Даниела Горчева

Знаете ли каква е разликата между 18 декември 2002 и 18 декември 2015?

На 18 декември 2002 ВСС поиска оставката на главния прокурор Филчев след разглеждане на писмото на Едвин Сугарев и разговори със свидетели. На тогавашния ВСС не стигна куража да упражни конституционното си право да предложи на президента освобождаването на главния прокурор ( при повторно предложение, Конституцията задължава президентът да освободи главния прокурор).

Тогавашните членове на ВСС имаха смелост да разследват само административните нарушения, но не и криминалните престъпления, посочени в писмото на Сугарев.

Въпреки това разликата между двете дати е, че тогава главният прокурор все още не можеше да контролира изцяло ВСС, а ВСС можеше да контролира главния прокурор.

И макар че нито една политическа партия не подкрепи доблестната гражданска акция на Едвин Сугарев, резултатът от нея беше огромен.

Тя бе подкрепена от граждани и получи широка медийна подкрепа. Тя спести на гражданите на България още две години прокурорски произвол, защото 

Филчев се уплаши и се кротна

Защо политиците, които създадоха този Франкещайн в прокуратурата не подкрепиха Сугарев? Много ясно защо. Защото тяхното собствено творение започна да ги изнудва. Никой, разбира се, не си вади поуката. На свой ред и днешните властимащи създават един Вишински, който утре може да се окаже не техен слуга, а техен господар.

Как главният прокурор с помощта на политиците се превърна във Франкещайн – за това е следващата хронология, извлечена от хронологията на Едвин Сугарев, в която съм добавила само закона Анти-Куцкова, който Едвин е пропуснал, и противоконституцонното подчиняване на следствието на прокуратурата през 2009. Разликата между двете дати също е в това, че тогава страхът беше голям и само Едвин Сугарев, прокурорите Джамбов и Миков, съдийката Нели Куцкова, няколко журналисти като Петя Владимирова и Момчил Милев и няколко издания като Медиапул и Капитал имаха смелост да казват какво се случва. Също така хората не бяха наясно и само малка форумна група излезе в подкрепа на Едвин и решението на ВСС за оставка на Филчев.

Но трябва да се признае, че тогава медиите широко отразиха гражданската акция в подкрепа на Едвин Сугарев и огласиха писмото му.

Днес нещата са и по-лоши в стабилната власт на статуквото, но и по-добри в гражданския отпор.

Не трябва да допускаме държава от сталинско-вишински тип, нито путинова Русия.

ХРОНОЛОГИЯ

16 февруари 1999

Никола Филчев е избран за главен прокурор, след като на първия тур Васил Миков има повече гласове.

януари 2000.

Срещу апелативния прокурор на Варна Васил Миков са заведени цяла серия предварителни проверки и дела от прокурора Николай Колев, изпратен във Варна като проверяващ, основани върху инспирирани жалби и доноси.

2 март 2000

Прокурорът от ВКП Николай Джамбов заявява в интервю пред “Новинар”, че прокурорите се страхуват от Филчев, тъй като са обект на маниакално-подозрително отношение от негова страна.

9 март 2000

Главният прокурор изисква от Сметната палата оригиналите от декларациите за недвижими имоти, колите, влоговете и другите доходи на магистратите от Конституционния съд. Председателят на Конституционния съд Христо Данов потвърждава това искане пред Дарик радио.

22 март 2000

ВСС с 18 гласа “за” и 4 гласа “против” решава, че върху апелативния прокурор на Варна Васил Миков е упражнен недопустим натиск, като предлага на главния прокурор Никола Филчев да забрани на Николай Колев да изпълнява функциите на проверяващ дейността на други прокурори. Членът на ВСС съдия Нели Куцкова иска ВСС да наложи дисциплинарно наказание на Колев.

