В епохата на Брежнев България е ограбвана както никога преди това

„Нефтохим“- приватизиран манипулативно, можел да преработва не само руски нефт

Антон Тодоров, специално за Faktor.bg

Страната ни е пред геополитическа революция, която може да се случи вследствие на откриването и разработването на собствени залежи от природен газ и нефт. Това правителство е първото, което прави нещо по въпроса. Факт, който само недобросъвестен или купен от московците човек ще се наеме да отрича. Казано по-образно, политиката в областта на енергийната сигурност на всички, уж „български“ правителства (извън тези на ГЕРБ), напомняше на източна миниатюра – няколко неопределени и неясни щриха, с празно пространство между тях. Скъсването с тази неопределеност или пък откровено заиграване с руските интереси за сметка на българските е задача номер едно на всеки, който държи да бъде възприеман като български политик. Още Аристотел е казал, че държавите загиват тогава, когато престанат да различават лошите от добрите. Как да ги различаваме ли? Библейската мъдрост дава знаменит пример – двете лица на българската политика (проевроатлантическото и това на проруските националисти)са като сюжет в библейска притча, в която при цар Соломон се явил наследник на Каин от подземното царство и поискал двоен дял от наследството му. Аргументът на чудовището бил, че това му се полага, защото е с две глави. Мъдрецът обаче полял едната му глава с оцет в резултат на което и втората глава се разпищяла. Заключението на Соломон било, че макар и с две глави, в тялото живее една душа. Така е и с руската пета колона в България – по писъците й, синхронизирани с писъците на Москва срещу България, безпогрешно ще идентифицирате нейните представители. А България наистина има значителни залежи от газ и нефт. Имала е такива залежи и преди петдесет години и този факт е бил известен на тесен кръг специалисти и висши номенклатурчици, въпреки много по-неразвитите технологии за изследването им тогава.

Какво доказват документите от поверителните архиви на различни структури в комунистическа България? Притежавам копия на целите поверителни деловодства на Държавната планова комисия, на Валутната комисия към Политбюро, на „Нефтохим“, на „Химимпорт“ и на Министерството на външната търговия. Запознаването с документалните факти в тях, които доказват горната моя теза е съсипващо за митологемите, с които

проруските мурзилки тровят съзнанието на сънародниците ни днес

Безкрайно е унизително да слушаш, че руснаците ни били продавали нефт и газ на безценица, че сме били реeкспортирали съветски нефт за милиарди (!!!),че сме продавали с голяма изгода боклуците, които сме произвеждали, и т.н., и т.н. Що за извратено мислене е това да се радваш, че произвеждаш боклуци и някой купува тези боклуци? Това може ли да е повод за гордост и колко време може да просъществува стопанство и финанси, основани на подобна перверзия! Документалните факти не потвърждават нито един от горните митове, с които комунистическите носталгици отравят съзнанието на част от сънародниците ни. И правят това, докато децата им живеят не в Москва, не в Минск, не в Пхенян, а във Виена, Лондон, Вашингтон, Милано, Рим, Барселона, Париж, Брюксел, Страсбург и ....

