Гарет М. Граф, Bloomberg 

На 27 януари 2015 година заместник представителя на Внешекономбанк в Ню Йорк Евгений Буряков се събудил в скромния си тухлен дом в Бронк и видял зад прозореца виелица. Той решил да не ходи на работа, а да отиде до магазина зад ъгъла и да купи храна за своето 4 членно семейство. Когато 39-тодишният руснак облича зимното си палто и затваря след себе си врата, той още не знае, че повече няма да се върне в дома си.

Заедно със семейството си Буряков пристига в Ню Йорк през август 2010 година. Те живеели съвсем обикновен живот, Евгении ходел на работа в банката, децата си играели на двора, съпругата Марина ги карала на училище и на спортни състезания, съседите се грижели за папагала им, когато те заминавали на ски. 

Евгений Буряков

Но Евгений живеел двойствен живот. Неговият работодател всъщност не била банката, а Службата за външно разузнаване на Русия. На Уолстрийт Буряков 

разузнавал корпоративни и финансови тайни

 на различни компании и ги предавал в Москва. Двама негови колеги, също под прикритие, работели с хора, които им съобщавали данни за консултантски и други фирми. Нерядко информаторите не подозирали, че издават тайни на чуждестранни агенти.

Някога световната столица на шпионажа бил Берлин, мястото, където се срещали Изтока и Запада, и където агентите под прикритие на КГБ, ЦРУ, МИ-6, практикували майсторството си в сянката на Берлинската стена.

Но след края на Студената война ситуацията се променя и епицентърът на разузнавателната дейност се премества в Ню Йорк.

Различните постоянни представителства и делегации в ООН, сред които дори от страни, на които в друг случай не биха позволили на влязат на територията на САЩ, посещават Ню Йорк. На Уолстрийт с неговия водовъртеж от събития има достатъчно допълнителни предлози за добиване на информация.

Мария Ричи от ФБР преследва руските шпиони по цялото източно крайбрежие на САЩ. Завършила е английска филология в Колумбийския университет и след като поработила известно време като адвокат, тя се премества във ФБР преди 15 години, в департамента по контраразузнаване. Нейната първа операция е наречена "История за призраци" (Operation Ghost Stories). Ричи и останалите агенти от департамента почти 10 години проследяват руски нелегални на цялата територия на САЩ. Разследването завършва през 2010 година, когато са арестувани 10 руски шпиони. Сред тях е и знойната червенокоса Ана Чапман, която незабавно става звезда на таблоидите.

След тази история телевизия FОX снима превърналия се в хит сериал "Американци". Главните герои са двама офицери от КГБ, които живеят във Вашингтон през 80-те и се представят за американски граждани.

Чуждестранни дипломати редовно пристигат в САЩ и при първото им влизане на американска територия ФБР проверява профилите им, за да могат да открият потенциалните шпиони. Ако открият нещо подозрително, те намират начин да екстрадират от страната такъв човек. Когато през ноември 2010 година в САЩ пристига поредният представител на РФ Игор Споришев 

ФБР "бие тревога"

 Поводът за това е, че бащата на Споришев, Михаил е бил генерал-майор от КГБ.

През 2011 година Споришев посещава в Ню Йорк обикновена конференция по енергетика, същото направил и агент на ФБР, който се представил за аналитик от Уолстрийт. Двамата се запознали, поговорили си и си разменили визитки.

Двамата продължили са се срещат и Споришев подтиквал "аналитика" да му разкрива важна информация, например, документи по финансово и стратегическо планиране. Всъщност данните, които искал Споришев дори не били засекретени. 

"Това показва подходът на руснаците към разузнаването. Понеже те са живели в традиционно затворено общество, където медиите са продължение на държавата, руските агенти, по правило, дават приоритет на работата с хора и не ползват огромно количество публични източници — новини и цялата информация, която се публикува в правителствените отчети, независими статии и анализи на изследователски центрове. Шепотът им звучи "по-секси", коментира Ричи.

