В далечната 1992 г. мъдър западен политолог обучаваше депутатите от СДС как се реагира при кризисни  ситуации. Надълго и широко представяше нещо като „теория на кризите”. Запомнил съм, че най-силните обществени катаклизми обикновено възникват от липсата на справедливост в големи части от населението/В България такава остра несправедливост се шири 23 год./, след това идва изтънялата социална мрежа/тя в страната наистина се скъса/, етническите конфликти, дисбаланса на доходите, политическа измама и т.н. В случаите, извън гражданската война, която аз прогнозирам поне от 2-3 години, затихването на протестите се индикира най-вярно с появата в челото на протестиращите  на значителен брой хора с ментални проблеми, мегаломани, пророци, изобретатели, свърхвъзбудени социални спасители и все такива „общественици”. При режисираните протести след тях идват нови катализатори на гражданското недоволство, обикновено в сферата на личното пространство или намеса в доминиращия генотип…

            Спор за напълно справедливите искания на протестиращите през 2013 г. няма – тежък монополизъм в чувствителни сфери на общото ни живеене, олигарси, които ще ни избодат очите, но никой не смее да им потърси поне минимална отговорност за нарушения баланс в обществото  - ТИМ, Гергов, Златев, Банев, Славчо Христов, Прокопиев, Капон разни мутри и международни наркотрафиканти, втръснали ни политици без грам социална чувствителност, калпаво законодателство и т.н. Но още в началото протестите замирисаха  гадно на познати режисьорски похвати от сумрака – изпълзяха лица от „революционното ляво”, объркани националисти, футболни агитки, дежурните психо-популисти… И дойдоха

времената на „народните водители”,

които се легитимират най-често като представители на „група граждани”, а погледът им блести странно/взрете се как изглеждат например Волен Сидеров или Павел Шопов от „Атака”/.

            Ето два примера от последните дни.

            Пловдивска обществена телевизия е дала благородно поле за изява на част от лидерите на протестиращите. С отворен телефон за връзка. Буквално:

Зрител: - Абе, я го питайте тоя от с. Найден Герово дали е работил през живота си? Земята му в село е обрасла с трънаци, а той седнал да оправя града.

Протестиращият от Найден Герово: - От 1974 до 1976 г. съм работил в завод „Болшевик” в Габрово и ме познаваше целия град. Аз съм водач, снощи целунах знамето на Левски. А тоа човек дето се обади не е човек!

            Втори пример. Един от организаторите и ръководителите на протестите в Пловдив е младо, симпатично момче. Носи лаптоп и озвучава митингите. Прави добро впечатление на лелките с воалетки и пенсии от по-радикалното крило. Тук-там се появяват съмнения, че „има нещо съмнително”, но бързо са пренебрегнати от народната любов. Същият Мирослав Киряков е приет от Цецка Цачева и след това презентира вижданията си за „спасението на държавата”: „Чуйте гласа на модерна България. Ние сме представители на шестата раса. След 2000-та година всички деца, които се раждат, това са децата индиго и кристали. Аз работя с деца и те ми нашепват: Васил Левски е бил от шестата раса… В страната трябва да има три партии, а останалите да се забранят със закон, да няма опозиция, а ние, гражданите от шестата раса да бъдем опозиция. Чуйте гласа на млада България – продължаваме !”.

С човека от шестата раса Цецка Цачева си говорила два часа?! Пропуск за Народното събрание му дал, разбира се, Волен Сидеров/дали и той не е от избраната шеста раса?!/, вследствие на тази благодат сега Киряков обикаля Пловдив с допълнението, че „Г-н Сидеров и г-н Шопов са от шестата раса и аз съм предопределен да управлявам с тях.”

Само да вметна, че Киряков има Център за работа с деца. Някой също толкова луд от пловдивската община му е разрешил да възпитава бъдещото ни поколение.

