Григор Лилов*

Бареков лично и според Устава посочи една част от тях. Иначе партията била демократична, невождистка и масите, повярвали в нея, ще правят избора на ръководителите й. Обаче ръководителят й запази за себе си правото да посочва една част от ръководния й състав и да контролира останалите, които ще го допълнят. 

Ето го и списъка:

Национален Съвет:

Ангел Славчев – зам.-председател

Борислав Иглев

Борислав Райчев

Боряна Павлова

Васил Василев

проф. Величка Рангелова

Веселин Райчев

Виктор Митраков

Галина Петкова

Георги Балабанов

Даниела Колева

Десислава Балабанова

Десислава Тодорова

ген. Димитър Цветков

Дяко Дяков

Иван Гебрелиев

Ивелина Йосифова

Калина Крумова

Костадин Пандуров

Красимир Манов

ген. Люцкан Люцканов

проф. Мирослава Кортенска

Рада Коджабашева – зам.председател

Савина Дамова

Станислава Евтимова

Стефан Кенов – организационен секретар

Тезджан Наимова

Теодора Стоянова

Хайк Гарабедян

доц. Христо Бозов

Юри Величков

Контролен съвет:

Мария Календерска - председател

Магдалина Христова

Христо Цирков

Александър Милушев

Миглена Иванова

1. НИКОЛАЙ ТИХОМИРОВ БАРЕКОВ – председател. 

Аз съм публична фигура, животът ми е бил на длан пред хората и за мен всичко е известно, твърди новоизлюпения политик. 

Покрай конгреса на новата партия разбрахме подробности от биографията на родата му. 

- Моят дядо е убит без Народен съд. Наричам го дядо, защото той е брат на моя дядо, но когато те убият като куче на 21 години, не можеш да оставиш семейство. Така че внуците на брат му са и негови внуци. Оттам тегне прокобата да не се занимава никой с политика в нашето семейство.. – са думите на Бареков в интервюто пред Люба Кулезич.

Оказа се, че Бойко Борисов и Бареков са с един и същ дядо, както развеселено изкоментираха в мрежата. 

Убитият роднина, за който говори новоизпеченият политик, е Генко Бареков – Тигъра. Всъщност нещо като прадядо, понеже е съпруг на една от прабабите му.

В архивите нищо не намерих за такъв репресиран. Възможно е – не всички изстъпления на терора са фиксирани. Но е възможно и да е обратното – „да е дядото на Бойко Борисов”. 

Защото в интервюто пред Люба Кулезич Николай Бареков говори за УБИТ дядо, а пред конгреса на партията си размаха пожълтяла фотография и разказа за БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ дядо в месеците след Девети септември 1944 г. Но би трябвало като 21-годишен младеж този толкова скъп на сърцето му човек да е бил мобилизиран през септември-октомври в армията ни, която с 455 000 щика се включва във войната срещу нацистка Германия. А в тази фаза на войната има достатъчно безследно изчезнали на фронта, включително и няколко Барековци, както проверих. 

Има и още една въпросителна. Наследствените богаташки фамилни къщи на ул. „Строител” в Пловдив не са типични – по времето на досоциалистическа България този район не е онзи на истински заможните тогава хора. Според хорската клюка в Интернет (виж например в bulgariaute.bg) във времената на комунизма незастроената изцяло улица е била парцелирана и са раздавани имоти на служители на МВР, армията и апарата на БКП, вкл. и на Петър Стоянов. 

По бащина линия родата на журналиста води корен от Албания – дядото е преселник оттам. 

По майчина – от Беломорска Тракия прадядото пристига у нас. Той се казва Никола Пренчев. 

Пристига у нас почти 30-годишен, без да знае български. Пишел е само на гръцки и е говорил някаква смес между двата езика. Бил е фабрикант в Пловдив. Притежавал е две фабрики – за лимонада и за кревати, в които са работели около 300 човека, държал е основните дялове в три кина в града, имал е нещо като монопол в разпространението на тогавашните газети из града. 

За учудване на всички – в Пловдив почти до средата на 1941 г. легално се е разпространявал сталиновия в. „Правда” – органа на комунистическата партия на СССР. Но да не ви заблуждавам само за Пловдив – гласът на Сталин безпроблемно се е продавал и в цялата държава, иначе „фашистки” управлявана, както ни учеха навремето. 

Една от ореховите спални от фабриката на Никола е в двореца на царското семейство в Баня. Дядото на Бареков я подарил на монарха. „Имаше един български политик, все още го уважавам – Симеон Сакскобургготски. Той поиска 800 дни. Ние искаме управление, което ще си заслужим, най-малкото в рамките на два политически мандата” – заяви Бареков. Пази боже ако се сбъднат тези евентуални мандати да не са като онези 800 дни! 

