Декември е най-черният месец за България, сее смърт и гробове, независимо, че през тези дни на годината винаги сме обърнати с най-много надежда към идващото Рождество и Новата година.

По ирония на съдбата в последните седмици на годината винаги ни връхлитат потресаващи събития, с много кръв, мъка и сълзи. Едва ли ставащото е просто случайно съвпадение на обстоятелства, но под знака на този месец могат да бъдат изброени имената на няколко хиляди невинни жертви!

И този декември взе черния си трофей. Драмата в Хитрино хвърли в траур България – за сега седем, а може би и повече са жертви, над 25 ранени, тежки материални щети и разрушения. До трагедията се стигна, след като

Рано тази сутрин влакова композиция с цистерни с пропан-бутан и пропилен са избухнали на жп прелеза до шуменското село. Взривовете са предизвикали пожари в къщите, които се намират в близост до гарата. Много от сградите са с изпочупени прозорци, има изцяло рухнали къщи, а щетите тепърва ще бъдат оценявани.

Да си припомним някои от най-черните Коледи:

Принц Кирил по време на съдебния процес

Астролози се опитват да обяснят мрачните събития с подреждането на планетите, провиделци разкриват, че изкупуваме тежка карма. Историци обаче са категорични, че най-зловещото събитие, свързано с този месец е създаването на 20 декември 1944 г. на

Народния съд

и започването му да действа като самостоятелна институция. В резултат на неговите решения 68 съдебни състава произнасят 9155 присъди – 2730 смъртни, 1305 получават доживотен затвор, а над 10 хил. души решетки до 10 г. Сред смъртниците са са тримата регенти, 22 министри - от кабинетите на Богдан Филов и Добри Божилов, и четирима от министрите в правителството на Иван Багрянов. Затрит е животът и на 8 царски съветника, 67 депутати, 47 генерали и полковници.

10 войници погълна река Върбица

На 12 декември 1990 г. в придошлите води на река Върбица, край Момчилград, загиват 10 военнослужещи от местното поделение. Водната стихия помита 7 тежки машини от полка на полковник Иван Кабакчиев. Ледените води поглъщат невинните момчета - най-младият е на 18, а най-възрастният – на 26 години.

Паметникът на загиналите войници, изграден край р. Върбица

Загиват двама офицери, един сержант и 7 войника. За събитията от онази сутрин не се говори открито, виновните за трагедията се измъкват след дълги съдебни саги само с условни присъди и преместване в други гарнизони.

За хората в Момчилград няма и капка съмнение, че всичките момчета е можело да останат живи, но заради фатмашка грешка загиват безславно.

Бяла стана гроб за 18

На 7 декември 2006 година камион убиец, превозващ жито, удря привечер автобус на градския транспорт, който пътува от град Бяла към гара Бяла. Автобусът пада от моста над река Янтра. 18 души загиват (17 на място и още един по-късно в районната болница), а 11 са ранени и остават за винаги с тежки психически травми.

Часове след трагедията с автобуса, снимка в. "Сега"

24-годишният Синан Бедриев Алиев е шофьорът на тежкотоварния автомобил, причинил жестоката драма. Той има професионална шофьорска книжка от юли месец 2005 година. Камионът му наскоро преди инцидента е бил на ремонт поради повреда в двигателя.

По време на разследването за причините на катастрофата става ясно, че на ремаркето на камиона са запоявани допълнително метални елементи, които спомагат за по-голяма товароспособност на превозното средство. Основната версия на разследващите е претоварване и неизправни спирачки.

На 16 декември 2007 година Върховният касационен съд обяви шофьора убиец Синан Алиев за виновен за причиняването на катастрофата край град Бяла. Алиев е осъден на 10 години затвор и 12 години забрана да управлява автомобил.

„Индиго” остави кървав отпечатък върху 7 семейства

На 21 декември 2001г. между 18:45 и 19:30 часа на стълбището пред столичната дискотека „Индиго” от притискане и задушаване загинаха 7 деца. Трагедията отне живота на Виктория Красимирова Миркова - 10 години; Димитър Андреев Андреев - 13 години; Елена Людмилова Спандониева - 13 години; Кристина Бисерова Кабакчиева - 13 години; Любомира Петрова Захариева - 13 години; Мадлен Николаева Николова - 14 години; Цветелина Иванова Ралчовска - 14 години. Едно от децата е починало на място, четири - по-късно в "Пирогов", и две - в Първа градска болница. Десет други деца са приети за лечение в различни столични клиники, а някои от тях и до днес не могат да се отърват от кошмара. Това трябваше да е Коледно парти, на което трябваше да дойдат ученици на възраст между 12 и 18 години от всички столични училища, обясни тогава пред медиите Красимир Илиев, свързан с организацията на забавата. Според него в заведението не е паднало нито едно дете, всичко е станало пред вратите на дискотеката.

Жертвите от "Индиго"

Обвинените за трагедията получиха условни присъди и почти символични глоби след многогодишни съдебни прения.

Всяка година на мястото на бившата дискотека "Индиго" се събират оцелелите от ужаса деца и родители на жертвите, за да си спомнят за невинните.

Кербала взриви живота на петима войни

Петима военнослужещи, от първия български натовски контингент се простиха с живота си в Ирак. На 27 декември 2003 година при атентат срещу българския лагер в Кербала, нахлула кола-цистерна с камикадзе погуби на място четирима от нашите военнослужещи. На следващия ден в американската болница в Багдад издъхва и лейтенант Николай Саръев. Ранени са още 27 български военнослужещи, четирима от тях са тежко ранени и са настанени на лечение в болница в Германия.

Жертвите от Кербала

Всички жертви са на възраст между 25 и 36 години - командирът на рота в Георги Качорин, старши сержант Иван Инджов, младши сержант Антон Петров, редник Свилен Киров, лейтенант Николай Саръев.

Делото „Кребала” дълго време беше засекретено, няма нито един осъден или признат за виновен. Властта замаза инцидента, никой не пое отговорност за кръвопролитието.

Земята ражда разрушения

През декември неспокойна е и земята под краката на българите – ражда земетресения и разрушения. Паметен ще остане за района на Стражица ужасния 7 декември 1986 г. Тогава разрушително земетресение, с епицентър в близкото село Асеново, оставило без покрив над 2000 семейства. За щастие жертви няма, но хиляди са изплашените до смърт и материално разорени хора. От тогава е запазен и градският часовник на гарата. Той спира да работи точно в 16,17 часа. Сега е част от ансамбъла на мемориалната плоча.