Двата примера са  документирани от екрана за вечни времена, а Гечо Паздерката от Кършияка оповести затихването на вълната с думите: „Дойдоха ония със зелените престилки”…

Продължавам с друг тип екзотика, по същество същата като „шестата раса”. Какво, мислите, може да събере като съмишленици  Коцето Тренчев и Жорж Ганчев, Нидал Алгафари и Денис Ершов, Георги Коритаров и Светла Петрова, гражданските сдружения „Ганди”, „Разковниче”, „Очи”, „Синя зона”, Федерация „Свободни граждани”, „Свободни, можещи, силни” и още десетина?... Ами съветника на Гоце проф. Д. Иванов – всички тези „общественици” го искали за премиер „през парадния вход на президентството”. Точка.

Мога да продължа с естаблишмънта на протестите откъм странности, но не това е важното. Съществено за всяка социална система е да види дълбинните процеси, които обикновено  се кодират „под пяната”. А моята теза е, че това, което става по площадите вече месец е … СЕМЕЙНА ИСТОРИЯ. Типично мафиотска схема, по която е устроен целия наш злощастен преход. Това си е типична „кралска болест” – браковете се затварят в династията и настъпват вредни мутации, израждане на поколенията. Рецесивните гени на комунизма се умножиха до изродство и станаха с пъти по-вредни за обществения организъм и за това най-малка вина имат хората от площадите. Инцеста е в самовъзпроизвеждащата се партийна система в годините на прехода. Припомнете си знаменателните реплики „Всички сме братовчеди”/Ив. Костов/, „Аз съм професионален политик”/Мария Мисса-Капон/, „Аз съм трето поколение комунист”/А. Луканов/, „…Такова беше времето”/Д. Джуров/, „Всички съгрешихме…”/Б. Сендов/, „Преходът завърши…”/А. Райчев/, „Всички се знаем”/А. Лилов/. Оказва се, че в нашенската партийна система и организация инцестът е нещо иманентно и няма начин да се избегне, дори и в партии с интелигентска членска маса, дори там придобива по-уродливи проявления: в ДСБ имаше отчетлива нетърпимост към Надежда Михайлова-Нейнски, Мартин Димитров или Димо Гяуров, после Иван Костов ги приюти към своето полит-семейство  и стана чудо – трите персони са вече със статут на недосегаеми. Опитайте се  да критикувате някой от тях пред член на ДСБ и ще видите какво става/предупреждавам да се пазите внимателно, ако решите да пробвате/.

По простичко казано – българската политическа система се разбира от ангажираните в нея граждани като „Коза ностра” – т.е. като наше дело, вътрешно, семейно, битово еднакво, топло и уютно. Така се създаде непоклатимата вече 23 години

компрадорска буржоазия от кълновете на тежките червени фамилии

Най-ярък и най-нов изразител на тази по същество колониална буржоазия е др. Меглена Пръмова и нейната партия – крайно ретроградни, родени в резиденции и европейски лустросани циници, за които „България на гражданите” е само лозунг на семейството, на клана, без който те никога няма да се разделят или еманципират. И затова ги няма по улиците и площадите  да протестират – просто мразят, неистово ненавиждат плебса и градската беднотия. Тъмносиният обича кървавочервената мутреса, защото са от едно котило, поделят парламентарната зала и черпят финанси от едно кладенче. Христоматиен е свинепаса Гергов: "Аз давам и на червени, и на сини, и на земеделци щом е за демокрацията"./в-к "Марица", 1999 г./

Наложете тази матрица /инцестното начало, „коза ностра” политиката/, и ще си обясните наглед странните превъплащения: Кунева и Костов си разменят членове; ДСБ, БСП и ДПС гласуват заедно при вотове на доверие, същите три партии са в здрава прегръдка за оставката на проф. Михаил Константинов; погледнете дори отношението им към новото служебно правителство. Тази одомашненост на основните политически играчи отврати и прогони хората по улиците точно толкова колкото и сметките на ЕРП-тата. Аз дори отивам и по-нататък – изтласкването на лудите, които говорят от името на „група граждани”, а често и от името на „народа” до голяма степен е тяхно дело/мога да посоча десетки примери на протестно инженерство/ към тях се развиха  успешно и сравнително нови партии като Герб и Атака. „Студентите на Стоичков” от Девин и Червен бряг със сандвичи и биричка са удачна метафора, символ и пример.