Никола Пренчев е доживял до достолепните 96 години. 4 пъти се е женил, има 7 деца и гъмжило внуци, намножило се до рояк правнуци в наши дни. Така че Бареков не е единствения наследник в реституцията от многолюдната рода. Но пък и другият му дядо е бил много богат човек. Бил... 

Една скоба: докато се опитвах да видя какво има в Интернет мрежата за реституцията около имоти, сочени като наследство на Бареков в с. Баня, Пловдив и трите пловдивски кина – „Ботев”, „Република” и „Балкан”, добрият чичко Гугъл светкавично ме информира: 

Всичко за тази страница

Системите ни установиха необичаен трафик от компютърната ви мрежа. 

Тази страница проверява дали наистина заявките изпращате вие, а не робот. Защо става така?

IP адрес: 85.11.146.188

Час: 2014-01-29T12:44:52Z

URL адрес: http://webcache.googleusercontent.com/search?q=cache%3Ad3Mhn1jVemwJ%3Apotrebiteli.plovdiv24.bg%2Fgroups%2F9%2Ftopics%2F313.html+&cd=1&hl=bg&ct=clnk&gl=bg

Всеки опит да проверя регистрите за реституцията и каквото и да е по тези имоти се посрещаше от „необичайния трафик”. 

Нищо не се е променило в тази страна от социализма насам. Не са спрели да контролират интернет-трафика ми, да ме подслушват (тези вечери едно от „такситата” на компанията на Трактора непрекъснато висеше в студовете със запален двигател часове наред на улицата пред блока ми с апаратура и екип „шофьори” вътре, докато пишех), да ме следят, преди две седмици името ми за пореден път се появи в поредния списък на телефони на подслушвани лица.

Подслушват и членовете на семейството ми. Аман от идиоти – какво толкова тайно ще научат, след като е ясно, че ще пусна тази информация във „Фейсбук”. 

Или пък го правят демонстративно като част от арсенала на оказване на психологически натиск върху „оперативно интересни лица като вас!” (така ми заяви един от подсъдимите по скандално точещото се дело за ембаргов износ от военния завод „Бета” на въоръжение, оказало се в ръцете на „Ал-Кайда”.)

Та да се върна на Барековите реституирани имоти и активи – документално по документите за реституцията всичко е наред. По други архиви и архивирани разкази на пловдивчани и жители на Баня за миналото на града прозрачната сега картина е съвсем различна – мъгла. 

Ето ви например един факт: навремето изгаря ресторант „Княз Александър”. На мястото му е било построено кино „Балкан”. Един от най-богатите тогава хора – Павел Богданов (Павлето) взима на концесия терена и събира всички бивши съсобствениpи да постоят сграда. Кино „Балкан”, което според Бареков е имал дял дядо му, е било едноетажно здание, а ъгълът му, в днешни времена заоблен, е представлявал градината на сладкарница „Пчела”. 

По-късно зданието е достроено на два етажа , издигнало се и до три. Като собственици се водят двайсетина души – Точкови, Хаджитодорови, Барзови, Богданови.... Ключовият тогава е споменатият Павел Богданов – един от най-богатите хора в града на тепетата по времето на царска България. 

Няма да се разпростирам повече за онова, което според реституцията и съвременността някога е било, но според самото минало май не му е било тогавашна съвременност. То би трябвало да е тема на съвсем отделно изследване, защото в архива ми има десетки случаи на реституция от хора, които не са притежавали реституираното им (вкл. и много популярни лица), а ако са останали оцелели действителни наследници днес – замлъкнали са под държавната преса и бухалковата на мутрите. 

Другият дядо на журналиста-политик

(преселилият се от Албания) Георги Бареков е едър търговец на тютюн, също много богат човек. Великата депресия през 30-те години със своите фалити слага край на фирмите му и те или са закрити, или активите и имотите са разпродадени на други лица. Вероятно лишаването от богатство при капитализма го ориентира към левите земеделски идеи. 

Девети септември го заварва като политик – кмет на с. Баня от лявото крило в БЗНС, което се прегърна с комунистите и управляваше в тандем при социализма. 

Един от синовете на „прогнилата и репресирана буржоазия” – дядо Никола също има щастлива биография. По време на живковото управление израства до председател на ТКЗС, по-късно става шеф на едно от най-големите АПК в страната и като такъв – номенклатура на Областния комитет на БКП. Забележителен е венецът на кариерата му – ръководител на такава ключова институция „Държавен финансов контрол”.

