Орлин Станчев, капитан далечно плаване

Преди дни вицепремиерът и министър на външните работи на България Екатерина Захариева обяви пред медиите, че Холандия и Франция възпрепятстват (спъват) влизането на България и Румъния в Шенген. „До 2011 год.  сме изпълнили всички технически изисквания и сега в условията на масов приток на бежанци в ЕС, показахме своята способност да защитим външните граници на Европейския съюз.  По този начин няма причина България и Румъния да не бъдат включени в Шенгенското пространство“ изтъква  тя. 

Дали това наистина е така? Нека да разгледаме някои факти:

Факт№ 1

На 20 март 2018 год. следобед на летище София пристигнал самолет от Париж. Когато пътниците на самолета стигнали до кабинките за гранична проверка, обаче, установили, че всички служители на „Гранична полиция”, разпределени на шест гишета са напуснали постовете си. 40 човека, кацнали от френската столица, необезпокоявано, без никой да провери документите им  са влезли в страната ни. Служителите на МВР се върнали на работните си места и започнали да проверяват документите на останалите пътници.

Формално, аерогара София е външна граница на държава от ЕС, макар че тя се намира физически във вътрешността на страната. Доколко опазваме външната граница на ЕС се вижда от горния пример.

Факт № 2

Непрекъснато се изнася в пресата информация за залавяне на бежанци в страната , които са били посрещнати на границата и транспортирани във вътрешността на страната от каналджии българи срещу солидно заплащане. 

Това ли е демонстрацията на нашите способности да защитаваме външните граници на ЕС?

Факт № 3

От деня, в който пристанище „Росенец“ в местността Отманли край Бургас беше дадено под аренда на „Лукойл”, че до ден днешен, тази зона от територията на Република България се е превърнала в абсолютен руски анклав (или ексклав по-точно). 

Нито гранични, нито митнически, нито здравни, морски или други български власти, като НАП или ДАНС въобще не могат да стъпят в това пристанище. Входящите и изходящи контроли на корабите, товарещи или разтоварващи в пристанище Росенец са формални, на книга само. Така наречената контрола, която се състои от представители на горните власти, се отвежда с катер до борда на кораба, качва се на него по парадния му трап, извършва формалната контрола на кораба, подписва всички документи на кораба и въобще не слиза на брега, защото не ги пускат. Охраната на пристанището говори на руски език  и външни лица там няма и не се допускат. НАП не може и да си мисли да влезе вътре в пристанище Росенец и да провери дали изискваните по закон измервателни прибори за количествата на горивата са монтирани.  Преди дни тази абсурдна ситуация беше потвърдена и от вицепремиера Валери Симеонов, който настоя по ТВ „Европа” държавата да постави „Лукойл” под контрол.

Един мой колега, който е също морско лице и официален представител на държава, регистрираща кораби под удобен флаг беше помолен от тази държава да извършва ежегодна проверка на един танкер под техен флаг, който се намираше в пристанище Росенец в началото на тази година. Това е стандартна процедура и колегата ми от Варна тръгва с колата за Бургас, вземайки копие от имейла с молбата за проверка.  Във всяко българско пристанище това е отработена процедура  за осъществяване достъп до кораба. Да, но не и в пристанище Росенец.  Там, на портала, той е пресрещнат от въоръжена охрана, която  твърдо му отказва достъп до въпросния кораб в пристанището. Обажда се на българския агент на кораба за съдействие, понеже не е очаквал такъв прецедент. По българското законодателство корабният агент е официалната връзка между плавателния съд и всички служби на брега. За негово изумление, корабният агент му отказва каквото и да е съдействие. Проверката не се състои.  Тази случка става на външната граница на република България, за която г-жа Захариева твърди, че така добре я пазим.

Изконната българска територия на пристанище Росенец, която се  явява външна граница  на ЕС, се охранява зорко, но от чужди граждани, които говорят на руски и при това охраната е отвътре навън. Така ли показваме своята способност да защитим външните граници на Европейския съюз?

