В нашия съдебен процес няма отговорност за съдията постановил порочно решение

Христо Марков

Решението на съда по делото „катерушка”, водено срещу политика от ГЕРБ Цветан Цветанов е да се върне в Апелативен съд-София и да се разгледа по същество отново. Върховните съдии приеха преди дни, че процесът е опорочен, но пък съдия Жанина Начева написа особено мнение по казуса, така както и очаквахме, и прогнозирахме в предишна публикация във Faktor.bg. Присъдата от 4 години, срещу бившия вътрешен министър засега отива в историята, но е полезно да погледнем решението на върховните съдии.

Практически бе признато от съда, че на подсъдимия Цветанов са нарушени правата по чл. 6/1/ от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, а именно делото да бъде гледано от независим и безпристрастен съд. Твърде любопитен е и отказът на въззивната инстанция да уважи искането на защитата за доказателствени искания, относими към доказване умисъла и специалната цел. Да не говорим за напълно откровената пристрастност в мотивите, целящи злепоставянето на Цветанов. Факт, напълно недопустим за който и да е съд. Все пак ВКС не приема, че има безпристратност на първоинстанционния съд от субективна и обективна страна, което е също спорно като твърдение в конкретния случай, 

но – щом е решил съдът – така е

Твърде тежко заключение правят върховните съдии обаче по друг казус и поради важността му ще го цитирам изцяло: „ВКС споделя оплакването, че въззивният съдебен състав не отговаря на субективният критерий за безпристрастност и това се установява от съдържанието на мотивите на решението. Защитата с основание възразява, че при обосноваване на субективната съставомерност на деянието, съдът използва спекулативни предположения и инсинуации, развива конспиративни теории, които нямат никаква доказателствена основа, черпи аргументи от събития, развили се напред във времето след инкриминирания период.” Опа-а-а-а, какво излиза? Че решението е плод на конспиративни теории, спекулации и инсинуации, че мотивите към присъдата са плод на тези предположения!? Практически е обезсмислено цялото решение на апелативния съд. Не знам дали съзнават многоуважаемите съдии какво точно са написали, но това е точното тълкувание за хората, които имаме навика да четем съдебни решения. Нали вината се установява по несъмнен и категоричен начин? Тогава какво става с решението на апелативния съд?! Така че съвсем справедливо, логично и категорично ВКС постановява, че Апелативният съд - София „не е бил безпристрастен и поради това е незаконен по смисъла на чл. 29/2/ от НПК” отменя решението и връща делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. За мен лично при тези констатации на върховните съдии е необяснимо как така в нашия съдебен процес няма отговорност за съдията постановил подобно порочно решение и то на въззивна инстанция. Но такава е процесуалната ни практика и закон. Точка.

Разбира се и при това решение на ВКС не се размина без интрига и 

тежък политико-ченгесарски рефлекс

Както предвидихме в предишна наша статия по казуса „Цветанов“ съдия Жанина Начева, член на съдебния състав във ВКС не можа да се въздържи и написа подробно особено мнение, с което не се съгласи с постановеното решение на съда и страстно защити становището, че Цветан Цветанов трябва да влезе в затвора заради катерушката, която се погубила, а той не разрешил да се подслушва предполагаемият похитител на детската площадка. Магистратът категорично твърди в пълна противоположност на мнозинството от съдебния състав, че въззивния съд с нищо не показва лично пристрастие или предубеждение. Но истински ме изуми едно твърдение на съдия Начева. Прочетете го внимателно и вие: „Изложените ясни мотиви са позволили на подсъдимия (Цветанов) пълноценно да упражни правото си на обжалване”. Просто невероятно! Върховна съдийка съжалява, че подсъдимия е упражнил в пълнота конституционното си право на възражение. В крайна сметка това е свещено право на всеки подсъдим, право, прогласено още от римско време. Но съдия Начева продължава смело: „Мотивите (мотивацията) на дееца не са съставомерен признак на престъплението по чл. 288 от НК, поради което дори да се приемат за незадълбочено изследвани, това не може да оправдае съмнението на подсъдимия в безпристрастността на съдиите.” Обърнете внимание, драги читатели, на този израз „незадълбочено изследвани”, което си е директно признание, че доказателствата по делото от апелативният съд не са изследвани в пълнота. Е, ама нали е постановил осъдителна присъда!? И бисерите в особеното мнение продължават: „Въпросът с разделението на властите и функциите на подсъдимия поначало не е въпрос, страничен за делото и конкретното обвинение, свързано с откази да се разпореди на СД „Оперативни технически операции” прилагането на специални разузнавателни средства след дадено от съда разрешение.” Е, те тия мотиви аз не мога да разбера и това си е. Все пак нали има чл. 105/2/ от Конституцията на Република България, който гласи: „Министерският съвет осигурява обществения ред и националната сигурност и осъществява общото ръководство на държавната администрация и на Въоръжените сили.” А в същата тази Конституция нали пише, че нейните разпоредби имат пряко действие и като съпоставим двата текст -а става една юридическа колизия, на която вероятно и самата Начева не би отговорила, но…

Наистина стар правен принцип е да не се коментират решенията на съда, но е добре (вкл. и за нашего брата журналистите) да се четат внимателно решенията на съда, за да има човек възможност да отсъди в своя личен, правен мир

къде е истината

Вярно е и друго, произтичащо от чл. 132 на Конституцията, а именно: „При осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.” Но в същото време има Висш съдебен съвет и Инспекторат, който би трябвало да оказва методическа и чисто професионална помощ и контрол върху решенията на съда. При делото срещу Цветан Цветанов бе постановено решение на Апелативния съд, което не бе съобразено по никакъв начин с разпоредбите на обичайното право и добре, че ВКС намери сили и по-важното аргументи да го върне за преразглеждане, но има и един странен и породен от лични причини особен поглед върху него от съдия Жанина Начева. Надълго и нашироко в предишната си статия (виж ТУК) писахме за очевадната обвързаност на Начева с ДС чрез съпруга й, както и фрапантните конфликти на интереси при нея, заради които би трябвало да си направи отвод. За съжаление, няма контрол върху подобни изстъпления в правото, поне в България. Още от началото бе ясно, че това дело ще фокусира 

омразата на съдиите към Цветанов, 

но защо трябваше да се избере точно тази причина. Обвиняваха го, че по негово време се подслушва много, а тук го съдят, че не е разрешил подслушване и то за какво?! Изчезнала била някаква катерушка в село и това видите ли представлявало много голям грях. Едва ли не заплаха за националната сигурност. Делото срещу бившия вътрешен министър бе удобен претекст съдът да обяви своята независимост и много голяма битка срещу престъпността, но в конкретния случай остана доста горчив привкус. И досегашното развитие на сагата го потвърждава. Още като видях обилно изписаните мотиви на Апелативния съд нещо ме подразни и си припомних старата латинска сентенция qui nimium probat, nihil probat — който доказва твърде много, не доказва нищо. И така се оказа – решението бе типично отмъщение, опит да се използва силата на правосъдието за внасяне на респект и всепозволеност. В този контекст поне ВКС направи достатъчно, за да се въздаде справедливост. Засега…