Документалните свидетелство от поверителните архиви доказват точно обратното – оборват до един несръчните и нескопосни митове на болшевишките носталгици (виж оригиналните документи в прикачения файл, публикуват се за първи път, б.р.). Четем „Сборен доклад с оценки за прогнозните запаси от нефт и газ на държавите-членки на СИВ и западните области на Украйна, към 01.01.1964 г.“, с гриф „Совершенно секретно“, доклад, който е част от поверителния архив на СИВ. Открих този доклад в поверителното деловодство на Държавната планова комисия, защото е имало практика подобни документи да се разпращат до съответните органи в страните-членки на СИВ. Докладът е обемист, затова ще акцентирам върху обобщаващата информация. Според изследванията на съветските специалисти България към онзи момент е имала прогнозни запаси от нефт в размер на около 130 млн. т. и на около 134 млрд. куб.м природен газ. Ето, сами можете да видите тези числа в едно от факсимилетата от този доклад. Тук веднага трябва да направя няколко уточнения – става дума за данни, добити с технологии отпреди повече от петдесет години. Това е важно да се има предвид, защото тогавашните проучвателни технологии са на светлинни години назад от днешните. И въпреки това са дали основание на извършилите проучването съветски специалисти да направят горните заключения. Работата по оценката на прогнозните запаси от нефт и газ са започнали през 1960 г. и са провеждани в съответствие с решенията на заседанието на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост, състояло се през 1959 г. в Букурещ. Тази оценка е изпълнена от Постоянна работна група на Комисията по геология, извършена е по единна методика, разработена от същата група и одобрена от комисията. В доклада изрично се подчертава, че цялостната научно-техническа и методическа помощ в организацията и изпълнението на тази оценка е извършена от съветската част в тази комисия. В резултат на това през 1961-62 г. е подготвен доклад за основните направления на геологопроучвателните и сондажните работи, който е одобрен от Изпълнителния комитет на СИВ през юли 1963 г. Всичко това се случва в периода, когато на власт в Съветския съюз е Никита Хрушчов. През тези 1-2 години до неговото сваляне е имало относително ограничени идеи и предложения за изготвянето на национални програми за развитието на нефтената и газова промишленост в държавите от СИВ. През октомври 1964 г. на мястото на сваления Хрушчов идва Брежнев и започват близо двадесет години застоен период, в който 

страната ни е ограбвана както никога преди това.

И държана на къса верижка дотолкова, че ни лепнаха най-унизителното прозвище „най-верният съветски сателит“. Мурзилките обаче си настояват на своето-че едва ли не сме съществували благодарение на милиардите от подарения съветски нефт и газ?! Просто, да полудееш от ярост, ако си предразположен. През 1963 г. в България започва да функционира Нефтохимическият комбинат в Бургас. На 4 август 1963 г. е приета първата партида съветски нефт, а на 2 септември е получен и първият български бензин. През същата 1963 г. българската страна започва да търси варианти за доставка на по-евтин нефт, защото доставяният от Съветския съюз е по-скъп от този на международния пазар. Да, знам, че това Ви звучи фантастично, знам, че лъжливи болшевишки сирени и до днес пръскат опашати лъжи как сме били печелили милиарди от реекспорт на съветски нефт. Ваше право е да се оставите да бъдете лъгани, но мое задължение е да публикувам документите и фактите. Истинските факти, а Вие сте големи хора, може да решите дали да продължавате да се самоунижавате с глупостите за „евтиния съветски нефт“ или да помислите върху документалните доказателства за обратното. И така, четем поверителни документи от секретното деловодство на Министерството на външната търговия от 1963 г.:

