Илиян Василев, специално за Faktor.bg

Кончината на шефа на руското военно разузнаване Игор Коробов едва ли изнeнада някой. Особено след последните гръмки провали на агентите на Генералното управление на Генералния щаб или както е по-известно ГРУ. Да не говорим в контекста на внезапните кончини на редица висши военни и служителите на руското разузнаване. Особено смъртоносна е работата в ГРУ по времето на Елцин, така и особено сега при Путин. Като се започне от 1996 година - генерал Ломанов, 1997 година - генерал Шипилов, 1999 - генерал Шалаев, през 2002 - генерал Колесник, 2010 - генерал Юрий Иванов, 2014 - генерал Гудков, 2016 - Генерал Сергун, като бройката на генералите от армията е в пъти по-голяма.
ГРУ е най-силното звено на руското разузнаване в света, най-многобройно, най-финансирано и най-мащабно представеното - както във видимия, така и в по-малко видимия спектър.

Поредицата от провали на ГРУ с разкритата операция по отравяне с нервно-паралитичен газ "новичок" на семейство Скрипал, както и шумния провал със залавянето на четирима агенти при операция за проникването в информационните системи на Организацията за забрана на химическото оръжие, а преди това замесването им в операции по спасяване на "честта на нацията" след разкритията за масови допингови измами по време на Зимните олимпийски игри, издават тенденция за дългосрочна и хронична криза. 

Военните разузнавачи на Русия все повече изпълняват политически поръчки, включително "мокри",

 и все по-малко се занимават с класическата ми работа, да търсят и намират военни тайни, заплахи и да информират за тях ръководството на Русия.

ГРУ и структурите, които се занимават с кибер атаки, станаха визитната картичка на новия тип военно разузнаване. За класическия тип военни разузнавачи звучи странно да се занимаваj с проникване в информационните системи на Демократическата партияq за да намерят злепоставящи информация на един от претендентите за избори в САЩ. Поръчката идва от най-високото ниво на Кремъл, което определя новите акценти в работата на ГРУ.
В най-добрите традиции на Путин, Коробов се изпраща с почести, като герой на Русия. Още от началото на управлението на Владимир Путин, което дойде след няколко операции на специалните служби - терористически взривове /не е тайна за никой в Москва кой стои зад тях/ с идеята, че от една страна ще стреснат народа, а от друга ще дойде Спасителят. По странен начин започнаха да загиват видни политици и военни, с потенциал за независима от новия цар позиция. Спомням си генерал Александър Лебед, който започна да "стърчи" над общия пейзаж и беше с голям авторитет в армията, стотиците случаи на странна смърт на "предатели" зад граница - от Борис Березовски до Литвиненко, за което се подозират агенти на ГРУ.
Ако мислите, че новите власти в Русия са измислили ползването на агенти за мокри поръчки дълбоко се лъжете. Още от времето на убийството на Троцкий в Мексико от агент на НКВД през 1940, и особено убийствата и изпращането в лагери на руски генерали и офицери през 30-те и 40-те години - в руската политическа традиция е изпадналите в немилост

 да бъдат отстранявани по "естествен начин"

Путин наруши основен принцип в битката между разузнаванията по време на Студената война - веднъж разменени или с разрешение да емигрират, агентите се оставят на мира. Той си позволи да нареди демонстративно отстраняване на "предателите" с оръжия за масово поразяване, които поставят под заплаха и други мирни граждани - Литвиненко с радиоактивен полоний, а Скрипал с нервно-паралитичния газ - новичок. Преди това, Путин изпробва подобно химическо оръжие у дома, при атака срещу терористите в театъра "Норд-Ост".

Не искам да спекулирам относно причините за смъртта на Коробов. Напълно е възможно всички версии да са достоверни и коварната болест и унищожителният стрес на срещата с Путин в средата на месец септември да са комбинирали своето действие. След посочената сеща по сведения на журналисти, шефът на ГРУ вече не е бил на себе си.
Прави впечатление, че в руската столица се лансират взаимно изключващи се версии, включително едновременно скоропостижната и внезапна кончина и продължителната болест. Но това е в реда на нещата, когато става реч за Русия и Москва.
Със сигурност обаче този терминален екзит на шефа на ГРУ беше предизвестен. Още от времето, в което той след едномесечно забавяне зае поста от предишния ръководител - Игор Сергун. Краят на Сергун беше обвит в недоисказаност, след като стана ясна версията, че е загинал по време на тайна операция в Бейрут. Въпреки това, Москва пусна свои вариант за скоропостижна смърт в Москва.
Това стана в началото на 2016 година, когато операцията по намесата в изборите в САЩ е в пълен разгар. Кибергрупите на ГРУ добиват компрометираща или чувствителна информация, изпращат я на Джулиан Асандж за разпространение през Уикилийкс или предават като "услуга" на заинтересовани политици и посредници. 
Още в онзи момент, ГРУ знаят, че рано или късно, операцията им ще бъде разкрита, защото кибер възможностите на САЩ и Русия са несъизмерими. Но Кремъл иска резултати, днес и сега, без да се смятат жертвите и страничните щети.
Друг генерал от СВР, известен с операциите си на Балканите, Леонид Решетников, в интервю за Царьград ТВ, даде да се разбере, че стратегическото ръководство и планове на задграничните операции се 

