Става дума за Попово и Гълъбово, където кметове са популярни личности, подкрепяни от граждански сдружения, спечелили доверието на избирателите за няколко поредни мандати. 

Кметът на Попово д-р Людмил Веселинов е избиран шест пъти поред и днес държи рекорд по продължителност на управление в една средно голяма община. Кметът на Гълъбово Николай Тонев е начело на общинската власт три мандата. На двамата градоначалници предстоят съдебни дела: д-р Веселинов трябва да се яви в разградския съд на 18 септември; Тонев и още десет общинари са призовани на 10 септември от Специализирания съд в София да отговарят на обвиненията за създаване на „престъпна група (!)”, която системно била нанасяла материални щети на общината.

Защо точно тези кметове са попаднали на мушката?

 Първият отговор е: защото и двете места са с жива и динамична икономика, която работи въпреки кризата. Тоест, там има ресурс, който е апетитен не само за местните, но и за националните управници. Например, в Гълъбово през последното десетилетие са направени инвестиции за над 2 милиарда лева и тази малка община е на пето място по принос в националния БВП. Попово на свой ред мери ръст с най-големите градове по усвояване на европейски средства за регионални програми. 

Вторият отговор е, защото и двамата кметове и техните екипи отказват да бъдат верни служители на партийни централи в София и признават само един суверен: гражданите, които са ги избрали на мажоритарен принцип. 

Одисеята и на двамата кметове започва преди идването на ГЕРБ на власт - в поповския случай още при правителството на Костов; в гълъбовския - при правителството на тройната коалиция. Но почеркът на съдебните институции и характерът на действия срещу мажоритарно избраните градоначалници и техните екипи е един и същ: най-напред се формулират обвинения без доказателства, годни да издържат в съда; по този начин принуждават

нарочените за наказание сами да доказват своята невинност; съдебно-прокурорската диктатура продължава дори и тогава, когато изфабрикуваните обвинителни актове биват разбити на пух и прах!

Казусът в Попово: 1998-2012

В далечната 1998 година срещу кмета д-р Людмил Веселинов е повдигнато прокурорско обвинение за престъпление по служба. Разследването се проточва и навлиза в решаваща фаза в навечерието на общинските избори през 1999 г. Бидейки на посещение в САЩ, кметът получава съобщение, че още при кацането на летище „София” ще бъде арестуван и подложен на разпит за „извършени престъпления”. Целта е ясна: да бъде сплашен, да се провали на изборите в община, където управляващата партия по това време – СДС, твърдо е решила да спечели. 

Заплахите не помагат, д-р Веселинов е избран с подавляващо мнозинство. Избирателите не се поддават на манипулациите и застават твърдо зад местния лидер. Здравият разум и гражданската солидарност  побеждават в сблъсъка с една власт, поставила Силата над Закона. 

От този момент нататък непокорният кмет е атакуван с общо 22 следствени и 8 следствени дела. Натискът върху него не секва и при управлението на НДСВ, после на тройната коалиция; за да стигне до втори апогей преди местните избори през 2011 г. 

Какви са официалните мотиви на обвиненията, повдигани периодично и с извънредно старание от местни магистрати, по поръчка на сменящите се, разноцветни национални управници? Най-често това са продажби на  парцели за строителство на търговски обекти / въпреки че решението се взима от общинския съвет, а кметът само подписва документа/; „невалидни” разрешения за строителство; данъчни ”прегрешения”, реституционни претенции  и други. Подобни „грехове” се срещат практически във всяка община, но послушните кметове никой не преследва.

Скалъпените доказателства не издържат в нито едно от делата. По-голямата част от обвиненията са прекратени в досъдебната фаза; другите са оборени като несъстоятелни в съда. Кметът д-р Людмил Веселинов няма нито една присъда, която би дала основание да бъде отстранен от поста, или да бъде елиминиран от участие в изборите. За перипетиите, през които е преминал този популярен регионален лидер, може да се напише цял криминален роман. 