За 23 години всички партии/дори новите/ са с увредени/рецесивни / гени, кръстосват се помежду си/Кунева-Пръмова е христоматиен пример/, пъпкуват се, умножават се чрез временно присъстващи, но „многопартийната система” се запазва в домашния кръг. Нали се сещате защо тайните на зловещата ДС се отвориха частично чак след 15 г. кански усилия?! Погледнете вечните депутати и партийната им ангажираност: от 1990 г. до днес непрекъснато са Г. Пирински, Ив. Костов, Я. Стоилов, Р. Осман, А. Доган и Ю. Лютфи и с много малко „престой” – Н. Михайлова, Л. Корнезов, Р. Петков, Л. Тошев, Ек. Михайлова, Ем. Масларова, Р. Овчаров, Й. Бакалов, Ас. Агов, а др. Пръмова-Кунева е във висшата държавна администрация от 1987 г. та и до днес. До един са в Семейството, изградено по кланово-партиен принцип и за да се запази Тяхното общо благо е разрешено всичко, дори кръвосмешението.

Тримцата дето се самообявиха за „глас и съвест на епохата” Ангел Славчев, Янко Петров и Дончо Дудев са просто крайно леви екстремисти, изпратени за да допълнят общата налудна еуфория без никаква свястна идея. И най-смешното е, че протестират срещу монополите, а по времето на бленувания от тях държавен социализъм всичко бе монопол, ама абсолютно всичко. То и на Сидеров „мерките за спасение” стигат до подобни умствени висоти…

Не се мина и без неизбежните сексуални извратеняци като Десислава Петрова-Солджъра, която иска пълна свобода на обратното общуване, отглеждане, осиновяване и възпитание на деца от еднополови семейства. Като добавим Янаки Петров, Ивайло Франц, Дядя Ваня от Пловдив, Петър Курдов, Ваньо Измамата от Варна, Кольо Лайното от Бургас, Йоло Денев/между другото, той си е истински протестиращ гражданин, наистина/, Марин Маринов, Малено, Наско Райфъла, Цецо БДЖ-то  и кръгът с лидерите на протеста се затваря в квадрат.

Вече две десетилетия българската олигархия,

хората от сумрака, дейците на политическата „коза ностра”

поддържат незнанието на „масите”, защото това е най-силното им оръжие срещу гражданското общество. Тези „маси” не правят разлика между трите власти, мислят си, че Цветанов и Борисов съдят престъпниците, че Плевнелиев и Дянков плащат на ръка, че Масларова и Костов утешават болните и страдащите, Кънчовците и Мира Радева определят изборните резултати, а Волен Сидеров е познавал Левски и Бенковски. Просто парламентарната ни република се изроди в олигархичен абсолютизъм, имаме демокрация дотолкова, доколкото може да се плати, да се разкеши директно. Никой от тази „гражданска маса” не си задава въпроса като как само за един семинар в х-л „Адмирал” на „Златни пясъци” др. Пръмова-Кунева разкешва 100 000 лв. Кой я финансира? Няма държавна субсидия, няма нищо. Никой не се запитва и не търси отговор като как Мара Мисса ръси пари да е в телевизиите и да поддържа петцифрения стандарт всеки месец на любовника си и неин личен пиар Арман Бабикян, а декларира в предходни избори разход от Нула лева? Няма държавна субсидия и тя, няма нищо. Няма и Сметна палата.

