Отвличания на украинци от граничните села в Сумска област, „нетипични“ сутрешни атаки с БПЛА срещу Киев, странна активност на руснаците близо до страните от Балтика, активизиране на политически „консерви“ в ЕС… Русия, очевидно, подготвя ново настъпление. УНИАН се поинтересува към какво трябва да се подготвим.

Когато през цялата зима руснаците се опитваха да нанесат най-болезнените удари по тиловите градове, за да замразят украинците, вече беше ясно: на фронта нещата при тях не вървят добре. Преди дни президентът на Украйна Володимир Зеленски потвърди това и добави, че голямото руско настъпление, което се е подготвяло за началото на пролетта, Украйна е осуетила.

„Пролетната кампания при руснаците беше планирана изцяло за началото на пролетта. Но тя вече се провали, удави се в тази пролет, те не успяха да настъпват – отбеляза той. – Те провеждат настъпателни действия, но с техника не могат да пробият никъде – техниката им я изгаряме. Затова няма някаква мащабна операция, въпреки че в различни части на фронта те се опитват да действат с тактика на проникване и постоянни щурмове…“.

Действително, Силите за отбрана на Украйна през последните половин година успяха значително да „изтормозят“ противника, да отбият позиции в южната част на страната и да освободят Купянск. Но това все още не означава, че намеренията на Русия да завземе още част от украинските територии са изчезнали.

Например ръководителят на руското външно министерство Сергей Лавров отново изговори безсмислици за привързаността на РФ към преговорите и едновременно обеща, че „ние ще постигаме целите на специалната военна операция на земята, което сега и се случва“.

Основни заплахи

Кремъл все още мечтае поне за излизане на административните граници на Донецка област. Но, както отбелязва военно-политическият наблюдател от групата „Информационно съпротивление“ Олександър Коваленко, на първо място настъпателна кампания от пролетно-летен формат трябва да се очаква на Запорожкия плацдарм.

„Става дума за южно-донбаското направление. И въпреки че Силите за отбрана на Украйна действително проведоха успешни контраатакуващи действия, въпреки че руснаците вече провалиха подготовката за това настъпление, те все пак няма да се откажат от него. Но поради това, че не успяха да създадат съответните условия, ще имат големи проблеми“, разказа той.

Следващото направление, което руските окупатори ще се опитат да заемат, но което ще стане за тях най-малко резултатно тази година, е Славянско-Краматорският плацдарм.

„Тук вероятно могат да се случват най-интензивните действия. В момента най-близките позиции на руснаците са закрепени на 15 км от Славянск и Краматорск. Това не означава, че още утре ще пробият до самите градове. Но, за съжаление, означава, че врагът ще може да изпраща там дронове просто за да тероризира местните жители в режим нон-стоп“, отбелязва той.

И третото направление, в което ще действат руснаците, е граничната зона: „Те ще се опитват да провеждат рейдови диверсионни операции в граничната зона, навлизайки в дълбочина в някое село на границата на Черниговска, Сумска, Харковска област на 500 метра или километър. И ще вземат заложници – ще извозват на територията на РФ граждани на Украйна, които живеят там, за да могат по-късно, при нужда, да ги разменят: ние ще даваме на Русия военнопленени окупанти, а те на нас – цивилни, които са отвлекли от граничните села“.

„Сега много се говори, че руснаците имат планове да създадат по границата на територията на Украйна някаква „буферна зона“ с дълбочина 20 км. И е възможно да имат такива планове. Но те нямат такава възможност и такъв ресурс. Това е огромна площ. За да я контролират, са нужни стотици хиляди личен състав…“, убеден е Коваленко.

Настъпление към Европа

На границите с НАТО Русия постепенно разширява бригадите до дивизии, формира нови военни съединения, развива военната инфраструктура в Калининградска област… Паралелно се провежда информационна „обработка“ на населението в граничните райони.

Така, вече няколко седмици руските социални мрежи разпространяват идеята за провъзгласяване на „Народна република Нарва“ в източна Естония. И според изданието Bild, някои в естонските специални служби виждат в това подготовка за използване на сценария „защита на рускоговорящите“, с който Русия прикри нахлуването си в Украйна през 2014 година.