контролират и решават единствено и само в Кремъл,

 от хората на Путин, които държат цялата информация и знаят цялата картина. Различните клонове на разузнаването просто реализират своите задачи, като използват своите канали и реализират волята на "царя", включително по скрити и открити бизнес /частни армии, частни разузнавания/ и дипломатически канали. 
Не е тайна, че ангажират ГРУ в изпълнение не само на "тайни" операции като Скрипал, но и по проникване в тайните на ОЗХО или на допинг лаборатории, но и в реализацията на бизнес задачи на определени олихархични групи, през които действа Кремъл. 

Още от началото на своето управление, стана ясно, че Путин ще заложи на специалните служби, най-вече на ФСБ, защото авторитетът му сред военните, включително военното разузнаване, по данни на руските медии, не беше особено висок. За това, поставяше начело на министерството на отбраната свои доверени лица, извън армията. До идването на Сергей Шойгу, контролът му не беше стопроцентов, включително и спрямо ГРУ. Мнозина смятат, че провалите на военното разузнаване са предизвестени, защото агентите се хвърлят в нетипични за тях задачи.
Факт е, че при разкриването на последните провали, западните служби демонстрираха превъзходство и способности за тотален мониторинг и проследяване.
Именно виждайки, че плановете му ще бъдат разкрити, и може да се стигне до публично унижение в сфера, която е архичувствителна за егото на Владимир Путин, той изпрати през месец февруари тази година в САЩ всички шефове на специалните си служби - на ФСБ, на СВР и на ГРУ, за да се опитат да стъпят върху темата за борбата с тероризма и да убедят своите колеги, че ползата от сътрудничеството е по-голяма от ползата от съперничеството. Преценката на Путин бе, че неговите планове за сближаване с Тръмп нямат да имат никакъв шанс, докато американските специални служби не бъдат опитомени и са по петите на неговите хора и операции. Именно опитите за договаряне и изолиране на американските спецслужби, колкото и това да изглежда наивно, се провалиха при тази среща. И последваха санкциите. Тъй като господарят на Кремъл не може да бъде виновен по принцип, отговорността отнесоха тримата шефове на спецслужби и особено Коробов, доколкото основните операции в САЩ бяха под негово ръководство.
Друга вина на Игор Коробов, бяха 

частните армии и спецформирования, 

включително разузнавателни компании, които свършиха огромна работа при анексията на Крим, и които като идея и реализация изцяло бяха под контрола на Кремъл. Но зачестиха провалите, включително загубата на стотиците частни войници от военната групировка Вагнер в Сирия. Това по никакъв начин не намалява очакванията на руското ръководство към ГРУ, както към открити операция на спецназ частите за завладяване на територии по модела на анексиране на Крим, така и в реализацията на операции зад граница, включително при изпълнение на стратегически планове за подпомагане на съюзници, както е случая в Либия.
Но и това не е новост, спецназът на ГРУ взема най-активно участие във войната във Виетнам, след това в операция "Дунав" - при нахлуването в Чехословакия през 1968 година те извършват ключовите акции при овладяване на инфраструктура, в Ангола - през 70-те, през 1979 година при овладяване на двореца на Хафизула Амин в Афганистан, в 1985 година в Ливан. За цялото време на съществуването на спецназа на ГРУ театър на бойни действия са били десетки страни в Централна и Латинска Америка, Африка, Азия и разбира се Европа. Последните по-известни видими операции бяха в Грузия 2008, Украйна 2014, Черна гора 2016, в САЩ 2016 и Англия 2017. Да припомним, че при операцията за сваляне на правителството на Черна гора и за убийство на президента, бяха задействане агенти през четири държави, включително и България. У нас агенти на ГРУ, действащи в Пловдив, по информация от прокуратурата в Подгорица, бяха доставили комуникационната техника.
ГРУ контролира почти всички частни военни групировки, които в края на 2016 година са повече от 10. Операциите му са особено 

