Далибър Рохач, Аmerican Interest.com

Още през 2012 г. малко хора очакваха бившият премиер (1998-2002 г.) и бивш лидер на Чешката посткомунистическа социалдемократическа партия (ЧСДД) да направи успешно завръщане в политиката. И все пак той го направи, следвайки стратегията на кампанията, която бе организирана от Мартин Нейедли (Martin Nejedli) наскоро пенсиониран директор на „Aviation Czech“, дъщерно дружество на руския петролен гигант „Лукойл“. Когато Милош Земан положи клетва като президент на Чешката република през март 2013 г., Нейедли се превърна в един от най-близките му съветници, позиция, която все още държи, въпреки че няма необходимите гаранции за сигурност.

По-рано тази година, въпреки влошеното здравословно състояние и неспособността да прави ефективна кампания, 

Земан успешно бе преизбран за президент

 Той се пребори с много сериозни кандидати, показвайки своята харизма и съпричастност към анти-имиграционните настроения  на чехите по начин, по който никой от другите кандидати не го направи. Беше разкрито, че половината от финансовия ресурс, получен от политическата сила, която го е номинирала - Партия за правата на гражданите, идва от служители на група компании, собственост на Сергей Ролдугин, кръстникът на дъщерята на Владимир Путин Мария.

При положение, че президентството в Чешката република има преди всичко представителни функции, защо тогава Земан изглежда толкова значим за Кремъл? В продължение на години Земан не успя да направи много за Путин, освен постоянно да възпира атлантиците в Чешката република като изнася речи, подкрепящи режима на Путин,  критикувайки санкциите след 2014 г., наложени на Русия от Европейския съюз. Поради влошаващото се здравословно състояние на Земан,  чешкият президент дори не присъства на високопоставения форум "Валдай" нито на конференцията "Диалог на цивилизациите", организирана от Владимир Якунин през последните няколко години.

На хоризонта обаче се появява едно сериозно плащане: една от старите ядрени електроцентрали в Чешката република „Дуковани“ скоро ще има нужда от подобрение и разширяване. Централата е в действие от 1985 г. насам, като прогнозният срок на годност завършва през 2035 г. Тъй като чешкото правителство се е ангажирало да увеличи капацитета на ядрената си енергия, за да намали сегашната си зависимост от въглищата, изграждането на нов реактор в „Дуковани“ изглежда естествена стъпка в тази посока.

Не е изненада, че Земан активно лобира от името на руската енергийна компания "Росатом". Наскоро беше разкрито, че Нейедли е провел тайни разговори във връзка с ядрената централа „Дуковани“ с главния изпълнителен директор на „Росатом“ Алексей Лихачов. По време на неговото  неотдавнашно посещение в централата, президентът на Чешката република е заявил,  че той "лично няма нищо против да бъде внедрен същият модел, който е използван в електроцентралата  „Пак" в Унгария.
Онова, което се случи в Унгария, разбира се бе, че правителството на Орбан сключи 

договор с „Росатом“ за 13,7 милиарда долара, без да бъде обявен  публичен търг

Финансирането се предоставя главно чрез заеми, отпуснати от руски банки, като различни детайли по договора са класифицирани като въпроси на националната сигурност.

Подкрепата на Земан, която той демонстрира, не е просто обикновен разговор. Президентът има лостове, които надхвърлят обичайните му конституционни задължения. Той играе активна роля в съставянето на сегашния кабинет, воден от премиера Андрей Бабиш, който в момента е лидер на правителство на малцинството на ЧСДД, което  разчита на гласовете на Комунистическата партия (КСЧМ), за да осигури преминаването на спорни законодателни текстове. Това се случва за първи път в чешката политика след 1989 г., доколкото комунистите бяха систематично изолирани от властта.

Тази схема е отработена под ръководството на Земан и личното му влияние поддържа парламентаристите да са в кондиция. В резултат на това Земан извършва чести посещения в парламента, за да подсигури необходимите гласове за приемането на ключови законопроекти, включително на бюджета на правителството. Това е не само странно и непристойно в парламентарната демокрация, но и дава на Земан известна власт над правителствената политика – нещо, на което не се е радвал нито един от неговите предшественици.

По-рано тази година, например, Земан отказа да назначи кандидатът на социалдемократите Мирослав Поче, член на Европейския парламент, за външен министър. След известни отстъпки коалицията  оттегли номинация му и вместо него назначи много по-младия кандидат Томаш Петричев. Земан изтъкна мнението на Поче за имиграцията като причина кандидатурата му да бъде отхвърлена - изключително необичайно поведение, като се има предвид, че в демократичната система президентските назначения на министри в кабинета са формалност. Но предвид връзките на Земан с Русия, не е теорията за конспирацията предположението, че политиката на Чешката република е в неин интерес (и в интерес на  Кремъл), че дипломацията на Чешката република ще бъде колкото е възможно по-либерална и компромисна.

