Христо Комитски

Опитът на  Октай Емиехмедов да застреля в събота лидера на ДПС Ахмед Доган е петият неуспешен атентат срещу него. Това разкри за  Faktor.bg оперативният работник от Държавна сигурност, полковник Марин Маринов, който е подготвял Сокола за нелегал извън България в годините на комунизма. 

Още през 2005 година Доган се превръща в мишена на атентат и от тогава до днес, в продължение на 8 години  е най-пазеният човек в държавата, без данъкоплатците да имат дори и елементарен отговор защо това се случва.

През лятото на 2011 г. лидерът на ДСБ единствен прави официално питане в парламента и търси обяснение защо за закрилата на Доган годишно НСО харчи по над 2 млн. лв. Отговор получава лично от премиера Борисов, който на 15 юли обяснява, че срещу лидера, партньор в правителството на НДСВ и мандатоносител на тройната коалиция, е създадена в Истанбул организирана бойна група, която трябва да го ликвидира. Според НСО заплахата все още не била отминала и това налагало засилената охрана на политика.

Източници от службите за сигурност, запознати с проблема, разкриха пред  Faktor.bg, че известният турски политик Ялчън Кочак, заедно с бивши членове на ДПС и лидери на изселнически организации е заподозрян като главния поръчител и организатор на бойната терористична група в южната ни съседка. Най-скандалното е, че Кочак е влиятелен турски политик. Бил е депутат в Меджелиса и зам.-председател на партията на Тургут Йозал АНАП. Обявен е за почетен гражданин на страната си и като такъв заедно със семейството си живее в резиденция „Ататюрк” в Истанбул. Турското правителство го включва и до днес в различни дипломатически мисии на Балканите и Близкия Изток.

От българска страна сред разработваните попада бившият заместник на Доган Осман Октай. Разследвани са и още двайсетина български изселници, които са водили дисидентска дейност през годините на Тодор Живков и са лежали по комунистическите лагери по време на възродителния процес, но днес са извън редиците на ДПС и не признават Доган за автентичен участник в съпротивата.

През пролетта на 2006 г. Ялчън Кочак, който многократно е посещавал преди това България, получава отказ от българското генерално консулство в Истанбул за входна виза в страната. На официалното запитване получава най-респектиращия отговор - че му е наложена забрана от 10 години да не влиза в страната. Обявен е за особено опасен за националната сигурност и държавата. Цялата операция е съгласувана с тогавашната НСС, чийто шеф е ген. Иван Чобанов. 

Срещу Кочак пък е образувано оперативно дело, което и до днес не е закрито. Именно то е подадено през 2011 г. на премиера Борисов като мотив, че заплахата над Доган не е отминала. 

Осман Октай обяснява пред  Fakto.bg, че до самоубийството на шефа на кабинета на Доган - Ахмед Емин, е нямал реална представа за проблемите на Кочак.

„През 2008 г.  разследващите прокурори ме викаха няколко пъти на разпит, по-късно давах пак обяснения, след възобновяването на делото за Емин. Тогава прокурорът изненадващо започна да ме разпитва дали познавам Ялчън Кочак, знам ли, че му е забранено да влиза в България за противодържавна дейност? Интересуваха се дали съм наясно, че в Истанбул е създал група, която е искала да ликвидира Доган, какви са били връзките му с други български изселници и т.н.” анализира ситуацията Осман Октай. 

Чрез свои източници от тайните служби той установява, че името на бившия турски депутат е намесено покрай изясняването на версията, че Емин може би е нает от турски заговорници да убие шефа си, но не е издържал на предизвикателството и е посегнал сам на живота си. По-късно тази версия отпада като възможна.

Осман Октай  обаче получава нова информация от службите, че е станал интересен за тях заради периода 2004, 2005, 2006 година, когато съвместно с политзатворници, изселили се в Турция и несъгласни с политиката на ДПС и Доган в България, се опитват да направят нова политическа организация, която да е алтернатива и да е дясно ориентирана. Тогава първо се регистрира партията „Движение демократично крило”, по-късно „Балканска демократична лига” и „Хакикат” (истина, б.а.), организация на турците политзатворници. 

През есента на 2004 г. те провеждат конференция в Боровец. От Турция пристигат изселници, недоволни от ДПС от 32 града, а гости на форума са Иван Костов, Анастасия Мозер, Яне Янев, проф. Кръстьо Петков, Стефан Софиянски и други лидери, ориентирани тогава в център и вдясно. Сред турските гости е и Ялчън Кочак. Той се ангажира с помощта на неправителствени организации да се отпечатат спомени и оригинални документи на репресирани по време на възродителния процес, както и да се даде думата на истински борци за права и свободи, а не на лица, ръководени от ДС. По-късно подобни форуми се провеждат и в Шумен, Хасково, Асеновград. Последният е през април 2005 г. в Истанбул. Домакин е Ялчън Кочак, а сред гостите са и група български журналисти. 

