Разследване на The Bell

Имeто на Евгений Пригожин се превърна в синоним на неформалното присъствие на Русия в конфликтни точки, където тя има свои интереси - от Сирия до Западна Африка и Венецуела.  The Bell разкри, че рискованата задача — да създаде частна армия — "готвачът на Путин" е получил от висшето военно ръководство, а самата идея се е родила на Петербургския икономически форуми през 2012 година. Самият Пригожин настоятелно отрича своето участие в създаването на частната военна компания, а размерите на бизнеса си нарича "силно преувеличени".

I. Частната армия е измислена от военните 

"Всичко започна с това, че нашите генерали се запознаха с Ибън Барлоу, който прочете кратка лекция за ползата от наемниците на Петербургския форум", спомня си един от източниците ни.

В официалната програма на форума в Санкт-Петербург през юни 2010 година Барлоу е обявен като участник на една от сесиите, посветени на темата как военните да изградят сътрудничество с частния сектор и възможно ли е да бъде "приватизирана" армията. Но главната цел на неговото посещение е закрита презентация за много ограничен кръг висши военни от руския Генерален щаб.

На нея присъстват и представители на главното оперативно управление, което отговаря за плановете за използване на армията.

Създаването в Русия на армия от "ветерани" — силоваци, формално излезли в пенсия, но преминали подготовка и имащи опит във военни действия, към този момент вече се обсъжда от една година. Планът е подкрепен от началника на Генералния щаб Николай Макаров.

Барлоу е генерал-лейтенант от южноафриканските сили за сигурност и създател на първата в света легална частна армия. В края на 80-те години, след падането на режима на апартейда, той създава компанията Executive Outcomes, която през следващите 15 години държи в напрежение целия континент. 

Избиването на бунтовници в Ангола и Сиера Леоне, потушаване на държавни преврати, няколко граждански войни, офис в Лондон и оказване на скъпоструващи услуги по охрана на ценни товари и обекти на големи корпорации — това е част от богатата биография на Executive Outcomes.

"Още тогава знаех, че частните военни компании и от Запада, и от Изтока ще наводнят Африка — навсякъде има хора, които търсят власт, влияние и контрол над ресурсите", каза пред нас Барлоу, но отказа да коментира целта на посещението си и срещите в Петербург.

На форума той разказал пред военните за моделите на създаване на ЧВК и даже предложил варианти за адаптирането на такава компания към руските условия. Основен дискусионен въпрос след презентацията бил - трябва ли такава структура да бъде легална, но част от силоваците били категорично против.

До окупирането на Крим тогава оставали по-малко от 4 години, и за участие на Русия в големи военни кампании не ставало и дума. Идеята била да се използват "нелегални" за спецзадачите, за да минимизират публичността и проблемите в случай на провал.

В Министерството на отбраната добре си спомняли урока от 2004 година, когато трима военни са арестувани в Катар по подозрение в ликвидирането на обвинения в тероризъм от Русия чеченски лидер Зелимхан Яндарбиев. Едва след личната намеса на Владимир Путин успяват да ги върнат в Русия, докато наемниците не биха създали такива проблеми - те рискуват или за приличен хонорар или за посмъртна компенсация.

"Рокадата" на Владимир Путин с Дмитрий Медведев, скандалът с оставката на министъра на отбраната Анатолий Сердюков, пенсионирането на началника на Генщаба Николай Макаров — всичко това за няколко години отлага реализацията на идеята за ЧВК, но тя не била забравена.

Новият началник на Генщаба през 2012 година Валерий Герасимов я подкрепя и имайки пряк достъп до президента, я съгласува с него.

II. С организирането на ЧВК предложили да се заеме Пригожин

Идеята, финансирането и организацията на ЧВК да бъде възложена на петербургския ресторантьор Евгений Пригожин се ражда в Генщаба. След 2010 година той започва да изгражда бизнеса си за доставка на храни за нуждите на държавата. Започвайки с организирането на храненето в училищата, Пригожин се прицелва в пазар, който самият той през 2011 година оценява на 1 трилион рубли.

"Ние имаме планове за армията, това са половин милион души. Милицията — два милиона…", казва тогава той в интервю.

Към края на 2012 година, по данни на Forbes, договорите на тези структури с фирми, пряко или косвено свързани с Пригожин, надхвърля 90 млрд. рубли.

Но самият той твърди, че "няма компании, които имат договори за снабдяване и оказване услуги на армията, с изключение на редки мероприятия в рамките на кетерингово обслужване", а самият той няма никакво отношение към ЧВК "Вагнер".