29 март 2000

ВСС изслушва Николай Джамбов във връзка с неговата жалба за упражнен натиск от приближени на главния прокурор. Посочва, че е бил принуден от Спартак Дочев да се кълне в децата си, че неговата жалба не е инспирирана от шефа на Върховния касационен съд Румен Янков, и че е преместен във Върховна административна прокуратура в нарушение на Закона за съдебната власт. ВСС решава да изслуша обясненията на Спартак Дочев, но тогавашният правосъден министър анулира следващото заседание, а Спартак Дочев излиза за месеци в болнични.

24 април 2000

Самоубива се прокурорът от Върховна Касационна прокуратура Николай Джамбов. Оставената от него предсмъртна записка гласи: “Ако главният прокурор има съвест, трябва да подаде оставка.”

12 май 2000

Делото за самоубийството на Джамбов е иззето от столичното следствие и прехвърлено за разследване във ВКП.

28 юли 2000

Върховна касационна прокуратура изпраща до БТА съобщение, че в апартамента на главния прокурор са открити подслушвателни устройства, а в съседен апартамент е установена централа, която предава сигнала от подслушването директно в сградата на МВР. ВКП завежда по случая цяла серия следствени дела, арестувани са девет висши офицери от НСБОП, НСС, СОТИ, някои от които прекарват месеци в ареста.

9 февруари 2001

Депутатите от СДС Юрий Юнишев, Иван Димов и Димитър Арабаджиев и колегите им от БЕЛ Нансен Бехар и Евгений Димитров внасят законопроект за изменение и допълнение на ЗВС, в който заляга идеята на Йордан Соколов следствието да мине на подчинение към прокуратурата. В проекта се премахва и съдебният контрол над решенията на ВСС за назначаване, повишаване и понижаване на магистрати. Законопроектът, разширяващ неимоверно правомощията и властовия ресурс на главния прокурор, е обсъждан буквално до последния ден от работата на 38-то НС, но пропада поради разколебаването на част от самите вносители.

5 март 2001

Прокурорът от ВКП Николай Колев дава скандално интервю в електронното издание “Медиапул”, в което за пръв път се посочва, че главният прокурор има сериозни психически отклонения. Директно се посочва натискът, упражняван върху магистрати, издатели и политици.

6 март 2001

Главният прокурор Никола Филчев и премиерът Иван Костов се срещат на работен обяд в ресторант “Крим”, за да опровергаят ширещите се слухове за война между институциите. Същия ден става ясно, че Филчев е поискал Сметната палата да му предостави имотните декларации на всички VIP-персони в държавата: президент, министри, депутати, областни управители, магистрати и др. След като случаят става достояние на медиите, със специално съобщение на говорителя Николай Марков ВКП официално отрича да е имало такова искане. Конституционните съдии Христо Данов и Румен Янков обаче потвърждават информацията и заявяват, че знаят за това искане лично от председателя на Сметната палата Георги Николов.

11 март 2001

Председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров определя започнатия от в. “Дневник” дебат за мястото на прокуратурата като смешен и недостоен, а главният прокурор като изключително квалифициран, принципен и честен магистрат, за когото “моралът е на първо място”. По негово мнение всички изменения в Закона за съдебната власт, предложени от ОДС и даващи изключителни правомощия на прокуратурата, трябва да бъдат приети от НС.

20 март 2001

Висшият съдебен съвет одобрява проекта на ОДС за промяна на Закона за съдебната власт и НПК, съгласно който следствието бива изцяло подчинено на прокуратурата. С особено мнение гласуват само трима от членовете на съвета: Нели Куцкова, Анна Банкова и Благовест Пунев.

30 май 2001

Николай Колев изпраща молба до министъра на МВР Емануил Йорданов, в която посочва, че срещу него се подготвя провокация с цел да бъде арестуван “с подхвърлени наркотици или други предмети”.

11 ноември 2001

Вътрешният министър Георги Петканов представя проект за изменение на НПК, който предполага само прокурорите да имат право да налагат мярка за неотклонение “Задържане под стража”, а съдът да я потвърждава или отменя, като нейното обжалване става само пред една инстанция. Според медиите зад този проект стои главният прокурор, а целта на конкретните текстове е да се заобиколи една от най-важните прерогативи на съда: преценката има ли реални доказателства, които да обосновават мярката “задържане под стража”.