Руските агенти създават отношения със служители от ниското или средното звено, понякога тези на пръв поглед безобидни отношения може да продължат с години, докато тяхната "цел" не стане голям началник и тогава няма да придава значение на това, което споделя с, както си мисли, "стар приятел".

Тайният агент на ФБР предавал на Споришев уж конфиденциални корпоративни отчети в папки, снабдени със звукозаписващи устройства. Агентът предупредил Споришев, че документите трябва да бъдат върнати, иначе ще бъде забелязана липсата им.

Първите папки с "бръмбари" започнали да се връщат във ФБР, и лингвистите се заели с превода от руски. Оказало се, че уловката е сработила даже по-добре, отколкото очаквали във ФБР. Грубо нарушавайки правилата за сигурност, Споришев отнася папките в офиса на Службата за външно разузнаване на Русия, разидентурата и в руския офис на ООН — зона, в която не би трябвало да има никакви подслушващи устройства. 

"Нищо, получено от когото и да било в САЩ, при никакви обстоятелства не трябвало да бъдат носени в тези офиси", казва Ричи.

В продължение на 7 месеца папките една след друга попадат в ръцете на Споришев, а ФБР събира стотици часове записи, повечето от които били битови и скучни. Споришев с часове разговарял с колегата си Виктор Подобни, млад човек, който също работел под дипломатическо прикритие, като аташе в руската мисия към ООН. Двамата работели във филиала на Службата за външно разузнаване на Русия, който се занимавал с икономически въпроси. Двамата се оплаквали един на друг колко скучен е животът им.   

Сред дългите часове мрънкане няколко пъти се появява косвено позоваване на агент под прикритие на Уолстрийт. Агентите на ФБР разбират, че Споришев и Подобни говорят за Евгений Буряков. Мнимият банков аналитик вече бил засичан от "радара" на ФБР, но тогава от Бюрото решили, че той не е шпионин.

Син на инженер, който изпълнявал държавни обекти, Буряков израснал в малко селце в Южна Русия. През 1994 година той се запознава със съселянката си Марина, а през 1999 година двамата се женят. Буряков бил умен и любознателен, удавало му се изучаването на чужди езици. В Москва той работи първоначално като данъчен инспектор, а след това започва работа във "Внешекономбанк". В някакъв момент Буряков се оказва в Службата за външно разузнаване. След като работи 5 години в Южна Африка, той пристига в САЩ само няколко седмици след като ФБР е приключило 

операция "История за призраци"

 Буряков е първият от новата вълна офицери от руското разузнаване.

Неговият работодател "Внешекономбанк" заема изгодна ниша в глобалната банкова мрежа. Държавно-частното устройство на банката позволявало на Буряков да се движи свободно в държавни, корпоративни и неправителствени организации, без да предизвиква подозрения. Никой не се досещал, че разговаря с офицер от руското разузнаване. 

Буряков участва в авиационно-космическа сделка за десетки милиарди, по времето когато канадската компания Bombardier планира да се обедини с руската държавна корпорация за продукция с военно предназначение "Ростехом". Използвайки положението си в банката Буряков пътува два пъти в Канада за подготовката на споразумението. Но канадските профсъюзи се противопоставят и Буряков изпраща доклад до Службата за външно разузнаване, в който предлага "да бъдат притиснати профсъюзите и да се осигури приемането на решение изгодно за Русия". Неговата препоръка е взета под внимание и така Русия получава изгоден договор. То, обаче, е замразено, след окупирането на Крим от Русия през 2014 година.

Докато Буряков изпълнява тези задачи, ФБР все по-внимателно го следи, агенти няколко пъти обискират офиса му в банката, а през 2013 година в дома му е инсталирано аудио и видео наблюдение. През следващите няколко месеца ФБР успява да чуе над 40 срещи на Буряков с негова "сътрудници".