Евгений Пригожин е на 57 години, завършил е спортен институт. По данни на "Росбалт", е съден два пъти. През 1979 година е осъден на 2 години условно за кражба. През 1981 година — на 12 години затвор за кражба, мошеничество, грабеж, въвличане на непълнолетни в престъпна дейност, освободен е предсрочно през 1990 година.

Любимият готвач на Путин

През 90-те години открива верига за продажба на хот дог, през 1995-та елитния ресторант "Старата митница", днес в холдинга му влизат едни от най-скъпите ресторанти в Руси и мрежа бутици "Музей на шоколада". Строи затворен комплекс "Северният Версай". През 2018 година попада в санкционния списък на САЩ заради създаването на "фабриката за тролове".

Кандидатурата на Пригожин не е случайна: той е деен човек, умеещ да постига своето - така го описват в Министерството на отбраната.  Но главното е, че  Пригожин лично се познава с Путин и, което е още по-важно Путин го познава. Важен фактор при избора му е и това, че за разлика от Геннадий Тимченко и Аркадий Ротенберг, също стари приятели на Путин, превърнали се в успешни бизнесмени — Пригожин не влизал в най-близкия кръг и значително по-дълго оставал в сянка.

Ако се вярва на разказите на самия Пригожин, той се срещнал с Путин преди 20 години. 

"Ние се запознахме, когато той дойде с японския премиер Мори, а след това и с Буш", разказва той в същото интервю през 2011 година. За неофициалното посещение на Джордж Буш и съпругата му Лора в Петербург през 2002 година е избран двупалубния ресторант-кораб на Пригожин.

Явно Путин е останал доволен и през есента на 2003 година в същото заведение той празнува рождения си ден.

Към 2005 година Пригожин е собственик на най-голямата в Русия фирма за обслужването на "на терен" - всички срещи на Г-8, и международни срещи се изпълняват от нея. През 2004 година фирмата му обслужва банкета в чест на  Силвио Берлускони в резиденцията на Путин в Ново Огарьово.

В публикувана по-късно кореспонденция между служители от компанията на Пригожин един от подчинените му преразказва съдържанието на разговора на държавните глави. 

Ако се вярва на самия ресторантьор, когато се налагало да решава някакви свои проблеми той можел да стигне до президента буквално само с "две ръкостискания" — чрез стария познайник на Путин Александър Беглов, който дълго време работил в Кремъл, а в края на миналата година беше назначен за изпълняващ длъжността губернатор на Санкт-Петербург.

Незадълго преди създаването на ЧВК, компании, свързани с Пригожин започват да строят военни градчета, да ремонтират военни части, да ги отопляват, да доставят провизии - за всичко това пишат медиите. Друг голям източник на държавни поръчки са московските училища и болници, а също така управляващия администрацията на президента. Част от получените пари отиват по предназначение, а друга — за организирането на ЧВК.

Невъзможно е да бъде дадена точна оценка на тези договори — мнозинството компании, свързани с Пригожин, косвено се отнасят към обкръжението на бизнесмена или към дейността на неговата група "Конкорд", и са свързани с нея или по адресите и телефоните, или защото имат едни и същи ръководители. 

Предполагаемата стойност на държавните поръчки е 149,8 млрд, по данни СПАРК-Интерфакс.

III. Най-големият успех и провал на ЧВК

Съставът за ЧВК започва да се набира през 2013 година, разказа човек, който дълги години е работил в частни структури, специализирани в решаването на различни, включително и военни задачи зад граница. Той самият е бил поканен на "събеседване" от началника на службата за сигурност на Пригожин Евгений Гуляев, бивш оперативен сътрудник в петербургската полиция. 

"Отидох на първата среща и веднага ми се стори, че цялата тази идея с ЧВК хич не му харесва на Пригожин - опасна е, а изгодата не е очевидна. Но от такава задача не можеш да се откажеш. Той пък ми хареса още по-малко", красноречиво обясни той.

Най-напред за "групата на Вагнер" през есента на 2015 година писа  "Фонтанка": през всички тези години изданието най-пълно отразява дейността на ЧВК. Възможните връзки на Пригожин с ЧВК впоследствие изследват и други медии — например, РБК, WSJ,  ВВС. Но самият Пригожин отрича не само връзката си с ЧВК, но и самото и съществуване.

През февруари—март 2014 година наемниците са забелязани в Крим, а по-късно и в югоизточна Украйна, но тогава руското Министерство на отбраната твърдеше, че става дума за фалшиви новини. 
Ролята на ЧВК в Крим е била доста ограничена, което се обяснява с това, че броят на военнослужещите прехвърлени там е бил достатъчен за осигуряването на операцията и потушаването на съпротивата на украинските военни. 

Да "пробват" силите на ЧВК успяват едва в югоизточна Украйна, но и там ролята им далеч не е водеща: независимо от високото ниво на подготовка, на наемниците били нужни постоянни тренировки, за да могат командващите и подчинените да намерят общ език.