Будоарите на олигархията родиха и отгледаха едно инертно, отчаяно, затъпяло, озверяло от глад, общество, което вместо да подпали къщите на политическите мутри, предпочита да драсне клечката на себе си. Това не е дори революция, това е унищожаване на Аза, вселенско разтапяне в болката. Автоагресия заради липсата на надеждичка, малка, но надежда.

В съучастие с олигархичния будоар президента Плевнелиев произведе едно правителство, в което начело е агент или секретен сътрудник на РУМНО, а шест министри са в очеваден конфликт на интереси според Конституцията, дори един от тях, Юлиян Попов, си е просто чужд гражданин. И забележете – правителството е приветствано най-напред  от Костов, Местан и Станишка, защо ли?

Тъжното е, че се появи като от нищото непредсказуема вълна от автоагресия. Отчаяни, обезверени, озверели от беднотия българи посягат на себе си като избират крайно жестокото самозапалване на телата си. Но психолози твърдят, че следва втората фаза на отчаянието – неконтролируемата агресия, в която ще се нападат други хора, които имат наглостта да говорят на гневливите, че „всичко е наред” или „чакаме помощ от Европа, която, видите ли, ще реши проблемите”. Тогава, твърдя, в България ще стане страшно и, може би, ще дойде време на прогнозируемата от мен, поне от две години, ГРАЖДАНСКА ВОЙНА. Не виждам никаква надежда да не се случи. За две десетилетия и малко в страната вече живеят две цивилизации, две култури, две нетърпими общества и за още по-голямо съжаление в тази дихотомия има неизбежен етнически елемент, който е основен в социалното битие на българина от 21 век. Едната България обеднява прогресиво, гледа деца, плаща ток, старае се да поддържа себеуважение, все още  ходи на училище и е грамотна, търси работа, унижава се пред олигарси или местни дерибеи, накрая протестира, за да стигне в отчаянието си до самозапалване, другата България живее весело и щастливо в гета, без сапун и вода, децата и майките са доходоносен бизнес, не ходи на училище, почти неграмотна е, не търси работа, защото може да отскочи до съседния двор и да ошушка де що има или просто да заколи бабичката или стареца и прибере пенсиите им… Нали разгадахте тази, втората цивилизация? Циганската. И няма никакъв шанс в обозримо бъдеще двете да се доближат, ама никакъв, защото в човешката история няма общество, което да е интегрирало циганската цивилизация. Просто няма такова. Още през 17 век във Великобритания са го разбрали, докато в България все още си дуднем за „интеграция на ромите” – глупост свещена и неспасяема. Да сте видели циганин да протестира на улицата за граждански права, за тока или за увеличаване на „коефициента на битовата престъпност” или пък за демографския срив?! Няма и да видите.

Така че, след затихването на протестите чакайте около изборите от червените шамани следващия сценарий и той задължително, ама съвсем задължително ще е с етнически привкус. Мога с голяма точност и да отгатна кога ще да се случи – някъде в средата на април най-късно. Запомнете го, драги читатели.

Може би и тогава

ще лъснат истинските диригенти

на това, което стана последните месеци – семейните полит-кланове и олигархията, което си е едно и също. Просто има едни богати, ама много богати персони, които  имат да връщат пари, много пари на същата тая обрулена държава, а спасението им е да не ги връщат, а това пък може да стане като се стигне до преразглеждане на съотношението лев-евро или с други думи да се бутне валутния борд/някои го наричат нежно „проход”/. С първия им опит засега се справихме в рамките на Конституцията и не много читавите процедури. Вторият няма да се изборите, защото техните демиурзи не могат да ги спечелят. Вторият опит ще е режисирания етнически конфликт, някъде в началото или средата на април и тогава няма да има самозапалвания, а агресията ще е насочена към другия, към този срещу теб на улицата. И тогава… Тогава ще оживеят най-страшните кошмари, за които дори въображението на Йеронимус Бош не ще да е достатъчно…