Руският политолог в изгнание проф. Андрей Пионтковски гостува в канала на сънародника си Марк Фейгин, юрист правозащитник и опозиционен активист. Ето акцент от разговора.

— Може ли при целия скептицизъм да се отнасяме към думите на Тръмп така, че след тях да последват някакви дела? Защо питам това? Защото, въпреки че в оценките му прозира песимизъм относно опитите на Тръмп да общува с Путин и да постигне някакви мирни договорености за Украйна, той за пореден път завъртя шарманката за това, че първо Европа трябва да се откаже от енергоносители, а едва тогава той щял да предприема някакви мерки, за да занули руската икономика. Сега той говори повече за икономика, а после в социалната мрежа Truth пише, че, знаете ли, Украйна може дори да си върне териториите в границите от деветдесет и първа година и че Европа, разбира се, трябва да помогне, но винаги уточнява, че това е Европа, Европа, а нас ни дели океан — а вие какво правите? И така нататък, и така нататък. Как оценявате всички тези изявления и атмосферата, в която се правят?

— Знаете ли, аз съм известен скептик по отношение на Тръмп, разбира се, да. Но фактът е, че той вече направи това, което е нужно за победата на Украйна. По-точно, не той, а гениалната операция „Папочка“, проверена от европейците на срещата на върха на НАТО преди два месеца. Та нали беше решен въпросът за доставките на оръжие в Украйна. Европа може неограничено да купува оръжие от Съединените щати и да го доставя на Украйна. И това успокои дори десния MAGA-лагер около Тръмп.

 Вие доста рационално изложихте неговия последен пост. Аз бих препоръчал всички да го прочетат много внимателно. Той диша от  емоции. В този пост в Social Truth Тръмп използва най-обидните за Путин изрази: „хартиен тигър“, „разпаднала се армия“, „някаква армия“. И, между другото, което е интересно — последните две изречения нито един руски коментатор дори не преведе. Там завършва така: Украйна напълно може да си върне всички загубени територии. И „who knows, може би ще отиде и по-далеч от това“. Тоест буквално към Москва.

 Путинска Русия има големи икономически проблеми и е време да се действа. Е, той не иска да действа сам, достатъчно е, че го каза. Достатъчно е, че буквално тези дни се реализира. Да свикнем с новата абревиатура Priority Ukraine Requirement. Това е списък с приоритетните нужди на Украйна — оръжия. Първите два пакета вече са одобрени, европейците преведоха парите. Оръжието върви. Това са нови неща, като прочутите ударни средства с разширен обсег 450 км, новите американски ракети, създадени специално за Украйна, роякови дронове, два „Пейтриът“-а, маса ATACMS, артилерийски снаряди — реални неща, които могат да променят ситуацията на бойното поле в оставащите месец и половина-два възможности за активни действия.

 Какви дела на Тръмп ли? Ето, това изявление вече е дело. Нали всички се тревожехме, и съвсем основателно, че след Аляска той по същество промени позицията си, заменяйки изискванията с искания за пълноценен мирен договор, отчитане на т.нар. първопричини на Путин и по същество склоняваше заедно с Путин Украйна към капитулация. А как сега може да я склонява към капитулация, когато каза: „Вървете напред и не спирайте дори на границата“? Да, американски войници няма да участват. Но най-важното е, че Украйна получи устойчиво снабдяване с оръжие, което преди беше невъзможно — всяка нова система идваше след дълги колебания и ограничения. Сега това го няма.

 С какво може да се обясни такава промяна? Имам интересна хипотеза. Освен това ще се спра на много продуктивната среща на европейските лидери със Зеленски и Тръмп относно гаранциите за сигурност. Видяхме постановъчната част, след това в Овалния кабинет обсъждаха детайли. В постановъчната част всеки участник подчерта една и съща формула: че сме се договорили, че гаранцията за сигурността на Украйна е първо — усилване на украинската армия, и второ — ангажимент на пет „коалиции на желаещите“. Тоест създаден е един мини-НАТО. Това е далеч по-ефективно от НАТО. Пет-шест европейски държави са готови да защитават Украйна при нова агресия и да разполагат свои войски там. Германия, Франция, Великобритания, Италия, Финландия — напълно достатъчно.

 И още повече — всичко това беше при Тръмп, и той потвърди, че САЩ ще окажат известна подкрепа — вероятно противовъздушна и авиационна от Румъния. Това спокойно се обсъждаше. И, разбира се, никой не възнамерява да съгласува тези условия с Путин. Ако Путин не е съгласен, той продължава войната. Това е ново поставяне на въпроса.

Вчера вечерта мен ме интересуваше един въпрос: каква ще е реакцията на Москва? А реакцията на Москва беше жалка. Техния „велик президент“, тяхната „велика страна“ ги оскърбяват с тежки думи, тъпчат тяхното най-чувствително достойнство — военната им мощ. Никой Обама, никой Байдън не си е позволявал да говори така за руската военна машина и „великия президент“. Би трябвало да разкъсат кремълските пропагандисти, а сутринта гледам — основните усилия са: „Нищо не е станало, не обръщайте внимание, той е емоционален човек, днес казал едно, утре друго. Но по същество той отказа да подкрепи Украйна. Всичко хвърли върху европейците.“ А това вече е огромно постижение.

Това е новата система за подкрепа на Украйна. Тя беше съгласувана в операцията „Татенце“, автор на която беше Марк Рюте, гениален генерален секретар на НАТО. Той активно участваше и вчера. Всичкото оръжие е американско и е осигурено. Какво повече е нужно? Те, изглежда, отказват да видят реалната заплаха на бойното поле от руската армия и всячески се стараят да омаловажат Тръмп: „Нищо, той просто издрънка нещо.“ Това е вторият много голям провал след Китай, където Китай категорично забрани на Путин да използва ядрен шантаж.

 Този сюжет получи интересно развитие и вчера. Сега е любопитно да се наблюдават руските масмедии. Първото — дисциплинираната, мека реакция към Тръмп: „Не обръщайте внимание, Тръмп се пошегува. Всъщност излиза от играта, и то по великолепен начин — оставяйки на европейците цялото оръжие и възможности за победа над Русия.“

 Какво развитие получи сюжетът? Помним статията на Караганов в „Российская газета“. Тя започваше с думите: „Русия, стремейки се да съхрани живота на доблестните войници и мирното население, реши да се откаже от използването на своето страшно оръжие.“ Не предложение, а констатация — „реши да се откаже“. Ясно е, че да реши може само Путин. Той подписа . Трябваше да покаже на Си, че изпълнява неговите изисквания.

 Разбира се, Караганов пусна тази статия, за да се провери реакцията на Z-общността и на руската блогосфера, за да може, ако се наложи, от него да се откажат. Та вчера вечерта в програмата на Соловьов, този бесен ядрен маниак, се появи лично Караганов в специален разговор един на един. Беше пиян, той винаги е пиян.