„Балканският Ескобар“ Огнян Атанасов – от бягството от гръцки затвор до помилването в България

Историята на Огнян Атанасов, познат в гръцките медии с прозвищата „Ескобар на Балканите“ и „Фантомът на долината на Струма“, от години присъства в криминалните хроники на Гърция. Издания като „Та Неа“ и „Етнос“ го представят не просто като наркотрафикант, а като предполагаем организатор на транснационална мрежа за трафик на хероин и кокаин, свързваща Турция, България и Северна Гърция.

Според гръцки публикации неговата мрежа е използвала маршрути от Турция през България към Гърция, а родното му село Тополница е описвано като важен логистичен център. Публикациите подчертават и способността му дълго време да избягва арест и да ръководи дейността си от България.

Арестът и бягството от Касандра

Още през 1995 г. Атанасов попада в полезрението на гръцката полиция. Според гръцки медии тогава служители от отдела за борба с наркотиците в Солун провеждат операция с агенти под прикритие, представили се за едри купувачи. Атанасов е задържан при опит да им продаде хероин.

По-късно той е изпратен в земеделския затвор „Касандра“ в Халкидики, откъдето на 25 ноември 1998 г. успява да избяга.

Бягството му се превръща в отделен скандал. Според публикации в гръцката преса Атанасов се възползва от сравнително свободния режим в земеделския затвор, а непосредствено след напускането му го очаква автомобил с гръцки съучастници, който го отвежда към българската граница.

Случаят предизвиква разследване на действията на множество гръцки служители. В публикациите се говори за над 90 проверявани лица, сред които полицаи и магистрати, заради подозрения за корупция и получаване на подкупи. Въпреки мащаба на проверките обаче липсват данни за последвали присъди на високопоставени представители на системата.

„Болестта“ като аргумент пред съда

Друга линия, която гръцките съдебни журналисти проследяват през годините, са твърденията на Атанасов за тежки здравословни проблеми.

След екстрадирането му в Гърция през януари 2019 г. той се явява пред съда в инвалидна количка и заявява, че не си спомня обстоятелствата около обвиненията срещу него. По информация от гръцки и български публикации той се позовава и на сериозни заболявания.

Гръцките обвинители поставят под съмнение тези твърдения и обръщат внимание на обстоятелството, че здравословното му състояние се превръща в основен аргумент именно когато е изправен пред необходимостта да изтърпява наказание.

15 години затвор и последвалото помилване

През февруари 2019 г. съдът в Солун осъжда Атанасов на 15 години лишаване от свобода за престъпления, свързани с наркотрафик. Впоследствие той е върнат в България, за да изтърпи наказанието си.

По официално изложената позиция на българското президентство изтърпяването на присъдата първоначално е било прекъснато за две години от Софийската градска прокуратура заради влошено здравословно състояние.

През 2022 г. вицепрезидентът Илияна Йотова подписва указ за помилването му. С него са опростени оставащите около 10 години от 15-годишната присъда.

От президентската институция обясняват решението с медицинско становище на седемчленна лекарска комисия, според което изтърпяването на наказанието в затвор би представлявало опасност за живота му.

Така историята на човек, описван в гръцката преса като един от големите наркотрафиканти на Балканите, преминава от гръцките криминални хроники и бягството от затвора до едно от най-спорните помилвания, предизвикали политически реакции в България.

Въпросът, който остава в центъра на обществения дебат, е как и защо човек с 15-годишна присъда за наркотрафик е получил възможност да не изтърпи последните около 10 години от наказанието си и дали процедурата по помилването е била достатъчно прозрачна.