Би могло да се каже, че в крайна сметка историята има хепи-енд. Защото не друг, а Единоначалникът Бойко Борисов през юли 2012 г. засвидетелства своето уважение към кмета Веселинов. Премиерът посети Попово; и без да се влияе от регионалните функционери на ГЕРБ, обеща съдействие на общината за реализиране на няколко инфраструктурни проекти. „Казвайте от какво имате нужда - ще ви го дадем”, е била ключовата фраза, с която националният Лидер е потърсил помирение с местния Непокорник. Казано по друг начин и негласно, това послание означава „Каквото било - било, нека заровим томахавките!” 

Ако обаче човек се довери изцяло на тези думи и се подаде на харизматичната магия, излъчвана от първия управник в държавата, лесно може да попадне в капан, от който няма излизане без саможертва. Приближават избори за следващ парламент. С колебливите и страхливите градоначалници „машината за избори - ГЕРБ” знае как да се справи. Но с непокорните е трудно. Д-р Людмил Веселинов е част от това странно, упорито малцинство, което не ще да преклони глава, за да я запази цяла. 

Казусът в Гълъбово: 2008-2012

Кметът Николай Тонев, местен бизнесмен и бивш строителен техник, майстор на спорта по стрелба, стига по свой път до днешната национална известност. Което е рядък случай за ръководител на малка община. Но не големината на града, а характерът и представите за закон и морал на този човек го правят популярен. В това се убедих след няколкочасовото групово интервю, което направих с кмета и неговия екип в началото на август, 2012 г. Предлагам резюме от моите записки: 

„Всичко започна от американското посолство”, каза Николай Тонев. После  се коригира: „Не, преди това беше конфликтът с италианците, а още по-преди, с Христо Ковачки”. Наричат ни „Група за организирана престъпност”. Така че днес разговаряте с престъпници, г-н професоре, обяснява кметът, демонстрирайки по време на цялото интервю добро чувство за черен хумор и самоирония.

„Кой е набеден за главатар на групата?” - питам аз. „Няма такъв, може би ще стани ясен в съда” - отговарят моите събеседници”. Хронологията на събитията и фактите в четиригодишната война между институциите за отстояване на интересите на общината са събрани в хиляди страници със свидетелски показания, обяснения на обвинените общински ръководители, медийни дописки и, разбира се, доноси.

Както посочих, предстои първото дело на национално равнище в новосъздадения от ГЕРБ Специализиран съд. На него като ответници трябва да се явят кмета Николай Тонев, председателя на общинския съвет Янка Петрова, зам.-кмета Пламен Бараков, секретарят на общината Пенчо Стоянов, двама кметове на села и още петима общинари. 

Няма спор, делото е знаково. За България и вероятно за ЕС. 

Как се стига до него?

Поводът. Конфликтът е взривен от четири поредни спора на общинския съвет: с енергийния бос Христо Ковачки; с държавната НЕК, с италианската фирма ЕНЕЛ, собственик на ТЕЦ „Марица –Изток 3”; с американската компания AIS, собственик на новата ТЕЦ- Гълъбово.

Инвеститорите стартират своите проекти на територията на община Гълъбово, без да изчакат законово решение.

*  НЕК си позволяват да строят далекопроводи, без да вадят всички необходими разрешителни, в резултат на което, ДНСКА обявява строителството им за незаконно. Загубите за държавата са около 8 млн. лева, които ще се компенсират от новата по- висока цена на тока от нас всички, а като виновници са посочени не „некаджии”, а общинарите от  Гълъбово.

*  Италианската „Енел” изхвърля опасни отпадъци на сметище, което не е изградено по стандарти и замърсява почвата и водите на територията на общината.  

* Американската компания AIS присвоява десетки декари общински земи. Три пъти подред общинският съвет взема единодушно решение, с което на практика спира реализацията на незаконните проекти. Кметът Тонев е подложен на системен натиск: увещанията отстъпи (”на чашка кафе”); предложения за солидна парична отплата (ако направи компромис); шантаж и откровени заплахи.

