Съвсем скоро Турция рязко смени своята политика по отношение на мюсюлманските храмове, обявени за паметници на културата. Сред духовници и управляващи се чу искането джами, строени върху християнски църкви, макар и със статут на културни паметници, да станат действащи  мюсюлмански храмове. Така южната ни съседка се опитва да демонстрира неизживения имперски манталитет, изтъквайки по особен начин превъзходството на исляма над християнската религия.

Красноречив пример за това е съдбата на византийската църква музей "Света София" в Истанбул. Досега тя бе неприкосновена като част от световното културно наследство и властта стриктно съблюдаваше музейния статут на църквата. 

Сега обаче изведнъж нещо се промени - преди броени дни турският вицепремиер Бюлент Арънч застана пред "Света София" и се обърна към събралите се журналисти със следните думи: "Стоим пред "Света София" и душата ни усеща, че тя ни говори, иска да ни каже нещо. Какво ни казва?", заяви многозначително Арънч.

Както изглежда съвсем скоро "Света София" може да бъде превърната в джамия, коментира Дойче веле. Молитвите в забележителния храм вече са забранени - както за християни, така и за мюсюлмани. Блюстители на реда строго следят за спазването на тази забрана. С нея трябваше да се съобрази дори папата при посещението си там. А през последните две години Арънч превърна две византийски църкви-музеи в джамии: "Света София" в Изник и "Света София" в Трабзон. 

В проповедта си на тазгодишния Курбан Байрам главният духовник на Истанбул Мустафа Акгюз пък каза следното: "Синята джамия е препълнена, докато "Света София" стои празна. Колко още трябва да чакаме? Кога най-сетне "Света София" ще отвори врати за молещите се мюсюлмани? Един ден "Света София" отново ще бъде джамия - това е нашето искане".

И ето, че преди десетина дни в турския парламент бе внесен съответният проектозакон. Той бе представен от Юсуф Халакоглу, депутат от националистическата опозиция, който аргументира претенциите на турските националисти към "Света София" с думите: "Това място е символ на нашата победа, символ на превземането на Истанбул от турците. Затова "Света София" трябва да ни бъде върната".

Превръщането на "Света София" в джамия е проект, който среща и одобрение сред голяма част от турското население. Остава да се провери дали законите го позволяват, тъй като "Света София" е превърната в музей по времето на Ататюрк. 

Очевидно ехото от политиката на Анкара е стигнало и до нашата мюсюлманска общност. От известно време от Главното мюфтийство шетат из страната,  подготвя искове за връщане на мюсюлмански храмове, обявени за културни паметници, и други имоти, повечето от които са емблематични за български градове в различни части на страната. По предварителни данни исковете вече са надхвърлили 1000, което стресна градоначалниците в повече от 10 общини. Мераците на мюсюлманските водачи станаха повод кметовете на тези общини да излязат с общо становище по въпроса. А днес със свой коментар във “Марица” излезе градоначалник на Карлово и бивш председател на СДС Емил Кабаивано, който е един от най-яростните противници на подобно поведение и политика. 

Опасно разделение на верска основа предизвикват исковете на Главно мюфтийство. Вече имат претенции за собственост върху идеалните централни градски части на Карлово, Стара Загора, Пловдив, Кюстендил, Добрич, Видин, Враца, Монтана, Самоков, Дупница, Ямбол. Вероятно има и други искове, за които тепърва ще научваме, пише Кабаиванов. 

Той разкрива, че по предварителни данни Мюфтийството вече е отправило 1000 иска в цяла България, които по групи сметки представляват между 5 и 10% от територията на големите градове в страната.

Става въпрос за собственост, която има статут на публична общинска, на други места е публично-държавна собственост и по силата на това обстоятелство тя има едно основно предназначение  - да удовлетворява потребностите на всички граждани на населеното място или на държавата. Когато някой поиска да вземе част от нея, тя спира да изпълнява това предназначение и минава в частни ръце, посочва казанлъшкият кмет.

По думите му това е преди всичко е неморално и от юридическа гледна точка не е издържано като иск. 

Има решение на Конституционния съд с тълкувателна част, което е от края на 90-те години. То гласи, че публична общинска и публична държавна собственост не подлежи на реституция. Ние твърдим, че Главно мюфтийство не е правоприемник на мюсюлманските общности след Освобождението до 1994 година. Има достатъчно документи в тази посока. До Независимостта на България султанът, който е главният администратор на Османската империя, е и главен духовник на Османската империя. И всички имоти от този характер не принадлежат на местните общности, а са собственост на султана. И аз питам Главно мюфтийство какво общо има с Османската империя и със султана по това време и с какво право претендира за тези имоти?, казва Кабаиванов. 