28 април 2002

Филчев изпраща писмо до президента Георги Първанов, с което моли за подкрепа и настоява да не бъдат ограничавани правомощията му. Писмото е написано със силно емоционален тон и съдържа изрази като следния: “Ако не получа Вашата подкрепа, ще ме убиете Вие, а не престъпниците. Предпочитам да ме убият престъпниците.” Писмо със сродно съдържание е изпратено и до Симеон Сакскобургготски. Реалната причина за тревогите на главния прокурор е започналата дискусия по предложените от мин. Станков промени в Закона за съдебната власт, които чувствително ограничават абсолютната власт и безконтролност на главния прокурор.

16 май 2002

От всички парламентарни групи единствено ОДС заявява, че няма да подкрепи промените в Закона за съдебната власт, предложени от Министерството на правосъдието. До това решение се стига под натиска на Иван Костов, Йордан Соколов и Димитър Абаджиев – въпреки гласуваното от НИС на СДС обратно становище. Така сините парламентаристи се оказват единствената политическа сила, заявила пряка подкрепа за усилията на главния прокурор да запази своите неограничени правомощия.

5 юни 2002

Апелативният прокурор на Варна Васил Миков заявява пред Дарик радио: “Считам, че прокуратурата се превърна в заплаха за демокрацията.” Според него главният прокурор е създал “репресивен апарат, сглобен от механизмите на страха”, чиято цел е “да подчинява изпълнителната и законодателната власт и прокуратурата да се обособи под негово ръководство като единен носител на властнически правомощия”.

17 юни 2002

Прокуратурата разпространява декларация, в която призовава Народното събрание да не приема текстове от Закона за съдебната власт, чрез които според нея правителството искало да подчини обвинението.

27 юни 2002

Министър Станков обвинява публично главния прокурор, че саботира съдебната реформа. Причината е започване на следствено дело срещу неговия заместник Марио Димитров, който точно в момента участва в представянето на законопроекта за промени във ЗСВ пред правната комисия преди второ четене.

9 юли 2002

Депутатът от НДСВ Емил Кошлуков публично се обявява против идеята в ЗСВ да се предвиди възможност за сваляне на имунитета на главния прокурор, с което се присъединява към противниците на този текст от ОДС Димитър Абаджиев и Йордан Соколов.

14 юли 2002

Зам.-председателят на СДС Екатерина Михайлова заявява, че ОДС ще сезира Конституционния съд за приетата от парламента поправка в Закона за съдебната власт, според която една пета от членовете на ВСС могат да поискат свалянето на имунитета на главния прокурор. Поправката е приета със 121 гласа “за”, 20 “против” и 6 “въздържали се”, като гласовете “против” са на сините депутати. Изявлението на Екатерина Михайлова е направено без решение на НИС на СДС за такава стъпка – на специално обсъждане по-късно е поискано обяснение от Екатерина Михайлова, която твърди, че медиите са интерпретирали неправилно думите й.

5 ноември 2002

На специална пресконференция в 13.30 ч. Едвин Сугарев оповестява своето Открито писмо до министър Станков, визиращо ситуацията в прокуратурата, и след това го разнася на съответните адресати.

13 ноември 2002

ВСС разглежда откритото писмо на Едвин Сугарев и с 19 на 1 гласа решава да изиска от Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура и Националната следствена служба всички дела, данни и доказателства, свързани с изложените в писмото факти.

В същото време главният прокурор Никола Филчев провежда среща с Ахмед Доган и цялото ръководство на ДПС.

17 ноември 2002

Едвин Сугарев изпраща второ открито писмо до Антон Станков, в което посочва репресиите на прокуратурата срещу хора, за които се предполага, че са негови източници на информация.

10 декември 2002

ВСС изслушва седем от посочените в Открито писмо на Едвин Сугарев 11 свидетели, които могат да дадат допълнителна информация по изложените факти. Изслушани са ген. Атанас Атанасов, прокурорите Васил Миков, Ваня Савова, Валери Първанов и Стилияна Кожухарова, следователят Илия Илиев и бившият вътрешен министър Емануил Йорданов. Не са допуснати до изслушване висшият прокурор Николай Колев, криминалистът Пейчо Пеев, Николай Колев – Босия и Агнес Джамбова, вдовица на самоубилия се прокурор Николай Джамбов.