Първият сблъсък - с Ковачки - се разрешава чрез легитимно споразумение с общината. Днес неговите фирми са донор в няколко инфраструктурни и социални проекти на Гълъбово. За да намали вредата от производството на електроенергия върху природата и хората, Ковачки инвестира милиони левове за покриване на т.нар. „черно езеро”, изграждане на оросителна система и сероочистващи инсталации. Заради причинения дискомфорт, на социално слаби жители на общината и пенсионери „раздава” безплатно по 1 тон въглища, а на училища, детски градини и обществени сгради- безплатно парно. Но с чуждестранните инвеститори възелът се заплита...

Натискът на посолствата. От италианското посолство са по-меки. Но американските дипломати в България не си поплюват... „Три пъти съм убеждаван от Сергей Станишев да разреша въпроса, защото върху него и правителството на тройната коалиция е бил упражняван натиск от американското посолство”, припомня си Николай Тонев. 

Последният разговор е бил в кабинета на премиера. „Намери начин, нека да не стигаме до конфликт; става дума за голяма чуждестранна инвестиция!”, настоява соцлидерът. Кметът на Гълъбово го пита как да стане това - срещу закона ли? После му предлага: „Дайте ми заповед, ще я изпълня”. На което Станишев се усмихва и прекратява разговора. За да се яви след падането си от власт в ролята на ...защитник на каузата на Гълъбово, искайки в парламента от наследилия го Борисов обяснение за атаките срещу кмета и общинския съвет. 

Поведението на Борисов е убедителна илюстрация на явлението „политик-джазмен” (както го нарече преди време политологът Иван Кръстев), което коментирах подробно в предишните глави. При първата среща, състояла се дни след като бившият кмет на София /и колега на Тонев/ става премиер, Борисов го изслушва, съобщава за продължаващия натиск от американците, но заключава „Ако бях на твое място, и аз щях да постъпя по същия начин”. Кметът Тонев си тръгва окуражен от този разговор.

Оптимизмът му угасва седмици по-късно, когато бива извикан в кабинета на Борисов; там се повтаря действието, изиграно от предишното правителство. Само че сега изпълнителите не са социалисти, а десни популисти. В присъствието на вицепремиерите Цветанов и Дянков, както и на министър Трайчо Трайков премиерът дава 10 минути на гълъбовския кмет да изложи тезата си; после поръчва на Трайков да приеме още на следващия ден непреклонния кмет и да „намерят заедно решение”

На сбогуване Цветан Цветанов отказва да стисне ръката, подадена от кмета на Гълъбово. При друг случай същото поведение демонстрира и посланикът Джеймс Уорлик, прочул се у нас с генералгубернаторските си навици (т.е. да нарежда какво да се прави в една чужда, малка, но все пак суверенна държава). На едно празненство пратеникът на Вашингтон демонстративно обръща гръб на кмета Тонев, опитвайки се по този начин да го уязви.

Очевидно Цветанов е човекът в правителството, който е играл инструментална роля в конфликта. Той отказва ръкостискането не толкова от високомерие, а за да покаже на кмета на едно провинциално градче кой командва парада. Буквално на следващия ден репресивната машина е задействана. 

Това се случва след като поръчаната от Борисов среща в кабинета на Трайков завършва с категоричен отказ от страна на кмета на Гълъбово да направи компромис. Тонев предлага американската компания да купи земята, за което със сигурност общинският съвет ще даде съгласие. „Нямаме нищо против американските инвестиции, но българските закони трябва да се спазват”, заявява Тонев. Следва незабавна реакция от наглед кроткия министър. „Ще приложим срещу вас цялата мощ, с която разполага държавата” заявява пред присъстващите вбесеният Трайков (по ирония на съдбата впоследствие станал сам жертва на премиерския гняв - набеден, че е провалил височайшата визита в Катар). 

