Милен Радев, Берлин

В Германия от вчера се разиграва драма, която пряко сразява десетилетната работа по справяне с комунистическото минало на ГДР, по изучаването и документирането на престъпленията на червената диктатура.

След блуждаещи от няколко месеца обвинения на „група служителки“ от Музея на ЩАЗИ срещу заместник-директора на музея Фрауендорфер в неприлично поведение, в натрапчиви опити за интимно сближение с колежки и в недопустими намеци за сексуалните му предпочитания, вчера на заседание на Съвета, управляващ фондацията, зам.-директорът бе освободен.

Съвсем изненадващо обаче, без предизвестие и незабавно, Съветът освободи и директора на музея, заслужилият и обществено много известен историк д-р Хубертус Кнабе. Обвинението срещу него е, че не се бил намесил своевременно за да озапти своя заместник, и че бил създал в музея обстановка на „структурен сексизъм“… Не се и опитвам да разнищвам този учен, но безсъдържателен термин.

За мен, следящ отдавна работата на Хубертус Кнабе и понякога и пряко общувал с него, не стои под съмнение, че случаят с донжуанските похождения на неговия заместник е от години търсеният удобен случай за разправа и елиминиране от важния му пост на един от най-ярките критици на комунистическия режим на ГДР, неуморно предупреждаващ за съществуващите до днес неофициални мрежи на ЩАЗИ в обединена Германия и апелиращ за равнопоставена непримиримост към днешното наследство и на 

двата тоталитарни режима – кафявия и червения

Хубертус Кнабе си навлече многогодишната омраза на партията-наследница на източно-германските комунисти – преди време наричаща се ПДС, а днес ЛЕВИЦА с безкомпромисната си борба с опитите за пренебрегване страшните страни на гедеренската диктатура, с това, че наричаше затвора на ЩАЗИ в Източен Берлин, в който се помещава музея „Дахау на ГДР“, че превърна експозицията в притегателен център за 5 милиона посетители от страната и чужбина, за особено за младежки и ученически групи.

Бившият затвор на ЩАЗИ, днес музей

Хубертус Кнабе не забрави никога ролята на Москва в миналото и днес в съдбата на Източна Европа, неговият глас бе в Германия един от най-убедително пледиращите за непримиримост пред руската хибридна агресия и пред стремежите на Путин за разбиване на европейското единство.

Из коридорите на затвора-музей

В един миг вчера Хуберстус Кнабе бе елиминиран от поста, на който в миналото за своите заслуги бе отличен с най-високото германско отличие „Федералния кръст за заслуги“. Отстраняването му стана без никакви конкретни обвинения, по начин който оставя силни съмнения в това, че управляващата в провинция Берлин коалиция на социалдемократи и ЛЕВИЦА се е възползвала от удобния случай 

да заглуши един независим и неудобен глас

През 2011 г. запознах Хубертус Кнабе с тогава активната гражданска инициатива за отстраняване на паметника на Съветската армия в София и го помолих да напише кратко обръщение към участниците в проявата, която бе планирана в столицата. Д-р Кнабе откликна и предаде своето послание, което бе прочетено на 2 април пред паметника.

Една от килиите на ЩАЗИ – “правостояща”, дълбочина 60 см, с две врати

Място за мъчение

Предлагам днес, предизвикан от неприятното развитие в Берлин, своето кратко тогавашно представяне на учения и общественика и текста на неговото приветствие към активните противници на срамния символ на съветската окупация в София, стоящ непокътнат и днес, 7 години по-късно.

Следва и видеозапис на откъс от събитието. За посланието на Хубертус Кнабе става дума от мин. 08:30 нататък.

Д-р Хубертус Кнабе е авторитетен германски историк, директор на берлинския музей в памет на жертвите на комунизма в затвора на ЩАЗИ в квартала „Хоеншьонхаузен“.

Роден е през 1959 г. в Западна Германия. В центъра на научната му работа са периодът на Третия райх и комунистическият режим в ГДР. След падането на Стената Хубертус Кнабе се премества в Берлин и работи няколко години в научноизследователския отдел на Федералната служба за архивите на ЩАЗИ.
От 2001 г. е несменяем директор на музея за престъпленията на ЩАЗИ.

Хубертус Кнабе си спечелва особено голяма популярност в Германия с книгите си за премълчаваната история на края на Втората световна война, за 

зверствата на Съветската армия в Източна Европа

 и в Германия. Неговото изследване “9 май – ден на освобождението?” (с въпросителен знак на края)! е уникално сред авторитетните исторически кръгове в Германия с тезата, че този ден не ознаменува само освобождението, но и заробването на половината от Европа от един тоталитарен режим.

За своите позиции Хубертус Кнабе е подлаган в Германия на остри нападки от наследниците на бившата компартия в ГДР, от членове на ЩАЗИ и техни симпатизанти в левичарските медии и в научни среди. Един от най-меките епитети, с които е заклеймяван редовно от тях е „антикомунист“, в днешна Германия все още неприлична дума.

“Помолен бях да се обърна с няколко думи към организаторите и симпатизантите на инициативата за демонтиране на Паметника на съветската армия в София. Запознах се с предисторията и с днешната ситуация около този монумент в центъра на Вашата столица.

Комунистическите символи вече са забранени в публичния живот на повечето държави в Източна и Централна Европа. В много страни се предвиждат наказания за възхваляването на комунизма или омаловажаването на неговия престъпен характер. Не бива обаче да се поддаваме на илюзията, че осъзнаването на опасностите, свързани с тоталитаризма, идва от само себе си. Борбата със забравата трябва да е непрестанна. На мен понякога това занимание ми напомня гребане срещу течението: ако намалиш за малко усилията, потокът те запокитва назад. Нужно е да отваряме очите преди всичко на младите хора, да ги запознаваме с истината за комунизма.

Тази работа ще е успешна само ако политиката и медиите реализират своята важна роля и активно участват в изобличаването на комунизма. Едва тогава ще се стигне до неговото обществено заклеймяване, както това стана по отношение на националсоциализма.

Във връзка с паметника в София, който предизвиква Вашето възмущение ще кажа:

Монументите на тоталитаризма няма какво да търсят в градския пейзаж на една демокрация. В Германия би била абсурдна идеята днес в публичното пространство да се намери и един пречупен кръст, въпреки че в миналото те са били едва ли не на всяка обществена сграда. Гигантският паметник на Ленин, издигнат някога от комунистите в Източен Берлин, също бе демонтиран и закопан в гората.

Смятам за добра идея онова, което се направи c подобни паметници в Унгария или в държавите на Балтика. Те бяха отстранени от градската среда и изнесени надалеко, в нарочни паркове или музеи на тоталитарното изкуство.

Пожелавам на Вас и на софиянци да постигнете такова решение и за съветския паметник в столицата на България. За да може този монумент на тоталитаризма да се превърне в мемориал, насочен срещу тоталитаризма.

Успех и ще се радвам на добри новини!”

Хубертус Кнабе, Берлин