Румен Огнянов

Турски професор разпалва национална и религиозна омраза в България. Изнесените от проф. Хюсеин Мемишоглу в книгата му“ „Страници на историческото минало на помаците“ неверни твърдения неминуемо предизвикват негативни чувства на турците и другите мюсюлмани към християнската част от населението, като доминиращо в националната държава. Това констатира прокурорът от Софийска районна прокуратура Чавдар Железчев. Той е категоричен, че чрез разпространяването на неверни тези и „факти“ се подбужда към национална вражда и омраза. Според магистратът в книгата си Мемишоглу се опитва да създаде впечатление, че в страната е извършен геноцид над част от българските граждани, изповядващи исляма.

На 19 август Софийска районна прокуратура се произнесе по две преписки на ДАНС, образувани по сигнал на българомохамеданското сдружение „Дружба Родина“ срещу 

откровени фалшификации

в книгата на Мемишоглу издадена на български през 1991 г. в Анкара и преиздадена през 2005 г. на турски. Книгата се разпространявала нелегално в България сред българите мохамедани през деведесетте години.

Основен акцент в нея са събитията в периода 1972 -1973 г. когато се сменят имената на българите мохамедани от тоталитарния режим на Тодор Живков. Мемишоглу посочва случаи на „масови убийства“ в районите на градовете Доспат, Якоруда и Самоков, пише в постановлението на Софийска районна прокуратура.

Цитирани са следните откъси от книгата: “Между 14-ти и 18-ти март 1972 г. в Доспат са убити 278 души, Барутин 315 души и Триград -194 души. През същия период в гористите местности в Родопите където се криели заради несъгласие за смяна на имената им са

отровени с газ хиляди „помаци“

Поради тези нечовешки действия само в планинските долини около Самоков са открити труповете на 131 човека. В околностите на Юндолския Балкан са открити труповете на множество мъже и жени, които дори не са били заровени в земята. В язовира на град Доспат са изхвърлени приблизително 1850 трупа на помаци. По време на операцията на 18 май 1972 г. в Якоруда 30 помашки младежи са били убити, поради това , че се обявяват против асимилаторската политика. Сеффетин Хасанов и Емин Мехмедов са убити в центъра на Якоруда.“

В своите твърдения Мемишоглу се позовава на турски переодични издания като: “Tanitim”/”Запознанство“/, 1986 г.; “Turk kulturu”/”Турска култура“/, 1972 г.; “Turk Dunyasi”/”Турски свят“/, 1972 г. Той използва и информация, снимки и рисунки от книгата на Илкер Алп“Българските издевателства в документи и снимки 1878-1989“, издадена на английски. Посочената периодика и книга са издавани от изселнически организации в Турция.

Опитът на българската прокуратура да достигне до тях чрез отдел „Международен обмен“ на Народна библиотека „Кирил и Методий“ удрят на камък. Достъпна и то чрез западноевропейски библиотеки е единствено книгата на Илкер Алп. В неговата книга обаче не са споменати авторите на снимките и рисунките.

При проверката на прокуратурата са ползвани материали от разследването по мегаделото за т.нар. Възродителен процес. Снети са обяснения от ръководството на „Дружба Родина“ и още 28 души. Сведения са взети от още 17 души, имащи отношение към жертвите през 1972 г. Взети са обяснения на длъжностни лица и близки на пострадалите от онова време-общо 48 души.

Прокуратурата установява общо 11 жертви,

дадени в периода 1972-1973 г. Сред тях е и служител на реда. Те са посочени поименно: За област Кърджали - Казим Ибрахим паша от Диамандово, за област Смолян - Неджибе Келосмванова и Емине Ибрахимова от с. Барутин, за област Благоевград - Алиш /Сефеттин/ Ибрахим и Емин Мехмедов Црънков от Якоруда, Хусеин Караалил, Мехарем Берган и Салих Амидеин от село Корница и Тефик Хаджи и Исмаил Кальор от Брезница. Последните пет жертви не са посочени от Мемишоглу. Имената им излизат при проверката. Те са известни на съселяните им, които са издигнали паметници в тяхна памет. Всички загинали са били погребани от близките им в присъствието на други жители на селата.

Прокуратурата констатира, че информацията за начините и методите на т.нар. Възродителен процес, изнесени от Мемишоглу не отговарят на истината. Установено е, че до 1972 г. част от българите мохамедани вече са били сменили турско-арабските си имена по собствени подбуди. Това са направили предимно по-млади, образовани и обществено активни хора от Родопите.

Интересно е обаче кой е Хюсеин Мемишоглу? Роден е в кърджалийското село Каяьлоба, община Кирково. През 1965 г. завършва историческият факултет на Софийския университет „Св .Климент Охридски“. Работи в Държавен архив в Кърджали. По късно става доцент в Техническия университет в София, където преподава история на БКП. Автор е на книгата „Участието на българските турци в борбата против фашизма и капитализма 1919-1944 г.“, издадена в София през 1977 г. През 1984 г. по време на екскурзия в Австрия остава там нелегално. По-късно се установява в Анкара. През 1988 г. се изявава на антибългарска конференция в Париж, където изнася спорни факти за т. нар. Възродителен процес. За последно е идвал в България през 2012 г.

За насаждане на етническа омраза, 

която се проповядва в книгата на Мемишоглу законът предвижда до 4 години лишаване от свобода и глоба до 10 000 лева.

Прокурор Железчев отказа да образува досъдебно производство срещу Мемишоглу, поради давност, въпреки, констатацията, че насаждането на национална омраза без тези фалшиви твърдения не би съществувало.

За разлики от констатациите на прокуратурата ключова политическа партия се отнася благосклонно към изследванията на турския професор. Изданието на турски на книгата на Мемишоглу бе представено преди няколко години пред делегация на ДПС в Бурса, водена от зам.-председателя Рушен Риза. Инициатор на представянето бе изселническата организация „Балгьоч“.

В галерия - клеветническата книга на историка марксист