Иван Преображенски, Дойче веле

Путин призна, че се е запознал с подробностите в "мирния план" на САЩ , съгласно който на Украйна отново ѝ се предлага да се откаже от част от територията си, да съкрати числеността на армията си и да приеме другите изисквания на Русия, които остават почти без промяна вече втора година.

Президентът Володимир Зеленски на свой ред обещава на украинците да се бори за суверенитета на страната и моли американския президент за среща. Европейците отхвърлят плана, изпратен от Доналд Тръмп , който обаче вероятно е написан под диктовката на специалния представител на Кремъл Кирил Дмитриев. Москва го нарича "принуждаване на Украйна към мир" - точно както наричаше и войната си срещу Грузия през 2008 година.

Кавалерийската атака на Тръмп
Президентът на САЩ се втурна, точно както неотдавна и по отношение на войната в ивицата Газа, да се опита да прекрати руската агресия срещу Украйна . Неговият план от 28 точки, според повечето коментатори, почти не се различава от предишните предложения. Той явно е написан под диктовката или в съответствие с интересите на Кремъл и се явява фактическа капитулация за Украйна. Тръмп казва, че е готов да чака не повече от седмица – до 27 ноември, след което САЩ ще прекратят размяната на разузнавателни сведения с Украйна и ще спрат всяка военна помощ. И то – трябва да се отбележи – не за първи път.

Предишните пъти, дори след срещата на Путин и Тръмп в Аляска, украинските власти и техните европейски съюзници успяваха да разубедят американския лидер да поддържа руските интереси, а и постепенно да постигнат подновяването на военните помощи за Украйна. Самият Путин е казвал, че след срещата в Аляска преговорите са застинали поради нежеланието на Украйна да приме предложените ѝ условия. Което очевидно означава, че тогава Володимир Зеленски е можел да си позволи това. Ако е успял да избегне фактическата капитулация вече неведнъж тази година, къде в такъв случай е опасността от новата кавалерийска атака на Тръмп, защо на украинския президент му се налага да се обръща за подкрепа директно към народа?

Корупционните обстоятелства
Обновяването на американските предложения за приключване на войната се появи точно в момента, в който вътрешнополитическата обстановка е сериозно изострена както за Доналд Тръмп, така и за Володимир Зеленски. Американският лидер бе принуден да подпише закон, който го задължава в срок от 30 дни да публикува "досиетата Епстийн" - неговия покоен бивш приятел, осъден за принуждаване на непълнолетни към секс с представители на световния елит, а злите езици говорят, че и Тръмп може да има някаква връзка с това.

Положението на Володимир Зеленски е още по-лошо. Срещу хора от най-близкото му обкръжение се повдигат наказателни дела във връзка с корупционния скандал в сферата на енергетиката, Върховната рада отстранява министри. Доверието към властта от страна на населението намалява.

Нямаше как да не възникнат въпроси и у тези, които са помагали с пари на Украйна, т.е. на първо място у европейските и американските съюзници. Освен това Русия продължава да настъпва и твърди, че е завладяла Покровск и Купянск. Т.е. съвпадат две тенденции – на Тръмп много му се иска да измести вниманието на американските медии и на общественото мнение към нещо външнополитическо (дори подписването на споразумение да не се окаже възможно), а Зеленски изглежда достатъчно слаб политически, за да бъде подложен на изпитание. И този път мнозина и поради това се опасяват, че украинските власти могат да станат по-отстъпчиви.

На Путин все му е малко
Москва обаче не бърза да тържествува. От изявленията на Владимир Путин и предшестващите ги коментари на неговия говорител Дмитрий Песков се вижда ясно, че Кремъл е доволен. Той не признава, че автор или съавтор на тези 28 точки, както написаха много медии, би могъл да бъде руският специален представител Кирил Дмитриев. Но Песков нарича пакета с предложения "принуждаване към мир".

Това е известна руска военна метафора, използвана от Кремъл за характеризиране на войната срещу Грузия през 2008 година, която тогава също беше "принуждавана към мир", а после признаха независимостта на Абхазия и Южна Осетия и вкараха там руски войски. Използването на тази аналогия може да се възприеме и като подигравка: тогава на Русия ѝ се размина, както ще стане и сега, ако предложеният от САЩ план бъде реализиран изцяло. Но това може да е и сигнал към западните дипломати – че Кремъл възнамерява да изпълни този план, както и в Грузия през 2008 година, взимайки всичко, което иска, но да не продължава към столицата на страната.

В същото време от изявленията на самия Путин, направени преди началото на заседанието на руския Съвет за сигурност, се вижда, че макар планът да се харесва на руските власти, решение за това дали те да го приемат – даже Киев да го приеме – засега няма. Алчността и самоувереността в Кремъл са толкова силни, че освен Володимир Зеленски има още един Владимир, който може да провали преговорите – Владимир Путин. Защото той иска цяла Украйна.