Толкова за родата.

А за медиите?

Например сайтовете на Бареков. Ето едно интервю на мои колеги, в което се вижда колко е пестелив: 

- Вие собственик ли сте в този сайт?

- Собствениците са няколко момчета, аз нямам собственост. Единственият верен факт, който изнесоха във в. “Капитал”, беше, че преди време имаше предложение жена ми да бъде приета тук за член на съвета на директорите....

- Кои все пак са собствениците на сайта, в чийто офис сме сега?

- Не мога да говоря от тяхно име.

- А защо вие имате кабинет тук?

- Този кабинет е тук от два дена. Той е още неуреден. Ще съм тук, докато реша накъде да поема.

- Свързват ви с Иван Терзийски - охрана в Би Ти Ви, който е бил ваше подставено лице в сайта, така ли е?

- Да се свържат с Иван и да го питат. Той ми е приятел от много отдавна, приятел е и на други хора, има федерация по карате, ако не се лъжа. Той е много странен човек, каратист с черен колан, не знам защо този човек по някакъв начин трябва да бъде свързан точно с мен. Най-хубавото нещо, което ми се случва в последните дни, е, че вече мога да говоря само от собствено име.

Фактите по онова време: 

Сайтът беше на фирмата “Делфин нюз” със собственици Иван Терзийски, Борислав Димитров и Ива Стоименова. 

Иван Терзийски е шеф на охраната на бТВ – официално се води “Директор на сигурността” и е служител на охранителната фирма СОТ 161. Представлява фирмата „Делфин нюз”, която после се преименува на „Би медия груп” АСД и в чийто борд влиза родата на Бареков.

Терзийски е на 35 години и е сред собствениците и на “Ноу Фрейм медия” (заедно с Виолета Сечкова и Теодора Танева), председател е на спортен клуб КАНКУ, в чието ръководство в частност влизат Юксел Кадриев, журналистката от в. „Капитал” Силвия Момчилова (!), Йолита Саралийска, спортната репортерка на бТВ Антоанета Илиева (и член на ръководството на спортен клуб ЛУКОЙЛ !!!) Май трябват и още скоби – Виолета Сечкова е жената до Александър Сталийски, който е от бизнескръга „Котараците” и най-добър приятел на Бойко. Друг ръководител на медиите на Бареков е Айсехел Руфи – бивша съпруга на Ахмед Доган. Знаем, че олигархът Красимир Гергов – собственик на bTV e много близък до Първанов, а сега – до Станишев. Знаем, че кръгът на „Капитал” - олигархът Прокопиев непрекъснато атакува Бареков. 

Забележете – акциите са на приносител, т.е. анонимни и трудно може да се каже чия е в действителност фирмата – на Бареков, на Терзийски, на дявол знае кого. Дявол знае как сега се е разширила тази представителна извадка на враждуващи за пред нас политики и бизнес, застанала скрито зад един иначе явен и уж прозрачен проект „Бареков”. 

Накратко: едно съдружие и докумените за него подсказват, че политически нападки може и да има пред публиката, но в бизнесформите на сянка представители на политическите противници от всякакъв цвят и „идеен спектър” в мир, любов и сговор си делят парите. 

А какво да кажа за политическите пристрастия на журналиста, който до преди година се кълнеше в развенчания „месия”, дето спасявал България? 

Николай Бареков се извини и покая за подкрепата си – Борисов не оправдал надеждите му. Да, хора сме, човешко е да се греши, човешко е и да се прости за грешката. 

Някои други обаче мислят различно. А как – подсказват следните редове от една шифрограма на американското посолство, ползвана в книгата ми за Бойко Борисов: 

date: 5/9/2006 10:04

refid: 06SOFIA647

origin: Embassy Sofia

classification: SECRET//NOFORN 

S E C R E T SECTION 01 OF 03 SOFIA 000647

NOFORN

SIPDIS

E.O. 12958: DECL: 05/09/2016 

Classified By: Ambassador John Beyrle

„Борисов изгради PR машина, която му спечели подкрепа във всички възрастови и социални групи. Журналистите споделят в частни разговори, че Борисов плаща в брой за позитивно отразяване и заплашва тези, които пишат негативни репортажи” 

(https://www.balkanleaks.eu/06sofia647.html?format=html)

А ето ви и други факти за покаянието, оповестени на 16 януари 2013 г. в дело пред Хасковския окръжен съд.

