На истински чудеса може да се натъкне всеки непредубеден българин, ако се разрови в изтеклта информация по Панама лиийс и световната търсачка за офшорни компании offshorealert.com. Така, например, почти обществено неизвестен асистент по право в Нов български университет се оказа горд собственик на четири офшорни компании. Те са регистрирани на Британските Вирджински острови, а по сметките им се превъртат едни сериозни милиони в евро. Скромният преподавател е адвокат Деяна Марчева. С името й  са свързани офшорните компании „Екуип Лимититд”, „Бленсдейл Лимитид”, „Хокойс Лимитид” и „Джейсфорд Лимитид”. Оказва се, че по сметките на „Бленсдейл Лимитид” отлежават едни 2 500 000 евро, които през периода от ноември 2009 г. до февруари 2010 г. са преведени на три транша от „Екуип Лимититд”. Когато милионите евро започват да текат към  „Бленсдейл Лимитид компанията е току що регистрирана, тоест няма история и най-вероятно е направена специално за преводите.

Подозренията, че банковите сметки на „Бленсдейл Лимитид” са захранени по съмнителен начин, без реално основание са предизвикани от едно интересно решение на Върховния съд на Британските Вирджински острови, което циркулира в глобалната мрежа и е публично обявено на сайта на институцията. От него става ясно, че съдат се съмнява в начина, по който „Бленсдейл Лимитид”  е придобила парите и поставя забрана на собственика й  да се разпорежда с тях.

Всъщност този случай със сигурност би представлявал интерес за ДАНС, Финансовото разузнаване и държавното обвинение, които вече ровят кои българи се подвизават в данъчния рай и какъв е произходът на парите в сметките им. Точно тази тема се оказа консенсусна и за премиера Борисов и президента Радев. И двамата категорично настояват службите да осветят  външните сметки на политици, магистрати и бизнесмени. За политиците и висшите държавни служители е разбираемо да превъртат и укриват съмнителни пари в офшорни компании, но изключително любопитно е каква е мотивацията на един университетски преподавател, който е без значим бизнес или голяма адвокатска кариера да е обвързан с подобни компании и огромни суми. Всъщност възможно обяснение е адвокат Марчева и от научна гледна точка да се занимава реално с офшорки. В сайта „Кюстендил” откриваме нейно пространно интервю, с което обяснява дали „офшорка” е мръсна дума или легален бизнес. Знаково Марчева се представя като съветник на в-к „Капитал” по офшорното право, без да е ясно дали в медията знаят за това й качество и притежаваните от нея офшорни компании .
Извън съмненията за невинност на собственичката на четири офшорни компании, която възпитава младите юристи, няма съмнение, че подобен шанс и късмет едва ли може да се случи на всеки обикновен българин