„Нямаше никакви тайни завери, камо ли да се говори за поръчкови убийства и саморазправи. Просто се събираха легитимни, регистрирани организации, които търсеха своето място в политическия живот на страната и се опитваха 

да демаскират истинското лице на Доган и партията му”, твърди Октай. 

Според него още тогава чрез службите за сигурност, структурите на МВР, прокуратурата и държавната администрация са започнали да им оказват масиран натиск.

„Шантажираха привържениците ни, заплашваха ги с дела, пречеха на бизнеса им. Пазя пълна документация, която може да докаже как държавната машина бе впрегната да осуети политическите ни намерения и да се запази комфортът на ДПС”. 

Още тогава били наясно, че Доган стои зад цялата кампания срещу тях. Сокола бил най-много бесен, че Ялчън Кочак, който е близък до Тургут Йозал, се е ангажирал с каузата на изселниците и политзатворниците. В същото време обаче Доган вече е изкарал първия си мандат в правителството с НДСВ и е мандатоносител в правителството на Тройната коалиция. Опозиционните формации заплашват имиджа му, има опасност да се разбие митът за бореца срещу комунизма и да лъснат зависимостите му от червените служби.

„Имам достатъчно доказателства и от разследвания в Турция за „нелегалната” дейност на Доган по времето на комунизма, знаем и за сътрудничеството му с тайните служби в България през тези години. Не са тайна и връзките му с мафиотски структури в България и в Турция, когато партията му е била управляваща в правителства. Извършвали са изключително тежки финансови злоупотреби. Вероятно с тази информация съм неудобен за него”, заяви по телефона пред Faktor.bg Ялчън Кочак.

Така преди 7 г. по настояване на ДПС е спретнато оперативно дело на Кочак, а заедно с него и на българските опоненти на съюзника на Станишев и Сакскобургготски. Източници лансират версията, че фалшификацията за бойна група, крояща атентат срещу Доган, е спретната с помощта на шефа на турското направление в НСС през този период Методиев. В службата връзките му с хората на ДПС не били тайна. 

По-късно, след махането на Иван Драшков от ДАНС, офицерът, с подкрепата на Доган е издигнат за зам.-шеф на агенцията. Точно той се оказа и човекът, който няколко години крие под ключ в касата си разработката „Лиани”, уличаваща съществуването на секретен сейф-апартамент, в който лидери от БСП и ДПС трупат пари, комисиони от държавни поръчки.

Източници от службите за сигурност твърдят, че по времето на Петко Сертов в ДАНС, чрез подобни измислени разработки са парирани действията на лица, неудобни за управляващите и главно за Доган.

„Никога изселници и отцепници от ДПС не са правили заговор за убийството на Доган, никога не е имало реална заплаха за сигурността му, не сме провеждали конспиративни срещи. В случая просто става въпрос за злоупотреба с власт - всичко е измислено и изфабрикувано с две основни цели. Първо, да се неутрализират противниците на Сокола  чрез държавната репресивна машина и второ - като потенциална жертва, да му се осигури огромна охрана в продължение на години”, казва Осман Октай. 

Целта обаче е и кукловодите на Доган чрез НСО да го контролират непрекъснато. Освен това през периода 2006-2008 г. упорито се въртят в обществото и версии, че Доган е поръчан за отстрел от сръбски мафиотски клан, заради провалени бизнес сделки. Свързват го и със заплаха от български силов бизнесмен, бос в хазартния сектор. Така реално, инсценирайки уж политическа заплаха, на лидера на ДПС му е осигурена държавна охрана срещу закани на бизнесмени, с които Доган има неуредени финансови отношения.

„Нека всеки си направи сметка какво струва на данъкоплатците тази измислена заплаха и как разплитането на лъжата може да противопостави България и Турция”, пита часове след поредния измислен атентат срещу Доган, опонентът му Осман Октай. 

Според него единствената заплаха за живота на Доган винаги са били създателите му от ДС, които в определен момент могат да поискат да го няма, за да прикрият следите си или провалени бизнес интереси.

Турският политик Ялчън Кочак твърди, че и до днес  не е получил адекватен отговор от българската страна, защо му е наложена забрана да посещава държавата, след като не е нарушил по никакъв начин интересите й. Той е готов да пристигне в България и да бъде  разследван от нашите служби, за да се изчисти името му.