16 декември 2002

Конституционният съд отменя 44 текста от гласуваните от НС промени в Закона за съдебната власт. Отменена е и възможността 1/5 от членовете на ВСС да могат да поискат сваляне на имунитета на главния прокурор. С това решение Филчев отново става практически недосегаем. Самото решение е гласувано два дни преди заседанието на ВСС, което трябва да вземе отношение към откритото писмо на Едвин Сугарев и изслушаните във връзка с него свидетели.

18 декември 2002

ВСС гласува декларация, с която се иска главният прокурор Никола Филчев да подаде оставка. Решението е взето с 13 гласа “за”, 9 “против” и 1 “въздържал се”. То се основава на осем установени от Съвета административни нарушения.

21 декември 2002

Лидерът на ДПС Ахмед Доган заявява пред медиите, че “няма основание министърът на вътрешните работи Георги Петканов и главният прокурор Никола Филчев да подават оставки”.

28 декември 2002

Николай Колев е разстрелян показно недалеч от дома си.

7 януари 2003

Група граждани внасят подписка в деловодството на ВКП с настояване за оставката на Филчев. Пресслужбата на прокуратурата лансира версията, че електронното издание “Медиапул” е пратило група пенсионери да искат оставката на главния прокурор Никола Филчев.

14 януари 2003

Председателят на СДС Надежда Михайлова отказва да подложи на гласуване внесеното в Националния съвет предложение на Едвин Сугарев партията да поиска оставката на главния прокурор.

18 януари 2003

Асоциацията на прокурорите изпраща на правната комисия в парламента становище, в което се твърди, че предложената от Министерството на правосъдието съдебна реформа съдържа “палиативни мерки, които няма да доведат до очаквания резултат”. В него се посочва, че основна вина за бавенето на съдебните дела има следствието, и се предлага то да премине на подчинение на прокуратурата. Асоциацията настоява прокурорите да дават разрешение за използване на специални разузнавателни средства, претърсване и изземване, да отпадне разпитът пред съдия по време на предварителното производство и да се узакони фигурата на агента под прикритие.

11 февруари 2003

Председателят на правната комисия в НС Анелия Мингова заявява пред BTV, че Никола Филчев не е проблем за разрешаването на статута на главния прокурор – и че според нея главният прокурор не трябва да остава недосегаем, какъвто е сегашният му статут, а трябва да се мисли за друго ниво на централизация в действията на обвинението.

10 април 2003

Конституционният съд се произнася по искане на главния прокурор за тълкуване на разпоредбите на чл. 158 т. 3 от Конституцията в частта й “промени във формата на държавно устройство и управление”. Съгласно неговото тълкуване само Велико народно събрание може да прави промени в структурата на съдебната власт.

22 май 2003

Главният прокурор на Белорус Виктор Шейман пристига на официално тридневно посещение по покана на своя колега Никола Филчев. Филчев хвали белоруския модел и специално правото на главния прокурор да задържа депутати без разрешение от парламента.

1 септември 2003

След среща с президента Първанов Филчев лансира идеята за ограничаване на индивидуалните граждански права, за да се реализира бързо и ефективно правосъдие. Заявява директно, че “българите трябва да се откажат от част от гражданските си права, за да получат повече сигурност”.

2 септември 2003

Бившият шеф на разузнаването и тогавашен депутат от БСП ген. Бриго Аспарухов декларира своята “безрезервна подкрепа” за идеята на Филчев да бъдат ограничени гражданските права, за да може държавата да се пребори с престъпността.

23 ноември 2003

Едвин Сугарев внася ново Открито писмо до Антон Станков и ВСС, придружено от подписка от над 1000 души, с която се иска оставката на главния прокурор. В писмото се подчертава, че до момента ВСС е разгледал само административните нарушения на главния прокурор, но не и реалните престъпления, извършени от Филчев и приближените му.

