Историята на писмеността може да се окаже далеч по-дълга, отколкото сме предполагали. Ново археологическо изследване на артефакти от югозападна Германия разкрива система от символи, която датира отпреди около 40 000 години – период, в който анатомично съвременните хора навлизат в Европа от Африка и съжителстват с неандерталците. Според публикации в New York Post и CNN, изследването е публикувано в престижното научно списание PNAS и може да промени представите ни за произхода на писмената комуникация.

Артефактите са открити в района на Швабските Алпи в Германия и включват 260 предмета – флейти, инструменти, фигури на мамути, лъвове, мечки, коне, както и хибридни образи на човек и лъв. Върху тях са гравирани общо 22 различни повтарящи се символа – кръстове, точки, линии и V-образни резки. Изследователският екип, ръководен от археолога Ева Дуткевич от Музея за праистория и ранна история в Берлин, анализира около 3 000 отделни знака с помощта на компютърни методи.

Резултатите изненадват дори самите учени. Според лингвиста Кристиан Бенц от Университета в Саарланд, моделите на подреждане и комбинация на символите са „неразличими от най-ранния протоклинопис“ – предшественик на клинописа, възникнал в Месопотамия преди около 5 300 години. Очакванията били, че знаците от Каменната ера няма да показват подобна структурна сложност, но анализът доказва обратното.

Изследователите не твърдят, че това е пълноценна писмена система. По-скоро става дума за „прото-писменост“ – ранна форма на кодиране на информация чрез символи. Ключовото откритие е, че знаците не са случайни или декоративни. Те се появяват в повтарящи се последователности, което предполага наличие на правила и конвенции. Например кръстове никога не са откривани върху човешки фигурки, но често присъстват върху животински изображения и инструменти. Точките пък не се срещат върху инструменти, което подсказва специфична логика в употребата на символите.

Някои от фигурите – особено хибридните човек-лъв, издълбани в мамутова слонова кост – съдържат редици от 12 или 13 точки и резки. Дуткевич предполага, че това може да са календарни наблюдения, свързани с лунни цикли или сезонни явления. Подобна интерпретация се подкрепя и от предишни изследвания, които свързват определени символи с периодите на размножаване и раждане на животните – информация от ключово значение за палеолитните ловци.

Откритията поставят под въпрос традиционната представа, че писмеността е внезапно и късно „цивилизационно постижение“. Вместо това те сочат, че когнитивната способност за абстрактно кодиране на информация е съществувала десетки хиляди години по-рано. „Менталният капацитет да трансформираме информация в кодове е много по-древен, отколкото предполагахме“, подчертава Дуткевич.

Психологът Робърт Кентридж от Университета в Дърам, който не е участвал в изследването, отбелязва, че макар да не знаем какво точно означават знаците, е ясно, че те пренасят информация. Те не са произволни, нито просто декоративни. Тази констатация променя и популярния образ на хората от Каменната ера. Освен инструменти, те са създавали изкуство, музикални инструменти и лични украшения – доказателство за сложна символна култура.

Фактът, че подобни знаци се срещат и на други палеолитни обекти в Европа, подсказва, че става дума за по-широко разпространена система, а не за изолиран феномен. Някои от артефактите са открити преди почти век, но новите технологии позволяват по-прецизен анализ и разкриват информационната плътност на знаците.

Макар значението им да остава неразчетено, изследването отваря нова глава в разбирането за човешката еволюция. Ако тези символи наистина представляват ранна форма на писмена комуникация, то началото на писмеността трябва да бъде изместено назад с повече от 30 000 години. Това не просто пренаписва историческата хронология, а показва, че хората от Каменната ера са били когнитивно и културно много по-близки до нас, отколкото сме склонни да вярваме.

Учените подчертават, че анализът тепърва започва. Много от знаковите последователности все още не са изследвани детайлно. „Едва сме надраскали повърхността“, казва Дуткевич. И ако бъдещите изследвания потвърдят настоящите изводи, може да се окаже, че писмеността не е изобретение на древните цивилизации, а дълбоко вкоренена способност на човешкия ум, родена още в зората на европейската праистория.