На 1 март през далечната 1929 година е роден великият български писател Георги Марков. Комунистите го убиха. Покушението над журналисте е извършено в Лондон, където е прострелян на моста "Ватерло" с отровна сачма от чадъра на непознат мъж. Марков умира в болница на 11 септември от отравяне на кръвта, най-вероятно от рицин. А убийството се превръща в едно от най-емблематичните престъпления по време на Студената война, станало известно като "българският чадър". Едно от най-големите престъпления в съвременната българска история.

По повод рождението на големия писател Георги Марков Faktor.bg публикува негово писмо до поета, писател и културолог Атанас Славов, с любезното съдействие на сина му Васил Славов.

Писмо на Георги Марков до Атанас Славов

     1.03.1978 г., Лондон
     Драги Наско, 
Много се зарадвах на писмото ти, защото най-после има някой, с когото човек може да си каже думата. Може би единствената сериозна загуба, която съм чувствал през всичките тия години, въпреки добрите ми английски приятели, беше отсъствието на ония хора, с които можеше да се говори. След това въведение, данък на разбираема сантименталност, преминавам към твоето писмо, което си го подредил по точки:
     1. Мнението ми за Пъдев, когото срещнах само веднъж в живота си, се покрива напълно с твоето. Ако още не си разбрал, трябва да знаеш, че ти предстоят много срещи с Пъдевци, които понякога ще те карат да искаш да избягаш при кенгурата в Австралия. Да изпъдим Пъдев!

    2. Соженицин-Амарлик и всички тем подобни. Веднъж избухнах в Би Би Си и им казах: “Не ми стигаха 25 години съветско присъствие у нас, та сега трябва да понасям същото и тук!” На мен наистина ми е омръзнало от тези добре пресметнати руски ексцентричности, чрез които се изземва правото на глас на другите. Много ми харесва това, че си дал урок на другаря Андрей.

     3. Мисля, че работата, която пишеш, е важна, защото нещата трябва да се знаят (дори и от „позитивистка” гледна точка). Картината ти за красивите руснаци, които играят шах и ядат вишни от „Вишневата градина”, е гениална. Бих искал да я нарисувам (Мишо може да свърши тая работа) и да я дам на тукашните сантиментални говеда, които от един месец спорят във вестниците коя от 25-те едновременни постановки на „Вишнева градина” в Лондонски окръг, стигала най-дълбоко до душата на човека. От представителите на тукашните млечни интелектуалци ми се повръща. Иска ми се да напиша книга под заглавие ДВЕ ЕДНАКВИ ЛАЙНА ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА ЛАМАРИНЕНАТА ЗАВЕСА. Но няма да я напиша, за да не изглеждам на изпълнено със самосъжаление българско влечуго. Така че, аплодисменти за цялото ти отношение към руснаците и за твърде изразителната теория за болшевишките курове. 

Прочетох с голям интерес статията ти за съдбата на българското дисидентство. Мисля, че си я написал много хубаво. Чудесен е пасажът за бъркотията (стр. 593). Доколкото знам, твоят материал е единственият компетентно написан на тази тема и публикуван на английски. Преди няколко дни при мен се появи директорът на ИНДЕКС Майкъл Скямел, за да ме пита за тебе. Казах му кой си. Изглежда, че има добро отношение към тебе, макар че аз нямам добро отношение към него и списанието му. 

По съдържанието на твоя материал: ще си позволя да отбележа, че имам малко по-различно мнение за някои от хората, които ти споменаваш, и по-специално Владо Свинтила и Васил Попов. Бедата е, че чета почти всичко, което пишат. 

Не знаех за последното развитие на нещата с Коцето Павлов, но смятам, че това може би до някаква степен е отговор на маса мои радиопредавания, в които твърдях, че го морят с мизерия...

     7. За публикуване в тукашните списания смятам, че би могъл да опиташ в ИНКАУНТЪР. Но според мен е по-добре да се обърнеш към ТАЙМ. Когато книгата ти бъде готова и се приеме за печат, ще трябва да разпратиш (по този повод) откъси до колкото се може повече списания, включително и немските. 
Вярвам, че ИНДЕКС би приел с радост материал за Коцето. Това е важно, защото списанието все пак го превеждат и използват в много страни из света.

     8. Не зная нищо за адреса на Кундера. Просто не поддържам никакви подобни връзки.

     9. По въпроса за връзката между нас – трябва наистина нещо да измислим. Разбира се, по този въпрос ще говорим, когато дойдеш в Лондон през лятото. Все пак, ако имаш възможност, съобщи ми предварително горе-долу по кое време възнамеряваш да цъфнеш при мене, за да мога да оправя разписанието с летуването на фамилията.

     10. В Би Би Си вече говорих за евентуално твое сътрудничество и дадох материалите, които ми изпрати, на разни бюрократи да ги четат. Смятам, че може би ще има възможност да ти предложим сътрудничество, макар и в доста по-различна светлина, т. е. Би Би Си не се интересува изобщо от България, български явления, българско изкуство и т. н. Но онова, от което биха се интересували, са някои англосаксонски явления, видени през очите на компетентен българин. Така че, можеш да работиш в „Свободна Европа”, без опасност тематично да се затрудняваш с нас. Но за всичко това ще ти пиша, когато се изясни. Много ти благодаря за изпратените материали и ще се радвам, ако имаш възможност да ми пращаш всичко, което смяташ, че е от интерес. Моята сатирична книга (със съавтор англичанин, Дейвид Филипс) я купиха онзи ден. Купи я издателството, което първо публикува “Анимал фарм” на Джордж Оруел. Надявам се до края на годината да излезе и естествено ще ти засиля копие. Няма нищо общо с България, може би с онова изключение, че тукашните маймуни и българските маймуни са расли в една и съща гора.

Току-що получих картичка от Мишо. Той пристига на 19-и и ще разговаряме за тебе също.

Сега най-сърдечни поздрави, бъди здрав и не си бръсни брадата!

     Твой Георги