То е за клевета и е заведено от Георги Иванов, кмет на града, който се почувствал засегнат от нападките на Бареков: 

"Тук има един кмет, който общува не с гражданите, а с Бога... Той се има за божество .... с цял поменик от престъпления ... крадец на църковни имоти ... имал незаконна вила в чашката на язовир "Клокотница". Сред твърденията в предаването са и че Георги Иванов крадял заплатите на работниците, имал хотели в Германия и апартамент в Лондон, Алексей Петров бил политическият му чадър, кметът бил луд човек.

Съдът призоваваше репортерките от ръководената от него телевизия като свидетелки, те не се явяваха и накрая Темида ги глоби с 200 лева и постанови да бъдат доведени принудително. 

Но какво толкова сензационно твърдят в показанията си сегашната водеше от ТВ 7 Диана Радева и Инна Пелева? 

От показанията на водещата Радева, цитирани от местния сайт Haskovo.info, излиза, че това, което Бареков е казал по адрес на кмета, се базира на „чутото от граждани и статии в интернет.” Тя не е проверявала дали изнесеното е вярно, защото „нямало как.” 

Сензацията: свидетелката твърди, че онова, което говори Бареков, е дословно взето от сценария, който пък се пишел от продуцента Виргиния Върбанова. 

На въпрос на съда дали водещият изразява собствени мисли и съждения, Диана Радева отговари: „Съмнявам се. Не знам.”

Нейната колежка Инна Пелева потвърди, че Бареков няма отношение към изреченото, защото чете от сценария и че журналистът няма право на лично мнение. 

Е, след всичко това знаем ли дали и сега, и на конгреса, и в политическите му изявления, и в бъдеще ще чете или пък може би не чете от „сценария”?!... 

2. ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ АНГЕЛ СЛАВЧЕВ 

Известен сред неговите среди като „Че Гевара”. Майка му е счетоводителка, а баща му е куриер в „Български пощи”. Завършил е техникума по електротехника „Киров” в София, имал е малка фирма до 2008 г., а от тогава и доскоро работеше като ръководител на отдел за информационни технологии в една от родните средни компании. Отскоро водещ на свое предаване в ТВ 7. Женен, с 2 деца, отскоро има и трето. 

Той е бил кандидат за депутат от „Българска лява коалиция” в 2009 г. и на местните избори в 2011 г. От 14 декември 2012 е национален координатор на младежкия клуб на движение „Русофили”. Освен това участва във фондация „Бузлуджа”, член е на сдружение „Солидарна България”. Един от лидерите на „Движение за граждански контрол” (възникнало по време на протестите от февруари-март м.г., разделил се с него и основал свое – „Граждански контрол”)

Славчев е организатор на контрамитинги срещу демонтирането на паметника на съветската армия в София и срещу шистовия газ. Как ли е приел появата на ген. Кларк на конгреса?! Сигурен съм, че не е знаел за интересите на генерала. 

Той е сред организаторите на общонационалните протести за цените на тока и срещу правителството на ГЕРБ през февруари 2013 г. 

Срещнах се с иначе разноликите и противоречащи си идейно ръководители на протеста още когато от есента на 2012 г. се подготвяха да подпалят искрата на народното недоволство, изпълнило улиците четири месеца по-късно. 

Беше ясно, че през есента няма да успеят, но в разгара на идващата зима дори и без тях бунтът ще се разгори. В книгата ми за проекта Борисов и телевизионни интервюта по повод появата й на стотния ден от управлението на кабинета му – още през ноември 2009 г. се заклех, че правителството му няма да изкара целия си мандат и след три години с абсолютна сигурност ще напусне властта под обществен натиск. Сбърках прогнозата с три месеца, дошли й в повече. 

Впечатленията ми за Ангел Славчев са: човек идеалист, но с погрешни идеали. Например това негово откровение: „Харесвам руският народ, чувствам се обвързан с тях по религиозни и исторически причини. Не харесвам тяхната политика, въпреки, че само може да си мечтаем за това, което случва там.”. Чувства се, че му липсва информация за действителното положение на „народните маси в Русия” (възползвам се от негова терминология). А тя е бедност, безизходица, господство на мафии и олигарси, несрещано дори у нас, демографска криза и емиграция дори по-голяма от нашата. И нашето дередже не е добро, но пази боже от тяхното! 

Но пък по въпроса за промени в избирателната система има точни разбирания: без сериозен ремонт сегашното статукво и блато ще се възпроизвеждат вечно. 

Интересното е какво представлява „Българска лява коалиция”, в която се е включил. Това е структура, създадена през юни 2009 г. за парламентарните избори. Тя включва три партии:

- Българска левица начело с бившите БСП депутати Илия Божинов, Иван Генов и Петко Тодоров. 

