Игор Ейдман, kasparov.ru

В руското бизнес „превземане“ често се прилага следната тактика: отначало се подкупва висшия мениджмънт на предприятието, след това той помага на чуждите да завладеят активите на компанията. А ако е невъзможно да бъде подкупен някой ръководител на компания, то тогава се прави опит да бъде отстранен, обичайно с поръчково дело. Путин и неговите хора са преминали суровата школа на бизнес войните от 90-те години, активно са участвали в преразпределението на собствеността в Петербург и областта. Те са свикнали да постигат резултати именно по този начин. Видимо този опит е подсказал на путинската олигархия идеята за хибридната война против чужди, преди всичко западни страни.

Кремъл се старае да смени „мениджъмънта“ във важните за него страни, да помогне на своите пионки да се доберат до властта и след това с тяхна помощ да „приватизира активите“, тоест, да подчини на себе си политиката на страната.
Само че вместо продажни ченгета, в хибридната война се използват информационна война, хакерски атаки, разпространяване на компромати, черен ПР и т.н.
По време на изборите в САЩ и Франция 

путинските „политщурмоваци“ се опитаха да „превземат“ демокрацията

 Но тяхната американска победа се оказа пирова – ограниченията от Конгреса Тръмп не може с нищо да помогне на Путин. 
А не френските избори кремълският кандидат Марин льо Пен загуби. След тези поражения руските власти промениха тактиката си. Изборите за германския Бундестаг показаха, че „политтехнолозите“ на Кремъл са преминали от атака към обсада. Тази тактика не е изчислена за бърза победа. Целта и е постоянно засилване на позициите на лоялните към Кремъл политически сили и чрез тях - натиск върху ръководството и политиката на страната.

Съдейки по резултатите на подкрепяната от Кремъл „Алтернатива за Германия“ тази тактика се оказва достатъчно успешна.
Независимо от това, че Путин възобнови надпреварата във въоръжаването и харчи за това огромни средства, руската армия, разбира се, силно отстъпва на силите на НАТО. Затова пък Кремъл има предимство, с каквото не разполага никой в света  - огромни престъпни парични ресурси. По време на управлението на Путин зад граница са изнесени трилиони долари. Именно те са главното оръжие на хибридната война, подкопаваща „западните противници“ отвътре. Изнасянето на тези пари на Запад не е просто престъпна афера.
Това е историята на борбата за световно господство на Путин.

Неслучайно в най-големите скандали за пране на руски пари се виждат следите на руските спецслужби. Например, съдейки по съобщенията на световните медии, зад неотдавнашния скандал с „изпирането“ на 22 милиарда долара чрез Молдова стоят сътрудници на Федералната служба за сигурност.

Армията на хибридната война 

Западните наблюдатели често имат погрешна представа за това как работи руската машина за манипулации. В тяхното съзнание е останал стереотипът от съветските времена: Кремъл действа против Запада чрез КГБ (ФСС). В действителност в хибридната война са задействани множество структури. 

Управлението на хибридната война изглежда така: 

На върха на управленската пирамида стой самият Путин, който взема стратегическите решения, например – „да се закопае“ Хилари Клинтън или да се поддържа Марин Льо Пен. Неговите заповеди се реализират от „командните пунктове“ на хибридната война: администрацията на президента, спецслужбите и Министерството на външните работи. 
Те на свой ред действат чрез големите корпорации от типа на „Газпром“, а също така чрез структурите на Руската православна църква и отделни олигарси като Якунин, Малофеев, Бабаков. Олигархичните бизнес-структури и Руската православна църква са 

тежката артилерия на хибридната война,

които изиграха голяма роля в завземането на Крим и Донбас. 
Един от щабовете, разработващи плановете за хибридните операции е Руският институт за стратегически изследвания (РИСИ), чиито директор в момента е бившият премиер и шеф на руското външно разузнаване Михаил Фрадков.
Пропагандата е своеобразната „бойна авиация“ на хибридната война. По време на традиционните военни действия съпротивата на съперника се унищожава чрез масирани авиационни удари.  А в хибридната война тази роля изпълнява мощните пропагандни атаки, както се случи в Източна Украйна преди началото на руското нахлуване. 
Пропагандата на Запад се ръководи от шефа на президентската администрация А. Громов. Той ръководи телевизия RT ( Russia Today)и агенция Sputnik. Но това е само видимата част от „работата“.
Пропагандата се води от „приятелите на Кремъл“.