ПРЕДЛОЖЕНИЕ

ОТНОСНО: Перспективата за доставка на нефт от Алжир

...Вероятната клирингова цена на алжирския нефт (по неофициални данни) ще бъде между 15 и 16 долара на тон или заедно с транспортните разноски и застраховката към 17,6 долара (тон) СИФ Бургас. В сравнение с международната цена на нефта 18.0 дол.тон СИФ Бургас, съветският нефт 23,60 дол./тон и вносните енергийни въглища 22,96 долара за приведен към нефт тон, алжирският нефт е по-евтин и материалната изгода от нефта е очевидна.“ Можете да видите и факсимилето на този убийствен документ, които буквално унищожават лъжите на комунистическите носталгици. В доклада на Постоянната комисия на СИВ по нефтената и газова промишленост изрично е подчертано, че „в България и Полша, както е известно, през последните 3 години са получени значителни резултати от проучвателните дейности, отбелязващи откриването на значителни находища от нефт и газ.“ Проучването сочи и още нещо важно като факти – в диапазона до 3000 м находищата са минимални. 90% от потенциалните находища, които пак подчертавам, са идентифицирани с технологиите на онези години, се намират в диапазона 3000-5000 м. 10 % са в диапазона над 5000 м. Дълбочините, които днес проучва консорциума, съставен от фирмите „Тотал“, „Репсол“ и „ОМВ“ е точно в този диапазон, който е бил на практика недостъпен за онези технологии. На стр. 26 от доклада на комисията на СИВ откриваме още по-впечатляващи числа. Вие също можете да ги видите на едно от факсимилетата – оказва се, че горните запаси от 130 млн. т. за нефта и около 134 млрд. куб. м. за природния газ са извлекаеми дори по възможностите на технологиите преди 50 години запаси. А на стр. 26 виждаме, че геоложките запаси за нефта са още по-големи – 325 млн. т. В доклада е направен недвусмисления извод, че „увеличаването на прогнозните резултати за запасите от нефт и газ, пресметнати към 1 януари 1964 г. се случва главно поради увеличаването на дълбочината, която е проучена в редица райони, заради увеличаването на мощността от гледна точка на запасите при някои геологически формации, както и заради включването на нови площи в проучвателния процес.“ Докладът прави и още едно важно заключение: „В тясна връзка с горните заключение се намира и увеличаването на плътността на прогнозните запаси. Ако през 1961 г. плътността на запасите /сумарно извлекаемите запаси от нефт и газ/ представляваше 3,7 хил. т. на 1 кв.м площ, то към 1 януари 1964 г. тя нараства до 5,3 хил. т. , независимо от увеличаването на площите на перспективни находища.“ В поверителното деловодство на Държавната планова комисия открих и втори доклад – този път на Управлението по геология и охрана на недрата на НРБ. Този доклад е с наименование „Доклад-оценка на прогнозните запаси от нефт и газ на територията на НРБългария“, изготвен е също през 1994 г. В този доклад са отбелязани газовото находище в Чирен нефтеното в Долни Дъбник като находища, които вече се експлоатират. Това е важно да го подчертая, защото след като съобщих преди няколко дни по bTV горните факти и заключения (имах на разположение 6-7 мин, което всеки може да си даде сметка какво означава като изискване за композитност на изложението), гъмжащите по тези земи мърморковци за всичко и срещу всички започнаха да мърморят, че имало добив в Чирен и Д. Дъбник. Да, така е и не виждам противоречие. Но Чирен вече е изчерпано и се ползва за хранилище, а Д. Дъбник експлоатирано известно време. Да, имало е и предприятие „Нефт и газ“, но кой е твърдял обратното? Сега следете много внимателно мисълта ми, за да няма вечно неразбрали.

Антибългарската игра на московците 

е била с доста по-голям мащаб и далеч отиващи цели. Вече разбрахте, че още през 1963-64 г. е можело да купуваме по-евтин от съветския алжирски нефт. Не аз, документите го показват и доказват. Да тропаш с краче и да се инатиш като шибана инфанта срещу солидните документи е точно това, което казвам – шибано, инфантилно поведение. Второ, ако имаш възможност да купуваш по-евтин нефт на международните пазари и да допълваш необходимото с висококачествен нефт от собствен добив (долнодъбнишкия е бил такъв, с много ниско съдържание на сяра), то тогава как Съветите ще ти продават собствения си, на по-висока цена от международната, нефт? Да, знам, че това за по-скъпия съветски нефт, който сме били принудени да купуваме, докато ни е забранявано да се съсредоточим в откриването на собствени източници, звучи на част от замаяните, с необратимо промити мозъци от хора на болшевишките сирени мозъци, но, сори, фактите и документите са такива. Ако част от българите не бяха толкова лесни за манипулация и лъгане, нима щеше точно тук да е златно място за телефонни измамници – вторите по интелигентност след израилтяните „умни“, „паметливи“ и много „интелигентни“ българчета са готови да дадат скътаните си парички за черни дни на първия циганин, който им подсвирне по телефончето. Срам ни е от Вас, да знаете! А колкото за това, че сме купували по-скъп нефт от рашките, докато цените на международните пазари са се сривали, документи и доказателства за това откриваме и в поверителния архив на Валутната комисия към Политбюро. Двадесет години след онзи документ за алжирския нефт. Вижте какво казва другарят Кирил Петков, председател на СО „Химическа промишленост“ на заседанието на Валутната комисия, проведено на 23.VII.1986 г.:
„За съжаление, макар че е логичен такъв въпрос, ние не можахме да се ползуваме от незапомнено ниските цени на суровините за горивата, нефтохимическите продукти и торовете, тъй като както е известно 90 % от нефта и 100 % от природния газ внасяме по твърди дългосрочни цени от Съветския съюз.“ Някакви въпроси? Нямате! Правилно. Аз също бих си мълчал и бих се покаял за наивността си, както трябва да го направят онези българчета, станали жертви на собствената си глупост и празноглавие, докато вярват на опашатите лъжи за милиардния доларов златен дъжд, който, виждате ли, глупавите рашки начело с Брежнев били изсипвали в продължение на десетилетия върху България и неграмотния правешки каскет Тодор Живков.