-  Отечествена партия, оглавявана от Минчо Г. Минчев (близък до Първанов)

- Партия на българските комунисти, оглавявана от Васил Коларов и Минчо Минчев.

Какво се получи? Миш-маш! 

Бареков обяви, че партията му е центристка, а негов заместник-председател е човек, изповядващ не леви, а съвсем, съвсем леви – комунистически идеи. 

В ръководния орган на „България без цензура” има други съмишленици на Ангел Славчев, който се явява нещо като двигател на структурното оформяне на новата партия – например такава е Галина Петкова, плевенски координатор на неговото движение.

3. ВТОРИЯТ ЗАМ.ПРЕДСЕДАТЕЛ РАДА КОДЖАБАШЕВА. 

Практически нищо не се знае. Представят я като финансов експерт, който ще отговаря за социалните политики. Биографията й тъне в пълна мъгла дори във форумите в Интернет. 

Родена е през 1972 г. завършила е финанси в УНСС през 1994 г. През 2002-2005 г. специализира и международни икономически отношения пак в този университет. 

Кариерата й започва в банковия сектор. От 1994 до 2008 г. е в ОББ. Като експерт, ръководител секция, ръководител на екип. После е в родната „Сосиети женерал банк”, но по-малко от година. Получава сертификат за инвестиционен посредник и се отдава на частния бизнес. Освен с финанси се занимава и със строителство и търговия. 

Данните за семейството, родителите й и т.н. трябва да се потвърдят и от официални документи, за да мога да ги съобщя. 

4. ОРГАНИЗАЦИОННИЯТ СЕКРЕТАР СТЕФАН КЕНОВ 

От Карнобат. Роден е на 18 декември 1980 г. Завършил е средно училище в Белослав през 1977 г. и право в Бургаския свободен университет през 2004 г. Семеен. 

Едва 24-годишен, Кенов беше и заместник-областен управител по времето на НДСВ. Доскоро – преди броени месеци (октомври м.г.) се подвизаваше в НДСВ като техен младежки национален лидер. Дори поведе борба за председателското място на конгреса им с избраната тогава Антония Първанова. Алогично, но може би пък логично – навремето мои колежки от жълтите медии се опитваха да заподозрят нещо повече от политическа симпатия между тях. 

Новият лидер на НДСВ Антония Първанова гневно и експлозивно реагира на това „обикновено предателство”: 

- Поканихме го в Политическия съвет, но той си направи отвод. Оглави Консултативния съвет на НДСВ по въпросите на младежта и пое ангажимент да организира 4 дискусии, съвместно с останалите консултативни съвети в рамките на предстоящата ни предизборна програма. Включително предложи да възстанови финансови щети на партията, причинени от негово самоуправство. Надявам се да изпълни този свой ангажимент, за да не се наложи да търсим отговорност по съответния ред. Едва ли подобен профил на организационен секретар съвпада с идеята на операция „Чисти ръце” на „България без цензура”...

- Дадох 11 години от живота си на НДСВ. Дадох всичко от себе си. – отговори Кенов. – Г-жо Първанова, приятел на приятеля враг не става, а ако стане, то не му прилича. Пожелавам ви успех.

Това за „приятел на приятеля враг не става” е знаменита и пълна с дълбок скрит смисъл фраза. Тя касае истинските отношения между клановете и партиите, а не нападките за пред публиката между тях. Но не е тук мястото да разказвам какво е имал предвид Кенов – ще го оставя за следващия том за олигарсите и някои техни много, ама много близки политици. 

След загубата Стефан Кенов обидено се врътна и се отзова светкавично при Бареков. 

Кенов е син на Георги Кенов – кмет на Карбонат от ДПС. Младежът е една от топлите връзки на Бареков към Сокола, към Местан и към резервната писта на ДПС – народна партия „Свобода и достойноство” на Корман Исмаилов. Вижте го на този линк:

http://starozagorskinovini.com/news/index.php/izbori2013/1236-stefan-kenov-vodach-na-listata-na-koalitziya-tzentar-svoboda-i-dostoinstvo-mozhem-da-sprem-bednostta-samo-sas-sazdavane-na-novi-rabotni-mesta-i-normalna-sotzialna-politika

Кенов е водач на листата на коалицията с Корман Исмилов (с НДСВ) според това съобщение. 

В него призовава: 

"На 12 май излезте и гласувайте. Ако вярвате, че България има шанс за промяна, ако предпочитате центристкия път, пътя на непротивопоставянето и искате по-добра икономика, по-голяма грижа за семейството, истинска борба с корупцията и монополите, изберете коалиция "Център - свобода и достойнство". Впишете 6 (шест) в бюлетината на 12 май!"