За "сплотяването на колектива", например, в средата на 2015 година е избрана площадка близо до база на ГРУ в южна Русия. Военната част на ГРУ била обслужвана от компании, свързани с Пригожин. Предполага се, че те са построили и оборудвали и лагера на наемниците. 

"Фонтанка" първа съобщи, че за военната подготовка и за участието им във военните действия на ЧВК отговаря полковникът от запаса Дмитрий Уткин. Позивната "Вагнер", с която медиите започнаха да наричат и самата ЧВК, Уткин получил заради слабостта си към Германия и Вагнер, а дори разстоянията между палатките в тренировъчния лагер на наемниците били наричани "Die Strasse".

През август 2015 година ЧВК "Вагнер" набира бойци и ги подготвя за първия им поход в чужбина — командировка в Сирия.

Министерството на отбраната твърди, че руски военни не са участвали в сухопътната операция, докато през март 2016 година командващият групировката генерал Александър Дворников не призна, че отделни задачи на територията на Сирия се изпълняват от "подразделения на нашите сили за специални операции", като в това определение попадали и бойците на ЧВК.

По време на настъпателните операции на сирийската армия с подкрепата на руска авиация, наемниците често се озовавали на предната линия. 

"Първо "работят" момчетата от "Вагнер", след това настъпват руските наземни части, след това вече идват арабите и камерите" разказва един от участниците в събитията.

Пик на цялата операция става превземането на Палмира през 2016 година, в което наемниците от Вагнер играят решаваща роля. През март градът е върнат под контрола на сирийското правителство, а два месеца по-късно симфоничният оркестър на Мариинския театър изнася концерт в древния град.

Това бил триумф: в края на годината Уткин и още няколко бойци на ЧВК са приети в Кремъл. Уткин попада в репортаж на държавната телевизия от приема в чест на Героите на Отечеството на 9 декември 2016 година — в мрежата са публикувани снимки, на които е Владимир Путин заедно с Уткин и други командири от ЧВК.

Но скоро първите победи са сериозно помрачени — през февруари 2018 година частната армия понася първите големи загуби, а Пригожин си навлича гнева на военното командване. Причината е битка на ЧВК в сирийския Дейр Зор, в който по различни оценки загиват от няколко десетки до няколкостотин бойци на ЧВК.

"Комерсантъ", съпоставяйки версиите на Пентагона и руското Министерство на отбраната, описва събитията така: вечерта на 7 февруари около 250 ( а по други данни — 600) бойци на проправителствените сили подсилени с наемници от "Вагнер" се отправят към района на бившия нефтопреработвателен завод  "Ал Исба". Целта на настъплението е опит на местни "едри предприемачи", поддържащи Башар Асад, да завладеят нефтените и газовите находища, които се намирали под контрола на кюрдите — съюзници на САЩ. В отговор американските ВВС нанесли удар, колоната попаднала под артилерийски обстрел, който продължил повече от 3 часа. 

По-късно Пентагонът съобщи, че след като забелязали колоната, превантивно се свързали с руското Министерство на отбраната, но оттам заявили, че в района няма никакви руски военни, след което американците започнали масираната атака.

ЧВК е изпълнявала поръчка на сирийски бизнесмен, потвърди източник на The Bell в друга частна компания. Малко преди тези събития — през януари 2018 година компанията "Евро Полис", също свързана с Пригожин, сключва нефтена сделка с правителството на Башар Асад. Както изясни  The Bell, компанията подписала обвързващо споразумение за участие в нефтогазовите проекти в Сирия — неговите условия не са точно известни, но се предполага, че става дума за задължението да освобождава находища и обекти за нефтопреработване от противниците на сирийското правителство, да участва в охраната им, а в замяна — да може да претендира за една четвърт от нефта и природния газ, добити на тези територии.

Атаката, за която писаха всички световни медии, действително не е била санкционирана от командването на групировките на руските войски в Сирия, потвърдиха пред нас два източника от МО. 

"Военните просто не можели да повярват в такова своеволие", каза единият от тях. 

Няколко дни по-късно Министерството на външните работи на Русия беше принудено да признае, че в сражението са участвали "руски граждани, несвързани с въоръжените сили на страната".

"В Сирия има руски граждани, пристигнали там по своя воля и с различни цели. Не е работа на Министерството на външните работи да оценява правомощията и законността на тези техни решения", се казва в официалното съобщение.

Този епизод е един от най-болезнените за ЧВК и лично за Пригожин. Без да разкриват подробности двама военни ни дадоха да разберем, че е било доста трудно да бъде убеден президентът Путин, че тази "засечка" има единичен характер, и, че с виновните ще бъдат "проведени изправителни работи".

