрана и също е човек от системата. Майка му е психолог и е свързана със сферата на правосъдието. Интересни са обаче позициите на бащата Венцислав Андреев - обвинител от Софийска градска прокуратура. По някаква интересна случайност именно той е прокурорът, внесъл обвинението по делото срещу бившия вътрешен министър Цветан Цветанов за подслушванията, но до сега това сякаш остана незабелязано. Миналият петък съдът удари „шамар” на магистрата Андреев, връщайки му делото за доразследване. То е едно от най-шумните през последните месеци и обосновано интересът към него е голям, затова не трябваше да се допуска и провал, ако престъпната дейност на Цветанов и подчинените му беше безспорна, както се облъчваше общественото мнение. В кулоарите на съдебната палата магистрати шушукат, че обвинителят срещу Цветанов е избран неслучайно, заради зависимостта му от делото на сина му. Така се създава основание да се мисли, че в съдебната система се прокарват политически и корпоративни поръчки, чрез зависими магистрати. Най-малкото важно дело, като това за подслушванията не трябваше да се поверява на прокурор, който може да бъде заподозрян в зависимост. В тази опасна посока са и критиките на партийната опозиция в страната, но показателни се оказват и някои провалени акции, с политически привкус.

Независимо от съмненията за задкулисие в правосъдната система, семействата на убитите Паола и Николай очакват справедливост, заради невинната кръв на децата им. Те все още искат да вярват и на думите на прокурор Венцислав Андреев, произнесени малко след трагедията: 

„Синът ми е голям човек и ще понесе своята отговорност”.

По ирония на съдбата обаче това вече трета година не се случва, а близките на жертвите са научили, че синът Бисер учи право и вероятно мечтата му е да стане магистрат, който да раздава справедливост.