Шест месеца по-късно вече е припознал и ще призовава за „България без цензура”. 

5. В РЪКОВОДСТВОТО на „България без цензура” 

Могат да се срещнат имена и на други прелетни птички от разни партии и обществени движения. 

Например такъв е Георги Балабанов от Сливен. Мениджър. Бил е координатор в региона и учредител на местната организация на „България на гражданите” на Меглена Кунева. Ген. Димитър Цветков – бил е зам.-кмет на Пловдив от ГЕРБ и общински съветник на Борисовата партия. 

Или лицето Васил Василев. Той е сред лидерите на СДС – Плевен от силните години на синята партия. Историкът е член е на СДС от 1990 г. Бил е общински председател на СДС в Червен бряг и Долна Митрополия, общински съветник от 1991 до 1995 г., областен председател на СДС – Плевен от 1991 г., зам.-областен управител на Плевенска област от 1998 г. до 2001 г. От 1999 г. до 2006 г. е председател на Контролно-ревизионната комисия на СДС. Беше депутат в 39-ото Народно събрание от листата на Обединените демократични сили. 

Такъв е и доскорошният герберов депутат Светлин Танчев, също присламчващ се към „без цензурата” (свързан както с тоталитарния връх на БКП-БЗНС, така и с демократичната ни вицепремиерка Маргарита Попова – факти в книгата за политиците, парите и мръсните им тайни). Такъв е Васил Митраков – до 20 декември гарберов председател на общинарите в Балчик, от 20 декември – „свободен и „без цензура”. 

Поредната прелетна птичка. Но защо ги взимат от партия в партия – нали се знае, че са ренегати? 

Написах го преди 21 години в поредица статии в тогавашната пресгрупа „168 часа” - още през 1992-1993 г. : за „червено-синята мъгла”. (сега е безспорна: шест от сегашните министри и премиера на този социалистически кабинет са бивши „демократи”). 

Написах го отново и още по-тревожно още преди 18 години, в поредицата си „Люпилнята на олигархията” (18-30 ноември 1996 г., в. „Труд”). 

Тогава никой дори не се сещаше, че има олигархия у нас, всички мълчаха за нея. Днес е обратното – всички говорят, ала за разлика от мен отново без имена. Да видим онзи забравен резюмиращ абзац от онази поредица за люпилнята със скандалните факти и множеството свързани с тях фигури: 

„Този асансьор ги разнася нагоре-надолу, наляво-надясно, на обществена позиция, на държавен пост... ...След това – тишина. За победителите. И шумотевица – за победените. Зависи кой-кого. За всички има по „нещо”, всеки има срещу всеки. Затова е важна властта. Тя определя „мошениците” и „честните”. Обществото е безгласно, както е навсякъде у нас. 

Да се наведем, докато мине вятъра – тази крилата фраза определя цялото житие-битие на вчерашно-днешните разноцветни партийни велможи. И на техните слуги. В името на своето оцеляване те са готови на всичко. Парите на олигархията хранят партиите, тези мънита купуват разноцветни политици, управници, определят „справедливост” и мълчание. 

„Бушоните” мълчат. Те не знаят, не вярват, че с изключение на шепа хора – там горе, на върха, животът им е написан - все по-надолу в калта.” 

18 години по-късно нищо не се е променило. 

Пак се боричкат крилата на олигархията. Отново позиционират политиците си (и журналистите си) от техните кланове: от едно – на друго партийно клонче от олигархичното дърво. Пак ги ползват като смазочното масло на властта (герберите при Бареков са трансимия към олигархичния клан, който крепеше Борисов) 

Пак е кално и мазно според книгата ми „Политици. Парите им.Мръсните им тайни”. Дори повече отпреди. 

6. РУМЕН ЙОНЧЕВ – гласът в парламента. 

Депутат от лявата коалиция на БСП, но до онзи ден в дясната Европейска народна партия чрез неговата ЗНС - Земеделски народен съюз(вече изключена от ЕНП). Той беше пласиран на 2 място в листата в Монтана за последните парламентарни избори с личното застъпничество на Сергей Станишев. От разговорите с вожда на БСП Станишев установили, че „България е изправена пред един много сериозен проблем - опит за подмяна на демокрацията” и затова решили, че ЗНС може да подкрепи коалицията. 

Парадоксалната ситуация (както с Петър Стоянов и подкрепата му) е живо доказателство, че „България без цензура” не е опозиция и има връзка с всички партии и „посоки” на политическото ни пространство. 