Тези мрежи се създават от спецслужбите и работят под прикритието на различни културни, дипломатически, бизнес-структури и медии. Във всяка европейска страна има изградена група „говорители“ (известни експерти, политици, блогъри, журналисти) готови да тиражират посланията на кремълските PR-кампании.

Много важна роля играят „диверсионните отряди“ на хибридната война – знаменитите „тролски фабрики“, сеещи в интернет фалшиви новини и панически слухове. В Русия преди няколко години бяха изобличени няколко такива компании, в които на смени, денонощно работят хиляди служители, изпълняващи функциите на платени интернет-тролове. Те непрекъснато произвеждат постове и коментари дискредитиращи опозицията и прославящи Путин. 

Най-известният организатор на тролска фабрика е бившият готвач на Путин Евгений Пригожин, собственик на холдинга "Фабрика медиа". Тролските фабрики работят не само за руската, но и за западната аудитория, в тях активно се набират хора, които добре владеят чужди езици.

Руските специалисти по SMM организират мрежи от тролове и ботове и вътре в западните страни. В Германия и във Франция от руските „специалисти“ бяха създадени бот-мрежи популяризиращи Марин льо Пен и „Алтернатива за Германия“, и дискредитиращи Меркел и Макрон. Московските манипулатори активно вербуват специалисти по SMM в Европа. Олга Соколова, журналист и преподавател в Свободния берлински университет съобщава, че към нея са се обърнали хора от Москва с предложението да „поработи“ в предизборна SMM-кампания, насочена против Меркел. „Работата“ включвала участие в публикуването в специално създадени общности и други платформи в социалните мрежи на агитационни материали дискредитиращи канцлера и нейната партия. Основните насоки на кампанията трябвало да бъдат миграционната криза, проблеми на сигурността и личността на Меркел.
Хакерите могат да бъдат определени като „ракетните войски“ на хибридната война, способни да поразят щаба на противника от далечно разстояние.

Хакерските атаки се провеждат от спецслужбите заедно със свързаните с тях бизнес-структури, работещи в сферата на информационната сигурност. Дългогодишните слухове за участието в „държавния“ хакинг на Кремъл на служители на лаборатория „Касперски“, скоро неочаквано получиха потвърждение от самите руски власти. Топ-мениджър на „Касперски“ беше задържан заедно с група офицери от центъра за информационна сигурност на ФСС за незаконен бизнес-хакинг, жертви на който са били високопоставени руски чиновници и бизнесмени.

Според агенция Bloomberg "Касперски" изпълнява за ФСС секретни проекти и в своята „законна“ работа. Не е изключено в хакерските атаки против западните противници ФСС са си е сътрудничило с компанията. 
Редом с ФСС в хибридната война се сражава и 

руското военно разузнаване (бившето ГРУ)

