КОД определя сериозното забавяне на темповете на ваксинациия в България и в целия ЕС като провал на Европейската комисия в единствената й важна задача през последната година. След целогодишни ограничения, карантинни режими и затворени производства, целящи запазването на човешки животи до изработването на ваксина, днес нито гражданите на Европейския съюз, нито икономиките на държавите-членки могат да си позволят допълнително отлагане на връщането към нормалния живот. Некомпетентността, липсата на ясен план за действие и решителност на либералното управление на ЕС доведе европейските граждани и семейства им до предела на психическото и икономическото им оцеляване. 

Европейските лидери не успяха да се справят с предизвикателствата на Ковид-19 и единствени в света допуснаха след едногодишен режим на строги ограничения за бизнеса, свободите и живота на гражданите си, трета масова вълна на епидемията.

Сега ставаме жертва на поредния им провал – невъзможността да осигурят навременна ваксинация.

Брой граждани на 100 човека от населението, получили поне една доза ваксина срещу COVID-19 19

1. КОД припомня на българското правителство, че първостепенна негова отговорност са живота и здравето на българските граждани и настоява то да предприеме спешни стъпки за осигуряване на нужните ваксини, независимо от решенията и поведението на европейските лидери.

2. КОД вярва, че в създадената ситуация българският парламент е длъжен да излезе с официална позиция към Европейската Комисия, с която да настоява на страната ни да бъдат осигурени незабавно договорените и предварително платените ваксини и ако е нужно да защити интересите на държавата ни в съда.

3. КОД настоява българските институции да поискат незабавна оставката на председателя на Комисията на ЕС, както и на целия екип, участвал в подготовката и подписал договорите за доставка на ваксина, които днес се оказват ненужни празни хартийки. 

4. КОД настоява да бъдат разследвани участниците в преговорите за доставка на ваксини за държавите от ЕС и да се разбере има ли прояви на скрити икономически интереси, лобиране за конкретни фирми и несъобразяване с обективните възможности на отделните производители, както и с възможните реални цени на продукта, които днес се оказват достатъчно високи, за да  накарат фирмите да пренебрегнат договорите си с ЕС.

5. Възмутени сме от лекотата, с която лидерите на ЕС се задължиха в следващите години да изхарчат стотици милиарди от парите на европейските данъкоплатци за измислени битки срещу климата, природата и човешката биология, а се  оказаха абсолютно безпомощни и некомпетентни да гарантират спасяването на живота на европейските граждани и европейските икономики.