Петте филмови шедьовъра на Ален Делон

Френската филмова звезда Ален Делон се снима в над 90 филма по време на легендарната си кариера. Той изиграва най-запомнящите се роли през 60-те години, когато е определян за един от най-красивите мъже в света.

Ето пет от най-забележителните изпълнения на актьора, който почина на 88-годишна възраст:

„Под яркото слънце“ (1960 г.)

Делон, тогава 24-годишен мечтател, завладява зрителите на киното като чаровния антигерой Том Рипли в адаптацията на известния роман на Патриша Хайсмит „Талантливият мистър Рипли“.

Той изиграва харизматичен измамник, който убива богат приятел с гребло на яхтата си и отнема самоличността му, слагайки началото на спирала от социопатични измами.

Наречен на френски език „Plein Soliel“ (Пълно слънце), тъмносиният цвят на ослепителното Средиземно море е подходящ фон за образа на Делон. Продукцията отваря пътя към появата на новата суперзвезда.

„Роко и неговите братя“ (1960 г.)

По-късно същата година Делон затвърждава таланта си и статута си на екранна звезда в ролята на проблемния Роко в неореалистичния шедьовър на Лукино Висконти, който печели Сребърен лъв на филмовия фестивал във Венеция.

Въпреки че италианската цензура изрязва някои сцени с насилие, Делон е едновременно зашеметяващ и сърцераздирателен в тази история за обречената му любов към млада проститутка в мрачния следвоенен град Милано.

„Гепардът“ (1963 г.)

Отново под ръководството на италианския майстор Висконти, Делон играе заедно с Бърт Ланкастър в екранизацията на класическия роман на Джузепе Томази ди Лампедуза, който описва упадъка на италианско аристократично семейство през 60-те години на XIX век.

Филмът печели „Златна палма“ в Кан, а епичната сцена в балната зала осигурява мястото на продукцията - и на Делон - в историята на киното. Сексапилът и елегантността на Делон намират добър партньор в лицето на знойната италианско-тунизийска актриса Клаудия Кардинале.

„Самураят“ (1967 г.)

Увлечението на Холивуд по наемните убийци се дължи в голяма степен на този блестящ френски филм ноар. Режисьорът Жан-Пиер Мелвил дава всичко от себе си с тази история за самотен професионален убиец, изигран от суровия, призрачен Делон, чиято фигура с черна шапка и бежов мак вдъхновява режисьори от Куентин Тарантино до Джон Ву и Джим Джармуш.

„Басейнът“ (1969 г.)

От многото си женски завоевания Делон казва, че германската му колежка в този филм Роми Шнайдер, която се самоубива през 1982 г., е „любовта на живота му“.

След сложна връзка двамата се събират отново на снимачната площадка на това мрачно изследване на съблазняването на Френската ривиера, където страстта се превръща в ревност... и по-лошо.

„Господин Клайн“ (1976 г.)

Класическият психологически филм на Джоузеф Лоузи за търговец на произведения на изкуството, който погрешно е взет за евреин в окупираната от нацистите Франция, е изпреварен за главната награда в Кан от „Шофьор на такси“ на Мартин Скорсезе, но след това печели „Сезари“ или „френски Оскар“ за най-добър филм, най-добър режисьор и най-добър актьор за Делон. /БГНЕС