IV. Разширяване на географията на ЧВК — от Западна Африка до Венецуела 

От момента на битката в Дейр Зор нови информации за участие на ЧВК в активни бойни действия не е имало, но затова пък наемниците са забелязани в близо десет други страни — основно на африканския континент. Това по "удивителен" начин съвпада с активното установяване на външнополотически връзки на Кремъл с лидерите на африканските държави.

Само през последната година и половина Русия и нейните държавни компании са подписали договори за икономическо сътрудничество с Гвинея, Нигер, Чад, Нигерия, Централноафриканската република (ЦАР), Либия и др. А Владимир Путин и Дмитрий Медведев лично и не само по веднъж се срещаха с лидерите на Судан (неговият президент Омар Башир обеща да подари на Кремъл "ключът от Африка"), Габон, ЦАР и либийския главнокомандващ генерал Халифа Хафтар.

На преговори с азиатски инвеститори

От края на 2017 година в Африка, по данни на източници и местни медии, започват да се появяват наемници на  ЧВК "Вагнер", както и така наречените "политтехнолози" - специалисти по политически и предизборни кампании. The Bell писа, че с властите на Судан е сключена сделка подобна на сирийската: концесионни договори за добив на злато в замяна на обучение на войниците на местната армия от наемниците на ЧВК. 

Една от следващите точки стана ЦАР. Официално, от януари 2018 година там работят 5 военни и 170 цивилни руски инструктори. За това кои са тези инструктори, какъв е статутът им и с какво точно се занимават не се споменава никъде. Затова пък ние намерихме документи, според които компанията Lobaye Invest, свързана с Пригожин, е получила в ЦАР два лиценза за проучване и разработка на находища на злато, диаманти и други полезни изкопаеми, каквито бъдат открити на територията от 4 хиляди квадратни километра. Да разследват какво се случва в ЦАР се готвеха загиналите при все още неизяснени обстоятелства журналисти Орхан Джемал, Кирил Радченко и Александър Расторгуев.

В края на 2018 година Русия беше заподозряна, че е изпратила войски в Либия, а скоро след това Пригожин попадна във видео на Главното командуване на либийските въоръжени сили — така стана ясно, че той лично е присъствал на преговорите в Москва между министъра на отбраната на Русия Сергей Шойгу с фелдмаршал Хафтар. 

"Гърмящата смес" от наемници и политтехнолози оказва на африканските страни охранителни услуги, обучава и се занимава с предизборни консултации", писа през ноември в свое разследване агенция Bloomberg. 

По техни данни, ЧВК от Русия работят в 10 страни, с които са подписани договори с руските военни — Конго, Мадагаскар, Ангола, Гвинея, Гвинея-Бисау, Мозамбик и Зимбабве, а през март Лавров направи "дипломатическо турне" в пет страни от Африка.

Политтехнолози от Русия консултираха сегашния президент на Зимбабве Емерсон Мнангагве след военния преврат в страната през миналата година, подготвиха за избори действащия държавен глава на Конго Джозеф Кабила и едновременно няколко кандидата в Мадагаскар. Бившият офицер от полицията в Петербург Валерий Захаров сега официално заема поста съветник по сигурността на президента на ЦАР Фостен-Арканж Туадер.

А в края на миналата седмица агенция Reuters съобщи за прехврълянето на 400 наемници от ЧВК "Вагнер" във Венецуела, които били получили задачата да охраняват президента Николас Мадуро. 

По примера на легендарната Executive Outcomes пред ЧВК "Вагнер" се откриват перспективи да се превърне в "многопрофилен холдинг" оказващ на клиентите най-различни услуги — от физическа защита на лидерите и охрана на различни обекти до пряко военно участие. Чак след няколко години ще може да се даде оценка дали тази дейност носи печалба.

Но за начало трябва да бъдат "избити" разходите: от 2014 година през ЧВК са преминали между от 7 до 10 хиляди наемници. От началото на сирийската кампания издръжката на частната армия, включваща компенсацията на загиналите, е излизала минимум по 5 милиарда рубли годишно. 

На въпрос на The Bell за това дали ЧВК е бизнесструктура, насочена към получаване на печалба, Пригожин заяви, че ще ни даде "философски отговор" и ни посъветва "да се научим да мислим логично":

"Ако ЧВК може да съществува някъде в чужбина, то вероятно, тя се занимава с охранителна и военна дейност. Най-вероятно, тази компания има за цел печалба. Но с проектите, свързани с добива на полезни изкопаеми се занимават "изкопаемо-добиващи компании" (ИДК). В сферата на действие на ИДК няма място за ЧВК".

Превод: Faktor.bg