Руски журналисти от "The Insider" доказаха, че Георгий Рошка, чието име беше открито в метаданните от хакнатите писма на президента на Франция Еманюел Макрон, е служител на военно подразделение, свързано с разузнаването и отговаря за криптографията.
Информацията от хакерите-агенти на руските спецслужби се слива с „независимите“ западни хакери и от тяхно име попада в медиите. В началото по този начин се извършва „изтичане“ на компромати срещу вътрешни дисиденти, например, Навални. Те са осигурени от руските спецслужби, но се пускат в мрежата от името на уж „независимия“ хакер Хелл, който в момента е осъден в Германия. 
А в последните години тази технология активно се използва за намеса в избори в западните страни, включително за публикуването на получените от кремълските хакери компромати чрез „Уикилийкс“.
Отделна тема е шантажът на спецслужбите, жертви на които стават известни политици и дори държавни глави. В европейската преса бяха публикувани сериозни разследвания, свидетелстващи, че сред шантажираните са князът на Монако Албер, премиерът на Унгария Виктор Орбан и дори президентът Тръмп.
Но армията на хибридната война има и чисто военно крило. Това е така наречената  ЧВК на Вагнер. Това е частна военна компания, чиито наемници участват в тайни руски спецоперации в различни точки по света, преди всичко в Украйна и Сирия. Тези съвременни наемници са готови да се намесят във всеки вътрешен конфликт в която и да било страна.

Петата колона 

Авангардът на хибридната война са партиите от "путинтерна", които са главният проводник на политическото влияние на Кремъл в дадената страна. С тези партии руските власти си взаимодействат основно чрез някои олигарси и политици свързани от една страна с администрацията на президента Путин, а от друга със спецслужбите. Сред създателите на "путинтерна" е олигархът Малофеев, участник в окупирането на Крим и в опита за преврат в Черна гора, фашизираният философ Дугин, ултраконсервативният политолог Нарочницкая...
С Москва сътрудничат не само крайно десни, но и други партии. Някои от тях нямат никаква идеологическа връзка с Путин, но в ръководствата им има хора, свързани с руските спецслужби още от времето на СССР, така че е много лесно те да бъдат манипулирани.
Друга приоритетна целева аудитория са рускоезичните живеещи в дадената страна. В последно време руските власти рязко активизираха „работата“ с тях. Кремъл се опитва да ги превърне в „пета колона“, да ги убедят, че трябва да са лоялни не към страната, в която живеят, а към Путин, да ги използват в голямата руска игра в Европа.
Дейността по това направление се извършва от „вербовъчните центрове“ на хибридната война. Открито, под вида на културна или религиозна дейност с това се занимава федералната служба „Россотрудничество“, структурите на Руската православна църква, много богатият фонд "Русский мир" начело с внука на Молотов В. Никонов, а също така големите корпорации като „Газпром“, който финансира множество събития за руснаците в различни страни по света.
Изборите и референдумите в демократичните държави се превърнаха в последните години в основно „бойно поле“ на хибридната война. Кремъл използва всички инструменти, използва своето влияние върху политическите си съюзници и рускоезичните, за да осигури победата на лоялните към него политически сили.

Карта на хибридната война 

Черна гора

Опит за преврат и терористична атака срещу правителството на Мило Джуканович, организиран от руските спецслужби, за да се попречи на влизането на страната в НАТО.

Босна

Поддръжка на усилията на президента на Република Сръбска Милорад Додик за фактически разкол на конфедерацията Босна и Херцеговина и провал на Дейтънския договор. Активна дейност на „Фонда Василий Велики“ (на „православния“ олигарх Малофеев), който вкарва в Босна голям отряд „казаци“, начело с участника в окупацията на Крим Николай Дяконов.

Сърбия

Поддръжка на ултранационалистите и мрежи от проруски организации от типа „Сръбски код“ и „Наша Сърбия“. Опит да се повлияе на общественото мнение и на сръбските власти, за да се провокира ново изостряне на конфликта около Косово (включително агитация северните райони на Косово да бъдат окупирани от Сърбия по „кримски сценарий“).

България

Подкрепа на крайнодесни и крайно леви противници на европейската интеграция, организиране на хакерски атаки, съдействие за победата на проруския кандидат за президент Румен Радев на изборите.

Полша

Финансиране на утранационалистически организации.

Швеция

Опити на представители на руски телевизии да платят на живеещи в предградията на Стокхолм мигранти, за да организират масови безредици и сблъсъци с полицията. Трениране в Русия на шведски нацисти, обвиняеми за нападението на мигрантски център в Гьотеборг.

