informnapalm.org

На 12 декември руският кореспондент на «Комсомолска правда» Александър Коц публикува видео с доказателства за активирането на военното присъствие на РФ  в Судан.

Според твърденията на кореспондента, на кадрите е заснет персоналът на руска частна военна компания (ЧВК), известна и като „Вагнер(виж ТУК), който обучава судански военнослужещи. На видеото се вижда тренировка за прочистване на населени пунктове. Характерът на ученията и упражненията прилича на маневрите, които провеждаха подразделения на ВДВ и ССО на РФ в Египет през септември 2016 година(виж ТУК видео)
Според нашите оценки е много вероятно обучението на суданските военнослужещи да осъществяват не представители на ЧВК, а редовни подразделения на Силите за специални операции (ССО) на Руската Федерация. В техните задачи влиза оказването на военна помощ на други държави (military assistance). Русия е ограничена в човешките ресурси от владеещи арабски език на минимално ниво. Повечето от сътрудниците на ЧВК с необходимите знания в момента са включени в операциите на територията на Сирийската арабска република. Гласовите параметри на човека, който дава командите зад кадър ясно показват, че той е със славянска националност. Това изключва версията за специални подразделения на РФ от Кавказ.

Многогодишната история на военно сътрудничество може да получи продължение

През юни 2008 година се появи информация за смъртта на руски летец, пилотирал  изтребител МиГ-29 в Судан. При това беше подчертано, че руски пилоти, както в момента на служба във ВС на РФ, така и пилоти в оставка, осъществяват полети на 14 судански МиГ-29. Тогава това решение се свързваше с трудностите, срещани при обучението на судански пилоти и «неадекватното им поведение».

Този факт насочва към наличието на дългогодишна руска военна помощ за режима на Омар ал-Башир, който има

 повдигнати обвинения в геноцид 

от Международния наказателен съд, и се ръководи от същите мотиви, както и Башар Асад в Сирия. Редовното гласуване на Судан в ООН срещу украинските резолюции по отношение на Крим, също косвено сочи за наличието на  военно-политическо взаимодействие на високо ниво между Москва и Хартум, най-малко през последните 3 години.

Вероятно Кремъл се стреми към разширяване и задълбочаване на това сътрудничество, което да премине в непосредствено руско военно присъствие в страната по сирийската схема: гаранции за политическия режим срещу неограничен руски военен контингент и разполагане на военна инфраструктура.

Изводи и прогнози

С това се формира тенденция за използване от страна на Русия на локални задгранични конфликти за разширяване на военното присъствие на Руската Федерация на тези територии, срещу военна подкрепа за действащите там авторитарни режими. По аналогичен начин Русия  оказва помощ на либийския лидер Халиф Хафтар (контролиращ източната част на страната) за разполагане на военни бази близо до Бенгази.

Независимо от серията критични публикации в руските медии по отношение на целесъобразността от разполагането на военна инфраструктура в Судан, след визитата на Омар ал-Башир в Москва през ноември 2017 година, Кремъл вероятно ще вземе положително решение през първото полугодие на 2018 година. Съмненията относно целесъобразността на такова решение включват реакцията на Запада на подобна стъпка, както и необходимостта от финансов ресурс за подобен проект.

В същото време скъпо струващият проект очевидно ще стане основен фактор за определяне на позицията на МО на РФ за снижаване на интензивността на действията в Сирия, а следователно и съкращаването на финансовите потоци, минаващи през ведомството.

От политическа гледна точка, Кремъл тръгва на такава скъпа авантюра, понеже това ще му позволи за пореден път да демонстрира потенциала си за конфронтация с Вашингтон, който има значително присъствие в региона и да получи подкрепата на страни, които се стремят да намалят влиянието на Вашингтон и търговията с него. Това ще позволи и да бъдат контролирани логистичните маршрути за доставка на енергоносители през Червено море, а в случай на нужда, заедно с Иран и

 да се блокира експортът на нефт от Арабския полуостров, 

което ще се отрази силно на динамиката на световните цени. Нещо повече, такава задача изисква присъствието на постоянна морска групировка на РФ, което ще усили финансовия натиск над бюджета. Като резултат, по наше мнение, Кремъл ще избере да построи техническа база, аналогична на тази в Тартус (Сирия) с възможност за ситуационно разполагане на временна ограничена морска групировка. Такъв сценарий е възможен, като се вземат предвид отношенията на Кремъл с Египет и Етиопия, които няма да възпрепятстват преминаването на военни кораби на РФ.

В случай на разполагане на военно-морска база (ВМБ) в Судан, Русия може да се сблъска с усилване на конкуренцията с Китай в регионеа, който има значителни интереси в тази страна, както и с позицията на Саудитска Арабия, за която руска военно-морска база в Порт-Судан носи риск не само за нефтения отрасъл, но и за националната й сигурност в контекста на удобна логистика за военни доставки за хуситските бунтовници в Йемен. Появата на руска ВМБ в Судан ще намали и регионалната тежест на Етиопия, която е един от регионалните центрове на влияние. Това вероятно ще завиши цената на по-нататъшната работа в региона за Русия.

Превод: Faktor.bg