Истината зад един от най-популярните митове в историята на математиката
Когато чуем думата „Питагор“, повечето от нас веднага си представят триъгълници и легендарната формула a² + b² = c². Учи се още в училище, наричаме я „Питагорова теорема“, и почти никой не се замисля кой всъщност я е измислил. Истината обаче е не по-малко интересна от самата формула: Питагор не е нейният откривател.
Питагор – математик, философ... и вероятно отличен PR
Питагор живее през 6 век пр.н.е., но доказателства за приписване на теоремата към него се появяват чак векове по-късно. Възможно е той да е използвал теоремата в своите философски и математически школи, но няма писмени източници от самия Питагор, които да я формулират.
Питагор и неговите ученици обаче имат огромно влияние в Древна Гърция – не само като математици, но и като философи, мистика и дори култова група. И това влияние явно е било достатъчно, за да се свърже теоремата с името му.
Доказателства от... хиляди години преди него
Исторически свидетелства сочат, че теоремата е била известна на вавилонците поне 1000 години преди Питагор. На прочутата глинена плочка Plimpton 322, датирана около 1800 г. пр.н.е., са записани списъци с така наречените питагорови тройки – числа, които отговарят на формулата a² + b² = c².
Също така, в древен Китай се използва подобна формула в т.нар. "Книга на реките и каналите" (Zhou Bi Suan Jing), а в Индия, математици като Баудхаяна описват същата зависимост векове преди Питагор да се роди.
Как тогава остана негово име?
Подобно на много други исторически недоразумения, славата понякога надделява над фактите. Това, което Питагор или по-вероятно неговата школа може би е направила, е първото строго геометрично доказателство на теоремата – и това е било достатъчно повод да се свърже с неговото име в древногръцката традиция.
А в по-късните учебници и трактати, имената от античността се използвали за авторитет – не толкова за точност. Така, с времето, a² + b² = c² става „теоремата на Питагор“ – удобно, кратко и звучащо авторитетно.
Мит и реалност
Да, Питагор не е измислил теоремата, но е изиграл роля за нейното предаване и популяризиране в гръцката математика. Истинският ѝ произход обаче се крие в дълбините на историята – в шумерски плочки, китайски диаграми и индийски трактати.
От всичко това следва, че знанието често няма един-единствен родител. То се трупа, предава, доразвива и понякога – криво записва в историята. А „митът за Питагоровата теорема“ е идеален пример как дори в математиката имената понякога са само лице на дълбока и колективна човешка мъдрост и познание.


Коментари (0)