Споришев и Подобний са уличени, че са опитали да вербуват различни служители на Уолстрийт: консултанти, аналитици, финансисти, имащи достъп до секретна информация или документи, или такива, които в перспектива биха получили достъп до тях. Руските спецслужби демонстрирали невероятно търпение — те работели по дългосрочни схеми. Отначало агентите се интересували от безобидни неща и никой не можел да заподозре, че някой ден това ще доведе до 

изтичането на важна информация към шпионина

Подобний предал на Споришев съдържанието на разговора си с наскоро завършила университет млада жена. Той и казал, че са му "нужни отговори на въпроси, които липсват в публичните източници. Затова търсел мнението на независими хора, които обсъждат тази тема помежду си зад затворени врати". Жената охотно се съгласила да му помогне.

Ричи коментира, че не са редки случаите, когато американци стават неволни агенти, помагайки на съветски разузнавачи без да подозират с кого си имат работа.

Също така Подобний се запознал с финансов консултант, който често пътувал в Москва и имал интерес от сътрудничество с "Газпром". 
"Очевидно иска да изкара много пари. Аз му казах, че имам връзки в търговското представителство и ще му помогна да получи договор", разказал той на Споришев.

Буряков търсел и създавал контакти в Ню Йорк с потенциални източници на информация и съставял списъци на хора, които след това вербували други хора за работа с руското разузнаване. 

"Това не е просто кражба на информация. 

Това е кражба на самия теб

 Ти ставаш бележка в тефтерчето им, която те могат да използват при необходимост", казва Ричи.

В средата на 2014 година агентите на ФБР стигат до извода, че разполагат с достатъчно доказателства за задържането на Буряков, но решили да отидат по-далеч — да подготвят финалния епизод, който да документира пълния цикъл на вербовка на агенти на Уолстрийт от хора на руските служби: от първия контакт до предаването на секретни документи. 

ФБР се свързва с бизнесмен от Атлантик Сити (чието име се пази в тайна). Той трябвало да се представи за богат инвеститор, който иска да открие казино в Русия и да се сближи с Буряков. Евгений споменал "инвеститора" в разговор със Споришев и той му казал, че това "прилича на клопка".

Но Буряков не го послушал. На 8 август 2014 година той се среща с бизнесмена в Атлантик Сити и прекарва с него 7 часа, посещавайки казиното и разглеждайки презентация за проекта в Москва. Мнимият инвеститор предава на Буряков правителствени документи с гриф "само за вътрешно ползване" за хора, които били попаднали под американски санкции заради анексирането на Крим.

Буряков казал, че би искал да получи още такива документи и още същия месец източникът му предал още един отчет  — за руския банков сектор, който също бил само за вътрешно ползване. В същия ден Буряков звъни на Споришев, за да обсъдят "учебниците" и вечерта се срещат в дома му в Бронкс. ФБР води наблюдение.

"В края на 2014 година договорите на  Споришев и Буряков завършиха и те се върнаха в Русия. ФБР искаше да изясни кой ще заеме местата им. Те можеше напълно да променят местата на срещите, реда на връзка, затова решихме да не допускаме Буряков да продължи да работи", обяснява Ричи.

Една от "чудатостите" на контраразузнаването е, че държавите търпят известните им или заподозрени шпиони, като им позволяват да работят 

под "всевиждащото око" на ФБР

"Първата цел на контраразузнаването не е да арестува, а да привлече на своя страна. Приоритет номер едно е да се убедя, че никой не краде нашите тайни", казва Ричи.

Тази мисия, изглежда, е изпълнена. Буряков виждал тези документи, които ФБР му позволявало да види, а освен тях до него достига и нещо по-значимо, нещо, до което би могъл да има достъп работещ на Уолстрийт.

ФБР планира ареста за 26 януари 2015 година. Когато Буряков излязъл от магазина видял агентите на Ричи — те го чакали на паркинга, където бил извършен арестът. По-късно те разказали, че Буряков бил спокоен и не се изненадал. Други служители на ФБР закарали покупките на жена му и съобщили, че имат заповед за обиск. 

В края на деня Министерството на правосъдието на САЩ съобщава за задържането и завеждането на наказателно дело срещу Буряков. Имената на Споришев и Подобни също фигурират, но и двамата са защитени от дипломатическия си имунитет.  
В края на краищата Буряков признава, че се е занимавал с шпионаж, а на 24 май 2016 година е осъден на 30 месеца затвор. 

Превод: Faktor.bg