Пак ще го напиша – срам ни е от Вас!

Вижте какво показват документите за първата половина на 70-те години. България е страдала от такъв дефицит на доставки на нефт, че се е налагало да внася нефт от Либия на цена 12 % по-висока от предваритено договорената. Страната ни е изпитвала глад за нефт, Съветите не са изпълнявали дори договореното с междуправителствени спогодби, камо ли да реекспортираме. Помислете – изпитвате дефицит от нещо, купувате го на цени по-високи от международните и след това опитвате да го реекспортирате. Смятате ли, че е възможно да намерите купувач? А липсата на суровина за „Нефтохим“-Бургас е била толкова осезаема, че комунистическата диктатура е била готова дори да купува либийски нефт по завишени с почти 12 % от договореното цени. Четем документ от поверителния архив на Министерството на външната търговия до Българска външнотърговска банка:
„Изхождайки от външнотърговските интереси на страната, с цел да се осигури либийския пазар и за в бъдеще, който е основен доставчик на петрол за НРБългария от несоциалистическите страни, Министерството на външната търговия не възразява да се завишат цените на доставения от Либия нефт с 11,11 % предвид големите нужди на нашата страна и сериозните трудности за обезпечаването от тази суровина през настоящата и следваща година...“

Архивите на Държавна сигурност също дават подробна информация по въпроса с доставките на нефт, цените, по които е доставян и доколко това е било изобщо икономически рентабилно. Ето какво пише например в обзорната оперативна сводка на МВР за периода 12 – 18 декември 1988 г.:
„В контраразузнавателните органи е получена информация за съществуването на сериозни проблеми във валутните взаимоотношения на нашата страна с Либия. По стари договори с наши инженерингови организации либийската страна плаща задълженията си с нефт по значително по-високи от международните цени. От това НРБ понася чувствителни загуби. Според компетентни източници целесъобразно било нашите стопански организации да се въздържат от подписването на нови договори с либийски фирми. Ще бъдат информирани и другарите А. Луканов и Ст. Овчаров.“ За какъв реекспорт, който носил, представете си, милиарди на НРБ, изобщо може да става дума?! Що за идиоти са се навъдили в отечеството ни, по дяволите, които си умират да се самоунижават ежедневно с глупостите за „реекспорта за милиарди на съветски нефт“! И как да живеем и постигаме национални цели с подобни екземпяри. А сега, нека концентрирам вниманието ви и върху следващата новина. Тя е предназначена за нелечимите и неизтребими зомбита от косотвашката секта. Някои да ли фиксира, че още от средата на 60-те години, веднага след като е заработил Нефтохимическия комбинат в Бургас, са започнали и доставки на нефт, различен от съветския. Вижте две от факсимилетата, които публикуваме – там са описани доставките на нефт в периода 1991-2003 г. по държава на произход и по обем. Ситуацията и преди 1991 г. е същата. Веднага давам фактите, заключенията оставям на Вас – това, надявам се, поне ще можете да направите. Годината е 1971. Четем протокол от съвещание на представителите на делегаците в Постоянната комисия на Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ) по нефтената и газова промишленост и Секретариата на СИВ по въпросите на импорта и транспорта на нефт от трети страни. В този документа са описани обемите, които всяка от държавите в СИВ ще внесе през 1972 и 1973 г.
„НРБ в момента има сключени договори за доставка на нефт с Алжир, Сирия и Египет за 700 хил. тона всяка година.“. Но още през същата 1971 г. България внася от тези страни два пъти повече нефт от договореното и предвижданото. Ето, описано е в документ на СИВ от следващата, 1972 г.:
„Фактическият импорт на нефт от трети страни в страните-членки на СИВ през 1971 г. достигна 12 млн. т нефт, в т.ч. (в млн.т): НРБ – 1,745; ВНР – 0,677; ГДР – 1,107; СРР – 2,833; СССР – 5,078; ЧССР – 0,583...“Годината е 1972:
„Качествените показатели на основните суровини на НХК-нефта, който се внася от различни страни и е с различно съдържание на сяра…“

