Издигането паметник на един от виновниците за обесването на Васил Левски – граф Игнатиев, в София се превръща във важна част от хибиридната война, която Русия и петата й колона у нас води от няколко години интензивно срещу България и националните й интереси и достойнство. Изданието на Светлана Шаренкова rusiadnes.bg разкри как ще протече кампанията по осъществяването на идеята, но и кои са достойните българи, които влизат в инициативния комитет.

Ето съобщението на rusiadnes.bg:
„Инициативен комитет от авторитетни учени и общественици има амбицията да осъществи завет, даден преди повече от век

Инициативен комитет от известни учени, интелектуалци и общественици прави първите стъпки за осъществяване на една идея, датираща от далечната 1902 г. - в София да бъде поставен паметник на бележития руски дипломат и голям приятел на българския народ граф Николай Павлович Игнатиев. Такава е била волята на софийското гражданство, изразена в решение на Столична община, което по различни причини не е осъществено. Това може да стане факт сега, когато отбелязваме 185 години от рождението на граф Игнатиев, и в навечерието на 140-ата година от Освобождението - 3 март 2018 година.

Инициативният комитет символично бе учреден на 17 януари — деня (по стар стил) на 185-ата годишнина от рождението на Н. П. Игнатиев. В учредителния документ се напомня, че на 3 март 2018 г. се навършват 140 години от победоносния край на Руско-турската освободителна война и възстановяването на българската държавност. „Главен инициатор и двигател на подписания в Сан Стефано мирен договор е посланикът на Русия в Цариград ген. Н. П. Игнатиев. По този повод и за изключителните му заслуги към българския народ и държава той е удостоен от император Александър ІІ   - Цар Освободител с благородническата титла „граф”. През всичките години на българската независимост обществеността и правителствата ни са отдавали дължимата почит на граф Игнатиев. Неговото име носят населени места, улици, площади, училища. Повече от век една от централните и любими улици на столичани, заедно с намиращо се на нея основно училище, се наричат „Граф Н. П. Игнатиев”.

Инициативният комитет се ангажира да предложи на кмета на Столична община на улица „Граф Н. П. Игнатиев” да бъде монтиран паметник на руския дипломат и да бъде стартирана подписка за събиране на средства за изграждане на монумента. Сред другите инициативи, на които ще бъде даден ход, са издаването на книги и провеждането на научни форуми, посветени на делото на граф Игнатиев.

Инициативният комитет ще бъде под ръководството на проф. Светлана Шаренкова, а в неговия състав са включени авторитетни дейци на българската държавност и духовност, сред които: академиците Антон Дончев, Светлин Русев, Константин Косев, Георги Марков, член-кор. Вежди Рашидов, професорите Андрей Пантев, Стоян Денчев, Стефан Данаилов, Сергей Игнатов, Димитър Иванов. Медийна подкрепа ще осъществяват БНТ , БТА , „Епицентър”, вестниците „Земя”, „Русия днес-Россия сегодня”, „Стандарт” и др.

В Комитета членуват и председателите на творчески съюзи: Боян Ангелов — на писателите, Снежана Тодорова — на журналистите, Георги Бакалов — на архитектите. В него участват обществениците Георги Йорданов, Христо Друмев, Иван Гранитски, както и представители на Руското посолство в България и на Българската и Руската православна църква, Браницкият епископ Григорий и Архимандрит Филип". Открита е и банкова сметка по която вече постъпват средства.

Едва ли някой е изненадан от този инициативен комитет – стари ченгета, комунистически номенклатури, русофили, социалисти-евразийци и много Киряк Стефчовци. Интересно е, че преобладаващите активисти са все едни и същи другари, които се пробутват и мултиплицират във всевъзможни комитети, движения и инициативи, свързани с прокарване на руски интереси и компрометиране на България като член на НАТО и ЕС. Несъмнено вътре е и Българската православна църква, която по-вярно е да се нарече направо Руска. Смущаващо обаче е присъствието на национални институции като БНТ и БТА, които са се ангажирали с

явна антибългарска, частна кауза

Историята еднозначно сочи, че графът е една от най-злокобните фигури в младата българска история.  Именно благодарение на руския консул в Цариград  граф Игнатиев и неговата настоятелност османските власти изпращат на заточение българските владици. Той е  и главният организатор за обявяването на схизмата против Българската църква от Руската и Вселенската патриаршии.

След заточението на българските владици на 21 януари 1872 г. в Измир, протестно шествие от над 3000 българи, живеещи в Цариград, предвождани от П. Р. Славейков и Икономов се отправя към Високата порта с молба да бъдат върнати. Посреща ги Великият везир Махмуд Недим, който се запознава с исканията им и се разпорежда веднага българските владици да бъдат върнати от заточение.

След спешна среща със Султана граф Игнатиев успява да издейства отстраняване на везира от поста му. Ето какво пише историкът Симеон Радев пише:

„Махмуд Недим паша веднага даде ултиматум на Патриаршията да признае българската църква и вследствие нейния отказ изпрати заповед до привременния български съвет в Ортакьой да избере екзарх на основание на фермана. Не се мина месец, и Махмуд Недим паша падна, свален лично от граф Игнатиева. Отмъщението дойде късно: българската църква съществуваше и да се върне назад историята бе невъзможно. За това граф Игнатиев и не помисли.”

 През последната година станаха факт и нови документи, които недвусмислено разкриват  руския дипломат като един от главните виновници за обесването на Васил Левски.

В Османската империя граф Игнатиев се радва на огромно влияние.  Неслучайно там той е наричан „вицеимератор”, с който често се съобразява и самият султан. Отстраняването на великия везир Махмуд Недим паша е само поредното доказателство за неговото огромно влияние.

По тази причина османските власти приемат и неговите препоръки за състава на комисията, която трябва да води следствието срещу Левски. Българските представители, осъдили Апостола са били изцяло зависими от графа  и директно са изпълнявали заръките му. Целта е ясна – обезглавяване на българското революционно движение и опит то да бъде подчинено на имперските цели на Русия. Още повече, че освен вижданията си за извоюване на национална независимост със собствени сили и средства, освен антируските си възгледи, Васил Левски 

изповядва и идеите за „чиста и свята република”, 

която руският царизъм не може да понесе.

Изключително важен документ за антибългарската роля на граф Игнатиев е докладът му до княз Горчаков, собственоръчно подписан от него. Оригиналът беше открит преди година в архива на Патриарх Кирил, съхраняван в ЦДА. В него Игнатиев докладва самодоволно на княз Горчаков (държавен канцлер и министър на външните работи на Руската империя), че относно „процесът” османските власти са „последвали нашите съвети”, а „Софийското съзаклятие е получило задоволително решение“.

По повод 145-годишнина от обесването на Левски старитира и обществена петиция, която призовава Обшина София да не разрешава да се издигне паметник на граф Игнатиев. До сега подписката е събрала подкрепата на близо 2 хил. български граждани, сред които са и много политици, учени, интелектуалци.

Подкрепете отново ПЕТИЦИЯТА, за да не осъмне София с паметник на Лъжко паша, както турците са наричали руския граф.