Днес Земан се опитва да използва подобни силови методи, за да лансира „Росатом“. Както писа Якуб Джанда, директор на мозъчния тръст "Европейски ценности" в Прага, "офисът на президента буквално шантажира и изнудва министър-председателя, че ако не даде 150-200 милиарда чешки крони ($ 6.6-8.8 милиарда) на руснаците, ще изгуби подкрепата на Земан, който пък ще унищожи коалицията му с помощта на комунистите и част от социалдемократите“.

Ситуацията поставя в светлините на прожекторите министър-председателя Андрей Бабиш, милиардерът, който се превърна в технократ популист. По принцип неговото правителство може да се обърне към редица други потенциални кандидати, вместо към „Росатом“, включително към американския гигант „Westinghouse“, френските „Areva“ и EDF, както и към японски, корейски и китайски компании. Икономическата ситуация обаче е сложна, тъй като чешкият енергиен гигант ČEZ няма достатъчно ресурси за самостоятелно финансиране на своето разширяване - поне не без да лишава основните си миноритарни акционери от дивиденти за следващите десетилетия. Ако правителството реши да продължи в тази посока, данъкоплатците ще трябва да платят поне част от окончателните сметки.

ЕС обаче поставя строги ограничения върху държавните помощи за инвестиционни проекти, включващи частни лица. Освен това, атомната централа „Дуковани“ е близо до границата с Австрия, където има силна и добре организирана опозиция на ядрената енергетика, подкрепена на референдума в страната през 1978 г. по този въпрос, която има за цел да торпилира всеки опит за разширяване на съществуващите ядрени мощности в съседните държави, позовавайки се на правни разпоредби на равнище ЕС. Всичко това прави необмисленото междуправителствено споразумения с  Русия да изглежда като привлекателна алтернатива на един "нормален“ конкурентен търг - особено ако Русия предлага евтино финансиране.

Досега Бабиш отказваше да играе заедно със Земан и руснаците, като вместо това предлагаше да се удължи животът на съществуващата централа до 2040 година, като в част от цената влиза пълното обновяване и разширяване на съоръженията. Така без да иска в тази ситуация Бабиш се превърна в защитник на алтернативните източници на възобновяема енергия. Подкрепата за вятъра, слънчевата енергия и биогоривата се увеличава драматично по време на предишните правителства, до степен, в която Бабиш нарече тази подкрепа "скандална". Очакваше се при неговото правителство тази подкрепа да бъде намалена. 

Съпротивата на Бабиш е окуражаваща, но министър-председателят не е руски ястреб. Въпреки че правителството му изгони трима руски дипломати след отравянето на Сергей Скрипал и неговата дъщеря, премиерът също беше сред критиците на санкциите на ЕС срещу Русия, определяйки ги като 

вредниза чешките бизнес интереси

Това, което му се струва по-важно, е огромната субсидия за възможното разширяване на „Дуковани“, което би възпрепятствало субсидирането на  възобновяемите енергийни източници, което възлиза на малко над 1 милиард долара всяка година. (и между другото засяга холдинга на Бабиш, "Агроферт", който често се е озовал в края на тези субсидии). Но „Дуковини“ ще бъде далеч по-големият договор за обществена поръчка, който може да реализира в качеството си на министър-председател. Още повече, че съвременната история на Европа не предлага много примери за успешни проекти за ядрена енергетика - поне не без големи закъснения и надхвърляне на разходите. 

Нещата може да се усложнят в бъдеще, защото Нейедли и „Росатом“ може и да не са единствените агенти на чужди сили, опитващи се да повлияят на Земан. През 2013 г. на Китайската група по ядрена енергетика (CGN) бе дадена зелена светлина за разширяването на централата в Черна вода, Румъния, заедно с 51%- дялово участие в съвместна компания, въпреки че беше единствен участник в обявения търг. Чешкият президент отдавна поддържа тесни връзки с Пекин, а кулминация бе официалното посещение на китайския президент Си Дзинпин през 2016 г. и назначаването на Йе Дзинмин, основател на китайския инвестиционен конгломерат CEFC, като съветник на Земан. Въпреки че Йе изпадна в немилост, режимът не загуби своя интерес към Земан. Чешкият президент съвсем наскоро посети  бизнес форума в Шанхай в началото на ноември, където негов домакин беше лично китайския президента Си.

Картите, които сега разиграват съответните играчи, са от решаващо значение, тъй като в края на тази година се очаква някакво конкретно решение. Разширяването на ядрено-енергийния капацитет от страна на Русия или Китай ще гарантира сериозни  геополитически възможности на страната за следващите десетилетия, независимо от евентуалната криза в ЕС, НАТО и създаденият  "либерален модел“ на Запада. И ако някога е имало звезден миг за администрацията на Тръмп да предприеме емоционално настъпление в чешката столица, това е моментът. Ако централата „Дуковани“ попадне в руски или китайски ръце , възстановяването на загубеното влияние на Запада ще бъде изключително трудно постижение.

Превод: Faktor.bg