Ето справка от следващата, 1973 г.:
„1. За внос на суров нефт - 7 акр. (акредитива, бел. моя) общо за 22.689 х.в.лв. (хиляди валутни лева, бел. моя). Преобладават акредитиви, открити с 60 дневна валидност. Редки са случаите с по-продължителна валидност. Изключение прави само един акредитив за внос на суров нефт от Сирия, който открихме през м.март с валидност 31.XII.1973 година… Преобладава акредитивната форма на плащане при вноса ни от несоциалистически страни. Последната е по-удобна, но инкасовата е по-евтина...През 1973 година, по инкасова форма беше изплатен нефта от Либия, съгласно правителствена спогодба, който възлиза общо на 22.312 хил. валутни лена. Имахме и други три инкаса на по-голяма стойност, също за изплащане на суров нефт от:

АРЕ (Арабска република Египет, бел. моя) за 514 х.в.лв.

Сирия за 221 х.в.лв.

Ирак за 62 х.в.лв.“

Да видим какво ни разкрива следващият документ:
„Справка относно някои въпроси по качеството на нефта предназначен за преработка в нефтопреработвателните комбинати през 1986 г.
Производствената за преработка на нефт на комбинат „Нефтохим“ (главният източник за доставка на мазут в страната) за 1986 г. и разчетите за производство на мазут, са изградени на базата на доставка от СССР на 11 630 хил. тона нефт тип СЕС (съветска експортна смес). За това количество има сключен и договор между „Союзнефтеекспорт“ и ТС „Химимпорт“ През първото полугодие обаче, съветската страна замени 1 100 хил. тона нефт от предвидения по плана СЕС с различни марки либийски нефт. В края на м. юни „Союзнефтеекспорт“ ни уведоми, че през второто полугодие заменя нови 1 300 хил. тона нефт тип СЕС с либийски такъв... От това следва, че през настоящата година комбинат „Нефтохим“ ще преработи около 20,6 % либийски нефт вместо предвидената СЕС...“ А сега да видим какво се е случило с доставката на най-различни видове доставки на нефт през следващата, 1987 г. На 14 януари 1988 г. в ТП „Химимпорт“ се провежда среща за уточняване доставения и платен нефт от социалистически и несоциалистически срани за 1987 г. за СО „Нефтохим“. Количеството, доставено от несоциалистически страни (Ирак, Иран, Либия, Египет, Сирия и др.) е в размер на 373 052, 200 т. В средата на 1988 г. виждаме идентична ситуация с видовете нефт, които се доставят. Количества, които е трябвало да се доставят по т.н. „съветски контингент“ (съветска екпортна смес), са заменени с доставката на ирански (лек и тежък) и иракски петрол. През 1988-1990 г. делът на иракският петрол от общото количество петрол, преработвано в „Нефтохим“ – Бургас, е бил между 26,7 и 27,6 %.

Проучваме ситуацията с доставения нефт през следващата, 1989 г. Четем „Справка за доставения нефт от несоциалистически страни по плана за 1989 година“ и от нея разбираме, че е внасян нефт от Египет, от Иран (лек и тежък), от Ирак, от Сирия. Количествата сирийски нефт в периода 1991-1993 г. варират между 9 и 13 % от общото количество нефт, преработено там. Иранският нефт, преработван в „Нефтохим“-Бургас през 1994-1995 г. достига до 29 %.И накрая, четем информационния меморандум за „Нефтохим“ ЕАД, изготвен от английската фирма „Артур Андерсен“, която е избрана за инвестиционен посредник. Вижте какво пише там за видовете нефт, които може да преработва комбината:

„Селекция на суровия нефт

Процесът на селекция на нефта в „Нефтохим“ се влияе предимно от финансовите условия, предлагани от доставчиците, като по-голямата част от покупките са по краткосрочни оферти. Рафинерията има опит в преработката и на други видове суров нефт. Относителната липса на строги ограничения за съдържанието на сяра в момента би дала възможност и други видове нефт със средно или високо съдържание на сяра да бъдат приемливи за преработка.“След такива документи дори на Иван Костов и на клакьорите му ще им се наложи да замълчат по темата завинаги. Много на нула за моите документални „дивизии“. Както вече имах възможност да подчертая – те не знаят поражение!