Той се спира и на още една страна от проблема – чисто моралният мотив. Според Кабаиванов Главно мюфтийство иска имоти, които са строени на български земи, завзети от османски завоеватели. Без да са ги купили и без да имат съгласие на българската общност да строят каквото и да било на тази изконна българска земя. На всичкото отгоре в огромната си част тези османски постройки, сторени от османски завоеватели, са издигани върху български църкви, върху тракийски светилища. 

Карловският кмет дава за пример събореният християнският манастир “Свети Спас” в града, с материали от който е изградена Куршум джамия, и то върху християнската църква “Света Екатерина”. 

Аз попитах представителя на Главно мюфтийство като какви се изявяват те - като правоприемници на тези османски завоеватели ли? Защото не е Главно мюфтийство, което е строило тези храмове. В огромната си част тези имоти, за които се претендира сега, са бивши храмове, но в продължение на 100-130 години те не са действали като такива, а българската държава ги е поддържала в добър вид. Някои от тях отдавна са музеи, действащи културни институции, които се ползват от всички, без оглед на вяра и етнос. Аз не знам защо още не съм получил отговор на моето отворено писмо до главния мюфтия, в което го призовах да оттегли иска за Карлово, както и исковете за другите населени места, за да не се отварят рани между вери и етноси в нашите населени места, казва още градоначалникът на Карлово.

Според него тези рани не са необходими на никого, дори и на Главно мюфтийство, защото в Карлово, Стара Загора, в Кюстендил всички граждани се обединяват зад каузата да запазим тези части от градовете, които са зелени площи, музеи, независимо дали нашите идеи са леви, или десни. 

От думите на Кабаиванов става ясно, че подписката в Карлово се подписаха над 20 000 души, сред които и техни съграждани мюсюлмани. 

Опасявам се да не би тези искове да са част от голяма игра, която се играе в София. В своя мандат 39-ото Народно събрание приема специален закон, с който удължава срока на вероизповеданията да претендират за реституция още 10 години, това означава до 2012 година. Това е срокът, в който сега са заведени всички искове в България от страна на Главно мюфтийство. Сегашното Народно събрание в две от комисиите си - по вероизповедания и по правни въпроси, председателствани от г-н Славов и г-н Бисеров, си позволиха в един кратък срок да гласуват единодушно в отсъствието на някои депутати да подкрепят наново внесени промени в Закона за вероизповеданията и да дадат нов десетгодишен срок, както и възможност вече и без нотариални актове и без всякакви документи да претендират за собственост, подчертава градоначалникът.

Кабаиванов изтъква, че за всички други граждани реституцията приключи през 2001-2002 година, а за вероизповеданията тя продължава 10 години след това. Сега искат да удължат този срок с още 10 години. 

Добре че се намериха информирани хора - и председателят на комисията по култура в НС проф. Стефан Данаилов, и директорът на НИМ проф. Божидар Димитров, които скочиха срещу готвените промени. Защото ако тези промени бъдат приети в НС, ще повторя, ако трябва, и ще потретя, ще дадат възможност Главно мюфтийство да предяви над 1000 иска в цяла България, става въпрос за 5-10% от територията на България в центровете на градовете. Това ще доведе вече до вълнения, които никой не може да каже как ще завършат, посочва бившият председател на СДС и добавя: И тъй като кметовете имаме доверието на нашите съграждани да се грижим за общинската собственост и за мира в нашите градове, затова ние като един се изправяме и ще излезем с общо становище в рамките на следващите 10-ина дни. Ще поискаме среща с представители на отговорни институции, за да изразим много категорично нашето мнение. А то е - да бъдат приети законови промени, които да спрат възможността от нови искове, да не бъде приеман законопроектът за промени в Закона за вероизповеданията в този си вид, защото както казах преди малко, това ще донесе лавина от подобни искове. В 99% от промените в Закона за вероизповеданията се възползва Главно мюфтийство, а не Българската православна църква например. Карловци не сме нито ксенофоби, нито националисти, ние сме патриоти. А патриотизмът изисква да защитим общото, да защитим историческата справедливост, която е на наша страна, пише още Емил Кабаиванов.