Унгария 

Тясно взаимодействие с Виктор Орбан, който има отдавнашни връзки с руския криминален бизнес в лицето на боса на руската мафия Сергей Могильович, издирван от ФБР, а също така, според швейцарското разузнаване, и с руските спеслужби. Опити чрез Орбан да се внесе разкол и десталибизация в ЕС.
Финансиране на крайно дясната партия "Йобик" и нейното забранено от властите бойно крило „Унгарска гвардия“.

Чехия

Тук Кремъл залага на старите комунистически кадри и подкрепя „Комунистическата партия на Чехия и Моравия“. Тесни връзки с президента Милош Земан, един от главните „адвокати“ на Путин в ЕС.

Франция

Опити за влияние върху вътрешнополитическата ситуация в страната чрез лобистката „Асоциация за френско-руски диалог“. Активна, но неуспешна намеса в последните президентски избори.
Разпространяване на клеветнически слухове чрез RT и Sputnik и хакерски атаки срещу Еманюел Макрон. Проникване в електронната поща на предизборния щаб на Макрон от руското военно разузнаване. Финансова помощ за „Националния фронт“ на Марин льо Пен (само един от кредитите възлиза на 9 милиона евро). Скрита подкрепа за трима от петте кандидати: Марин Льо Пен, Франсоа Фийона и Жан-Люк Меланшон. Организация на бот-мрежи, популяризиращи Льо Пен и дискредитиращи Макрон.

Германия

"Трудоустройство" и подкуп на известни германски политици като бившия канцлер Шрьодер. Информационни атаки срещу Меркел. Разпалване на истерия около бежанската криза. Поддръжка за „Алтернатива за Германия“ и проруските крайно леви от Die Linke. Опити за манипулиране на рускоезичните общности (чрез фонда "Русский мир", партията "Айнхайт" и други).
Създаване и организиране на работата на интернет-ресурси, блогове и мрежи от тролове, занимаващи се с пропутинска пропаганда и разпалване на омраза към бежанците в Германия.
Успешна намеса в парламентарните избори на страната на дясно-популистката „Алтернатива за Германия“ против партията на Меркел, включително чрез откровена агитация сред рускоезичните избиратели. Разпалване на антиимигрантска истерия и ксенофобия чрез руските телевизии. Създаване по модела на руската технология, използвана в САЩ срещу Клинтън, на бот-мрежи в социалните мрежи, агитиращи за „Алтернатива за Германия“. Директна реклама на тази партия в ефира на държавната телевизия "Россия 1", излъчвана в Германия чрез провайдера Kartina tv.
В резултат, подкрепата от страна на рускоезичните се превърна един от източниците на успеха на „Алтернатива за Германия“.  В анклавите, където живеят много рускоезични, процентът на подкрепата за „Алтернативата“ е значително по-висок отколкото в Германия като цяло: от 25% в един от берлинските райони до 40% в един от районите с компактно рускоезично население в Баден-Вюртемберг.

Италия

Старите криминални връзки с Берлускони и неговото обкръжение. Влияние върху медийната политика на медия-империята на Берлускони и семейството му Mediaset и чрез тях и върху останалите италиански медии. Мощно лоби в бизнес и банковите среди, включително известната банка Intesa. Поддръжка за сепаратистите от „Северна лига“, връзки с регионалните съвети, където те имат силни позиции, например, провинция Венето.

САЩ

Най-ефективната акция в руската хибридна война е намесата в президентските избори на САЩ против Хилари Клинтън и в полза на Доналд Тръмп(темата е твърде обширна, за да бъде представена детайлно тук).
Освен това, Кремъл подкрепя крайнодесните, сепаратистките и изолационистки ("евроскептици") сили във Великобритания, Испания, Холандия, Гърция и други европейски страни. Що се отнася до ситуацията в бившите съветски републики тя е особено опасна и е предмет на отделен разговор.