активни на Балканите и в Централна и Източна Европа

Намесата на ГРУ припокрива почти във всички случаи операции по хибридни атаки в казуса Брекзит, в Испания, Германия, както и последните протести във Франция. Именно през агентите на ГРУ бяха финансирани и използван софтуер за кампании за влияние през социалните мрежи, през известна руска нефтена компания, при изборите за президент на Чехия. Има достатъчно доказателства, че този софтуер вече се използва в България.
У нас и в Централна и Източна Европа в рамките на операциите на ГРУ се изграждат и тренират редица паравоенни групировки, чиято задача е да бъдат използвани както в мирно време - като мрежа за организирани на анонимни акции - несвързани с партии и без ясен идентитет на лидери и организационни връзки. В тях все по-голяма роля играят частни бизнес структури, НПО, и частни инвеститори /в имоти/. 
През киберструктурите на ГРУ, които атакуваха САЩ, беше атакувана и България няколко пъти, включително сайтове на ключови институции, и то в критични етапи като референдума за електронно гласуване, за да демонстрира неговата ненадежност. Вън от съмнение и че сегашният консенсус в парламента между всички партии издава свързаността между Русия и модела на контролирана демокрация през избори, които поддържа сегашния елит на власт. И в този процес агентурата на ГРУ, която е проникнала на почти всички нива на властта е гарант, че промяна не трябва да има.
Особено опасна е мрежата за влияние и спящите клетки, включително паравоенни структури, влиянието на ГРУ в армията и специалните служби. ГРУ е ангажирана в битката срещу модернизацията на българската армия и ВВС. Сами можете да разпознаете "говорителите". 
Хакерските атаки на кибервойниците на ГРУ у нас не нанесоха значителни щети, но демонстрираха безнаказаност и потенциал. В допълнение, много под радара на обществено внимание минаха подобни "опипващи" хакерски операции на ГРУ срещу обекти на инфраструктурата, включително енергетиката, както на нива генерация, така и мрежите за пренос както в Украйна, така и други страни на Източна Европа, включително и у нас.  Няма никакво съмнение, че при това равнище на контрол от Кремъл върху реализирания чрез руските спецслужби бизнес зад граница, почти на всяко място където има значителна руска инвестиция от инвеститор, който зависи от руската държава, или местни свързани с руски интереси компании, мрежите за влияние, включително и на ГРУ действат.   

В края на 2016 година в Русия действаха вече повече от 10 частни военни групировки, които номинално са в мрежата на ГРУ. Но някои излязоха извън контрол. И сега върви процес на дисциплиниране, който винаги е свързан с повишена леталност.
По-голяма част от обществото не свързва повишените нива на активност на киберструктурите на ГРУ с разрастващото равнище на конфликтност, на пропагандни и идейни битки, които разделят обществото през фейк информационни потоци. Пропагандата, обаче не е просто дезинформация, тя е диверсия, подривна дейност, особено когато е допълнена от грандкорупция, шпионаж и игри с национализма и етническите малцинства. 
Само слепец може да си помисли, че гранд корупцията или разкритите депа на оръжия не са свързани с някакво външно съзнателно усилие, организация и план за действие. Очаква се паравоенните структури да бъдат събудени за истинска дейност в случай на рязко повишаване на напрежението, на открити военни действия на Русия срещу страни на НАТО, включително в случай на война в Украйна и при по-широк конфликт, за да се извършват диверсии в "тила" на врага, да се блокират възможностите за използване на военни активи на алианса разположени и опериращи от територията на България. .
В плановете на ГРУ влизат и операции по използване на спецназ за завладяване на чужди по модела „Крим” и повторение на това, за което много известни дейци на наследниците на комунистическата партия желаят:

 нов 9-ти септември и нов Народен съд

Подобни планове за мобилизиране на руската пета колона е имало винаги, защото България не е излизала от сферата за влияние на Москва. Но никога равнището на присъствие не е било толкова значимо, толкова всеобхватно и толкова всепроникващо.
Посоченото по-горе не трябва да се приема нито като сензация, нито като новост. Проблемът е, че ръководството на страната отрича да има проблем, службите не работят - почти всичко, което се разкрива не е плод на местни разработки, а информация по каналите на обмен с партньорските служби. Нещо повече, няма яснота дали българските топ политици възлагат задачи на службите да работят за неутрализиране на влиянието на руските спецслужби на територията на страната, за опазване на суверенитета ни, включително при икономическото разузнаване и киберпрестъпността, а в срещи с лидерите на западния свят отричат изобщо да има заплаха от Русия. 
Представете си каква може да бъде реакцията на западен ръководител, който е добре информиран от своите служби и дипломация за състоянието на нещата при подобно отричане на очевидното - в добрия случай - снизходително мълчание, в най-вероятния - оценка за степента на плененост и зависимост, което срива доверието и снижава рязко обмена на чувствителна информация.
И в двата случая проблемът не е толкова ГРУ, колкото системите за разпознаване и терапия на заплахите, което руските служби, представляват за националната сигурност. 
Иначе в Русия след странния край на двама игоровци, начело на ГРУ е поредния Игор.