Янко Живков
На 28-ми май 2009 година, по време на събора за Спасовден в местността Бакаджика, автобус Чавдар уби 16 души, а двама от пътниците починаха по-късно от раните си. В хода на делото стана ясно, че автобусът е бил неизправен. В експертизите се посочва, че 23 % е била спирачната ефективност при задължителни 48 %. Ръчната спирачка пък не е работела въобще. Гвоздей, тел и монета от 5 стотинки, поставени вместо важни части, са били открити в автобуса-убиец показа автотехническата експертиза по делото за катастрофата, а задните колела не са били регулирани. За шест месеца назад не са били правени никакви действия по спирачната система, е констатацията на експертите. На 12-ти януари 2011 година Апелативният съд в Бургас намали присъдите на двамата подсъдими за катастрофата край Ямбол. Шофьорът на автобуса Господин Димитров и собственикът Слави Славов получиха с по три години по-малко зад решетките. Първоначално двамата бяха осъдени на по 13 години затвор. На 14-ти март 2012 г. ВКС осъди окончателно на по 10 години затвор Слави Славов и Господин Димитров. Така върховните магистрати окончателно потвърдиха присъдата на Бургаския апелативен съд, който им определи наказание от по 10 години затвор. Делото стигна до Върховния съд по жалба на двамата, които смятаха, че наказанието им е несправедливо, а присъдата незаконосъобразна. Близките на загиналите също обжалваха присъдата и искаха по-тежки наказания.
Никой от контролните органи, които е трябвало да инспектират ковчега на колела, не получи килия. Въпреки че по задължение от задължение от КАТ са били длъжни да направят пълен технически преглед, никой не потърси виновниците, които са пуснали автобуса да премине проверката с всички самоделки по него. Следователите и прокуратурата под тогавашното ръководство на Борис Велчев не можаха да разкрият останалите виновници по случая от ямболския КАТ. По делото бяха разпитвани служители, които по-късно бяха забравени от всички. Въпреки това, безобразията продължават. Има хиляди шофьори, които минават прегледите по другия начин и карат с риск да се случи новия черен курбан, който обаче може да се окаже пагубен и за самите тях. Нито тогавашният министър Михаил Миков успя да се справи с порочната практика, която е най-честа в по-малките населени места заради занижения контрол и шуробаджанащината, нито самовлюбеният Цветан Цветанов, който се хвалеше с дисциплината, която е наложил, но на практика липсва. Промените в закони за стари автобуси бяха пълен провал. И днес по малките автогари и дори в столичния градски транспорт могат да се видят коли на по 30 години, които отдавна трябваше да бъдат в автоморгите. Митичните Икаруси едва след 4 години от трагедията ще бъдат в историята в София, но извън столицата Чавдарите от времето на Тато все още продължават да бръмчат из селата и да заплашват животи. За бедния народ, който няма друг избор освен да се качи в живите ковчези, те са не само символ на омразната партизанска бригада „Чавдар” на Добри Джуров и Тодор Живков, но и символ, че нищо не се е променило в живота им. Че отново с правителството на наследниците на БКП реживковизацията не си е отивала и отново ще трябва да платят скъпата цена, която обаче сами избраха и този път може да се окаже пагубна за всички.
Още от Петък 13
Анатомия на фалшивата боеспособност: Операция „Феникс“ – формулата за работеща българска авиация
Днес залогът е твърде висок и липсата на резултати в бойната авиация вече не ще бъде поради липса на пари, а поради съзнателен управленски избор – към реална отбранителна мощ или към продължаване на будната кома на спящата не-съвсем-красавица ВВС
Анатомия на фалшивата боеспособност: Ловци на надбавки – как щабната бюрокрация приземи българските изтребители
Българските авиационни генерали страдат от тежък професионален егоцентризъм, те наблягат на своята носталгия по „миризмата на керосин“ и остават ментално заключени в кабината на самолета. Те не управляват ВВС като държавници и мениджъри, а като управители на частен авиационен клуб, финансиран от луд милиардер, който не се интересува нито от разходите, нито от резултатите
Военновъздушните сили на България: Гордо минало, тревожно настояще, (не)ясно бъдеще
Операция „Феникс“ или как да спасим родното небе от капана на институционалната безотговорност