След тази злополучна среща Тонев и неговият екип не са видели бял ден. Първо се опитват да ги сплашат чрез началника на РДВР в Стара Загора Тончо Михайлов. За негова чест, той отказва да играе ролята на послушна маша (по-късно е обвинен за престъпление по служба и брутално уволнен). Изпращат спешно кадри на пловдивската прокуратура да търси престъпници в Гълъбово, въпреки че градът не е в територията на нейната юрисдикция. Включват и ДАНС (екип от цели осем души), за да изобличат гълъбовската „Група за организирана престъпност!!!”. Проверяват цялата документация и всички сделки на общината през времето, когато е бил кмет Тонев. Скалъпват десетки обвинения – срещу него и помощниците (за продадени строителни материали, за неправомерни подписи под издадени общински документи, за процедурни нарушения при публични търгове и за всичко друго, което може да дойде в главата на една администрация с милиционерски манталитет). 

Замислят публичен съдебен линч, като предлагат делото на първа инстанция да се гледа в районния съд в Гълъбово. Успяват да отстранят /временно/ кмета от изпълняваната длъжност. 

Дотук репресиите не постигат успех. Гълъбовската дружина се оказва корав противник!/ 

Какво ще се случи занапред, не е само гълъбовски или поповски проблем. Касае се за национален казус: ако надделее репресивната машина, ще бъде смазани две силни огнища на гражданска съпротива срещу авторитарната власт; ако героите от Гълъбово и Попово, начело със своите харизматични лидери не се огънат, а съда постанови справедлива присъда, това ще даде кураж и на други непокорни и свободолюбиви лидери на местни общности да отстояват конституционните си права. 

Крайната цел

На пръв поглед изглежда нелогично и юридически несъстоятелно, че съдебните действия срещу общинарите в Попово и Гълъбово не спират, въпреки че правителствата се сменят и конфликтите са туширани. В Гълъбово общината удържа победа - всеки от споменатите инвеститори е принуден да се съобрази със законовите разпоредби; отношенията се нормализират и конфликтуващите доскоро страни стават партньори в общи проекти. И въпреки това „престъпната група” ще бъде изправена пред Специализирания съд!

Защо? За назидание! И като отмъщение за отказа на популярния кмет Тонев да премине в лагера на ГЕРБ при последните общински избори. 

Всяка недемократична власт, особено авторитарната, не иска да прости на онези „обитатели” от долните етажи, които са се осмелили да тръгнат срещу нея. Няма значение, че в Гълъбово са защитавали не само местните, но и националните икономически интереси (при това спазвайки пазарното правило: ”Няма безплатни обеди”. При всяка сделка купувачът плаща. Така е в Америка и Италия. Така трябва да се процедира и в България).

 В това отношение гълъбовският кмет и неговият отбор юнаци са напълно прави. Както е прав и д-р Веселинов, защото е отказал да даде парцел за построяването на джамия на пъпа на Попово, заради което го подгонва ДПС. По всички други чисто правни казуси последната дума си казва съда. 

Моята теза по политическата страна на казусите е следната: централната власт е отмъстителна, защото примерът на непокорните може да се окаже заразителен за мълчаливото мнозинство /което не дава покой на всяка управляваща партия, опитваща се да стъпи на врата на избирателите/. С изолирани случаи може и да се справиш, но масовата съпротива рано или късно води до отстраняване на смятащите се за недосегаеми управници. 

Допускам, че премиерът Бойко Борисов си дава сметка за рисковете, които носи всеки нелегитимен натиск върху инакомислещите българи. Може би затова и в двата случая той играе своята игра: пуска другите да хапят, а той стои встрани от арената на сблъсъка. За да се появи след време, ако му се отдаде такава възможност, като арбитър и дори закрилник на пострадалите. Това е поведение на властелин, което говори за напредък в усвояването на тънкия занаят да се управлява и оцелява, лавирайки между интересите на властимащите и техните опоненти. Може да се каже, че наблюдаваме макиавелизъм в действие. Макар и побългарен...