На 4 февруари 1997 година бе развръзката на една от най-драматичните кризи у нас през последните 30 г. На фона на масови протести БСП се отказа да прави второ правителство след оставката на кабинета на Жан Виденов и при президента Петър Стоянов бе постигнато политическо съгласие за предсрочни избори. В интервю за „24 часа“ синият президент Петър Стоянов връща лентата 24 години назад.

„ На 22 януари 1997 г. беше церемонията по встъпване в длъжност. Имаше радостни хора, имаше цветя, но и двамата с Тодор Кавалджиев знаехме, че нямаме никакво време за празнуване.

Министър-председателят на БСП Жан Виденов бе подал оставка, а аз - току-що встъпил в длъжност - бях задължен от конституцията да връча отново проучвателен мандат за нов кабинет на най-голямата парламентарна сила - БСП. След връчването на този мандат социалистите имаха 7 дни, в които могат да представят на президента състав на нов кабинет или да се откажат от съставянето на такъв кабинет.

На 29 януари връчих проучвателния мандат и до 4 февруари направих поне пет публични изявления, с които категорично призовавах БСП да се откажат от съставянето на нов кабинет, за да стигнем до предсрочни избори. Бях убеден, че само така можем да предотвратим най-голямата в новата ни история политическа криза и да сменим посоката на България“, спомня си Стоянов.

Той припомни, че след падането на Берлинската стена в Чехия, Полша, Унгария, Словакия бяха започнали реформи, както и заявено от тях желание за  членство в евро-атлантическите структури – ЕС и НАТО, нещо, което у нас не се случваше. „България рискуваше да се отдалечи фатално от “отличниците” в Източна Европа и заедно с държави като Молдова да останем в “сивата” зона на постсъветската периферия“.

По тези причини  изцяло е бил изцяло на страната на протестиращите. Но също така е знаел, че тяхното търпение не е безгранично и че една искра на недоволство или умишлена провокация могат да доведат до проливане на кръв, а това със сигурност ще ни отдалечи от основната цел на моя мандат - членство в НАТО и ЕС.

Връщайки лентата в онези съдбовни за българската демокрация дни на 1997 г., президентът посочи, че е било въпрос на убеждаване БСП да се откаже от властта. В присъствието на премиера в оставка Жан Виденов и неговите министри, ръководители на силовите ведомства, лидери на опозицията - Иван Костов, Стефан Савов, също Ахмед Доган, представители на всички политически сили, той поискал  главният секретар на МВР да даде точна оценка на ситуацията. Генерал Ламбов докладва ясно -достатъчна била една искра, за да се пролее кръв. В условията на неработещо Народно събрание и кабинет в оставка той още веднъж поискал БСП да се откаже от властта, което е изцяло в интерес на бъдещето на България. Осъзнали голямата опасност пред държавата, се стига и до отказа на БСП от власт. И така - макар и в последния момент, макар и под натиск, БСП в крайна сметка се отказаха отново да управляват България. След тях от мандат се отказват и СДС и ДПС, като така се стига до насрочването на предсрочните парламентарни избори, които убедително са спечелени от СДС, Иван Костов съставя кабинет и България започва да се измъква от кризата и да догонва групата на Чехия, Полша и Унгария, разказва Петър Стоянов.