6 януари 2004

Главният прокурор заявява, че създаването на данъчна полиция, предложено от финансовия министър Милен Велчев, е грешна идея, която не трябва да се реализира. Според него “държавната власт трябва да се концентрира и не може всеки министър да си прави полиция”.

11 февруари 2004

Филчев критикува работата на полицейското дознание пред парламентарната комисия по вътрешна сигурност, като заявява, че 12-те хиляди дознатели са слабо квалифицирани и не вършат никаква работа, а районните прокуратури са превърнати в “кантори на полицията и дознанието”, тъй като са затрупани с техните преписки. Главният прокурор настоява да бъде възстановено правото на прокуратурата да извършва предварителни проверки, както и да иска разваляне на приватизационни сделки. Това е първото негово изслушване от комисията, осъществено по предложение на Йордан Соколов.

9 март 2004

“Новото време” лансира идеята в Закона за специалните разузнавателни средства да бъде записано, че не съдът, а прокуратурата дава разрешение за тяхното използване – за което главният прокурор отдавна пледира. Според Емил Кошлуков би било добре, ако прокуратурата получи тези правомощия, тъй като съдът работел “тромаво”.

12 август 2004

По време на среща с премиера Симеон Сакскобургготски Бойко Борисов, Филчев и шефът на националното следствие Ангел Александров искат специален пакет от мерки за борба с организираната престъпност и тероризма. Сред предложенията е и това министърът на МВР да има право да издава разрешения за ползване на специални разузнавателни средства (СРС) в рамките на 72 часа, както и данните, които се събират чрез СРС, да могат да се ползват и срещу лица, с които заподозреният контактува. Филчев от своя страна поставя исканията делата срещу организираната престъпност да се гледат от военни съдии, да има съкратени срокове за разследване на делата, както и по-строги наказания. По-късно правосъдният министър Антон Станков се противопоставя на исканията на Филчев и ген. Борисов за специален закон за борба с тероризма и мафията.

22 декември 2004

Министърът на правосъдието Антон Станков, главният прокурор Никола Филчев и директорът на националното следствие Александър Александров подписват съвместна декларация за досъдебното производство, която е в синхрон с приетата от МС стратегия за реформа в наказателното производство. На практика става дума за споразумение, което разделя следствието на две – една част от следователите преминават към дознателския апарат на МВР, друга част остават под контрола на прокуратурата като разследващи магистрати.

27 февруари 2005

В статия на немския експерт Бруно Шьонфелдер, поместена в сп. “Юръп-Ейша Стадис”, се посочва, че “българската съдебна система впечатлява със силно съветски елемент, а именно изключителната роля, отделена на прокурорите”. Според автора по отношение на прекомерните прокурорски правомощия българският преход наподобява руския, а обществото продължава да възприема прокурорите и в частност главния прокурор като максимално овластените фигури в съдебната система – за разлика от съдиите например. Изводът е, че в резултат на това статукво прилагането на закона в България е “свръхизбирателно” и критериите за подбор изглеждат произволни, а приетата под силен натиск от Брюксел програма за съдебна реформа не се справя с главния си проблем – доминиращата роля и безнаказаност на прокурорите. Вследствие на всичко това в българската магистратура се генерира корупция, сравнима и в някои отношения по-висока от тази в Русия.

8 март 2005

От изявление на правосъдния министър Антон Станков става ясно, че НДСВ няма да се ангажира с радикална съдебна реформа в рамките на този мандат, като очаква с нея да се заеме следващия парламент. Като оправдание за този отказ се сочи решението на Конституционния съд от 2003 г., съгласно което само ВНС може да гласува промени в структурата на съдебната власт. За това свое решение КС е сезиран от главния прокурор Никола Филчев.

23 април 2009

С промени в Закона за съдебната власт следствието преминава на подчинение на прокуратурата. На 9 юли 2009 Конституционният съд решава, че това не нарушава конституцията. Против са съдиите Румен Янков, Васил Гоцев, Владислав Славов и Благовест Пунев.