Още повече, че Румен Йончев е бил съветник на зам.-председател на парламента по време на управлението на червения кабинет на Жан Виденов. Бил е бивш държавен чиновник при Иван Костов. Бил е в партията на прозападната Анастасия Мозер. Когато тя се разцепва, преминава в противния лагер. После противния лагер също се цепи и съюзява с РЗС на Яне Янев. За изборите през 2009 г. е кандидат на коалиция «Напред», включила ВМРО на Каракачанов, групата на дясната Мария Капон, движение „Гергьовден” на всеядния идейно (идейно ли?) Любен Дилов-син. На последните избори вече е отляво на „барикадата”. След тях застава на „БарЕкадата”. 

Едно негово „откровение” от онези дни: 

- Всъщност аз не разбирам хората, в чиито семейства съжителстват по няколко партийни и идейни течения. Човек би трябвало да намери общи идеи преди всичко с близките си и тогава да тръгне да проповядва тези идеи пред останалите.

Истината обаче е, че късата памет на народа, търсенето на поредния месия и простотията на хората, вярващи в имитацията на демокрация и имитациите на партии позволяват такива пируети и този цинизъм. Позволяват го и списъците с популярни водачи и следващи ги „идейни калинки” според пропорционалната избирателна система, която се брани със зъби и нокти от олигархията. 

Румен Йончев също е от Пловдив, роден е на 12 юни 1971 г. Завършва УННС със специалност „Международни икономически отношения”. При тъмносиньото управление на Иван Костов го правят председател на Съвета на директорите на „Водно стопанство” ЕАД, а от 1999 г. – председател на съвета на директорите на ключовия държавен фонд „Земеделие”.

Междувременно преминава през ред частни фирми и компании с олигархична отсенка според мен. После асансьорът, който го вози, го смъква на партера на властта и политиката. Може би да се позабрави името му. И го изстрелва после на върха на поредната клонка от олигархичното дърво. 

7. ЛИЦАТА ЗА ПОПУЛИЗЪМ 

Популизмът и примитивизмът на българското общество изискват и поне няколко спортисти в ръководния партиен орган: от ММА бореца Борислав Иглев до Тенджан Наимова и др. . 

8. СПЕЦИФИЧНИ ЛИЦА с по-особени връзки. 

Такъв е Борислав Райчев – зам.шеф на движение «Сила». 

Редица медии обявиха организирани от «Сила» акции срещу скъпотията на на бензина, шистовия газ, цените на тока като манипулативни. Мотивът им: политически дивиденти и шантаж към властта, понеже зад движението стоял Алексей Петров-Трактора. 

В най-новите времена активистите на «Сила» скандираха заедно с Бареков пред Президенството за оставката на Плевнелиев. 

- От СИЛА и нашия екип се доверяваме напълно на г-н Бареков, ние знаем, че той, каквото каже, го прави на момента! - увери на конгреса на безцензурата Борислав Райчев. 

Райчев е с работнически произход. На 25 години. Фамилията му е имала фирма за дребни битови ремонти и строителна дейност (парно, В и К, вентилация и т.н), която напоследък особено не върви. 

Историята на „Сила”:

Събира ги мрежата е официалната версия. Движение на натиска, гражданските протести и непримиримостта към властта. А дали не е към опъналите се на нея по едни или други причини. 

Неизвестното: срещат се и с управляващите. Бойко Борисов ги кани в кабинета си. 

Поощрява ги с: "Браво, лъвчета!", както посочи в. „Сега”. (така е било, твърдяха мои източници)

Нарежда на Дянков да им помага с каквото може. Комуникират си с министър-председателя не през пресцентрове и сътрудници, а директно по мобилните си телефони. 

По време на кризата с отнетия временно лиценз на "ЛУКойл" за складове (не е заради външен натиск, както се смята) на среща ги кани самият олигарх Валентин Златев. 

Виждат се в централата на петролната компания в София. "Обясни ни, че едва ли не нашите протести за намаляване на цените на бензина ще направят така, че държавата ще фалира. И ние се притеснихме и тръгнахме да звъним на Дянков да върне лиценза на "ЛУКойл". Решихме, че нещо сме объркали, а те просто са ни манипулирали", разказват Борислав Райков и Чавдар Здравков и спират протестите. 

Дянков обаче, за разлика от Борисов, изобщо не пожелава да разговаря с тях.