Факт № 4

На 11 юли Faktor.bgпубликува разследване на центъра „Миротворец“(виж ТУК, б.р.) със заглавие: 
„Защо пристанище Бургас приема кораби контрабандисти?“ Изнесените в тази статия данни недвусмислено и безусловно показват, че корабът „Kaptan Hasan Uzun“ е посетил затвореното украинско пристанище Керч, намиращо се в Керченския пролив на окупирания от Русия Кримски полуостров на 22.06.2018 и е застанал на кея на място № 4. Това се вижда от приложения в статията скрийншот на системата за опознаване AIS. Това е грубо нарушение на законите на Украйна, защото посещенията на чужди кораби в окупирания Кримски полуостров са криминално нарушение. Дотук, това си е работа на Украйна, но от приложения втори скрийншот на системата за опознаване AIS се вижда, че корабът „Kaptan Hasan Uzun“ под флага на Того, на 05.07.2018 г. е вече в пристанище Бургас, където разтоварва натоварения в Керч товар.

По същия начин е безспорно установено, че горният кораб е посещавал още кримските пристанища Севастопол и Феодосия. Само по себе си разтоварването на товар от окупираното кримско пристанище Керч в  българското пристанище Бургас се явява нарушение на ембаргото, въведено от страните на Европейския съюз срещу Русия във връзка с окупирането на Крим.

Не трябва ли  нашата агенция ДАНС да се заинтересува какъв е този кораб, кой е мениджърът му, кой е чартьорът (наемателят) му и най-важното - кой е получателят на товара в Бургас, който си позволява да внася в България товари от окупирания Крим?

Тук трябва да се даде и едно кратко пояснение за системата за опознаване AIS. Това е електронна система Automatic Identification System, която е свързана към корабния сателитен приемник, т.н.  GPS, от който взема автоматично данни във всеки един момент както следва: местоположеие на кораба във формат дължина и ширина, курса на кораба в градуси и скоростта на кораба в мили в час т.е. във възли, историята на предишни курсове и проплавани разстояния и др. Освен това, капитанът на кораба при тръгване от пристанище е длъжен да въведе ръчно името на пристанището на тръгване, товара, пристанище на пристигане, час/дата на тръгване и изчислени час/дата, пристигане в следващото пристанище. Името на корба, бруто и нето тонажа и още някои непроменливи данни, идентифициращи плавателния съд.   

Тези данни се изпращат посредством радиовълни в УКВ диапазона до 10-20 морски мили т.е. до 18 – 36 км около кораба и служат за опознаването му, избягване на сблъскване с други кораби, както и при търсене и спасяване на бедстващи кораби. Освен това, една голяма част от тези данни се предават на корабния сателитен терминал за обработване от няколко световно известни фирми като marinetraffic.com, vesselfinder.com и др., които ги публикуват  безплатно в интернет или със заплащане за повече повече информация.

Изключването на системата AIS по време на прехода е

грубо нарушение на Международната конвенция

за защита на човешкия живот на море, както и на международния кодекс за сигурност ISPS. 

Като капитан далечно плаване реших да проследя кораба  „Kaptan Hasan Uzun“ на 10.07.2018 г. по интернет. Това е проста задача, след като се въведе точното име на кораба в Google и след него се напише AIS. Корабът отплава от Бургас в 00:00 часа по Гринуч на 10 срещу 11 юли с включена система AIS, с курс 090°, т.е на изток, минава покрай остров св. Анастасия, после преминава Созопол и някъде на юг от нос Каликра,  в точка с координати 42 град. 34.7 минути север и 028 град. 27.2 минути изток, с показания за скорост към момента 8.9 възела и истински курс 060 градуса, системата на AIS беше изключена и до момента – 14.07.2018 г.  не беше включена. 

След като взех морска карта № 2234 на британското адмиралтейство, нанесох горните координати и от тази точка прокарах курс 068 градуса.  Курсът водеше точно към Керченския пролив, в северния край на който се намира окупираното украинското пристанище Керч. 

Мисля, че нещата са ясни. В скоро време може да очакваме нов товар от окупиран Крим да пристигне в България. Ще допуснат ли отново нашите власти това или ще вземат мерки да проучат от къде идва този кораб в България, за което не им е необходим манипулирания AIS на кораба, а щателна проверка на записите в корабния и машинния дневник, в маневрения дневник и морските карти, по които е плавал корабът. 

В заключение, бих казал, че дотук изнесох четири фрапиращи случаи на нарушение на българската граница, за която г-жа Захариева казва, че показваме как се защитава външната граница на ЕС. Ако продължаваме да я защитаваме по същия начин, още дълго време ще гледаме Шенген през крив макарон.