Въпреки това, официално разузнаването на Естония (в своя годишен доклад) отбелязва, че Русия няма намерения да започва ескалация с НАТО. Поне през настоящата и следващата година.

От своя страна литовското разузнаване в своята годишна оценка на заплахите за сигурността отбелязва, че към момента движенията на РФ по границата със страните от Балтика действително не представляват значителна заплаха, тъй като по-голямата част от новосформираните руски подразделения се създават постепенно и не са напълно комплектовани. Въпреки това, ако антируските санкции престанат да действат, след шест години РФ ще бъде готова за широкомащабен военен конфликт с Алианса.

„Всъщност сигналът, че може да се пристъпи към определени силови действия спрямо ЕС, не е толкова силна Русия, колкото слаба Европа. И не е задължително да става дума за голямо нахлуване, окупация например на цяла Естония. И дори не е задължително Русия да иска да окупира Нарва. Може да се случи РФ да завземе някое естонско село или, например, редица острови от Моонзундския архипелаг в Балтийско море, за да промени морските граници…“, казва президентът на Центъра за глобалистика „Стратегия XXI“ Михайло Гончар.

По негово мнение всички тези действия на Русия са сигнал към Европа, че трябва да се консолидира помежду си и с Украйна. И дали Европа е чула този сигнал ще може да се види още на 19–20 март, когато ще се проведе заседание на Европейския съвет, на което е поканен президентът на Украйна.

Приятелите на Путин в ЕС

Но ако подчиняването на Украйна не върви съвсем по план, то политическото „настъпление“ на европейската сцена засега се удава на Кремъл. Изборите в Унгария, които ще се проведат през април, с усилията на руските политически технолози се превърнаха в антиукраинска истерия.

Според политолога Максим Розумни, Унгария сега прави същото, което съвсем наскоро правеше и Русия: „Будапеща провъзгласява открита враждебност, тълкува украинската държава като „неистинска“, на която е отредена ролята на буфер за сигурност; намесва се във вътрешните работи – диктува норми на образованието, иска да променя нормите на самоуправление и т.н. Пречи на европейската и евроатлантическата интеграция на Украйна, опитва се да отслаби нашите икономически, отбранителни и дипломатически позиции. Изнудва Киев (включително по въпросите за транзита на енергийни ресурси), прикривайки се със „защита на своите интереси“; нагнетява антиукраинска истерия сред собственото си население под предлог за „заплахи“ от страна на Украйна и т.н.… Всичко това се прави ясно по руски алгоритми и очевидно е съгласувано с руската агресия – нейните стратегически цели и тактически задачи“.

Експертът е убеден, че на западната граница Украйна има същия агресор, както и на източната. И те са съюзници помежду си. Затова на Киев му е време да престане да гледа на конфликта с Будапеща като на „недоразумение между съседи“ и да се опитва да не го изостря. Напротив, трябва да отвори очите на европейските партньори, че Орбан фактически не се различава много от Путин.

„За Европа възможното преизбиране на действащия унгарски премиер ще означава много повече от просто запазване на още един евроскептик. Става дума за това, че държава-членка на ЕС може да се превърне в постоянен канал за влияние на Москва върху европейската политика“, добавя главният консултант на центъра за външнополитически изследвания към Националния институт за стратегически изследвания Иван Ус.

Тоест, сега въпросът не е толкова доколко Орбан е приятел на Путин, а дали Унгария ще остане в западната орбита или окончателно ще влезе в проруската „Ос на злото“ и ще разлага Европа отвътре.

Създаването на илюзия за мащабни победи в Украйна и намерения за лесна разходка на източния фланг на НАТО се подпомага за Русия от войната в Близкия изток и решението да се спрат антируските санкции от страна на САЩ. И това помага не само по отношение на получаването на допълнителни нефтени приходи, но и в увереността на Кремъл, че Белият дом рано или късно отново ще поеме по пътя на принуждаване на Киев към отстъпки.