Спомнят си: "През лятото на 2011 г. с нас се свърза Душана Здравкова, (бивша герберка, после "трактористка"), за която още тогава се говореше, че ще бъде вице на Алексей Петров, ако той се кандидатира за президент. Искаше да ни запознае с хората, протестиращи против проучванията за шистов газ в Нови пазар"

Ръководството на СИЛА е поканено в София на среща с Алексей Петров в хотел в кв. "Лозенец". "Той ни плати хотела", признава Чавдар Здравков. Първия ден си говорят общи приказки, никакви конкретни предложения няма. Присъства и Михаил Михайлов, бившият говорител на правителството на Иван Костов. Вечерта групата се весели в известно чалга заведение наблизо, а на сутринта, докато още се разбужда, разбира, че част от хората вече са на нова среща с Алексей Петров, за която ръководството не е уведомено. "Появиха се слухове, че някои там са искали пари от него, а дали е било така - не мога да кажа. Факт е обаче, че 5-6 души скриха от останалите 30, че са на такъв обяд", казва Чавдар Здравков.

„Оттогава се заговаря, че СИЛА е под опеката на Алексей Петров” – твърди като своеобразно опровержение Борислав Райчев пред колегите ми от в. Сега”. 

Какво разбрахте досега? Значи „Сила” е била инструмент на политика на извиване на ръце на ГЕРБ, но неизвестно по какви поводи. Същевременно е инструмент на Трактора – поне според мен. И пак тази „Сила” е инструмент и на БСП. 

„От гражданско движение СИЛА сме изложени на непрекъснат полицейски контрол натиск и заплахи!”, оплака се от трибуната на червения партиен конгрес двигателят на протестите срещу високите сметки за електричество в Благоевград – Людмила Манова.

И сега същата «Сила» е и с Николай Бареков. 

Същият Алексей Петров. Същият многолик, многодвуличен бог Янус, на който посветих част от страниците на "Тайните на големите играчи". 

И преди "Сила" той беше инструмент на много тъмни, разтърсили обществото и дори кървави игри дори и на премиерите като Иван Костов и Сергей Станишев (убийството на детенцето Пепи в езерото на Южния парк от обявената за "луда" майка Терзийска, смъртта на ватманите и др.)

8. МАРИЯ КАЛЕНДАРСКА - шеф на контролния съвет на партията. 

Тя е поредното лице от TV7, влязло в ръководните органи на „България без цензура”. Изпълнителен продуцент, вкл. и на предаването Бодилник (на Бареков). 

Родена е през 1984 г. Била е участник в тв шоу „Сървайвър” 4 (2009) и както е модерно да се казва менижър продажби (от бензиностанции до IT фирми). Увличала се по бойните спортове (айкидо) и май с Бареков са се запознали в някаква фитнес-зала. Както тя казва: 

- Аз се дърпам с живота всеки ден – той мен, аз – него. И един ден животът ще се умори от битката с мен и ще си каже: това момиче заслужава да спечели. 

Честото на печелившите! Честито и на губещите – всички, пускащи в урните изборни бюлетини.

-Тя е перфектен организатор и талантлив журналист. – заяви за нея Бареков. - Нарочно в нашата контролна комисия сложихме финансист, трима юристи и един добър организатор (нея). Нека тези петима експерти да бъдат коректива на партията. Но на Контролната комисия аз лично им пожелах да нямат работа. 

Дори Николай Бареков не можа да изрече нещо по-смислено и представително за шефката на контролния си съвет. 

Достатъчно натежа, за да продължа с изброяването на лица в ръководството, биографии, „идеали” и действия. Няма смисъл да ви занимавам повече – за някои е достатъчно произнасянето на самите им имена - като на бившата атакистка и приятелка на Волен Сидеров - калинката Калина Крумова. 

Мисля, че дори написаното дотук е достатъчно, за да не анализирам програмата и обещанията на „България без цензура”. 

За финал: УКРАИНСКИЯТ СЦЕНАРИЙ У НАС??! 

Но ще дам последния факт за анализ в тази поредица, вече достатъчно сериозен и опасен, за да се замислят всички. 

Според програмните документи на партията и самия Бареков основен орган ще й бъде Съвет на регионите. 

В тази връзка се лансира идеята за ново държавно устройство: България да се подели на 8 региона – 4 северни и 4 южни вместо сегашните области. Също новото е много широката самостоятелност, която трябва да получат от централната власт. Пратията ще настоява губернаторите на регионите да се избират чрез избори. По този начин те стават независими от центъра на държавата. 

Същият модел го имаше в Русия, но пред опасността от разпад на федерацията Путин премахна с твърда ръка изборността и въведе назначаемостта на губернаторите пряко от Москва. Ограничи рязко правомощията им. 

Под претекста за демократизъм първият път се оказа път към анархията, другия – към тоталитарно устройство на обществото като реакция на прекалената демократия. 

Между впрочем, „Парт