Преди 93 години 16 април  се оказва една от най-кървавите дати в българската и световната история. На ден Велики Четвъртък в Страстната седмица София е разтърсена от убийствен атентат в църквата “Света неделя”. 

Адската машина отнема живата на 213 български общественици, депутати военни, индустриалци, ученици. Загива и тогавашният кмет на София. Близо 500 са ранените, които години след това не могат да преживеят стреса от кървавия атентат. Терористичният акт е извършен от военното ръководство в БКП, което възлага акцията на една от „шесторките“ за мръсни поръчки, ръководена от Петър Абаджиев. Още през януари 1925 г. той влиза в контакт с клисаря на храма Петър Задгорски. С негова помощ внасят на тавана на църквата 25 kg експлозив, който монтират над една от колоните на основния купол при южния вход на сградата. Експлозивът е трябвало да бъде взривен с бикфордов шнур с дължина 15 m, с което да се даде възможност на атентаторите да избягат.

Атентатът е пряко ръководен и финансиран от Коминтерна

и болшевишка Русия. Гласуват се 60 хил. тогавашни американски долара, а един долар е  равен на 137 лева, т.е. 8 млн. лева отпуска режимът в Кремъл, за да потопи в кръв и страх София и дестабилизира страната. Заповедта "да се запали фитиля" е била издадена от Тодор Петров. Участие в атентата имат Вълко Червенков, Станке Димитров-Марек и др. В направата на бомбата е използвана сярна киселина и някои от жертвите загиват заради натравяне.

27 години по-късно, през 1952 г комунистическата партия, която вече е взела властта в България с помощта на Червената армия и управлява с репресии и терор страната прави нов пореден опит да „взриви” и изчисти от лицето на София храма „Света Неделя”. Всъщност това се оказва малко известен факт, укрит грижливо от обществото. Днес той става достояние чрез разсекретени архиви на комунистическата Държавна сигурност от Комисията по досиетата.

За поредния варварски план на БКП става ясно от поверително писмо на тогавашния наместник-председател на Св. синов и пловдивски митрополит Кирил, който по-късно става и патриарх. То е изпратено на 26 януари 1952 година лично до тогавашния министър-председател Вълко Червенков, но по неизвестни причини попада в архивите на ДС. Най-вероятно е предадено за сведение на репресивния апарат, за да може да реагира и профилактира евентуални безредици и протести на вярващи и духовници. В писмото митрополит Кирил изразява безпокойство, че са получили в Св. синод информация, че е утвърден нов градоустройствен план на София, а според него е предвидено 

събарянето на храма „Света Неделя”

Според Кирил този слух се разнасял бързо сред вярващите. Митрополитът моли църквата да бъде спасена, като изтъква важни аргументи:

„1. За каноническото съзнание на цялата църква, събарянето на Божий дом е тежък грях. Толкова повече това важи за една катедрала и особено за столичната, защото катедралата е майка-църква на останалите църкви. Събарянето на майката-църква ще засегне съвсем дълбоко сърцето на вярващите люде. 

2. Катедралата „Св. Неделя” има своя голяма и значителна история в църковните борби на софиянци за духовна и национално-политическа свобода. Макар и не в днешния си архитектурен вид, тя е един скъп паметник, който трябва да се запази.

3. Катедралата не е пречка за други сполучливи градоустройствени разрешения.

4. Във време, когато върховната  управа на Църквата ни полага старания за едно положително ориентиране на клира и вярващите люде към изграждането на нов обществен и държавен строй, събарянето на катедралата ще внесе голямо смущение в оценка за нейната дейност.”

Към всеки отделен абзац на писмото, най-вероятно офицерът от ДС е записал встрани свои критични бележки: „Катедрала е била по-рано църквата Св. София”, „Не е вярно”, че храмът има голямо значение за църковно-народните борби. Най-остра е репликата на уверението на  Кирил, че църквата работи за изграждането на един нов строй: „Чрез подпомагане укриването на търсени от нардната власт врагове ли?” От тези макар и оскъдни бележки съвсем ясно личи негативното отношение на новата власт към духовенството и храмовете.

Любопитното съвпадение при този неизвестен факт – „Света Неделя” да бъде разрушена през 1952 година, е  неслучайното преплитане отново на името на Вълко Червенков. По време на атентата през 1925 година той един от водещите дейци на БКП, пряко свързан с пъкления план на болшевиките. През 1952 година вече е министър-председател на страната и естествено заинтересован да се прикрие споменът за кръвопролитието. Най-прекият начин да бъде забравено злодейството е премахването на храма. Червенков и БКП явно действат по сталиновия пример „Няма човек, няма проблем”, тоест - няма храм, няма кой да си спомня, че катедралата е взривявана, че има стотици невинни жертви, че атентата е 

дело на комунисти-безродници,

които вече управляват България.

Освен запазеното писмо на митрополит Кирил, в архивите на ДС няма други документи, свидетелстващи за пореден опит „Света Неделя” да бъде разрушена. Няма яснота и какво е променило намеренията на червената власт. Катедралата остава и до днес един от най-ярките примери за готовността на българските комунисти, под болшевишка команда от Москва да избиват собствения си народ, да рушат храмовете и вярата, с която сме оцелели векове.