Паметник на Гаврил Кръстевич ще бъде тържествено открит в двора на катедралния храм „Св. Богородица“ в Пловдив навръх празника на Съединението - 6 септември.
Фигурата на известния възрожденец, радетел за българската култура и независимостта на православната ни църква е изваяна от бронз в човешки ръст със свитък в ръка на акта за учредяването на Българската екзархия.
Паметникът е издигнат с решение на Общинския съвет в Пловдив , взето през миналата година по инициатива на Пловдивската митрополия и по повод навършването на 150 години от обявяване на независима Българска екзархия.
Със същото решение Гаврил Кръстевич беше посмъртно удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“.
Роденият през 1817 година в Котел под името Гандю Кътюв Баюв родолюбец е един от най-влиятелните българи в Османската империя. По препоръка на котленските чорбаджии той е пратен да се изучи в Цариград при котленеца княз Стефан Богориди. Той го изпраща първо в елитното гръцко училище Куручешие, а след това в Париж. Там Кръстевич завършва право в Сорбоната. След завръщането си в Цариград е наместник на Богориди, а после започва кариера в османската съдебна система. Става съдия и член на Върховния съд. Автор е на търговския закон на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (Диван.и-ахкям-и-адлие) на империята. Той е сред най-активните радетели за независима българска църква, като използва контактите и влиянието си.
Паметникът на Кръстевич ще бъде открит на 6 септември веднага след тържествената литургия за Съединението в присъствието на митрополит Николай, кмета на Пловдив Здравко Димитров, председателя на Общинския съвет Александър Държиков, областния управител Ангел Стоев и други представители на местната власт./БГНЕС
Фактор
Фигурата на известния възрожденец, радетел за българската култура и независимостта на православната ни църква е изваяна от бронз в човешки ръст със свитък в ръка на акта за учредяването на Българската екзархия.
Паметникът е издигнат с решение на Общинския съвет в Пловдив , взето през миналата година по инициатива на Пловдивската митрополия и по повод навършването на 150 години от обявяване на независима Българска екзархия.
Със същото решение Гаврил Кръстевич беше посмъртно удостоен със званието „Почетен гражданин на град Пловдив“.
Роденият през 1817 година в Котел под името Гандю Кътюв Баюв родолюбец е един от най-влиятелните българи в Османската империя. По препоръка на котленските чорбаджии той е пратен да се изучи в Цариград при котленеца княз Стефан Богориди. Той го изпраща първо в елитното гръцко училище Куручешие, а след това в Париж. Там Кръстевич завършва право в Сорбоната. След завръщането си в Цариград е наместник на Богориди, а после започва кариера в османската съдебна система. Става съдия и член на Върховния съд. Автор е на търговския закон на Османската империя. През 1868 г. е назначен във Висшия правосъден съвет (Диван.и-ахкям-и-адлие) на империята. Той е сред най-активните радетели за независима българска църква, като използва контактите и влиянието си.
Паметникът на Кръстевич ще бъде открит на 6 септември веднага след тържествената литургия за Съединението в присъствието на митрополит Николай, кмета на Пловдив Здравко Димитров, председателя на Общинския съвет Александър Държиков, областния управител Ангел Стоев и други представители на местната власт./БГНЕС
Още от Улицата
WSJ: Европа под гореща вълна видя колко е трудно да води търговска война с Китай
Износът на Китай за Европейския съюз тази година се е увеличил с 16% на годишна база. Гражданите на континента бързат да купуват китайски климатици, докато служители на ЕС критикуват Пекин заради наплива на китайския износ
GPS-и проследяват първите излюпени малки на завърналия се в България черен лешояд
Предавателите са леки и напълно безопасни за птиците. Те ще позволят на специалистите да проследяват в реално време първите полети на черните лешоядчета, техните придвижвания, местата за хранене и предизвикателствата, с които се сблъскват в дивата природа
Служители на НДК с отворено писмо до институциите
В него те поставят редица проблеми, свързани със статута, управлението и финансовото състояние на дружеството, и настояват за обществено обсъждане за неговото бъдеще