Доц. Георги Георгиев,, Института за исторически изследвания към БАН

Идеята за „шопска нация“ винаги е съществувала в Сърбия, независимо че в определени периоди е била приглушавана или маргинализирана. 

Само че през ХІХ век Милош Милоевич и Панта Сречкович открито говорят за сърби в Карнобат и Шумен, говорят за Бесарабия като Бела Сърбия. Това е пропагандата. 

В края на ХІХ и началото на ХХ век проф. Йован Цвийч, който е представител на сериозната сръбска наука, в своите трудове представя западните българи или шопите, че не са същинските българи. Антропологично, културно, материално, чисто физически те са нещо различно от същинските българи, които живеят от Пазарджик нататък. Според Цвийч последните са с ясно забележими монголоидни черти, докато шопите са със славянски. Техният език не е като българския, както и материалната им култура. Така че идеята за шопската нация съществува кога скрито, кога открито, но постоянно в сръбската наука. 

И нека не се залъгваме! Когато се говори за шопи и турлаци се визира един огромен ареал. Това не са само нашите шопи около София, със шопско население се свързва цяла Западна България от Видинско до Петричко. 

Целта на сърбите спрямо българите е една и съща от времето на Илия Гарашанин и неговите начертания за „Велика Сърбия“ от средата на ХІХ век. Днес тази Стара велика Сърбия се нарича „Сръбски свят“.  

Целите са разчистване на сметките с България, с българското малцинство, колкото е останало в Западните покрайнини. Неговото асимилиране. Създаване на сърбоподоно население в България и в обозримо бъдеще сръбско малцинство. Така България влиза в полезрението на „Сръбски свят“./ БГНЕС