Деница Бояджиева

България не просто има президент, който пламенно отстоява отмяната на санкциите над Русия, но разполага и със сериозни играчи на частния пазар, които действат в тази посока, макар и в сянката на закона и международното право.

В края на миналия месец украинските служби са сигнализирали, че плаващ под български флаг танкер системно нарушава наложеното от международната общност ембарго на анексирания от Русия полуостров Крим. За това съобщава сайтът Informnapalm.org.

Хронологията е следната:

На 13 март танкерът "Бриз" за втечнен природен газ акостира на морското пристанище на Керч, което е затворено за международно корабоплаване. Той с дни наред стои на рейд, очаквайки да бъде натоварен.

Украинските власти са засекли, че на 21 март българският танкер отплава от Керч, което е едно от деветте пристанища на полуострова, попадащи в зоната на ембаргото, с приблизително 1000 тона втечнен въглеводороден газ на борда си.

Подробна навигационна карта може да видите ТУК.

Това далеч не е първото международноправно нарушение на суверенитета на Украйна от родния "Бриз" – идентичен случай е регистраран на 7 ноември 2016 г., а 9 дни по-късно танкерът е разтоварен в румънското пристанище в Мангалия.

Тук може да видите и кои са част от екипажа, които за момента са задържани като контрабандисти:

Да вървим към по-гнилото обаче: компанията-собственик на "Бриз" е "Булмаркет" и ако последното име ви звучи познато, върнете лентата в края на миналата година, когато товарен влак дерайлира и изравни със земята село Хитрино. Именно тази компания, която сега е разпозната като контрабандист на горива от Украйна, е собственик на цистерните, причинили взрива в шуменското село.

Тогава се разрази твърде силно казано скандално тази линия, тъй като никой разследващ орган не се сезира въз основа на фактите, които изтекоха в медийното пространство.

По документи фирмата се държи от кипърския безработен Георгиус Георгиу, показа още тогава разследване на "Бивол".

Георгиус, разбира се, е турбо бедняк, но на хартия е собственик на бизнес за над 1,2 милиарда лева в България, всичките от които предполагаемите му фирми дължат на ПИБ през редица офшорки, записани на негово име.

За да замаже откровената връзка на „Булмаркет ДМ“ с банката, миноритарният собственик Станко Станков, активист на БСП, който е бил кмет на Балчик в периода 1991-1995 г., десетки пъти обясни, че всичко става през кипърската офшорка "Бурунди сървисиз", която е бил принуден да създаде заради административните затруднения в България, за да движи делата си. Тя била 100% негова и не познавал никакъв Георгиус, камо ли пък Георгиу.

Колкото и цинично да звучи, без Хитрино до тези нелепи откровения нямаше как да се стигне. Не че и нещо произтече от тях.

Тук отваряме скоба: въпросната „Булмаркет ДМ“ има над 106 млн. лева кредити към ПИБ и е била в тесни бизнес отношения с фантомната „Ви Ем Корпорейшън“, която измами румънската държава с 26 млн. евро. Заради тази схема през декември сметките на ПИБ бяха запорирани от СГС по искане на съда в Букурещ.

Прекомерно нагло:

През 2012 г. „Ви Ем“ представя на румънската земеделска агенция APIA тръжни документи, че разполага с банкова гаранция от ПИБ и склад за 10000 палета, за да спечели обществена поръчка за доставка на брашно и олио за бедните. Договорът за склада е с „Булмаркет ДМ“. Той обаче никога не се запълва, защото фирмата изчезва с парите, а румънските бедни остават гладни през зимата на 2012 г.

Но гладните преди 5 години си остават гладни. Днес тази компания и нейните дъщерни формирования действат като пирати на европейска територия.

И друг техен танкер за втечнен газ - „Поларис“, е акостирал между 26 декември 2016 г. и 2 януари 2017 г. в морското пристанище на Керч, което е затворено за международно корабоплаване. Тово отново е второ нарушение, предишното е от 2015 г., припомнят от украинското посолство.

Основният документ, който се подготвя на кораба в пристанището е т.нар. port clearance certificate (той се заверява от митническите и граничните власти, както и от капитана на пристанището след заплащане на съответните такси, след изпълняване на всички изисквания и наредби).

Тук резонно възниква въпросът – в чия каса отиват заплатените такси и налози; какъв е статутът на т.нар. “капитан на пристанището” в Керч;  кой го е назначил там; как се нарича товар не преминал през митническа проверка...

 Ясно е, че таксите отиват в хазната на Русия, с която си сътрусничат българските бизнесмени, подменяйки отвътре сложната система от международното право, регламентиращо организацията на навигиране на кораби.